Неочаквано действие, не иска брак

Много любопитно нещо се получава. Днес човек сключва какви ли не договори, с кого ли не. Договор с работодател, с мобилен оператор, с банка...
Но да сключи договор с човека, когото уж обича и от когото иска деца, не може. Ха!
Бракът също е договор, който урежда съответните права и задължения. Отказът да се подпише този договор означава, че човекът държи да получи само правата, но без задълженията.
Ако и двамата във връзката са на едно мнение, няма проблем да си живеят цял живот в „сивата икономика“.
Но ако единият държи на брак, а другият се дърпа – ето ти и проблем.
Аз лично си правя определени изводи за тариката с правата без задълженията.

Предполагам, че за жената понякога е изненада, демек си е спонтанно. Бившият ми съпруг например ме изненада - както си седяхме в една сладкарница, внезапно се свлече на коляно и ми зададе Въпроса, за радост на всички лели, чичовци и майки с деца вътре. Дали го е обмислял преди това - не знам.

Авторката е в правото си да иска брак, щом такива са й разбиранията. Приятелят й е в правото си да не иска, щом неговите разбирания са различни. Тук няма правилно/неправилно.

Стига с тези крайности, едно време и модерно време. Всеки е свободен да вярва или не в брака, нищо лошо няма и в двете решения, лошото става, като се съберат двама души всеки от противоположния лагер, и почнат да се надцакват кой е по-прав. Ми никой, всеки е прав за себе си, стига да не мотае другия.

Е как ще е намалял - трендът последните 25 години е повече от ясен:

Разводите са горе-долу постоянни, а браковете намаляват неколкократно. Хората като не се женят вече, как да се разведат после? Но въпреки това разводите не падат, тоест като процент от браковете разводите се качват.
Всичко, което гледам около себе си показва, че този тренд ще продължи. Ще видим след още 10-20 години как ще изглежда графиката. Ако трендът се запази, много от браковете, които на този етап са цели, също ще се прекратят.
Както писах по-горе, просто не им е дошъл ред да влязат в статистиката.
Не можеш да наречеш "успешен" един брак само защото е издържал 5, 10 или 15 години. Когато издържи "докато смъртта ни раздели" само тогава е успешен. Иначе ако ще е нещо временно, защо тогава въобще да се прави - както вика колегата, само пари за разводи после. Първо пари да се ожениш, после пари да се разведеш. Другите главоболия да не говорим въобще, че едни тъпи пари са нищо в сравнение с някои истории, които човек чува (и вижда).

Аз го виждам по следния начин - договор се сключва, когато един иска нещо, а друг е готов да го осигури срещу съответната компенсация. И двамата тайно потриват ръчички и си казват "само да подпише, после няма къде да мърда, ще бачка, респективно плаща". Затова за мен е ок да сключа договор за работа, за телефон, за банка и всичко изброено ама ми е тъпо да принизявам отношенията си с един човек до сделка/брак (за мен са равнозначни).

Та, идеята ми е, че палачинката има две страни.

Когато издържи "докато смъртта ни раздели" само тогава е успешен.

Пак не е сигурно, че е успешен. Някои бракове се крепят докато смъртта раздели бракуваните върху страх от промяна, финансови интереси, удобство, навик, или ако щеш - спортна злоба. Върху всичко друго, но не и любов.

Около нас почти никой не се жени, повечето живеят на семейна начала, с 1-2 деца.

chris78 - Браво за поста.

Аз реших, ако ще се женя , то ще е след като навърша 65г. Тамън всикчи лелки и баби от родата ми, които ме дразнят ще са измряли. Ще е по-лесно да се спази частта с "докато смърта ни раздели", едни 20г ще са. Ще съм натрупал житейски опит, така че простсо ще изчакам едни 30-40г да минат до тогава.

Ей го по-горе мъжът се изказа - да му било евтинко КАТО се развежда. Дори от кумова срама няма да пише АКО се развежда. Който тръгва с нагласа КАТО, по-добре ще е наистина да не се жени.

