Кюретаж и забременяване след това - тема 80

Момичета, днес правих ЦС след първата менструация след кюретаж (благодаря на delisardelli, че ми каза да си направя нужните изследвания преди това, за да не разнеса инфекция, ако има). Всичко беше чисто.

Но този път, макар че излязоха проходими тръби, доста ме боля в сравнение с ЦС, която съм правила при Попов ноември м.г. Сега ЦС си я правих в Турция.

Моля ви, успокойте ми болния мозък, че не може течността от ЦС още да е останала в тръбите и да предизвика хидросалпингс или друга инфекция. В момента нямам болки, но някак си ги усещам нещата там по-чувствителни. Изчетох цялата литература по темата, но не виждам подобни рискове от ЦС. Може би нещата зависят от подхода на манипулатора.

Освен това, докторът, който ме гледа днес, каза, че след ЦС могат да се правят опити за бебе, дори в моя случай. Няколко лекари вече ми дават зелена светлина за бебеправене, нищо че е минала една менструация след кюретажа и нещата изглеждат добре - лигавица и фоликули. Аз още обаче не мога да се отпусна. Мисълта за секс ми е толкова далечна вече... 🤦♀

Лори, болката зависи както от моментното ти състояние, така от деня на цикъла, от това колко внимателен е бил оператора и т.н. Контраста не може да остане в тръбите, но му трябва време да се абсорбира. Ще отмине.
За бебеправенето - дай си време. Лично за мен психическата травма от загубата беше доста по-силна от физическата.

Момичета след кюретажа (аборт в 20 г.с.) първият цикъл ми дойде на 31 ден, сега чакам вече вторият цикъл, но няма го, нормално ли е да ми закъснее? Притеснявам се вече много.
Искам само да поясня , че не сме правили даже любов, пазим се.

Не се тревожи. Притеснението също оказва влияние. На мен първият цикъл ми закъсня и дойде на 35 ден, а втория на 42 ден. Така че не се притеснявай все ще дойде. Само си пусни изследвания след това.

Здравейте, мили момичета! Много съжалявам за всички тежки моменти през които сте минали! Пиша в темата, защото имам нужда от съвети или просто подкрепа, а може би просто имам нужда от това да споделя болката си с хора които ще я разберат и няма просто да и кажат: ти си млада, случват се такива неща ще стане следващия път
Преди една седмица беше третият ми пореден мисед аборт в 14 г.с. (поради спряла сърдечна дейност на бебето) имам усещането, че ще се справя и имам сили да преодолея болката, но понякога имам някакви пристъпи. Имам чувството, че се задушавам и ми се плаче без нещо да е провокирало този пристъп. На всичко отгоре имам още кървене, а предните два пъти когато бях само с кюретаж не съм имала кървене след това (та се чудя до колко е нормално това кървене в което последните два дни имаше и по един съсирек). А най тежкото за мен е факта, че докторите не откриват причините за спирането на сърдечната дейност на плода. Вече съм направила почти всички изследвания които се препоръчват с изключение на вирусологичните: Микоплазма, Уреоплазма, Трихомони и Хламиди. Но пък имам генетични, имунологични и бях взела мерки относно тях (поне така си мислех). Чувствам се виновна, защото мишлето ми зависи от мен, а аз не мога да го предпазя, защото всички свиват рамене и казват: БОЖА РАБОТА!
Пожелавам на всяка една от нас да доживее деня в които да прегърне живо и здраво детенце!

Jordanka Dimitrova много съжалявам за загубите ти. Като човек, който е минал три пъти през това, но в 10 г.с мога само да си представя какъв е ужаса от загубата в 14 г.с. И аз още си поплаквам, макар че гледам вече напред с надеждата четвъртия път да успея. Мен и времето ме притиска, скоро ще навърша 40.
Съветвам теб и всички момичета с повече от 1 аборт, да си водят подробен дневник за лекарствата, техните дози, кога какво започват и спират, изследванията по дни и стойности, дори ако искате си записвайте с какво се храните, къде ходите и т.н. Като имаш подробна история, после може лесно да се открият някакви закономерности в нея. Аз така открих връзката на моите загуби с преднизолона. Не е гаранция, че четвъртия път няма да има друга причина за загуба, но поне е "сламка" след като всички изследвания са ми ОК и съм взела мерки за всички известни проблеми

Дани, много съжалявам, свива ми се сърцето, когато някой пише в тази тема!
Плача с теб и не знам какво да ти кажа... Бъди силна, ние сме с теб, ако имаш нужда да споделиш!

Дани, съжалявам .... Разбирам болката и мъката ти, аз също минавах през такива емоции Тези дни още по-силно ме стяга гърлото, трябваше вече да съм с новородено в ръце - терминът ми беше 20.07 ...
Направи си вирусологията, дано откриете причината скоро и следващият път да гушкаш здраво бебе около термин! Кариотип изследвали ли сте? Самият плод?
Момичета, имам въпрос, знам че е индивидуално за всеки, но ей така за успокоение, колко цикъла след като започнахте опитите след кюретажа забременяхте? Аз сънувам ужасни кошмари, че няма да мога да имам деца повече  

Арвен, моят термин беше на 26.06, минах през него без да се замислям. Сякаш приех раждането на детенцето ми с промяна на датата, на която трябваше да се появи. Даже ми е странно да си мисля, че сега щях да съм с малко бебенце...

Ох мили момичета! Прочетох темата назад и си поплаках за вашата и моята болка Възхищавам се на всяка от вас която е намерила сила да продължи, въпреки всичко! Когато прочетох и вашите истории се почувствах по-нормална, защото иначе имах усещането, че сякаш според много хора преувеличаван и драматизирам. Добре че е съпруга ми, които въпреки неговата болка ме кара да се чувствам малко по-добре. Аз не се отказвам ще се боря, но просто ме е страх как бих преживяла следваща бременност. Като се има предвид, че сега постоянно гледах дали имам кръв, дали нещо ме боли, дали мога да отида до парка, на всеки преглед треперех дали ще чуем сърце и така до първата ми ЖК където страховете ми се оказаха факт за пореден път.
Относно изследванията имам:
1. Кариотип- нормален и на двамата
2. Абортивен матерял- на предните две (нормални), а за този чакам да излезе.
3. Пълен пакет тромбофилии- Хетерозиготен генотип 4G/5G за PAI; Хетерозиготен генотип I/D(ACE); Хетерозиготен носител на Val34Leu (F13); Хомозиготен генотип  C/C за 1298A* C(MTHFR); Хетерозиготен генотип G/C за 66A* G (MTRR). За тези отклонения пия мета фолиева, Б12 метил форма и бях на терапия с Фраксипарин 0,3. Три дни преди прегледа имах час при доц. Паскалева и тя увеличи дозата на Фраксипарина 0,4 поради не достатъчно ниво на Анти Ха показател иначе другите кръвни бяха в норма.
4. Имах завишени НК- клетки в периферната кръв и ембиотоксични. За тях правих две вливки Октагама, консултация с Русев и имунолозите на Надежда и избрах средна терапия между едните и другите.
5. Хормони в перфектни граници.
6. БХС и ФМ - в норма. Сърдечната дейност на бебчо беше супер,отговаряше си на деня и кръвотока също  (ако трябва да бъда чесна до тогава дори не се бях зарадвала, че съм бременна. Но когато влязох в 14г.с се успокоих и си казах- не може само лоши неща да се случват сега всичко ще бъде наред.). И това сърчице е спряло три дни преди прегледа, без никакви симптоми при мен
7. Имам и една мйома  която беше 1-1,5 см., но сега е 3 см.. Чудя се дали да не я премахна преди следващ опит, въпреки уверението на докторите, че тя не пречи.
По страшното е, че всички доктори имат предположения и ми изписват изследвания, но когато стане фал всички свиват рамене и казват- БОЖА РАБОТА! Следващия път ще стане, но аз изпитвам панически страх от това което ще стане следващият път. Иначе съм на 32 г. и имам 5 останали снежинки от които се надявам да мога да успея да гушна така очакваното чудо за нас , но просто ми се иска да разбера каква е причината за да взема нужните мерки.
Искрено съм благодарна на всяка една от Вас и се моля дано никоя жена не изпитва тази болка!

.                           Всеки път когато ви чета момичета ми става много мъчно,че всички ние тук сме се сблъскали със загубата на бебенце.Дано следващият път вече да пишем в друга тема,за радостта от раждането на рожбите си.При мен вече мина един редовен цикъл,ще изчакам още един и ще отида до доктора,защото сега е в отпуска.Моля се всичко да е нормално,ще си пусна изследвания.Аз също съм с миомен възел и незнам дали да не го отстраня първо и тогава да работим за бебе,но пък още една операция и после пак чакане незнам,надявам се доктора да каже как да постъпя.Да казват,че миомата не пречи,но зависи и как и къде е разположена.Пожелавам ви всичко да е точно при всяка една и скоро да се похвалим с радостта.

Всяка една от нас е уникална със това, че се бори със болката, гледа на пред и най вече не се отказва. След кюртажа първи цикъл ми дойде точно на 30 ден. Втория ми закъснея дойде ми на 37 ден. Моя лекар не ми е казвал да си пускам някакви изследвания. Но след кюртажа се застраховахме и пих 5 дена антибиотик. От този месец започнахме отново опитите за второ детенце и се моля края на месеца да видя най хубавите чертички. Пожелавам успех на всяка една от вас. Дано бок е със вас и ви дари със дългоочаквания дар 🤰🤰🤰

Здравейте момичета.
Искам и аз да споделя огромната си болка с вас.На 01.07 се случи наѝ-страшното за нас изгубихме нашето бебче в 18г.с.Знаете какъв ужас е,колко болка,страх и мъка ме преследват всеки ден.Искам да пожелая на всяка една много късмет и вяра.Колкото и да ме е страх даже да си го помисля,знам ,че ще дойде щастливият ден да прегърна детенцето си.
Исках да попитам колко дни ви продължи кървенето след кюретажа.Днес е 9тия ден и все още имам,не е много,но се чудя дали е ок.

Съжалявам за новозаписалите се момичета ☹️
Под, моето кървене продължи около десетина дни, но моят мисед беше в 9 г.с., може би това е от значение.
Някой по-напред беше попитал колко време след аборта сме забременели отново, аз точно две години.

Кураж, мила, кураж на всички! При мен кървенето продължи 16 дена, последните дни зацапваше. А. беше на 05.05, редовният цикъл дойде на 05.06.