Витамин В12 -тема 5

Фиг.1.  Продукция  и метаболизъм на хомоцистеина.  Метионинът, който постъпва с храната  се превръща в хомоцистеин чрез междинните стъпала - S-аденозил-метионин и  S-аденозил-Хци.  Хци се реметилира във  фолатния и метионинов цикъл с кофактор витамин В12 и се възстановява до метионин – основна роля играе ензимът methylenetetrahydrofolate reductase (MTHFR); чрез  транссулфуриране Хци се превръща в цистеин  (кофактор витамин В6 ) – главен  ензим е cystathionine-β-synthase (CBS) .

Референтни стойности  и преданалитични особености.
Няма консенсус за горната референтна граница на плазмения Хци,  която е клинично най-важна;  най-често  цитираните  референтни стойности при здрави лица са 5 – 15 µmol/l. Данните от повечето епидемиологични проучвания сочат, че полезната прагова стойност  на Хци  трябва да  е  <10 µmol/l. Хци  се елиминира бавно от плазмата – Т1/2: 4 часа.  Това обяснява защо Хци се повишава в следващите 12 часа след прием на богата  протеинна храна. Вероятните най-важни източници  на плазмения Хци са  черният  дроб и тъканите с пролиферативна активност. Хомоцистеинът  в кръвта  циркулира предимно  като  свързана  с протеините фракция  (98%) и се означава като тотален хомоцистеин (тХци).

Най-надеждните аналитични методи за определяне на Хци са съвременните масспектрометрични анализи, които засега са слабо застъпени в практиката, а широко разпространените имунонаналитични методи са сравнително неточни и по-скъпи.

От преданалитична гледна точка при изследване на плазмения хомоцистеин трябва да се спазват следните по-важни предпоставки: вечерта преди изследването да се приемат малко протеини,  пробата да се взима в изправено положение на тялото, да се избягва венозната стаза,  а определянето да става само в изстудена плазма с ЕДТА. Характерни особености при хомоцистеина са, че мъжете имат по-високи нива от жените; постменопаузалният  естрогенен дефицит  води до увеличение на Хци. Плазменото му ниво нараства сигнификантно с възрастта – след 75 години почти двойно; съобщава се също и за етнически различия в плазмената концентрация на Хци. Други важни детерминанти,  повлияващи нивата му са приемът на витамините  В6, B12  и  фолиева киселина. Ежедневната  физическа активност понижава хомоцистеина, което я прави позитивен фактор за добър контрол върху хиперхомоцистеинемията.

Причини и видове хиперхомоцистеинемия.
Класифицирането на хиперхомоцистеинемията на леко степенна, умерена и ексцесивна има своето клинично основание и се възприема от повечето автори (таблица 1).

Таблица 1. Причини за хиперхомоцистеинемия

Леко степенна  (15–30 μmol/L)

Бъбречни заболявания с лека до умерена нарушена бъбречна функция

Медикаментозно обусловена: антиепилептици, метотрексат, теофилин, ниацин, имуносупресори, фибрати, леводопа, метформин

Хипотиреоидизъм

Диабет тип 1 и тип 2

Хиперпролиферативни заболявания, карциноми

Псориаза

Ензимен вариант на мethylene tetrahydrofolate reductase (MTHFR): 677C>T

Лек до умерен дефицит на фолати и витамин B12

Възрастово обусловена

Висок прием на протеини

Нисък прием на зеленчуци и плодове

Сърповидно-клетъчна анемия

Умерена  (30–100 μmol/L)

Последна фаза на бъбречно-заболяване

Умерен дефицит на витамин B12

Тежък фолатен дефицит

Вариант MTHFR 677C>T  комбиниран с ниски нива на фолиевата киселина

Силно изразена (≥ 100 μmol/L)

Тежък недостиг на витамин B12

Ензимен дефицит на сystathionine beta-synthase (CBS)

 Механизми на увреждащото  действие  на хомоцистеина.
 Патофизиологичните механизми, чрез които хомоцистеинът  уврежда съдовата стена и причинява  ендотелна дисфункция и атеросклероза  са свързани с понижената  продукция  на  азотен окис (NO),  който намалява вазодилатацията и увеличава  вазоконстрикцията с активиране на атерогенното и митогенното  действие на ендотелин-1 и ангиотензин II.  Увеличената  агрегация на тромбоцитите чрез освобождаване на  проагреганта тромбоксан А2  и  прякото  активиране на коагулационната каскада,  засилената оксидация на LDL с депозирането  върху съдовете също имат връзка с увеличения Хци.  Хиперхомоцистеинемията  засилва процесите на клетъчно стареене – установено е, че хомоцистеинът намалява дължината на клетъчния теломер, който е  биомаркер за клетъчна биологична възраст.


Хиперхомоцистеинемията – причина или следствие?
Понастоящем в научните среди се лансират две хипотези: според  първата,   самата хиперхомоцистеинемия  причинява съдово увреждане  и притежава  токсичен  и  атерогенен ефект,  докато привържениците на втората предполагат, че високият хомоцистеин е  следствие  на предшестваща съдовата патология. [/size]
------------------------------------