Кюретаж и забременяване след това - тема 80

Rochellka, Деси - благодаря ви за подркепата ще се следя - нямам кървене, само леки тъпи болки в матката и ужасно болезнени гърди, за които четох, че е нормално да са така до седмица-две след кюретажа.

Иначе за добавките - сетих се също, че е добре да се пие прибиотик/ провиотик преди опитите. Аз пиех подобно нещо преди инвитрото. Не знам дали заради него се получи закрепването или по-скоро защото балансирах нк клетките и ембриотоксините (според доц Русев жени с ембриотоксини почти не можели да забременеят, ако не ги балансират), но се получи.

И вярвам, че щом се е получило веднъж, ще стане пак, но се моля за мен и всяка една от вас този път да е до края и да родим живи и здрави бебета, като запзим и нашето здраве.

Лори, прегръщам те виртуално и ти съчувствам искрено. И аз загубих бебето си в 7 г. с., след като му спря сърцето и днес, точно 4 месеца след това, отново съм в задънена улица. Пия добавки и витамини, внимавам с храненето и въпреки всичко това О няма или се случва когато си реши. На моменти се отчайвам и си мисля, че не ни е писано да станем родители. Иначе за психолог съм си мислела, но все се надявам, че съм достатъчно силна за да се справя сама.
Бъдете здрави и силни, и нека скоро Бог ни даде причина да се усмихваме !

Момичета, съжалявам искренно за загубите ви  
Но не се отчайвайте и да не ви минават такива мисли , че не ви е писано да бъдете родители ...
Аз съм с две загуби в 20 и 22 седмица, беше кошмарно - да родиш естествено и да го изхвърлят
НО, не се отказах и вече имам малка принцеска  
Важното е да намерите причината за случващото се и да вземете мерки при следваща бременност!
Посещението при психолог също доста помага в тези случаи за психическото ви равновесие .
Вижте издледванията на първата страничка , много са важни !
Пожелавам ви наесен да се похвалите с нови чертички и да изкарате безпроблемни бременности със щастлив финал . Прегръщам ви виртуално

Сиси, миличка, ще стане. И мен времето (вече съм на 32 ), чакането, чуденето направо ме побъркват понякога, но толкова много сме преживели и инвестирали в това (и не само средства), че ще е тъпо да се предаваме. Ще станем родители!

Важно е всеки път, всеки нов месец, да разшифроваш по част от пъзела. Виж изследванията от първата страница, както Бамболинка съветва, и ако има нещо, на което не си обърнала внимание, направи го. От всичките си отчаяни опити до тук стигнах до извода, че трябва да четем и да не се предоверяваме на лекарите напълно. Също така, ако е комплексен проблемът, трябва да посещаваме тесни специалисти - репродуктивен, имунолог, хематолог, генетик и на базата не техните мнения да правим избор.

Моята репродуктивна лекарка изобщо не обърна внимание на стойностите на aptt (23, а за бременни това изобщо не е ок) и така пропусна да ми включи навреме лечението за тромбофилията, което в крайна сметка мисля, че уби моето бебе. Това разбрах чак като отидох с изследванията при доц Русев, а за юни съм записала час и за проф Паскалева, която е хематолог.
Така че, смело напред! 😘

Лори, не се доверявам напълно на лекарите и не съм спряла да търся причини защо не се получават нещата. Поредната АГ преди 2 дни ми се накара, че съм правила прекалено много изследвания и че тя не би ми написала дори половината от тях.  Аз виждам, че проблем има,но сама не мога да го открия, не съм лекар. Лекарите, от друга страна неглижират нещата и ми казват да се успокоя, че нещата ще се случат, но трябва да съм търпелива. Ами ако не се случат, ами ако наистина проблема е сериозен?! Времето си минава, аз остарявам и скоро ще е късно. Мрън, мрън, мрън...
Личи си колко се справям психически, нали 😭😂🤣😒

Sissy,до някъде ние самите си усложняваме нещата като се самонавиваме и си мислим,че имаме проблем,а всъщност проблема е в главите ни.Психиката е по важна,самото мислене,че имаме нещо,защо не се случва,времето минава и т.н.всичко това е в главата ни и до като не спрем да го мислим винаги ще си намираме причина за притеснение и тревога .Аз съдя по себе си.5 години се борих с това да имам бебенце и все неставаше,уж всичко беше наред,уж нямаше проблем,а бебето не идваше .Следях стриктно ОВУ,мислех ден и нощ,при ден закъснение правих тест и нищо.Мин.год.декември казах край,спрях да мисля само за това,спрях дори да отбелязвам в календара МЦ и ОВУ и януари т.г.вече бях бременна,но си бях изчистила главата от всички мисли свързани с бебе.Но за огромно съжаление щастието ми беше за кратко.В 17 г.с.направих аборт,защото не бебчо нямаше сърдечна дейност.Тук вече немога да си обясня какво се случи като всичко беше наред.Изследванията ми бяха перфектни,на Феталната морфология всичко с бебето беше нормално и пак нещо стана.Като предположение на доктора беше ,че може да се е задушило от пъпната връв,но не е на 100%само догадки .Сега всичко започва пак отначало и въпреки болката няма да се откажа да имам още едно детенце,ако ще и на 40 г.да стана.Този път ще си направя някой изследвания които ще са ми от полза ,но най-важното ще си ,,пречистя,, главата (както и да прозвучи) от всички лоши и негативни мисли и вманиачаване за да се случат нещата.Успех на всички момичета които с цялото си сърце искат бебенце и скоро да го имат.😍😘☺️

