вечерно преяждане

  • 12 602
  • 195
# 90
Happy, ако погледнеш първите страници ще видиш, че съветите изобщо не са отгоре отгоре, просто авторката си намери причина за абсолютно всеки един съвет да не проработи при нея, затова хората започнаха да ѝ дават като съвети по-простички неща. Също така, ще видите, че тя не един път спомена, че преяждането не е от глад, а "за да не се чувства прецакана, че не е направила нищо за себе си". Това е емоционално състояние, не физиологично.
Виж целия пост
# 91
Така е, а кой съвет беше за емоционалното състояние?
Виж целия пост
# 92
И аз посъветвах да се обърне внимание. Не с лоши чувства, а просто от личен опит. При мен поне е така.
Виж целия пост
# 93
Франсоаз, колко кгма си и на каква височина, ако мога да попитам?
166/62-63кг,52 години.
Виж целия пост
# 94
Има полза във всяка гледна точка. Аз си отсявам кое има шанс да успее при мен. И толкова лесно не се обиждам, но пък и ми е странно с колко лека ръка непознати хора решават как само си търся оправдания и пр. Такова заключение предполага да ме познавате доста добре, пък то.. Wink
Виж целия пост
# 95
Няколко човека й обърнахме внимание, че проблема е ментален, мен ме нарече супер груба, другите ги подмина
Виж целия пост
# 96
А тя знае, че проблема е ментален, това прочете ли Simple Smile Не търси диагноза, а решение.
Виж целия пост
# 97
Има полза във всяка гледна точка. Аз си отсявам кое има шанс да успее при мен. И толкова лесно не се обиждам, но пък и ми е странно с колко лека ръка непознати хора решават как само си търся оправдания и пр. Такова заключение предполага да ме познавате доста добре, пък то.. Wink
Предполагам, не допускаш, че гадаем на кристално кълбо.....  Smiley  Тези заключения са на база твоите постове.
Когато на всяко предложение реагираш с контра "Аа, това съм го пробвала, при мен не работи така...!", естествено е да приемем, че не търсиш решение,а просто самоуспокоение, че и други са като теб.
Ето, аз ти дадох и реално предположение защо преяждаш, и реален съвет какво да правиш.Предвид, че подмина поста ми, какво да мисля, освен че не желаеш решения, а просто си помрънкваш?
Аз не те познавам, не ми дреме ще промениш ли нещо в храната/живота/движението си, за да постигнеш резултат.
Имала съм време, прочела съм те, писала съм.От там насетне, и тялото си е твое, и здравето, и кг, и решенията.
Виж целия пост
# 98
Абсолютно съм съгласна с Франсоаз*.

Happy, за емоционален проблем никой не може да даде съвет, това не е нещо, което се решава на общо основание. 100 човека написаха, че тя сама трябва да се справи с емоциите си. Психолози не са успели да ѝ помогнат, какво точно смяташ, че трябва да я посъветва някой от форума? И как ние да ѝ решим проблемите? Сама трябва да се справи, защото е сама в главата си. И сама трябва да си наложи дисциплина, ако наистина го иска. ИР е само много удобно оправдание.
Виж целия пост
# 99
Не съм отговаряла поименно на всеки, но това не значи, че съм подминала някой отговор и не съм го прочела и взела предвид. И изследвания ще направя, и ще се ограмотя повече и не съм спряла да се старая да променя храненето си. Обаче, взех да се чувствам тук като на съд, нелепо е. А за това, че проблемът е емоционален, аз самата го казах, а най-вероятно е съвкупоност от физически и психологически фактори. Ментален и мозъчен за мен някак не е същото като емоционален или психологически, но може и въпрос на изразяване да е. Все едно. И за мен е по-важно да си хваня правилния път и начин, а не да споря и да се защитавам тук като на съд.
Виж целия пост
# 100
Никой не те напада Simple Smile Просто хората в темата имат дежа ву. Периодично се отваря подобен въпрос и почти едни и същи дами - мога със затворени очи и поименно да ги цитирам, влизат, за да дадат съвети. И аз знам, че са добри съвети, защото голяма част от тях години наред съм ги срещала в теми за хранене и спорт. И са хора, постигнали резултати.

