За „червените лампи“ в моя живот

Аз нямам много голямо съчувствие към жени, които трайно търпят обиди и лошо отношение, признавам. За децата им ми е жал много. Майките са големи хора и не живеем в затвора, че да не могат да реагират.

Лошо е, когато бягат, искат да се спасят, но мъжът е луд и направи някоя трагедия Но да стоят, страдат и да търпят - значи нормалния живот навън им се струва по-страшен? Техен избор. Знам, сигурно не съм права... но толкова са ми противни безгръбначни жени, мъжът им да ги прави на нищо, да мъчи децата да нямат нормално детство, а те да седят и да гледат. Просто ми е отвратително.

Трудно се излиза от омагьосания кръг, Bianka. Понякога не знаеш правилното решение, защото нещо друго в тебе взима превес - нямаш самочувствие, виждал си такъв модел и т.н. А понякога го знаеш, но пак не можеш да го вземеш. Иска се време, за да се случи всичко по правилния начин. Та, да не съдим по себе си как знаем кое е правилно и как другите са еди какви си, ако не го виждат и правят. И въобще - да не съдим другите, защото не сме в техните обувки. Най-правилното, което можем да направим е да не възпитаваме дъщерите и синовете си да постъпват по подобен начин.

Докато някои родители се осъзнаят или коригират, децата им растат във вредна среда. За съжаление насилието над деца може да навреди трайно и да е мотив за сериозни проблеми в бъдещите им връзки. Ако материалната опека  е приоритет пред емоционалния дискомфорт проблема е още по -сериозен.

Ние не ги съдим, някои от нас са минали оттам. Други просто обичат теория на психологията. Трети чакат нисък клон, за да се хванат за него и така си решават проблема. Няма начин, докато жена в подобно положение сама не реши.

За някои хора лампите си светят,керванът си върви. И после ..... ама що така.

Това няма нищо общо с патриархата (не и с оригиналната версия), не знам къде си чела, но върви да четеш пак.

Със или без страх, все на такива попадам... 🤪 Направо съм магнит. 🙄

Много вярно е клишето "по-добре сам отколкото зле придружен".

Нещата често са многопластови. Моя позната - образована, красива, с добра професия и самочувствие в работата си, с много неподправен хъс - изобщо не е смачкана жертва, но е забременяла много рано и е имала глупостта да се ожени е за психически, а предполагам и физически насилник. Той е типичен Бай Ганьо - все нещо светът му е крив, все него са го нарочили и уволнили, заради връзкари и защото бил искрен, а просто е мързелив грубиян. Тя като цяло издържа семейството, гледа детето и цялата домакинска работа. Имат жилище на кредит, родителите й са в чужбина и са от типажа, на който не може да разчита изобщо. И да си тръгне с дрехите на гърба си, мъжът й, според мен е от тия, които може да я затрие или поне ще вложи.максимум усилия да съсипе нейния живот и този на детето. Най-вероятно през детето би действал, защото на него не му пука за него. В БГ при психически тормоз няма никаква защита, няма съд, който би му отнел родителските права, освен при неоспорими доказателства за физически тормоз. Тя ми е споделяла, че не си тръгва от страх за детето - че сега той просто го игнорира и насочва агресията си към нея, но очаква при раздяла да държи да го взима само с цел тормоз - ще го навиква, ще го обижда и  шантажира. В момента има такава тема в раздела за самотните родители.  Очаква се да излобее съвсем, защото той на практика е неспособен да се грижи за себе си вкл. финавсово. Ако тя предяви претенции към апартамента, каквито има по закон, убедена съм, че ще изтрещи и може да я убие. Ето тези неща възпират много жени да си тръгнат, дори и да не е успял изродът да ги смачка съвсем. Където и да е, ще живее в постоянен страх какво може да им направи - на нея и детето. Аз лично наистина не знам какъв е изходът в такива случаи. И е много, много тъжно.

TafTaf изходът е да бяга. Ако не заради себе си, то заради детето.
Да се обърне към адвокати, приятели, социални работници, психолози, свещеници.

Дяволът е в детайлите - как точно да бяга? Да речем събира достатъчно пари и излиза на квартира с детето.  Но то ходи на училище, тя работи. Бащата знае много добре къде да ги намери. Развод той няма да й даде доброволно. Тово са месеци дела, родителските права - също. Не е въпросът тя да бъде основен отглеждащ родител, а той да няма достъп до детето изобщо. Тормозът е основно психически. И да има физически, той е под формата на извиване на ръце, блъскане, стискане, как да го докаже?  Човекът е с нездраво его, убеден е, че тя трябва да го отглежда и да му угажда. Ако просто се махне от жилището, той не може да обслужва кредита, постоянно е "временно" безработен, та и ежедневните си нужди може да не покрие. Той е просто паразит, впил се в нея. Ако си тръгне, за него това ще доведе до много сериозни последици и 100% ще изтрещи. Опасността е съвсем реална и, предполагам, й се вижда по-голяма от тази да го търпи. Тя няма отговор на въпросите - къде да отида без да ме намери? Как да го лиша от родителски права? Ако отида в друг град, как да започна работа там (от София е, къде да почне на чисто), как да си вземе детето - той има пълното право да го търси? Кой и какво ще го спре да им навреди? Страх я е и то съвсем обосновано. Не бих нарекла безгръбначни жени, които буквално са в капан и рискуват живота си и в двата случая. А колкото и абсурдно да изглежда - животът на детето може да бъде още по-лош след раздяла. Бащата ще има право на достъп до детето без присъствието на майката, дори да е два пъти месечно, е достатъчно да го съсипе съвсем.

Не я оправдавай и не я мисли, TafTaf. За всички тези години тя е живяла и показвала страх от поведението му на насилник, развивайки хипотетично изходите от ситуацията. Няма смелост жената, обречена  работа.

Всяка жена има различни причини да стои и да търпи. Много е трудно да си преобърнеш живота из основи, от личен опит го казвам. Но ако една жена не се опита да си помогне сама, и Господ не може да и помогне. А децата, макар и малки, виждат и разбират много повече отколкото предполагаме.

TafTaf ,
рисковано е да се дават съвети, особено на абсолютно непознат човек.
Всичко, което пиша е от моята камбанария. Ако твоята позната има нужда от помощ, то ще избие, рано или късно.
Въпросът е това "късно" да не е твърде късно.

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему."- познат цитат, който показва, че и решението за това нещастие ще се отличава. За всяко семейство, "по своему".
Когато прочетох, че е замесено дете, това ме накара да бъда така уверена, че е по- добре жената да напусне съпруга си.
И все пак, не знам каква е връзката на дете-баща, не знам и до колко информацията, която ти имаш е достатъчно подробна и обективна.
Ако споделя моят личен опит, пишейки от 1 лице - като потърпевшо дете, не съм сигурна , че би помогнало. А и е твърде лично. Бих го направила на лична поща с майката, с надежда, че по този начин бих й помогнала.
Последното, което искам да напиша е, че снощи след като те прочетох, не можах да се успокоя, при все че си казах молитвата и че съм простила отдавна на баща си и че се моля за него често. Помолих се и за жената.
За съжаление, не спах добре. Сънувах кошмари. С баща си.

TafTaf то всеки със свойте номера, но не е ли вариант тази жена да погледне на себе си като на свободна да търси друг мъж и ако така се стече живота, че намери свестен човек, той да ѝ е гръб в разправиите.
Да, не е редно да става по този начин, но ми се струва, че наличието на нов мъж може да разкара паразита.