Възрастта няма как да не ни притеснява. Освен ако не сме на по 20.
Аз съм на 29 и за мен това е прекалено голяма възраст за първо дете. Макар че не се пазим, откакто бях на 24-25 и се лекувам от 27. Във връзка с това, според мен трябва да се правят каквито изследвания трябва, ами ако излезе нещо, което дори докторите не са предположили до момента? Може да ни спести време, а като влезем в 30те времето вече ни притиска...

Момичета, много съжалявам за загубите, никак не е лесно..  разбирам всяка една от вас с цялото си сърце и знам как имате нужда сега на един дъх на изкрещите  цялата си болка...
Аз чакам втората си менструация на  24.05 и след това отивам на АГ, евентуално ако всичко е ок мислим да почваме с опитите и колкото момента наближава толкова по несигурна се чувствам.......страх ме е..
-----------------
Това с психолога си го мисля и аз, преди като бях в Пловдив и там ходех при една и бях безкрайно доволна, сега в Карлово няма психолози и сама съм си психолог, пия деанксит и триптозин и си викам "майната му" ама не помага много...
Прегръщам ви!❤

Цитирам:
Не се притеснявайте от стреса! Обичайните тревоги относно забременяването и дали някога ще имате деца са съвършено нормални и НЕ оказват въздействие върху способността за зачеване. Игнорирайте хората, които ви казват да се успокоите и да спрете да мислите за това. Това не е техен проблем! Единственото, което би могло да ви повлияе е сериозен стрес, например пренасяне в ново жилище, загубата на работа, смърт в семейството и други подобни неща, които ви карат да се чувствате физически болни и депресирани. Това може да забави овулацията, понеже се отделя стрес-хормона пролактин. Но той няма да ви засегне за продължителен период и следващият месец би трябвало отново всичко да е нормално.
Край на цитата.
Това го копирах от първата страница на темата за бебеправене и съм напълно съгласна с него. Почувствах се нормална.
Не бива да подтискаме чувствата си, момичета, трудно е, но трябва да го преживеем.

Благодаря, Сиси, много успокояващо. На мен също ми се прокрадна тази мисъл, че цялото това мислене и фокусиране може да повлияе на бъдещето ни бебеправене. Малко се получава един омагьосан кръг, в който се въртят чувства с противоположен заряд, от който трудно се измъквам.
При теб как вървят нещата?

Rochellka , за съжаление не много добре. То си личи от постовете ми 😒. Причината е, че не мога да си намеря свестен АГ. Последната, за която чаках 3 месеца за час, се оказа много зле. Отново съм в задънена улица. Но нищо, сигурно така трябва да стане! Ако имаше много добри гинеколози, нямаше да сме толкова много в тази темичка,нали?!
😘

Къде живееш? Добрите специалисти винаги имат много пациенти, но както и ти казваш - не винаги е гаранция за каквото и да е. На мен ми писна да ходя по АГ-та преди доста време, но няма как. Хванала съм 2 докита и главно при едната ходя, вдъхва ми доверие от гледна точка на компетенцията й относно репродуктивните ми проблеми, другото доки за следене. В крайна сметка реших да хващам едно (в случая две) АГ-та и да се доверявам... Не вярвам да има докита, от които има 100% доволни.
Много успех ти желая и се моля съвсем скоро да се похвалиш със заветните две чертички, че и ти да подкрепиш всички бебечакащи с надежда!

Здравейте бъдещи и настоящи мами. Прочетох цялата тема ии толкова сте зареждащи и позитивни и вдъхващи надежда въпреки случващото ви се ,че чак ви се възхищавам👏
Искам да попитам следното на 15.03 се наложи да направя аборт поради липса на сърдечна дейност. Направих, но медикаментозен и не беше напълно успешен наложи се кюртаж заради малки остатъци, който направих на 15.04. Възстанових се много бързо дойде ми всичко си е наред. Та въпроса ми е мислите ли, че е рано да започна опитите отново, защото нямам търпение и много искам, но това ми беше първа  бременност и съм толкова притеснена. Благодаря ви и се извинявам за дългия пост.
Успех на всички бъдещи мами 😘

.                                           Здравей,според мен изчакайте поне още 2-3 месеца и тогава започнете опитите .На мен доктора ми каза поне 4 МЦ и тогава.Но аз съм решила първо да си пусна всички необходими изследвания и тогава,защото не искам да се повтори повече това което изживях.

Съжалявам, Мими, за това, което ти се е случило! Особено трудно е, когато е първа бременност и е много чакана!
Според мен най-вече зависи в коя седмица си била при аборта, както и как се възстановяваш. При ранен аборт (какъвто вероятно е бил при теб) се чака по-малко, но и доки трябва да ти потвърди, че си се възстановила достатъчно и съответно да ти даде зелена светлина за опити. Успех!