Селска къща – поглед към малките детайли (продължение)

  • 61 546
  • 758
# 450
Ох, не мога! С глас се смея с козичките, така де....не заедно с тях, а заради тях се смея. JoyJoyJoy
Съвсем го докара на средновековна клада, горките козички, голямо наказание директно на печката, ох не.... GrinGrin

Рисе, права си за връзката кърлежи-животни. (Виждала съм кърлеж и на гол охлюв! Flushed )
На един остров имаше много елени. Отстраниха ги и кърлежите намаляха драстично.
(Така де, дет' викаш, трябва да се хранят. Grinning )

Но това няма как да стане навсякъде.
Аз живея сред гората и си знам, че каквото и да правя, подире ми може да мине животинка, да хвърли някой добре охранен и всичко започва отначало.
Затова залагам само на добра екипировка когато изляза да работя вън от подстриганата трева.

Добре си удебелила двете буквички  за множествено число по компоста. Този ми коментар, смятам, се разбира в каква посока води от личния ми опит... Wink
 
При мен компютърчето беше комплект с всичко необходимо. Мисля, е на Gardena.

Дъждец, права си, всичко си има своята цена. Но бих я платила и двойна, само да се спася от дрелките, музиката, форсирането на коли и мотори, цигарената миризма и каквото се сетиш още. 
С времето човек се пригажда и към разстоянието до селото/града. Аз, особено ако съм сама, мога да не запаля колата седмици наред.
Виж целия пост
# 451
Аз бих добавила и мръсния въздух на София. Предвид кошмарните четири години, когато синът ми беше малък и не можеше да се справи с дробовете си. Ама тогава бях вързана за София, пък и мъжът ми не гореше от желание да се изнесе. Абе не знам. НО понякога, когато е по-мъгливо, излизането навън ми е кошмар, чак не мога да дишам.

И в такива случаи зверски ви завиждам.
Виж целия пост
# 452
Това с мръсният градски въздух се усеща още повече когато заживееш на село, или сред природата (че има и по-големи села от Елена). Моя син боледуваше много от бронхит или ангина. Последната зима във Варна, първи срок в училище, беше все с бронхит. От както сме тук - нито веднъж. Аз съм с хроничен синузит - тук нямам.
След като поживяхме тук 6 месеца, отидох до Варна и едвам си поемах въздух, едно такова повърхностно дишане. Да не говорим за фоновият шум на града който ме подлуди за 3 дни. Това никога преди не го бях забелязала. Тук нямам хронична умора, недоспиване, депресия. Депресия ли? На ти мотиката и правата лопата. Работата в двора е изтощителна, всяка година се чудя защо садя 100 корена домати, лехи с пипер, патладжани и т.н, не си чувствам тялото докато плевя и прекопавам, но после е такова удоволствие да знаеш, че всичко на масата е излязло от твоя труд. И няма физическа болка, която да ме умори повече от работата цял ден с клиенти, шефове, компютър.
Дори до града излизам изключително рядко. Аз живея до поля, гора, вирчета и река. Друго не ми трябва.
Виж целия пост
# 453
Топъл дъжд разбирам те. В градината и в компанията на птичките наистина си почивам. Добре, че имам голяма отпуска лятото та мога да си позволя наистина да се насладя на тишината. В града особено лятото климатикът на съседите ме подлудява.  Вече вали сняг.  Добре че утре не сме на работа.
Виж целия пост
# 454
Скрит текст:
Това с мръсният градски въздух се усеща още повече когато заживееш на село, или сред природата (че има и по-големи села от Елена). Моя син боледуваше много от бронхит или ангина. Последната зима във Варна, първи срок в училище, беше все с бронхит. От както сме тук - нито веднъж. Аз съм с хроничен синузит - тук нямам.
След като поживяхме тук 6 месеца, отидох до Варна и едвам си поемах въздух, едно такова повърхностно дишане. Да не говорим за фоновият шум на града който ме подлуди за 3 дни. Това никога преди не го бях забелязала. Тук нямам хронична умора, недоспиване, депресия. Депресия ли? На ти мотиката и правата лопата. Работата в двора е изтощителна, всяка година се чудя защо садя 100 корена домати, лехи с пипер, патладжани и т.н, не си чувствам тялото докато плевя и прекопавам, но после е такова удоволствие да знаеш, че всичко на масата е излязло от твоя труд. И няма физическа болка, която да ме умори повече от работата цял ден с клиенти, шефове, компютър.
Дори до града излизам изключително рядко. Аз живея до поля, гора, вирчета и река. Друго не ми трябва.

Ох, направо не завист, ами..... Бяла, де! Много се радвам, когато някой избере "чистото и дивото".
И когато може да си го позволи...
Аз перфектно бих се справила на такова място с моята работа. Един хубав лаптоп и връзка и.... за два  пъти в месеца да се явявам тялом.
Ама... не са узрели още работодателите.
!
Виж целия пост
# 455
Зайче, и аз като теб! А с три деца се притеснявам да разчитам на фрийланс... Надежда ми е поне в следващите години да стане още по-модерна 4-дневната работна седмица и да стигне и до нашата фирма...
Виж целия пост
# 456
Аз съм в село до града. Няма как, не е някакво диво село, но си е село. Зад дуварите не виждам нищо. Има едни теми, в които се спори за живота в града или на село. Трудно ми е да обясня, че тук се чувствам царица, а в апартамента - като роб. Особено последните години, преди да се преместим.
Виж целия пост
# 457
И аз съм избрала живот на село, близо до голям град. Или по-скоро той ме избра.
В края на затворена улица сме и лятото чувам само птички и щурци. Дворът обаче е огромен и трябва много работа. Пред къщата сме засяли 300 кв райграс, но отзад има още 700-800 квадрата. Една лятна снимка. Обичам лятото на село.
Виж целия пост
# 458
Еее, и аз ще съм селянка до 1-2 г. Но пак в село до града - на 5 км от Пловдив.
Чиста зона е и няма местни наоколо, Т.е - въглища, общи огради, лаещи кучета и миришещи прасета, трафик от града и т.н.... Местата са големи и няма да си пречим.
Надявам се да е "диво", но няма как да е това, като на Топъл дъжд.
Още повече, че и зимата вече не слиза толкова "ниско", за да е като в приказките.
Виж целия пост
# 459
Аз не ви се похвалих, че една съфорумка ми писа и дойдоха с мъжа ѝ да гледат къща в наше село. Вярно няма да живеят тук ( или някое съседно хълмче) за постоянно, но пак са на близо. Вива бг мама! 😆
Толкова ми е диво тук, че все още тока играе "има ме, няма ме". Да не казвам из какви пущинаци имам приятели тук, като падне сняг си звъним да се проверим кой колко е закъсал. Обаче и много си помагаме.
Ако някой ми беше казал преди 10г че ще искам такъв живот, аз дето цял живот съм била на пъпа на голям град и съм обиколила света, нямаше да повярвам. Обаче тук ми е любов от пръв поглед, сякаш някога съм била тук и се връщам след дълго бродене.
Виж целия пост
# 460
Wild rabbit може да сме съселянки Grinning
Виж целия пост
# 461
и аз съм селянка до града , но не съм супер очарована.
децата се водят на училище, спорт и други занимания , до билиотеката и киното с кола ... и подобни.
ами тшърде много кола за сметка на гледката към полчната .

Тъпо също е че липсва анонимност и текучество на града. като се сдърлиш със съседите и ... така си оства.
Виж целия пост
# 462
The Invisible - в Брестник сме - и по други теми съм писала. Имаме вече една голяма къща там - от 20 г - но тя е семейна - т.е на ММ родителите и брат му. Супер удобна и с всички лиготии. Но... е голяма и на централния път. А и не е наша си. Имах идеи за нея, но не се получиха. И по-добре. Нямаше да е "нашата" къщичка.
Сега ще си правим наша - под стадиона, с много любов и мерак. Smile
 Голям парцел, вече е застроено наоколо, но има много простор.   Планината над теб, градът под.
Виж целия пост
# 463


Ето го снега от вчера! Въпросният кабел, който виси е на интернета и вече е скъсан. Нямахме ток вчера цял ден, дойде нощес към 1.
Майка ми е в друго село и вече 2 дена нямат ток и вода.
И аз съм от града, но живея при мъжа ми тук от 2 години.
Виж целия пост
# 464
Да, гадно е пътуването с кола. В града ходех само пеша. На работа, навсякъде. Но съм живяла и в София, та там от нашия квартал до центъра с автобус стигах за 30 минути, понякога и повече. Сега до града стигам за 5 минути.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия