Частни училища - информативна тема 26

Лично аз нямам никакво усещане за текучество в училището, въпреки появата на нови лица, така че тук с две ръце ще подкрепя мнението на Шарки. В БШ има някои дългогодишни, много опитни и дори култови учители, които са си част от духа на училището и за които всеки би се натиснал - например по БЕЛ и АЕ, по... народни танци и т.н.
Аз бих дала същия съвет като Блис и съм на същото мнение - доверете се на интуицията си и на цялостната институция на конкретното училище.
Mother!,
По дефиниция учителите за ПУК (в БШ) - класни и по АЕ - са различни.
Ние случихме на страхотна класна и сме си заедно, вече в 3. клас. Едновременно мила и добронамерена, настроена приятелски, но принципна и строга, когато трябва, и децата я обожават. “Хваща” проблемите в зародиш, надгражда материала по МОН, особено на фона на някои недомислици в новите учебници...
При нас “текучеството” се изрази най-вече в смяна учителките по руски, тъй като едната се пенсионира ( и трите са рускини, тоест, “нейтивс”, но това едва ли би трогнало някого като позитив). По обясними причини се смени учителката по музика, сестрата на Жени, която напусна заедно с нея. Сега е един млад учител, който водеше музиката в театралната школа, промяната е към добро. В третите класове преподава нова учителка по АЕ на единия от трите класа, която всъщност е със завиден опит от най-елитните езикови гимназии. Промяната е по желание на родителите, а старата не е напуснала...
Аз наистина не съм чула за наличието на текучество като проблем и не знам на какво се базират тези твърдения,
По повод тревогите на Пипи и някой друг май беше от предходната тема - за класните стаи, пак ще напиша, че съм заварвала чиновете разместени и групирани, класната периодично сменя дори местата на децата в стандартно подредената стая; излизали са да карат часове навън, но това не е ежедневна практика, все пак ( и доколкото знам). Стаите са неголеми, много светли, уютни, (съвсем нормални стаи - за клас от 16 деца),защото имат шкафче за всяко дете и са украсени от проекти и разни неща, изработени от децата. Не виждам причина да ги сравняваме с тези в ДУ, които са строени за класове от 30-35 деца (по мое време), нито очаквам зона с възглавници и мека мебел в единия край на стаята, все пак става дума за училище, а не ДГ. Училищната сграда е доста остъклена, разчупена и просторна, сравнително нова, та доста се зачудих на критиките в края на миналата тема - за едно и също ли училище говорим .

summertime, много благодаря за изчерпателната и полезна информация!

Моите син и дъщеря са от детската градина в Quest Academy http://questacademy.bg
 Сега са 3-ти и 5-ти клас. Доволна съм, на външното оценяване след 4-ти клас показаха много добри резултати. Класовете са малки - до 10 души, държат да е спокойна атмосферата и да няма вербална или друг вид агресия. Работят спокойно по проекти, децата са активни. Имат нов басейн в сградата, футбол и таекуондо. От допълнителните дейности - шах, пиано. Но за след 7-ми клас търся вариант и не мога да се ориентирам още.

Освен програмата по МОН има ли някакво надграждане? Как е организиран учебният ден?

Azalea, позната много ми ги похвали и твърди, че по никакъв начин не ги ангажират с цървката, с която са свързани.
Би ли дала повече подробности по въпроса? Събирам всякакви мнения...
Някак много ме притеснява този елемент с религиозното.

Quest Academy, доколкото разбрах също имат намерение да се местят в друга сграда.

Не са свързани с църква като училище. Може би защото държат на християнските принципи, липса на агресия, взаимопомощ, познаване на смисъла на празниците и традициите?... Но за мен това е съвсем ок, даже държа на това. Но през годините се убедих, че средата е мултикултурна. Миналата година учи едно японче, американчета, дете от Иран. Да не говорим, че преди да се преместят в Младост и детето на служител от така известното сега мюфтийство учеше там. Като цяло учителите се стараят да преподадат материала, но да избегнат скучните формулировки от учебниците, правят проекти, ходят по музеи или градини, изработват сами неща. Днес синът ми (учат за древните цивилизации) имаше презентация за пирамидите, приготви и малък макет от мини тухлички. Прави ми впечатление, че ако някое дете не разбира нещо, то има достатъчно време да му се обясни. Е, разбира се, не са спестени писането на домашни и задачи. По-големите ученици вече добре се справят с английския.
Ще се местят май пак по линията на метрото, една, две спирки след Младост, но това не го знам със сигурност още. Определено им трябва по-голяма сграда, защото учениците постоянно се увеличават.
Друго не се сещам. За мен това е съвсем приемливо място, предвид че не понасям програмата по мон и дълго време търсих алтернативна система, че дори и домашно обучение

Azalea, повторям си въпросите. Може би не си ги видяла.
Освен програмата по МОН има ли някакво надграждане? Как е организиран учебният ден?

Една-две спирки след Младост какво означава? Някъде в Дружба ли отиват? Или е в посока центъра?

Azalea, благодаря за споделеното!

За мен нещата, които изтъкваш са съвсем ок, дори напълно се покриват с моите разбирания.

Информацията, че е свъзрано с някаква църква явно може да бъде доста изкривена и въображението на всеки може да нарисува всякакви картини - секта, в която се четат религиозни текстове и се извръшват ритуали в кръг
Затова и попитах тук, а не на лично съобщение - в темата се обсъждат 5 училища на кръст, а за другите няма никаква или почти никаква информация.
Друго такова училище, до колкото знам е и "Петко Р Славейков"

Привет. Регистрирах се специално за да дам малко информация относно процеса за кандидатстване в Прогресивното в София и мнението ми за него. По време на търсенето на училище четох доста от форума и мисля че е коректно да върна и аз информация, в случай че на някой му е полезна. Още повече, че за Прогресивното като цяло има сравнително малко мнения. Слагам директно това което съм постнал в личния си FB по темата:
 

Как да бъдеш "прогресивен" и да "промениш образователната система" в България?

Споделям една лична история от последните седмици тук, защото вярвам че темата й излиза извън конкретната ситуация. А и съм сигурен, че доста хора си дават сметка колко важно е смисленото образование и на какво ниво е масовото такова тук. Но темата всъщност е не само образованието. А и за това колко е неприятно, да си повярваш прекалено много. Особено от рано

Ето за какво става въпрос:
Дойде време да изберем училище на дъщеря ни. С Мария направихме проучване на училищата в София. По различни причини, не само свързани с качеството, се фокусирахме върху частните училища в София. Който ме познава малко знае, че аз подхождам доста систематично и информирано към изборите които правя. В този си стил направихме списък с всички частни училища и събрахме максимално много информация за всяко едно от тях. Накрая, направихме шортлист и на първо място поставихме Основно прогресивно училище 1, София. Хареса ни това което са написали на сайта си; харесаха ни интервютата на Явор Джонев; харесаха ни ценностите и идеите които декларират и смятахме че доста съвпадат с нашите; и не на последно място събрахме позитивни мнения от приятели чиито деца са там.

След като избрахме училището, разбира се, се запознахме с приемната процедура. А именно:

1. Подаване на заявка за интерес и уговаряне на индивидуална среща.
2. Посещение в училището - по предварително уговорен график.
3. Сваляне и попълване на заявление за прием и назначаване на среща с приемната комисия.
4. Среща с приемната комисия
5. Решение на приемната комисия - изпраща се на родителите в писмена форма
6. Сключване на договор за обучение

Прегледахме внимателно и информацията за критериите за прием на децата.

Ето я тук: http://school1.transform.bg/apply/

Както ще видите, в нея няма много конкретни критерии. Те по-скоро са в сферата на субективната лична преценка:
"Приветстваме всички ученици и техните родители, които споделят нашите ценности и нагласи, които са мотивирани, с отворено съзнание, международна нагласа, готови да приемат предизвикателството на академичната ни програма и да сътрудничат като членове на училищната общност" ... "Критериите за прием в училището са споделяне на общи ценности и нагласи със семейството и възможността на училището да осигури адекватна педагогическа и ресурсна подкрепа на детето."...

Тази декларирана субективност, макар и на пръв поглед странна и различна, честно казано е съвсем ОК за мен. Наистина вярвам, че споделянето на ценности е по-важно от демонстрирането на конкретни емпирични знания, особено на възраст 5-6 г. Разбира се, си давам и сметка, че субективната оценка на база "харесване" и "усещане" понякога работи ефективно, а друг път не. Но мисля че на концептуално ниво, този механизъм и резултата от него, са един от възможните работещи процеси.

Преди да продължа, бих искал съвсем на кратко да опиша образователния "профил" и ангажираност по темата, която имаме с жена ми:

Мария е завършила педагогика. В предишното й занимание беше Language Instructor на Berlitz (една от големите международни езикови школи) за България и Румъния. В последните 5-6 години управлява собствено езиково училище - Mary Eton Language Club, което се характеризира с едни от най-интересните и иновативни програми в сектора и обучава повече от 200 деца.

Аз съм завършил История на изкуството, а в последните 15 години съм WEB дизайнер. Докторант съм в БАН и някой ден (ако успея да намеря време) ще защитя доктурантурата си на тема "Религиозна живопис в България, края на 19 нач. на 20 в.". Междувременно съм водил над 30 лекции в различни формати свързани с дизайн, UX и UI. Участвал съм в множество инициативи свързани с образование като "Аз мога тук и сега", "Поход на вдъхновителите", 9 Аcademy и т.н... Имам над 40 публикации в различни издания по теми свързани с дизайн и визуална естетика, чиято цел е да споделя това което знам с тези, които са в началото на пътя си. Бил съм жури в поне 20 български и международни конкурси.

Тъй че без да говоря за какъвто и да е качествен аспект на това което правим, само бих казал, че и двамата с Мария имаме отношение към каузата за промяна и подобряване на образованието в България и сме доста ангажирани с темата за skill shearing и развитието на младите хора в професионален, а и в човешки смисъл. Разказвам горното за да поставите в контекст казаното по-долу и без капка претенция за каквото и да е било.

Връщам се на темата с кандидатстването в Прогресивното училище.

Ето няколко кратки извадки от сайта на училището, които ни плениха с чар и смисъл и бяха една от причините да кандидатстваме там:

"Споделянето е от централно значение за програмата и представлява ключов елемент за развиването на международна перспектива, която трябва да започне със способността на всеки един ученик да приема гледната точка на друг ученик от класа"

"Прогресивното училище има за цел да изгражда свободни и отговорни личности, способни самостоятелно да определят смислите на живота си..."

"Училището създава отворена общност със споделени ценности и работи с експерти, организации и институции за прилагане на политики и програми за качествено и прогресивно образование"

"Учителите самостоятелно и отговорно избират методите, подходите и инструментите за педагогическо взаимодействие..."

"Мета-предметите мислене, взаимоотношения, комуникации и действия са вплетени във всички учебни дейности"

А ето и няколко от текстовете разказващи за целите на Фондация За Образователна Трансформация, която е собственик и идеолог на училището:

"Мисията на фондацията е преобразуване на българската образователна система с цел пълноценно развитие на всички граждани през целия живот в отговор на икономическите, социалните и културните изисквания на обществото през 21-ви век."

"Трансформация на образователната система за изграждане на свободни и отговорни личности, които сами определят смислите на живота си и владеят необходимите компетентности, за да ги реализират заедно"

Ето как протече самата процедура по кандидатстване:
1. Обадихме се в училището и заявихме интерес. Бяхме поканени с още две семейства на събеседване с директорката. Самото събеседване всъщност (за да съм наистина честен) беше по-скоро формално. Директорката ни разказа нещата които вече бяхме прочели в сайта. Имахме някои въпроси, на които поне аз не получих задоволителен отговор. Например попитах за повече информация относно концепцията им за отсъствие на оценки при учениците. Като цяло лично аз я харесвам и ми е известна, но все пак имам някои притеснения относно прилагането й в по-горните класове. Детето свиква с отсъствието на оценки и това би могло да е потенциален проблем, ако то се развива в друга "по-класическа" образователна институция след седми клас. Тъй че без да искам да я оспорвам, ми беше интересно да чуя професионална аргументация при прилагането й и как тя би се реализирала в дългосрочен план. Мария имаше също няколко питания свързани с образователния процес. Въпреки че не получихме ясни отговори на повечето от въпросите си, останахме със симпатични впечатления от хората и това което са тръгнали да правят. "В началото са" - казахме си - "адаптират се, важното е че са свестни и мислещи и се развиват".

2. От училището ни изпратиха подробен въпросник относно детето и начина му на възпитание до момента. Отговорихме подобно и честно, без да спестяваме нищо.

3. Получихме покана за среща с приемната комисия, на която да присъства и дъщеря ни, за да прекара час и половина с другите деца. На самата среща отидохме само аз и тя, защото Мария беше болна, от така популярния напоследък грип.

Пристигнахме на време. Във фоайето беше суматоха, в която родители упътваха родители къде да изпратят детето си. Леко неприятно впечатление ми направи това, че учителката която пое Леа за да я заведе на втория етаж в стаята с учениците, дори не се запозна с нея, преди аз да я подтикна да го направи. Можете да си представите, че в такава стресова ситуация на ново място, ревящи тук-там деца и тълпа от непознати родители, вероятно е удачно, учителя с който тръгва детето ти (което е на 5), да се запознае с него и да установи някакъв личен контакт. Под "личен контакт" разбирайте примерно - "Здравей, аз съм Сийка. Ти как се казваш? Ела да те срещна с другите деца и да поиграете." Нещо такова. Простичко.

След като децата се качиха на втория етаж където са кабинетите, родителите останахме на долния за да си чакаме реда за интервюта с комисията. Самият график за срещи беше на едно листче на вратата, който поне аз не забелязах и ми отне известно време да се ориентирам какво се случва. В крайна сметка стана ясно че в 14:15 е моя ред. Седнах да чакам час и 15 мин. в компания на други родители.

Стана 14:30. Бях един от последните. Качих се горе в стаята за събеседване. Две дами ме поздравиха без да се представят коя за какво отговаря и ми зададоха следните 2 конкретни въпроса: "Какво искате за вашето дете?" и "Как обработвате проблемните ситуации вкъщи?". Казах няколко общи приказки за рачупване на атмосферата и отговорих на конкретните въпроси, смея да твърдя - честно и адекватно в рамките на няколко минути. После се подготвих и аз на свой ред да задам няколко въпроса. По мое разбиране, това трябваше да бъде СЪБЕСЕДВАНЕ. Ако не бъркам значението на думата тя включва въпроси и размяна на мнения и от двете страни. Оказа се обаче, че май съм се объркал. Графикът вървял назад с времето и... няма време. Допълнително пред вратата на залата вече чакаше следващото семейство, което беше с малко бебенце (братче или сестриче на бъдещо първолаче) и една от "изпитващите" дами (съжалявам, но наистина не помня имената им) отбеляза, че не е добре да караме семейството с бебето да чака. Разбира се - съгласих се. За себе си запазих мисълта, че е леко странно да се сетят за бебето сега, след като бяха накарали въпросното семейство да чака час и половина вече. Все пак, с гузно сърце заради чакащото бебе, зададох 3 бързи въпроса от общ характер от целия ми списък.

Отговорът на единия честно казано ме учуди и бих искал да споделя с вас.
Тъй като е известно, че училището има проблем с базата, то новият подготвителен клас трябваше да е в ново място, което се адаптира в една от индустриалните зони на София. Можете вероятно да допуснете, че все пак аз като родител, бих искал да видя как изглежда това място, в която се очаква детето ми да ходи всеки ден в следващите - примерно 7 години, преди да го запиша. И не защото искам да детето ми да тъне в някакъв безмерен мутробароков лукс, а просто защото например в текущата сградата на училището няма двор и бих искал да видя двора в новата им сграда, който дамите казаха че има. На питането ми дали мога да видя новото място, получих отговор - "отворените врати вече минаха". Приветливо отговорих, че не смятам това за някакъв проблем и че вероятно лесно бихме могли да организираме друго посещение, като НЕ е нужно някой да ме води там, а просто да знае че ще отида да разгледам и поне да каже на охраната да ме пусне в двора. Тук получих уклончив отговор - ще видим; ще помислим; трябва да организираме по-голяма група... Като цяло стана ясно - не им се занимаваше на приемната комисия да ходя да им гледаме мястото. Явно си е тяхно. Не знам. Може би е скришно? След което тръгнах за да не караме другото семейство с бебенцето да чака.

4. "Решение на приемната комисия - изпраща се на родителите в писмена форма". Или поне така пише в сайта на училището. Преди седмица Мария получи обаждане от директорката че не сме приети. Съвсем нормално тя е попитала - защо? Отговора който е получила е, че "училището не може да осигури адекватна педагогическа подкрепа на детето"... и че политиката на училището е да не дава повече информация! "Все пак може ли малко повече информация?" "Съжаляваме - но не."

Ако трябва да съм честен, когато жена ми ми се обади и ми разказа за този формат на отговора, аз си помислих че явно е станала някакво битово-житейско объркване и просто Директорката е била заета с нещо друго и е бързала. Не можех да повярвам, че въпросните свестни и интелигентни хора, ще отговорят по този абсурдно формален начин.

Изчаках малко да мине предполагаемата битово-житейска ситуация и звъннах и аз на директорката с молба все пак да ми разкаже какво точно значи "адекватната педагогическа подкрепа", която ние не можем да получим. Още в началото на разговора ЯСНО подчертах, че нито искам да я убеждавам, нито искам да променям мнението и решението й. Единственото за което се обаждам е, за смислена обратна връзка за причините поради които ни отказват, защото смятам че е НАЙ-НОРМАЛНОТО нещо да дадеш такава. Обясних, че си давам ясно сметка, че е напълно възможно комисията да не е харесала нещо в мен, жена ми или детето ни. И съм СЪВСЕМ ОК съм с това. Обратната връзка обаче, е нещо вселенски правилно и нужно! И е повече от добре да я дадеш на отсрещния, за да можеш ако наистина имаш какво да кажеш, да го накараш да се замисли и той и да прецени информирано ситуацията вадейки си поуки за в бъдеще. Примерно. Получих същия отговор за "ресурсната подкрепа", за "политиката" и за това че "не може да се даде повече информация" ...

Истината е че тук се въздържах да отговоря подобаващо. Признавам - отне ми известни волеви усилия. В този смисъл Прогресивното успя от раз, да помогне за моето възпитание Всъщност в този момент си дадох сметка, че отдавна не съм се чувствал като ученик на изпит пред кисел социалистически даскал. Където аз завалията, се опитвам да разбера защо е двойката, а срещу мен е вездесъщото - "Защото така"! Г-жа Директорката обаче, с 5 минутен разговор, успя да ме върне в едни силно противоречиви години, по които освен че нямам сантимент, леко ми се гади като ги усетя пак. Там макар и с по-груба вербална риторика, смисълът беше точно такъв. Да ти покажат ясно, че не са ти длъжни да ти обясняват, защото... ами защото са велики и не обясняват на някакви си... други не велики хора.

Преди да продължа, считам за нужно да подчертая, въпреки че се надявам да е станало ясно - НЯМАМ абсолютно никакъв проблем с това да не приемат детето ми в дадено училище. Това се е случвало и ще се случва на всеки и е част от пътя. Всъщност съм опериран от идеята за мега амбициозен наранен родител, който апологетства заради това, че не оценяват гениалното му отроче. Нито пък преживявам по някакъв начин факта, дадени хора да смятат, че се разминаваме във възгледите си. Даже напротив. Намирам разликата в мненията за нормална и за част достиженията на времето. За мен е АБСОЛЮТНО ОК едно частно училище субективно и по собствена преценка да решава кои ученици да приеме и кои не. Да харесва или не харесва дадени деца или родители. Да харесва или не това, че задават въпроси и/или се съмняват. И т.н...

Проблемът е другаде...

За да видим къде е, нека си отговорим на няколко въпроса:

Колко е важно да даваш смислена обратна връзка ако смяташ да си "промяната" която декларираш че искаш да си?

Колко е важно да си честен към ценностите които публично казваш че изповядваш? За които твърдиш че събираш съмишленици и на които казваш че учиш децата? Когато на сайта си напишеш че "Споделянето е от централно значение за програмата..." какво точно имаш предвид? Че споделяш само в собствения си пашкул, който си си изплел ли? А за тези извън него? Споделяне не се предвижда, защото този стандарт не важи?

Как изпълняваш мисията за която казваш че съществуваш - "мисията на фондацията е преобразуване на българската образователна система с цел пълноценно развитие на ВСИЧКИ граждани през целия живот в отговор на икономическите, социалните и културните изисквания на обществото през 21-ви век". Вероятно развиваш тези граждани като НЕ даваш обратна връзка на хората с които общуваш? Или още по-вероятно като си направиш "вътрешни правила" с които да се оправдаваш?

Колко адекватен си или не си през 21 в., за имаш някакви правила които сам си си създал и да не можеш да ги адаптираш в движение? Особено когато те, простете, ОЧЕВИДНО СА НЕАДЕКВАТНИ! Какво е това най-невероятно правило, според което ти викаш едни родители и дете да прекарат време с теб, обясняваш им различни политически коректни неща, поощряваш ги да са максимално искрени с теб, а накрая ти не си реципрочно такъв? И то БЕЗ да кажеш за тези ПРАВИЛА преди това? Не ти ли минава през ум, че може би някой нямаше въобще да дойде/остане при теб ако знаеше за подобно отношение? Или пък ти е минало през ум и заради това не го обявяваш предварително?

Как създаваш "отворена общност със споделени ценности", когато не си готов да дискутираш тези ценности и когато (примерно) срещнеш различни от твоите, формализираш комуникацията по подобие на едностранни решения на педагогическия учителския съвет от квартално СОУ от 80-те? Явно аз наистина не разбирам какво точно е "Отворена общност"? Или пък "Споделени ценности"...

"Прогресивното училище има за цел да изгражда свободни и отговорни личности..." Как човек е свободен и отговорен ако няма смислена информация? Или свободни са само тези в пашкула? Нещо повече... И всъщност тук се крие един от най-неприятните моменти. Поведението, че ти си "толкова добър" а другия е "просто някакъв" и ти не си "длъжен" да говориш с него е просто... адски, адски кофти (меко казано). Този снобски подход подозирам, няма да доведе до нищо добро. Всъщност е пробвано вече и сме виждали до какво води. И не. Оправданието с детските болести на прохождащия бизнес не важи. Освен ако г-н. Джонев не имал предвид с репликите си че "образованието не е само бизнес" нещо друго.

Всъщност разбира се, че никой на никого не е длъжен! Но ако имаш поне някакво нормално чувство за емпатия и съзнание за нещо извън твоето собствено его, обратната връзка и адекватното СПОДЕЛЯНЕ на мнения са ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН да покажеш че си ангажиран с нещо друго, освен със себе си. Липсата на такова светоусещане е наистина изключително неприятен симптом на нашето общество, който силно се надявах да отмре с времето, но явно още е популярен.

"Мета-предметите мислене, взаимоотношения, комуникации и действия са вплетени във всички учебни дейности". Как преподаваш тези наистина важни и хубави неща, след като самия ти не се държиш по този начин ? Или взаимоотношения и комуникация значи копирайтинг на WEB текстове?

Разказвам ви всичко това и поставям горните въпроси, не за да е оплаквам. Просто ми е криво. Криво ми е, че за пореден път се натъквам на грозната практика някой да се гизди като паун в ценности, които после най-свободно да "интерпретира".

От цялата работа останах с неприятното усещане за фалш от хора, които обясняват че съществуват за да са истински. Да ама от това което видях - не са. Тези дето са заспали и си го знаят и не претендират за друго, даже някак си ги разбирам. Не ме кефят - но ги разбирам. Обаче тези дето имат ПРЕТЕНЦИЯТА ДА СА БУДНИ, а правят обратното. Е те приятели, са по-кофти от спящите.

Предполагам сте забелязали феноменът на псевдо елитът, който напоследък се подава и шава все по-енергично наоколо. Среща се в голямо разнообразие от видове и форми. Не казвам че горния случай е такъв. Честно казано мисля, че като цяло във въпросното училище са свестни. Но с репликите "не съм готова да коментирам въпроса..." и че "и другата седмица няма да съм готова..." според мен директорката на въпросното училище лети с двеста към държание на "елитарен" фейс контрол на провинциална чалготека. А тя сигурно преценява себе си като малко обрана и много заета Но, като не си готов да коментираш, какво точно правиш там? Като не си готов да коментираш, какво точно имаш общо с "трансформацията на образователната система?" Като не си готов да коментираш, как смяташ да създадеш общност? Като не си готов да коментираш, как си поставяш глобални цели, без елементарни комуникационни умения? Как ще променяш образователната система, като делиш хората на "ние" и "вие"? Нашите ще ги трансформираме - добре. Другите обаче, какво ще ги правим? Щото те обикновено се оказват повечко?

В обобщение:
Абсолютно неприемливо, претенциозно, псевдо елитарно поведение на приемната комисия на Прогресивното училище и особено директорката. Тотално неадекватно поведение. Лош вкус в устата, въпреки целия микс от прогресивни, еклектично имплементирани системи. Никаква рационална визия за създаване на по-глобална промяна в образованието извън "избраните". Дори от елементарно възпитание не се каза "обадете се другата година пак да поговорим". Явно се смята, че който не достатъчно прогресивен сега, ще тъне във вечното блатото на "не прогресивността"

Вие хора наистина ли толкова сте си повярвали, че да смятате за нормално да се държите толкова неуважително и надменно?

Какви точно сигнали смятате че изпращате с това?

И последно по важност за мен, но може би интересно като простичък сух холистичен факт След такса от 150 лв. за прием, получихме 10 мин. формално "събеседване" и обещание за "ПИСМЕНО СТАНОВИЩЕ" (т.5), което така и не дойде, но вместо него знаем от телефона, че правилата не позволяват по-подробна обратна връзка.

На ваше място хора от Основно прогресивно училище 1, София, щеше да ме е срам от това което проведохте като "приемна процедура" с нашето дете.

Искрено се надявам и ви пожелавам, да не ви е срам от другите неща които правите, защото все пак чувам че се стараете.

За приемната ви процедура обаче, имате слаб (2) на релси.

Wow. Г-н Линков, поклон за този пост.

Линков, благодаря за споделеното. Да си призная, не бях срещал по-подробно описание на процедурата за прием в Прогресивното, а ми беше интересно....
Коментарът е излишен. Уверено крачим в образованието, и частно и държавно. А и в отношенията с хората сме перфектни...
Но само в тази сфера да е.
Затова пък тръбим как променяме всичко и поставяме нови стандарти и дори каним младите успели навън  българи да се върнат, за да работим заедно.... Или по-скоро да работЯТ (че вече няма кой), а ние акъл да даваме....

Успех Ви желая!

Linkov, много хубав пост. Благодаря за споделеното!

Познавам две семейства, които си тръгнаха след приемната им процедура със същото чувство на разочарование и обида, породени от същото преживяване (миналата и по-миналата година). Няма промяна в подхода явно.

Желая късмет на малката девойка, накъдето и да поемете!

И после се чудим защо в България нищо не вирее. Ако не се променим хората сами, колкото и да се кичим в лъскави обвивки отвътре пълнежа е един и същ. Ще трябва да минат десетилетия преди нещо "прогресивно" да си струва дори да го погледнем.

Възхитен съм от коментара на г-н Линков.
Само по изразните средства, речника и културата му може съвсем ясно да се разбере какво семейство са отхвърлили от Прогресивното училище, и ако са отхвърлили такова семейство, то какви тогава семейства търсят?
Рядко може да се прочете нещо, написано на толкова високо ниво, като коментара на Линков.

За съжаление обаче, нерядко изключителните ерудити нямат нюх за чисто житейската груба реалност в България, за което е илюстрация и горният случай. Имам предвид, че г-н Линков се е подвел по писаното на сайта на Прогресивното и то много му е харесало. А за мен още след второто изречение става напълно ясно, че всичко това е "бла-бла", тоест празни, кухи приказки, лишени от съдържание, макар и красиво звучащи. Съдя само от това, което г-н Линков е цитирал в поста си - не съм отварял сайта на въпросното училище. Само че никак не ме учудва описаното от него.
Учудва ме как са ги отхвърлили обаче - едва ли са имали по-подходящи кандидати във връзка с ценностите, които са писали, че изповядват. Ето още едно доказателство, че в действителност те не ги изповядват - вероятно изпитващата комисия, а и самата директорка, не са чели собствения си сайт. Което в нашата действителност не е учудващо.