Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с ИЯР- тема 11

Две в едно, благодаря, миличка!
И аз към него пакет съм се насочила, на първичния пак ще го коментираме,
не знам и колко я. ще има донорката, ако са 22 примерно,
не ми трябват толкова много, но имаме и МФ, макар че не е тежък,
е по-добре да има повече я., които да дадат "фира".
От друга страна, не искам да замразявам много ембриони, защото там цената
не е една за всички, които останат, а за 2 ембриона - 280 евро.
Ще реша на място.
Веси, добре дошла!
Дори и да има шанс, не бих чакала!
Аз от невежество стигнах дотук, но виня единствено себе си
и на себе си се сърдя най-вече!
За първи път на 39 г. отидох на консултация при гинеколог,
за да попитам какви са ми шансовете и какво ще ме посъветват.
Казаха да чакам, защото съм здрава и всичко ми е наред,
чаках до 43г. и си останах с чакането, затова не бих посъветвала никого
да чака, че всеки ден е ценен!
Досега, каквото съм си помислила,
че на мен не може да се случи, ми се е случило.
Бях на 30+, гледах по тв предаване за едно момиче,
което е на 20+, но има заболяване и яйчниците й не възпроизвеждат
фоликули, че тя разправяше историята си, как е забременяла с ДЯ.
Аз й съчувствах, но на ум и си казах, че на мен не може да се случи,
защото нямам такъв проблем.
Като бях на 40, сестра ми ми каза, че нейна приятелка е родила на 45 г.,
правила е ин витро в чужбина.
Аз си помислих: "Ехе, на 45, аз няма да чакам дотогава."
Та ми се случиха и двете неща, които си мислех,
че няма да ми се случат, даже не са се и случили,
защото може никога да не родя, а ако това се случи, ще е след 45,
затова вече нищо не си казвам на ум, че не се отнася за мен.
Късмет, Веси!

аз съм си питала лекаря за алкохол по време на стимулации и трансфери.
според него никоя крайност не е полезна.
та може чаша вино или бира, например.

Сиси,от сърце ти пожелавам едно здраво бебче,само никога не губи надежда.Ще ти кажа,че съм лекар в кръвен център и миналата седмица изследвах две новородени близначета от майка,която е набор 1970.Най-вероятно са от ДЯ,но факт е,че се случва и всеки път много се радвам.Искам скоро да се похвалиш с твоето чудо.😘

Ох, вдъхна ми кураж ! Обнадеждих се и аз. Дай Боже, на всяка една от нас такава радост!!

Веси, много ти благодаря!
Стискам ти силно палци! Успех!

Леле sisi345, все едно за мен разказа!
Подкрепям становището за никакво чакане и апелирам момичетата, които искат да имат бебе да не отлагат и да не се чудят, а да преминат към действия, за да не стане твърде късно.
Никога не съм си представяла, че ще съм в ситуацията в която съм в момента.
Момичета късмет и напред към мечтата!

Та и аз да се включа в групата на невярващите, че ще ни се случи това. Винаги съм мислела, че ще забременея от първите опити. Никога не съм имала проблем с цикъла освен, че винаги е бил болезнен. Но знаех, че при много жени е такъв и се успокоявах, че може да се оправи като родя. Кой да знае, че зад болките и хилядите хапчета стои ендометриозата?!? А като ми я откриха кой да ти набие в главата колко унищожителна може да бъде?! Затова и моят съвет е: действайте, не отлагайте. Посетете репродуктивен специалист, изследвайте важните неща и много, много не разчитайте на чудото. Не че не може да стане, но е по-скоро изключение според мен. А времето върви така бързо... Започнах на 35, а вече съм почти на 40 /октомври ги навършвам/. И дори с инвитро не успявам.
Веси, добре дошла. За welcome да те нахокам, че толкова взимаш под внимание хорското мнение /с най-добри чувства/. Аз съм на 39 и се боря за първо детенце. И не ми пука кой какво мисли. Важното е да гушна своя рожбичка.

Пък и хората винаги ще намерят какво да кажат ако си млад с дете кофти, ако си на средна възраст нещо друго, ако си над 40 - ау стара си. Така, че да си гледаме на нас какво ни се иска, а другите да не ги чуваме

Ооо и аз съм в групата, на вярващите , че това на мен няма да се случи.
Никога не съм имала гинекогични проблеми, менструация, овулация винаги по часовник.
И досега нямаме обяснение защо не се получава, уж всичко е наред.
В края на ноември ще стана живот и здраве на 42.

Здравейте момичета, искам да се включа за да обнадеждя, че чудеса се случват. На 45 години съм, миналата година правих инвитро, резултат 0. И мене живота ме извъртя така, че на 43 тръгнах по пътя на инвитрото. Две години изследвания, добавки, диети, метформин, ИР, уж диагностицирано хашимото. Пълен набор екстри. Миналата година януари в Испания ми отрязаха всяка надежда, като ми казаха, че на 44 г. само предлагат донорски яйцеклетки. АМХ ми беше 0,41. Бях много уплашена от всичко това, реших да опитам в България, защото в Испания с такива на моята възраст, направо ги режат за опит със свои яйцеклетки. Инвитрото го правих в Нюлайф, по къс протокол изкарахме 8 яйцеклетки и се оплодиха 3, на 3 ден върнаха 2. Резултат 0. Когато отидох за коментар, др. Петрова ме "пожали" и ми "сподели", че на моята възраст това е било последен шанс и дори да забременея, шанса да го износя клони към нула. Посъветва ме да опитваме по естествен начин, а след толкова години ходене по гинеколози, само тя ме посъветва единствена да ползваме определена поза при бебеправене, защото съм с обърната матка. Е оказа се права, в момента съм бременна и то забременях, в месеца когато бях на консултация за инвитро тук в Испания, където живея в последните години. Имам един мисед преди 18 години в края на11 седмица и оттогава живота ми се обърна. Сега съм с нов партньор, та нямах идея дали си пасваме генетично. Не ни правиха генетични преди инвитрото, нито за витамини, аз си ги изследвах, естествено вит. Д беше трагичен. Сама си предписах Вигантол, благодарение на вас. Чета ви от година и нещо и ви благодаря от сърце. Дано съзнавате колко сте полезни на такива като мен, които са начинаещи. Бог да ни пази и дано всички гушнем дълго чаканите ни рожби.

Привет на новодошлите! Дано скоро всички гушнем своето чудо. И аз не съм очаквала да имам репродуктивни проблеми. В тийнейджърските ми години най-големият страх на майка ми беше да не си хвана гадже, да забременея и да си съсипя бъдещето - да не завърша нормално гимназия и да не ме приемат в университет. В рода бременеят от въздуха. Може би се уплаши от сестрата на моята приятелка, която пуснаха с гадже на уикенд и се върна бременна. До такава степен ми го беше набила тоя страх от непланирано забременяване, че и като студентка, а и след това вземех истерични мерки да не се случи. Скъсан презерватив ме докарваше до истерия и тичане до аптеката за Постинор без да смятам дали е възможно да съм около или в овулация. Когато с мъжа ми спряхме да се пазим, си мислех, че ще стане за 2-3 месеца най-много. След това имахме проблеми и не го мислех много. Мъжът ми говореше да идем при репродуктивен специалист още преди няколко години, но аз се дърпах. Много ми беше трудно изобщо да приема, че имам такъв проблем.

Селена каква е позата ? Много успех и лека до края !
123 и аз след първото ми дете дълги години много, ама много внимавах да не забременея !

Понеже имам матка с обратен наклон, докторката ми обясни, че при нормалните пози, т.е тези при които съм с лице към партньора или по гръб, шийката на матката остава високо и на спермитата им е трудно да се "изкатерят" до входа. Затова препоръча кучешката или всяка подобна, при която аз съм с гръб към партньора и най-вече да лежа по корем след бебеправене с часове по възможност. Не знам дали само това помогна, но досега чакахме да се случи чудото години. Също така поради апендисит и след операцията му, която ми остави гигантски белег, яйчника в дясно е сраснат с коремната стена, тръбата съответно явно също, така че шансовете ми падат на 50% само от това. Данп тази информация е от полза, но най-важното, кпето исках да кажа е: Не се отчайвайте! Чудеса се случват! Не губете вяра и не се оставяйте да ви сломят! Аз бях решила да пробвам последно на естествен цикъл в една нова клиника и бвх приятно изненадана да чакам цикъл, за започване на изследвания и да не го дочакам. Бях убедена, че влизам в менопауза и теста го направих без капчица надежда, за да знам, че няма друга причина. А то пък се появиха две ярки черти!

Аз с първото си дете забременях от първия ден в който спрях да се пазя( след операция) и очаквах, че ще мине доста време, за да се случи. На 33г. бях, Статкото тогава се разделихме и гледам сама детето си. Сега обаче на 42 г. не се случват нещата дори с помощ от репродуктивни лекари. Смених 2 клиники, минах процедури със и без стимулация. Сега съм в процедура по къс протокол и до 2-3 дни ще знам поне за себе си има лисмисъл да наливам пари в загубена кауза.