То, майтап няма, понякога разводът се оказва скъпо начинание. И като адвокатски хонорари, и като време, и като нерви. И какво ли не още. Наблюдавам го вече повече от година в близкото си обкръжение, мамата си трака. Не че някога съм била привърженик на брака, винаги съм била против, но това сега забива още един пирон в ковчега на каквито и да било шансове за такова изпълнение.

И без брак, ако имаш деца и общи имоти или бизнес с партньора си, няма да избегнеш адвокатите. Няма безплатен обяд, нито безплатни раздели, когато и двамата са инвестирали А ако не са, ако се развеждат само, без общи неща, има символична такса и толкова.

На това му се казва да четеш като дявола евангелието. Ако махнем 1990 г., тенденцията става не чак толкова очевидна. При това последните години има трайна тенденция да се повишават браковете , докато разводите остават постоянни(2018 г. коеф. на брачност е 4%о, разводи -1,5). Та какво стана сега, излиза че има все повече здрави семейства ли?

Авторката да прочете мъжките мнение в темата и да си направи извода какви мъже се дърпат от брак като дявол от тамян. Много е показателно.

Интересни публикации.

Аз съм много открит човек и си казвам всичко. Били сме на сватба,  и на двамата много ни хареса.
Приятелят ми няма страх от промяна, просто /пак повтарям/ според него при СВАТБА И ПОДПИС е скъъъъпо и старомодно. Затова иска от МЕН БЕБЕ БЕЗ БРАК. Родата ни е голяма. Затова ще му обясня, че при подпис е нужно само свидетели и това е.
Като чета и си правя преценка, че жените трябва по - деликатно и внимателно да обясняват на мъжете.

Нормално, за мъжа риска лоши последствия от брака е голям, а ползите са никакви. Трябва да си наивен, влюбен, или просто да мислиш, че не може да забиеш по-дорба за да искаш да се ожениш. Има и друг вариат, просто да си откупиш домашно спокойствие или да спре тормоза от роднините.

Жените трябва да се държат на положение, не сме учителки да се обясняваме, нито мъжете са деца да ги учим. Ти си си казала, че искаш първо брак, после бебе, ако се ослушва той, избора си е твой.

А не е ли възможно някой (мама например или кака/батко) да е дал съвет на момъка да не се жени, защото момичето може да има проблем със забременяването и без брак ще се отърве от нея много лесно.
Този съвет навремето беше даден от омъжена жена под 30г. с две деца към неин връстник от приятелска компания. И той случайно или не, се ожени когато жената до него вече беше бременна.
Друг е въпроса, че за да се смята че има проблем със забременяването трябва да са минали около 18 месеца за двойка на тяхната възраст и освен това и двамата, и близките им следва да са наясно че проблем може да има при мъжа, жената или и при двамата.
Предлагам момичето да пита приятеля си какво ще правят ако бебе не се получи. Колко време опити без резултат му се струва разумно да изчакат преди да се обърнат към лекар. Ако се окаже, че имат репродуктивен проблем склонен ли е да се подложат на лечение и АРТ технологии и ако и така не се получи склонен ли е да си имат осиновено дете. От реакцията му по темата може и да стане ясна причината да иска бебе, но категорично да не иска брак. Освен това предвид разногласието по темата за брака смятам, че сега е момента за този разговор, за да няма изненада, болка, разочарование, ако случайно се окажат в такава ситуация.
Авторката е много млада и наивно вярва, че приятелят и семейството му са само бели и добри и за секунда не допуска, че може да й скроят шапката без да се усети. Така както свекървата много я харесва и обича така може зад гърба й да подковава сина да не се жени докато не се роди дете от тази връзка. А може само момичето да си мисли, че я харесват, а всъщност да не я искат за снаха и момчето да смята, че ако имат дете от нея близките му ще се пречупят и ще я приемат с отворени обятия. Което също може и да не стане, но на 25-26г. и двамата виждат отношенията помежду си и с родителите и приятелите си през розови очила.