Как да го предпазя от мотора, помогнете!

  • 12 368
  • 317
# 15
Но... аз не бих останала с такъв човек. Не мога да стоя и вечно да се притеснявам, да се чудя, дали ще се прибере жив. Нямам нужда нито от такива мисли, нито от такъв стрес в животът си. Та.. който откъдето е.
Много крайно изказване, ние с моторите трябва да се развеждаме ли?
И кой е казал подобно нещо? аз подкрепям горното, АЗ също не бих останала с такъв човек, защото АЗ ненавиждам моторите и нямам никакво желание да живея в постоянен страх за партньора си заради такава глупост като мания към мотори, и то пистови. Обаче понеже светът е широк и място има за всички, вие с моторите просто си намирате половинки със сходни интереси и всичко е точно.
Виж целия пост
# 16
Здравейте на всички. Наскоро приятелят ми взе книжка за мотор. Изобщо не бях съгласна с това, семейството му - също. Въпреки това, той си купи голям пистов мотор. Страхувам се за неговото здраве, защото е фен на бързите скорости и вече веднъж падна, карайки мотора и имаше доста последствия. Не мога да живея всеки ден мислейки и молейки се да се върне жив и цял.. Всячески се опитвам да го откажа от тази негова глупава страст, но нищо не ми помага. Моля ви дайте ми идеи.... Как да го откажа??

Ако гледате на приятелството ви като на начало на връзка с развитие , да имате деца, и изобщо семейство, може да е от полза да му обърнеш внимание, че при такова положение е редно да е по-отговорен за действията си, когато е с мотора. Ако се претрепе тотално, да не се окаже по-малкото зло от това да остане инвалид и  доживот да зависи от теб и да натоварва семейството си с грижи по него. А и как би допринасял за издръжката на семейството си, децата и т.н., ако е инвалид по някакъв начин?
Но ако нямате очаквания за по-сероизно от просто приятелство, то до сега да е разбрал, че с хобито си ти причинява страхове и притеснения. Защото човек когато истински обича се замисля на такива въздествия - не е речено непременно да се отказва, но със сигурност означава, че ще се старае да е предпазлив и внимателен.
Виж целия пост
# 17
Авторката щом е написала тема по този въпрос, явно е от хората, които се притесняват и не приемат подобни "хобита" за нормални.

Затова й предлагам друга гледна точка, че не е длъжна да го приема. Той да си запази хобито, щом толкова държи, но тя не е длъжна да стои и да се поболява всеки ден от притеснение. Съвсем свободна е да си тръгне, без грам чувство за вина. Времето за дундуркане при него е минало отдавна.
Виж целия пост
# 18
Има защо да се притеснява момичето. Току-що взел книжка и се хвърлил на голяма пистарка. Лош избор, с предпоставки за проблеми и произшествия. Тия мъже, сякаш се чувстват по-малко мъже, ако купят нещо по-символично, с което да започнат да карат, да свикнат с движението, да почувстват мотора и чак тогава, ако решат, да скачат на големи коне и кубици. Напоследък често го забелязвам това явление - на 18-20 години, 50 кила с мокри дрехи, но скочил на R1 и едва го удържа в пътя, а лимките в главата му беснеят. После ги четем в новините.

Авторке, на колко години е приятеля ти и какъв точно мотор си е купил, че ми стана интересно?
Виж целия пост
# 19
Аз не бих живяла с такъв мъж. Не е само страхът, че може да падне или да му се случи нещо още по- лошо. Цялото му свободно време ще бъде с мотора, а аз ще трябва да си се забавлявам сама. Не е за мен тази работа. А и мисля, че мотористите са си егоисти.
Виж целия пост
# 20
На колко години е?
Какъв мотор е купил?

