Кюретаж и забременяване след това - тема 80

Тежко ми е!
Утре се прибираме от морето с човече по-малко. Хората се прибират с повече, а ние отидохме 4-ма, прибираме се 3-ма. Нито ми се говори, нито ми се обяснява вкъщи.

И аз така се чувствах първия път, все бременни и бебета ми бяха пред очите. Отделно и бях разгласила на сумати народ и после се обяснявах, че то всъщност бебе няма да има, като ме питаха хората докъде съм я докарала. Няколко месеца не спирах да рева при всеки най-малък повод и така чак докато не забременях пак. Мислех, че никога няма да я забравя тази кошмарна дата, то пък точно на нея ме приеха за раждане, точно една година по-късно Сега много по-философски приемам нещата, но при мен вече основната цел е изпълнена и нямам фикс идея за задължително две или повече деца. Някак вече съм претръпнала, открила съм отдавна, че и тези неща се случват и съм се пуснала по течението, пък каквото е писано, за последните 2 пъти дори и майка ми не знае.

МаманаПримцеса, и на мен ми е много тежко. Днеска дойдох на работа по собствени желание и изведнъж ме удари като с круше, какво се е случило.
При мен лошото е, че имам навика да се фиксирам в някаква идея. Сега съм луднала на тема уреаплазмия и микроплазмия. Снощи до 2 сутринта четох и главата ме заболя. Гледам, че хората не могат по 1-2 години да я излекуват и се чудя какво ще правя ако и на мен ми се наложи заради нея да се мъча.
Днес бях до лабораторията. Казаха ми да изчакам поне 10 дена след антибиотика, който приемах и тогава да пусна изследване. Направо ще ми се пръсне сърцето.
А съм почити сигурна, че я имам и то отдавна. Преди години често правех цистити, пускахме и гинекологични и уринни тестове, всичко уж беше чисто. Причина гака и не се откри. Но и до ден днешен имам доскомфорт когато ходя по малка нужда, сякаш мехурът ми винаги остава леко пълен и не може да се изпразни до край. А видях, че това е един от симптомите.

Rocket, аз имах и микоплазми, и уреаплазми, но много отдавна, около 10 години са минали от тогава, още преди да започнем опитите. Наистина е упорита гад, при мен с един курс Доксициклин не мина. След първото лечение си изчаках 10те дни и имах един отрицателен резултат, но след някокло месеца пуснах пак изследване и пак изгря положителен. Втория път пихме 2 АБ в комбинация и двамата и вече я изтрепахме окончателно. После няколко години си пусках и за микоплазми изследванията заедно с профилактичните, за да съм сигурна, че няма пак да се появи отнякъде. Ако ще те успокои, забременявам от раз всичките пъти, т.е. нямам поражения по тръбите от тази инфекция, въпреки че съм я влачила и аз незнайно колко време.
PCR тест от цервикален секрет е най-добре да се прави, най-точен е.

Рокетче, аз съм с поликистоза и това беше нещото, в което се бях фиксирала. Около 2 месеца четях по 10 часа на ден всякакви методи за справяне с този проблем, но аз си мисля, че макар и фиксациите да не са правилни, точно това ми помогна много да не мисля през какво минавам.

Здравейте,
Аз съм се спекла нещо тия дни.
В главата ми се въртят „кюретаж, инфекция, срастване на тръби”.
Първите 2 цикъла, след аборта ми бяха с много остро изразена овулация (по изчисления се водя, че е била овулацията), следващите месеци - нищо. Май изобщо не съм овулирала. Знам, че е глупаво да си правя такива заключения.
Днес пак съм с тази режеща болка, за секунда е и отминава, но ме превива. 15ти ден ми е от 30-32-34 дневен цикъл. Всъщност вече не знам колко ми е дълъг. Преди се водех от тестовете за О и предполагах кога ще ми дойде, но този месец спрях с тях и с меренето на БТ, че ми е много напрегнато.
Възможно ли е да ми има нещо, което АГ-то да не може да констатира?
Звуча като хипохондричка, но усещам, че нещо не е ОК. Какво да правя, какво да изследвам? 

Аз с изследванията опит нямам, нито с болките при овулация, така че съм последния човек който ще те посъветва. Но пък знам какво е да чувстваш, че нещо не ти е наред и да се чудиш какво. В неделя например изкарах целия ден на легло с температура и много силни болки в кръста и таза. Ама разбира се, че първото което си помислих е инфекция от аборта. Е в понеделник отидох до личната и според нея си е просто летен вирус, а и срещанах няколко познати със същата диагноза и подобни симптоми. Е на мен още не ми е минал спека и продължавам да мисля за инфекция макар и кръста вече да ме боли съвсем леко и температура имам 37.2 вмомента. На моменти ме обхващат едни мисли за болести и почвам да чета из нета и се вкарвам още повече във филма. Гледах вчера едно лекарство - НЕОЛЕКСАН и май ще го пробвам. Сега се опитвам да откажа цигарите и още по силно взех да я усещам тая тревожност и се сдухвам на моменти.

п.с. Сетих се и друго. Понякога и лекари и близки са склонни да отдават някой симптоми на моментното ни психическо състояние. При аборта след първото хапче получих болки през нощта, глътнах си обезболяващото и си заспах. На следващия ден преди обяд усещах някаква тежест в гърдите, която към обяд направо си премина в задух. А аз имам фобия към задушаване и се паникьосах. То не беше рев, не можех място да си намеря от страх. Реших, че правя алергия към първото хапче. Като легнех все едно имах тежест върху гърдите. Майка звъня на доктора и той половин час й обяснява, че не може да е от това и, че емоционалните последствия трябва да се изживеят, което напълно покри и мнението на майка. Накрая ме залъга с валериан. Постепенно усещането намаля. На следващия ден пак имах болки и пак си пих обезболяващото и пак имах задух.. накарах ММ да ме закара до болницата. Оказа се че личната я няма, но сестрата беше там. Огледа ме, направи ми кардиограма, измери ми кръвното. Всичко е ок! Само пулса завишен, ама то щото рева... Препоръча ми психо доктор и каза ако искам да си взема валидол. Е, взех си. И ментово масло си мазах и виетнамско чудо си мазах само и само да усетя прилив на въздух. Постепенно за 2-3 след това този задух отшумя. Аз вече се бях съгласила, че не съм наред с главата и гледах напред. Миналата седмица ММ се оплака от болка в рамото и гърба. Няква жила му придърпвала и не можеше да си вдигне ръката. Разтрих го малко и му дадох обезболяващо. Същото обезболяващо... и след час като се почна един задух чак в спешното го карах от страх, че ще пукне. Поотмина но го държа почти до вечерта на следващия ден. Така разбрах, че все пак не съм била луда и не съм си внушила симтомите, просто обърках хапчето.

Чудя се обаче защо, нито един от лекарите на които казах за тази реакция, нито в спешното, не си направиха труда да отбележат някъде, че аз или мъжа ми имаме лекарствена реакция. А нали на всяка опаковка пише, че ако получиш някаква странична реакция трябва да уведомиш лекаря си или да се обадиш на производителя...  Не трябва ли тези реакции да ни се водят в някакъв картон или лично досие. Ако някой ден не дай си боже се наложи да ни приемат някъде по спешност и не сме в състояние да дадем инфо за алергии и рекаства... ?... странна ни е здравната система.

Искрено съжалявам,Буболеса,че и ти си тук.Не мога да повярвам,студена вълна ми мина по гърба.Съжалявам и за останалите момичета,новозаписалите се.
Наистина е много тежко,когато с дадени хора,дори непознати ви се случват първи хубавите неща заедно ,а след това дори те боли за тях повече,отколкото за теб самия.Давам ви сили,момичета и черпя аз от вас.Ще се справим,въпреки тази съдба.
Аз съм добре,нямам търпение да дойде почивката и да се махна от работата и хората наоколо.
Чета ви постоянно,но е жалко,че има новини нови отговори,колкото и банално вече да звуча.
Относно фолиевата киселина,на мен лекаря ми каза да започна да в пия месец преди новите опити,но не ми е отупнявал каква точно да бъде.А аз тогава новини хапчета да си взема или да си пия отбтезибстврите,защото са много.Мислв май да си купя нова опаковка ,но да се допитам първо какво да бъдат.
Хубав следобяд на всички.

За Уреаплазма и Микоплазма се пуска кръв и цервикален секрет като трябва да се проследи и при двамата партньори,на мъжът се изследва еакулат.

И на мен след кюретажът първите ми цикли бяха с много силно изразена О.,след това се нормализираха нещата.

А определено бях влязла във филма какво да изследват,къде да ходя,отивах при АГ и я заливах с информация ,а тя като всички останали с насмешка ме убеждаваше,че няма смисъл от изследвания и т.н.
Съветвам всички да се насочат към някоя Репродуктивна клиника,там са наясно с проблемите и обръщат внимание.

През първите два цикъла и аз бях със силни болки по време на менструация , по време на овулация.Ще видим този месец , ние си пуснахме кариотип , заради тризомията на бебето Ще чакаме резултатите. Пуснах микробиология за уреоплазма, микоплазма и другите неща, тсх, и всички останали за ЩЖ. Всичко е добре! С лека форма на инсулинова резистентност съм! Докато чакаме резултатите от кариотипа ще се съсредоточа към диета , че да преодолея ИР. За сега като изследвания това сме си пуснали. След кариотипа , дано всичко да е добре и там, ще е време да се изследвам и за тромбофилия!

Малко офф, но да попитам къде правят кръвен тест за микоплазма? Сефте чувам, вярно, че преди повече от 10 години я лекувах и сигурно са напреднали и изследванията, но преди се изследваше само вагинален, цервикален секрет или урина, имаше варианти да е с посявка или PCR, кръвният беше само за хламидия.

В КИРМ Плевен правят.
Може и аз да съм в грешка,да не заблудя някого.

Оф, моят мозък днес мисли за тези уреа и микоплазмии жял ден и най-накрая го измисли. Аз не мога ги пусна в следващите 3 седмици, защото пих АБ след спонтанния. Но реших да изпратя моят безценен да се изследва.
Знам, че може той да е (-), а аз все пак да съм (+). Но ако сега той излезне положителен поне веднага ще може да се почне лечение, и да не чакаме тези 3 седмици.
Смятайте, това го мисля от снощи и после се чудя защо цял ден ме боли главата.

А може той да е (+) пък ти да си (-)

Хаха, Nandin, така е.
За мен просто е важно максимално бързо да видим дали някой от нас е (+).
Виждам в темата за тези гадини, че понякога се морят по-трудно, та затова бързам. Сега ще почиваме няколко месеца, ако има проблем сега е момента да го решим.