Детето ще порасне и ще го намрази.

  • 17 055
  • 213
# 30
Жените тук са малко сурови в коментарите си. Лесно е да коментираш като страничен наблюдател. Ползват се и много клишета, станали клишета защото са се доказали във времето. Така че живота продължава, ще мине и това Simple Smile

Което се е доказало с времето, не е клише, а опит, от който човек се учи. И който приема голата истина за суровост, има още много пасти да изяде.
А за авторката: не, няма да го намрази. Най-много да намазо някой ден теб, когато осъзнае, че ти му насяваш тази омраза.  И ако си майка на място, няма да го искаш. Научи се да разграничаваш емоциите и собствената си болка, отношенията ти с бившия, и неговата роля като баща в живота на детето. това са две различни. Не го осъждай да таи омраза към когото и да било, най-вече към баща му. По-скоро, ако действията на бащата спрямо детето наистина не са в рамките на нормалното, бих му помогнала да се справи с това, обяснявайки му, че понякога вързастните също се държат неправилно. Без омраза, без надъхване на детето срещу бащата - защото това е чиста манипулация. Казвам ти го като дете, минало през това, Нашите не се разведоха, но майка ми цял живот ме настройва срещу татко, заради собствените си отношения с него. Чувствах се мног гадно и ме болеше, чувствах се виновна заради него. Пълна конфронтация със собствените ми чувства към него. Всичко тиова в един момент се изроди до такава степен, че с днешна дата аз не мога да я понасям като почне така. И й се карам да ме остави на мира.
искаш ли това за детето си?
Не се превръщай в паразит за него!

P.S: :И хич не го обичаш. В нещастната любов има мъка, болка, обида... Но никога отмъщение.
Виж целия пост
# 31
Има такива бащи, които не заслужават детето да бъде лъгано от майката, че тати е добър, когато тати е лош.
Не става дума за това да се твърди, че е добър при всички положения. Всъщност добър-лош е лоша дихотомия в случая. Може тати е лош към мама, а към детето  - не, а и в зависимост от възрастта му  - някои неща не се кават или се казват по начин, смилаем и щадящ  детето. 
Виж целия пост
# 32
Има такива бащи, които не заслужават детето да бъде лъгано от майката, че тати е добър, когато тати е лош.
Не става дума за това да се твърди, че е добър при всички положения. Всъщност добър-лош е лоша дихотомия в случая. Може тати е лош към мама, а към детето  - не, а и в зависимост от възрастта му  - някои неща не се кават или се казват по начин, смилаем и щадящ  детето. 
Това си е диспут за цяла нова тема Blush
Лош е, когато прави лоши неща и детето го осъзнава. И го е виждало. Не като отношение, а като поведение. Например - напсувал, набил, крещял ужасяващо, заплашвал.
Скрит текст:
Познавам  една майка , на която социалните и вменяваха вина, че настройва детето да не тръгва с бащата в режима му на виждане, а то , точно около тази възраст, беше видяло как той бие баба му, как идват полицаи и линейки. И се страхуваше дълго след това. Защото две-три нощи не беше спало от детски ужасии. Иначе, да- не са това точно думите /лош, добър/. 
Виж целия пост
# 33
Здравей, и аз се разделих с мъжа ми преди почти 3 години...от 2 сме и разведени. Първите 9 месеца се чувствах точно като теб. Не мислех, че ще мога да го преживея и мислех, че никога няма да мога да съм с друг мъж. Е сега си се смея на себе си. Толкова добре се чувствам. Преродих се. Спокойна и обичана. Имам нов мъж до себе си и съм много щастлива.
Виж целия пост
# 34
Съзнателното настройване на детето срещу бащата не е добра тактика според мен. И аз съм разделена с БНД, но не настройвам дъщеря ми срещу него въпреки всичките му изцепки, довели до раздялата, включително една от изцепките беше в агресия срещу тогава все още новороденото ни дете. Не съм разказвала това на дъщеря ми. Към момента той се държи добре с нея. Тя има нужда от двама родители и никога не съм пречела на контактите между тях (единствено държа да присъствам на срещите макар и на прилично разстояние , защото не знам в кой момент пак ще го избие на агресия, но това не е обяснявано на детето). Когато ме е питала защо се разделихме аз й казах, че се карахме. Повече подробности не са необходими на този етап. Когато порасне и ако ме пита, ще поднеса нещата достъпно според съответната възраст, но не мисля да придавам на историята несъществуващи отенъци, т.е. нито ще му рисувам ореол, нито ще го очерням в очите на детето. Той самият би могъл да се очерни в нейните очи много по-качествено, ако все още е такъв какъвто беше при съвместния ни живот.
Виж целия пост
# 35
В едно съм сигурна - след 2, 3 години ще се чудиш, как изобщо си могла да живееш с него. Какво си му харесвала, и тн. Личен опит.
Виж целия пост
# 36
Това твоето не е любов, а наранено его. Любовта не причинява болка, независимо от обстоятелствата. Не мисли за вчерашния ден, а за утрешния- толкова възможности има в живота.
Съветвам те да поддържаш добри отношения с бащата на детето ти, но никога не го допускай повече в живота си, при никакви обстоятелства- би било най-голямата ти грешка.
А най-важното е детето ти. Твоята "болка" ще мине и ще замине, но това, което то преживява сега, ще остави следи в него, които ще влияят на целия му живот.Най-важното за него сега е да чувства, че и двамата го обичате много и това няма да се промени без значение, че няма да живеете повече заедно... Понякога майките от невежество и глупост оставят непоправими травми в душите на децата си.
Ще бъдеш отново спокойна и щастлива когато се освободиш от обидата и простиш в сърцето си на бившия... и когато поискаш той да е щастлив, дори и с друга. Децата са щастливи когато родителите им са щастливи. А ти няма да си щастлива , ако детето ти не е.
Сега си канализирала цялата си енергия към него, разпръсни я в различни посоки- детето, приятели, работа, хоби... живота е толкова пъстър, не се ограничава с един човек.
Виж целия пост
# 37
И дори детето ти един ден наистина да го намрази, това какво би ти помогнало на теб?
Виж целия пост
# 38
Аз също съм дете на разведени родители с наранено его, които над 20-30 години не поставиха никой и нищо над егото си
В резултат нямам емоционална( и почти никаква) връзка и с ДВАМАТА си родители. Сигурно скоро ще имам свои внуци, писнало ми е от техния любовен живот, драма, чувства и омраза. Толкова години всички слушаме само тяхната омраза, коментари и простотии. Аман и аман и аман вече.
Трябва да гледаш напред и да помислиш за детето си, и за себе си.
Виж целия пост
# 39
Тези, които са преживели такава болка - минава ли изобщо някога? Как да продължа да живея? Всяко поемане на въздух ми причинява болка. Има ли карма?
Категорично има, да.
Тези, които причиняват най-големите мизерии, са всъщност най-големите мизерници. Живеят лошо качество живот и с натрупване на годинките започва да им се отразява.
Виж целия пост
# 40
Ако по принцип не си глупава, ами само много емоционална от ситуацията, ще ти мине тая тъпота и омраза.
Ако си си глупава, ще пострадаш и ти, и детето ти.
Виж целия пост
# 41
писнало ми е от техния любовен живот, драма, чувства и омраза. Толкова години всички слушаме само тяхната омраза, коментари и простотии. Аман и аман и аман вече.
Трябва да гледаш напред и да помислиш за детето си, и за себе си.
Точно така се чувствах и аз. И някак между всичките тези войни останах някъде в периферията. Самостоятелно и самотно си пораснах и се отделих. Насадиха ми студенина и изобщо тези чувства за "единствения и неповторим" не ги разбирам.
Виж целия пост
# 42
Скрит текст:
Зная, че много от вас ще кажат " не трябва", но само аз си знам какво ми е
. Детето ще порасне и аз ще му разкажа всичко, абсолютно всичко, и то ще го намрази.
Скрит текст:
Сега е на 4 и не разбира защо мама плаче, и се опитва милото да ме утешава и тогава аз започвам да плача още повече.
Развеждаме се, а аз го обичам. Преди малко му казах, че ако някога съжали за решението си, да ми се обади, аз ще го чакам, без значение колко години са минали. И наистина го мисля.
Скрит текст:
Не си се представям с друг, не мога, обичам го него. Никога няма да ми мине.

Тези, които са преживели такава болка - минава ли изобщо някога? Как да продължа да живея? Всяко поемане на въздух ми причинява болка. Има ли карма? Надявам се да си плати с лихвите всичките ми сълзи. Не мога да спя, не ям, не мога да мисля. Жив труп съм. 💔😢😪
Готова си да чакаш и да го приемеш обратно, но ще настройваш детето против него?
Е, ако реши след 10-на години, че иска ти да го гледаш на старини и кацне на прага ти, а детето ти не може да го понася и ти заяви "Мамо, тоя боклук не искам ни да го виждам, ни да го чувам, разкарай го!", какво правим?!

Виж целия пост
# 43
Е, как, показва вратата на детето и прибира единствения и неповторим обратно. Нали го обичала и ще го чака вечно.
Виж целия пост
# 44
Аз също съм дете на разведени родители с наранено его, които над 20-30 години не поставиха никой и нищо над егото си
В резултат нямам емоционална( и почти никаква) връзка и с ДВАМАТА си родители. Сигурно скоро ще имам свои внуци, писнало ми е от техния любовен живот, драма, чувства и омраза. Толкова години всички слушаме само тяхната омраза, коментари и простотии. Аман и аман и аман вече.
Трябва да гледаш напред и да помислиш за детето си, и за себе си.

Ето това имах предвид и аз.
За момента й е ужасно мъчно - да се оплаче, да сподели.
Обаче да планира как ще надува главата на детето си след години - що за ужас!?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия