За „червените лампи“ в моя живот

Вярно е това, единият ми син е около80% баща ми, а другият - свекърва ми.

Напротив, книгите дават ключове, ориентир. И е добре да се подберат подходящите. Така лека полека идват и действията, личните усилия, и накрая, резултата.
Тогава идва и силната воля за целенасочени действия ; и може да се направи какво ли не  - консултация със специалист ( духовник, семеен терапевт, психолог и пр. ), венчавка, ако не е имало до момента, околосветско пътешествие, посещение на някое съкровено място, което е значимо за половинката , благословение в Църквата,четене на православни молитви за Божие благословение  на дома и семейството  и т.н.

Така е, но чети внимателно споделеното. Отделно - на практика не е толкова просто, както си го написала, поради нуждата персонализиране на подхода

До някъде си мисля, че точно комплиментите са за прикриване на червени лампи. И една неопитна жена нищо не може да види докато не е късно или не се опари. Ох, колко му е мъчно за теб, защото те обича, как иска да те види  и в същото време те убеждава да си отмениш ангажимента или работата, за да му удисаш да идете на обяд, където да послушаш лекция "велик съм". Точно съм го играла това. Седя там и ми е изнервено, че работата ми седи несвършена и пак ще откарам до 20-21 вечерта, а слушам преразказ на едно и също за 100-тен път.

Неслучайно написах "докато се наканите да идете при специалист".
Книгата би им помогнала най-малкото да разберат какво искат.

Тъй като темата много ми харесва, и мисля,че с повече лични примери може да е още по-полезна, ще споделя малко от моя опит. 3 връзки, дълги. Първият ми сериозен приятел се оказа със слаб характер, склонен към поддаване на чуждо влияние от т.нар. приятели, а също и към проблеми с алкохола.
Не съм забелязвала ''лампите'', но сега, като погледна назад - имало е.
Например - разбрали сме се, че ще сме тази вечер в тях (по времето, по което да има място, където да сме насаме, е било рядкост). Звъни му негов приятел ''ей, чехльо, всички сме навън, само теб те няма, жена ти пак не е пуснала да излезеш". И въпросният Х затваря, ядосва се, и почва да ми говори тип ''ето, виж, заради теб ми се подиграват, заради теб не излизам''..при положение, че предварително сме се били разбрали заедно, че искаме тази вечер да сме си двамата - филм, пуканки, секс..
Та, това е лампа. Вече. Голяма, при това.
1 - Ако няма собствено мнение, или не го отстоява (без да говорим за инат и крайности), то този човек не е за мен.
Също така:
2 - Ако има проблеми с алкохола - а) пие си всяка вечер, сам, по галон бира (от който се напива) и не го счита за проблем; б) като се напие, става заядлив, избухлив и т.н.
Това тооолкова ми е опротивяло, че все още, години по-късно, мразя пиянски истории и изцепки от всякакъв вид.

3 - Ако приятелите му открито не те харесват, без причина, и се държат грубо и неприятно с теб, и той не счете за нужно да се намеси в твоя защита.
Не че сама не можеш да се справиш, но Човекът до теб трябва по някакъв начин, с държанието си, да покаже, че Ти си важна, че те уважава, и че изисква и другите да те уважават, дори и да не те харесват.
Например - канят само него на рожден ден, при положение, че те познават, че ще има и други жени (т.е. няма да е само мъжка компания) и т.н. Неприемливо. Вече.


4 - Не иска да се развива по никакъв начин. Няма хобита и интереси. Което обикновено се изразява в това, че след работа си прекарва цялото време пред телевизор или компютър.
Оправдавала съм това поведение с ''ама той работи физическа работа, и се изморява''. И това е така. Но да прочетеш една книга не натоварва физически и е по-обогатяващо от гледане на някой си филм за 100 пореден път.

5 - Рови ти в телефона. Пред теб, зад теб - няма значение. Прекалено контролиращ, неуважаващ термин като ''лично пространство''.
Още повече придружено от ''тоя сега какъв е, от къде го познаваш, защо си пишете, защо си пратила усмивка''

6 - Свръх ревност.
Ама имала съм приятели от 15 години, с които пишем/чуваме се. Не можело. Те искали само секс, или аз искам да спя с тях. Не трябвало да си пиша с тях и толкоз!



И първият, и третият, са си позволявали да ме ударят. Единият два пъти, пиян. След което си обещах, че трети няма да има и си тръгнах. Дойде му като гръм от ясно небе.
Вторият (хронологично, третото гадже) ме удари по време на скандал. Изненадващо за него обаче, аз също го ударих, при това му спуках устната. Повече опити за посягане към мен не е имало.
Хубаво е човек да ходи на бокс. Най-малкото е изневиделица, като извадиш някой удар и хванеш човекът отсреща неподготвен. Дори ударът да не е прецизен или безкрайно силен, достатъчно е.
Тъй като имаше коментар, че следите от бокс издават биячи - от моя опит - там съм срещала все млади хора. Подрастващи момчета, които искат да развият фигурата си. Млади жени, които искат движение и да поддържат добър външен вид. Бащи, които тренират с децата си.. видими биячи не е имало

Комплиментите са бонус, важното винаги какво прави, а не какво казва. Което не значи че всеки сериозен човек е задължително темерут.

Luchia, браво на теб, че си отвърнала. Същото мисля за бокса, тренирала съм кикбокс.

Свръхревнивците са ми едни от най-големите фарове, изобщо всяко отклонение, което сигнализира за желание за контрол.

Аз, въпреки че се ожених на 30, не бях имала особено дълги връзки преди това. Съвместно живеене - също. Може би това ми изигра лоша шега като се хвърлих с главата напред в семейството. Мислех, че аз имам твърде много недостатъци, а не отчитах неговите.
Имаше червени лампички, ама ми се замъгляваха. Не толкова от любов, колкото си мислех, че всичко ще се нагласи. Всъщност доста се бунтувах. Ох, сложно е...

Отчитането на собствените недостатъци не е грешка, неотчитането на тези на човека отсреща обаче е.

При мен с времето мигащата бледа лампичка, ставаше все по силна. Но все пак трябваше да мине време след края на връзката, за да разбера, че тази лампа всъщност е била морски фар.

И при мен е така. Всъщност си дадох сметка, че аз не съм се вглеждала кой знае колко в партньорите си. Никога не съм била фокусирана натам. Чета тук, чета - какво голямо мислене е било при избирането. Аз винаги в живота си съм мислила за други неща - работа, професионално развитие, жилище, после децата, ако щеш - грижа за фигура, здраве, хранене, спорт в разни периоди. Мъжът - просто се получава нещо с него, добавям го към живота си.
Т.е. един вид - мислела съм си, че това за мен е важно, но всъщност не е. Всъщност винаги съм си мислела и съм знаела, че трябва аз сама да мога да си върша нещата, да не завися и разчитам от някой друг и съм си 'опичала' така нещата. Мъжете са ми идвали по между другото. Не знам дали изобщо го обяснявам ясно.
Това го пиша като причина за това, че 'червени лампи' са минали незабелязани. Може някое младо момиче да се припознае. Да знае, че като тръгне да си избира мъж, трябва да се фокусира върху това. А може би не, може би пък е губене на време и по-добре да си гледа своите си неща. Не знам, кажете какво мислите, ако изобщо стана ясно това, което обяснявам?

Че живота подаръци не прави, особено в България, е ясно. Все пак настоящата тема рисува тъжна картина на реалността. Будистите казват - Очакванията водят до разочарования. Колкото по-големи очаквания, толкова по-големи разочарования.
Мъчно ми става, наблюдавайки толкова жени с психика съсипана от собствените си "искам" и "трябва". И от трудностите при налагането им на другите (основно мъже, но и деца, свекърви и т.н.)
Tъжно и грустно, и малко съклет, както е казал поета...
И взорът отнийде надежда не види...

Лиъм, на какво викаш очаквания?
Може ли конкретен пример?
Защото аз имам много ясна представа какво искам и съм убедена, че ще го получа..

А какво се очаква от жените? Да нямат изисквания и очаквания ли? Значи от нас се очаква да: си поддържаме косата, кожата, фигурата, маникюра и педикюра, да сме образовани, да сме финансово независими, да износим, родим и кърмим деца, но без да напълняваме, да готвим хубаво, да поддържаме чисто, да се грижим за децата. И какво сега? Ние нищо да не искаме в замяна? Това златно семе, с което ни “превъзхожда” мъжа ли трябва да ни стигне? Отмина епохата на философите... И те са били все мъже, знаеш ли защо? Защото са имали свободно време и достъп до образование. А жените не са.