Обаче всички такива питащи теми завършват по един и същ начин. Според мен авторите им ги отварят в емоционален пристъп и след като той отмине, нищо за тях не се променя. Виждали сме го много пъти и ще го виждаме още много. Аз също често се чудя, дали да се включа изобщо в дискусията.

В живия живот си имам една-две такива приятелки. От години им слушам репертоара с мрънкане, оправдания, как от понеделник това, от другия месец онова. Преди им влизах в разговора, сега изобщо не ги слушам даже, защото знам, че просто си търсят самоуспокоение, но никога няма да направят нищо реално като действия.
Виж целия пост
# 101
е, да...няма как да отрека, че съм този образ и тази приятелка в живота за някои хора. Но ...аз си знам, че искам да се променя и аз си усещам, че моментът е все по-назрял. Дано е сегашния. Няма как да го кажа сега, ще мога да го кажа постфактум дали е бил. И според мен бая съм напреднала в борбата спрямо преди години. Проблемът се е развил доста, но и моето усещане за него и реакции се променят. Ставам все по-осъзната например. И все по-малко удоволствие ми носят моите навици.
Иначе, искам да споделя, че последните три дена се храня по...-интуитивно. И се чувствам доста добре. Не съм си забранила нищо категорично освен захар и брашно, но гледам да премислям преди да изям нещо и се храня сякаш по-умерено, и не съм преяждала. Разбира се 3 дена са нищо, просто го споделям. И искам да попитам, ако някой иска и може да ми каже -  за обременяването с глюкоза има ли значение кой ден от цикъла е? не, нали? Благодаря. Лека нощ.
Виж целия пост
# 102
Изследвания, каквито и да е, по време на цикъл не е хубаво да се правят. Със сигурност ще даде неверни резултати.
Изчакай няколко дни.
Виж целия пост
# 103
ИР често е резултат от системно преяждане, а не причина за него. Затова и като се промени храненето, се повлиява и състоянието.
Това хем е така, хем не съвсем... При вече налична ИР и постоянно висок инсулин, човек си е много по-склонен да преяжда и нещата се затварят в кръг. Промяната в храненето помага, разбира се.

Колкото и неприятно да звучи казано така, дано резултатите от обременяването да те стреснат достатъчно че да започнеш нещо да правиш по въпроса. (И напомняне че трябва да не си яла доста продължително време преди сутринта за изследването, едни към 12 часа без храна мисля да се искаха.)
Казваш че си започнала да преглеждаш темите за ИР, продължавай, всичките подред ако трябва. На мен ми помогнаха много да се настроя за определени промени. Казвам какво работи при мен де, аз съм типичен инженер - има ли проблем, трябва да разбера точно какъв е, как, защо и прочие. Най-много ме плашат неща дето не ги разбирам, та информацията е начинът за мен да започна да се справям с тях.
Няма човек дето да е болен и дебел и с разбалансирани хормони и да е и щастлив, обаче помага като видиш че много хора със сходни проблеми се преборват с тях.
По нещо малко започни да променяш ако трябва, не е казано че трябва всичко наведнъж. И за всеки успех се поздравявай, колкото и да е малък.
Бих предложила да си водиш дневник в някакъв вид - дали в приложение да си въвеждаш всичко изядено, ама наистина всичко, дали една тетрадка ще хванеш и ще пишеш, дали с телефона да снимаш храната - което ти е по-лесно. И се натискай сама да промениш по нещо, няма да стане без излизане от зоната на комфорт... обаче после като сравниш дневника от преди време, ще се потупаш сама по рамото и ще се мотивираш за още.
Успех
Виж целия пост
# 104
Здравей,

Постепено намали храната, пий повече вода, лягай си навреме, сутрин хапвай повече, на обяд средно хапвай + плодове, вечеряй малко.

Успех Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия