СТЪБЛО е онова нещо което започва най-отдолу на растението (често се нарича дънце) и свършва с най - последното горно най-младо листо. На младите растения то е късо и дебело, на възрастните може да достигне 20 см и нагоре и при по-възрастните растения в долната си част е вдървено.
От стъблото излизат : цветоноси, листа и корени.
От вдървената си част на стъблото орхидеята много рядко цъфти. От вдървената може да пуска кейки ако растението е в риск (нагниване, загиване, без розетка, с терминален цветонос).
РОЗЕТКА - обикновено се използва за горната, наземна част от стъблото, която има листа.
ЦВЕТОНОС - временен израстък. Расте, цъфти, умира. Обикновено расте на мястото където се намира центъра на основата на листата. По-точно - израства от стъблото в средата на основата на растящо листо. Тъй като листата растат радиално и цветоносите се появяват радиално. Няма последователност при израстванията - нито се спазва първо ляво после дясно, нито първо по-долу после по-горе. Специално при фаленопсисите може да израства първо от по- горе, после от по-долу и т. Н.
Когато цветонос прораства от стъблото върхът му е сплескан или прищъпнат. Докато е млад е мек, чуплив и податлив на изправяне. Дали ще го направляват или не е лично решение. Ако да - то започнете докато е още около 10 см на дължина. С течение на времето цветоносът се втвърдява и изправянето му става невъзможно. Но пък става каскаден, т. е. наклонен, паднал, провесен.
Когато цветоносът изсъхва цветето не загива.
ТЕРМИНАЛЕН ЦВЕТОНОС/РОЗЕТЪЧЕН/ЦЕНТРАЛЕН - това е цветонос който излиза точно от мястото в средата на розетката, там където расте най-младото листо. По този начин се прекъсва точката На растеж на растението. Случва се често при мултифлора, явно проблем на хибридизацията. Всъщност често такива растение не е обречено, то продължава да пуска нови цветоноси от по-долни заложени места и често образува кейки - върху цветонос или по стъблото. Това дали растението ще се размножи 100% никой не може да ви гарантира. Може и да загине. Процесът според мен зависи от растението и е неконтролируем.
СПЯЩА ПЪПКА - става въпрос за място, от което може да има разклонение по цветонос. Всеки цветонос се състои от членчета (парчета, участъци), и на мястото на свързване на две членчета, което е покрито със зелена кожичка или люспа, има винаги заложена по една спяща пъпка. Това е място, където евентуално може да развие разклонение на цветонос, а понякога да се образува кейки.
РАЗКЛОНЕН ЦВЕТОНОС /ЦЪФТЕЖ ОТ СПЯЩА ПЪПКА. Когато първоначално, на първия си цъфтеж, цветоносът вече е с разклонения ги наричаме разклонен. Ако в последствие след прецъфтване или след като вече е цъфтял определено време , пуска допълнително разклонения по цветоноса, излизащи от покритите с зелена ципа места разположени по дължината му - се нарича цъфтеж от спяща пъпка. Дали се реже прецъфтял цветонос или не е въпрос на личен избор. Дали цветоносът след прецъфтване се запазва зелен или почва да съхне е неконтролируем процес.
КОРЕН - това са онези зеленикаво-сребристи тръбички, които излизат от стъблото - и в долната му част и между листата. Тези корени които са в субстрата се наричат субстратни. Във вътрешността на саксията, където няма светлина, могат да са белезникави до жълтеникави. Тези които са извън субстрата се наричат - въздушни. Те имат повече Веламен (сребристо покритие). Не чупете, режете или пъхайте в субстрата въздушните корени . Ако много са дълги, леко ги полагайте отгоре субстрата, дори можете да ги навива те в кръг по ръба на саксията върху субстрата, ако реши цветето ще ги прорасте навътре. Правете разлика между въздушни и субстратни корени. Цветето има нужда и от едните и от другите. С течение на времето въздушните стават субстратни, а част от най-старите корени отмират. Цветето пуска нови корени, които стават или въздушни или субстратно и така в кръговрат. Корато пораства от стъблото , върхът на коремчето е овален, конусовиден.