Тези дето карат си го имат в кръвтта от малки.На дърти години забежките са за кратко.
Виж целия пост
# 21
Здравейте на всички. Наскоро приятелят ми взе книжка за мотор. Изобщо не бях съгласна с това, семейството му - също. Въпреки това, той си купи голям пистов мотор. Страхувам се за неговото здраве, защото е фен на бързите скорости и вече веднъж падна, карайки мотора и имаше доста последствия. Не мога да живея всеки ден мислейки и молейки се да се върне жив и цял.. Всячески се опитвам да го откажа от тази негова глупава страст, но нищо не ми помага. Моля ви дайте ми идеи.... Как да го откажа??

Дали ти си съгласна, дали семейството му е съгласно, няма значение.
Важното е той дали е съгласен да спре да слуша себе си и да ви клекне на вас.
Не е съгласен, затова ти реши за себе си- можеш ли да седиш на тръни покрай него или пък можеш да махнеш с ръка и да не ти пука дали ще си строши главата?
Ако не можеш нито едното, нито другото, остава третото- багажа, чао и всеки по пътя си.
Виж целия пост
# 22
По-скоро ще го откажеш от себе си, отколкото от мотора, ако тръгнеш да му говориш да се откаже от него. Разбирам притеснението ти, но разбери и ти страстта му. Аз прекарах дълги години на мотор, при мен е дълга и драматична история защо се отказах, но колкото повече ми се говореше против моторите, толкова повече се амбицирах.
Виж целия пост
# 23
Не можеш да го "накараш" да спре. Не е и нужно. Единствено можеш да му обясниш как се чувстваш и ако той прецени сам да спре. Въпросът е дали ти можеш да преживееш неговото хоби.
Мен изключително много ме е страх от мотори. Истински, невъобразим страх. И с цялото си същество се моля някой ден децата ми да "наследят" този мой страх, защото мъжът ми ще го мисля, мисля, пък ще спра. Обаче децата - не. Още от малка имам голям проблем с мотори. Нито мога да гледам каране на мотори, нито да карам аз. Ужас ми е някакъв просто.
Виж целия пост
# 24
Аз се отказах...след месец на легло с натрошена глава, ръка, ребра и да не изреждам колко натъртена и охлузена. Тръпка голяма е да, но трябва да е до време. А това с купуването на пистов мотор като за първи мотор направо не ми се коментира.
Виж целия пост
# 25
Добре де, аз също съм ужасно страхлива, но катасрофите с автомобили на 4 гуми да не би да са рядкост? Мен повече би ме притеснило, че е фен на високите скорости...Такъв и с кола да е, пак не е добре и освен за себе си е опасен и за околните.
Имах познат моторист, който след 15 години каране на мотор си купи кола. Катастрофира с колата, умира на място, както и пътниците му - 4 човека. Та, с каквото и превозно средство да си по - важно е как го управляваш, както и тези срещу теб, разбира се.
Виж целия пост
# 26
С мотора вероятността да останеш на място е много по-голяма от тази с колата.
Виж целия пост
# 27
Аз се отказах...след месец на легло с натрошена глава, ръка, ребра и да не изреждам колко натъртена и охлузена. Тръпка голяма е да, но трябва да е до време. А това с купуването на пистов мотор като за първи мотор направо не ми се коментира.

Той може да е пистов и да е с малка кубатура  Peace
Виж целия пост
# 28
Е колко да е малко? И 600 куб. да е, излита като самолет.
Виж целия пост
# 29
До човек си е. Имам приятел, на 30+ реши че иска пистов мотор. Взе два, оглеждаше се за трети, след година ги разпродаде.
Друг приятел изкара книжка докато правеха опити за второ дете. Жена му роди, той ходеше по събори и накрая му писна.
Трети познат ходи по разни състезания, обикаля страната с мотора. Приятелката му трепереше първата година, а сега се вози с него. Доволна е.
И тримата казват, че предпочитат да се върнат живи вкъщи пред адреналина.
Е, има и от последния тип, които си карат в стил 'Ако стигна жив'. С такъв не бих била. Не си заслужава да се мъчим взаимно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия