За „червените лампи“ в моя живот

  • 56 716
  • 1 311
# 1 185
…- мъже, които НЕ обичат да пътуват.
Това го срещам вече 2 пъти тук. Толкова ли е страшно?
За някои от нас, да. За мен също е червена лампа за човек, с когото просто няма да се разберем и няма смисъл да хабим време в опити. Имам една такава тежка обица на ухото - за известен период бях с човек, който не искаше да мръдне извън София, какво остава за извън страната. Страшно се дразнех - аз обичам да пътувам и не мога да си представя цял живот да кеся в парка или пред блока в родния си град. Като дете съм живяла навън, родителите ми обичаха да пътуват и едни от най-хубавите ми спомени са свързани с това. През почивните дни и ваканциите (без лятната, тогава ме пращаха в БГ) винаги бяхме на път, обиколили сме много интересни места, които и до ден-днешен помня. Сега с детето също пътуваме, тя е номад по душа като мен и баща си.
Виж целия пост
# 1 186
Червените сигнали при мен:
1. Патологична ревност.
2. Лъжи и манипулации с цел изкривяване на фактите.
3. Емоционален и физически тормоз. Желание за тотален контрол над живота и личното пространство.
4. Мързел. Не може или не иска да поеме отговорност.
5. Нарцисизъм и пълно пренебрежение към останалите - доказателства за комплексирана личност.
6. Липса на адекватно поведение  и загриженост в екстремни  и трудни ситуации, в които имате нужда от неговата помощ и подкрепа.  
7. Лошо отношение към другите хора, показва че това ще сполети  и вас.
8. Вербална агресия или  тънки обиди, изречени уж на шега.
9. Не харесва деца и животни.
10. Тотална липса на емоции и емпатия.
11. Егоизъм.  
12. Инфантилно поведение, непрестанна нужда от одобрението на противоположния пол.
13. Не споделя с мен.
Виж целия пост
# 1 187
Хепи,точно това е.В днешно време всеки може да пътува,стига да иска.Не е вече до финанси.Навремето пра-баба ми е видяла веднъж морето - не от нежелание,просто липса на възможност,но си е мечтала.
Докато днес някой да не иска да пътува,да не обича да пътува или да пътува за далавера,за мен е равно на ракийката,жинатъ и мача по телевизията.Точно като книгите е - няма оправдание да не искаш да се мръднеш.
Абсурт,това самото пътуване,самото придвижване, да им е страшно,не означава че иначе не биха пътували,а и такива хора,които имат страх от всичките видове придвижване са дооста малък процент,а и биха били отново червена лампа,защото показва големи психози и психически проблеми.
Ключовото за мен е да не обичаш,тоест да не искаш,не да не можеш.Това ЗА МЕН е голяма червена лампа.
Виж целия пост
# 1 188
Според мен СОЦ мрежите много изкуствено вдигнаха социалната стойност на пътуванията. Виждал съм ги българските туристи на много дестинации из европа. Имам един свеж споемен от миналото лято. Бях командировка в Рим и ги гледам една тумба българи, застанали и се снимат пред коланата на Марк Аврелии. Беше ми скучно и реших да си поприказвам с тях. Исках да им разкажа нещо за тази колона и защо Аврелии ми е любимият император - еми, тия хора нямаха интерес. Искаха просто да се снимат и да се шернат после. В стил:
"Гледайте и завиждайте". Имам супер много такива български туристи. Ходат някъде, обаче се движат в група от българи и въобще не правят опит да опознаят, нещо за държавата в която се намират. За мен това е реалността - повечето пътуват за да се похвалят, че са пътували. Не се обогатяват, културно, мисловни или по какъвто и да е друг начин.
Виж целия пост
# 1 189
...
За мен това е реалността - повечето пътуват за да се похвалят, че са пътували. Не се обогатяват, културно, мисловни или по какъвто и да е друг начин.

Естествено, че когато пътуванията стават все по-достъпни, ще има масовка. А масовката като цяло не представлява сбор от извисени интелектуално и духовно създания с любознание, умствен багаж и култура.

Виж целия пост
# 1 190
Боже, колко мъка..

Днес, вместо да дрънкаш тук, защо не си вземеш една граматика и не направиш нещо по-полезно? Като например, да научиш родния си език. Дъщеря ми е на 8 и пише с по-малко грешки.

Най-обичам такива като теб, праскащи обобщения във всеки пост. Аз пък познавам силно ограничени хора, които не пътуват никъде. Познавам и такива, които пътуват, и пак са си ограничени. Хора разни, свят шарен.
Виж целия пост
# 1 191
Мда,Съм.Такива хора не обичат да пътуват,а са се Преместили до там,защото е  модно.Снимка тук там,да си надраскаш името на Колизеума -яко брат.Това придружено с цъкане и *тия прости жабари* и си стоят на групичка.От другата страна пък група руски/немски/скандинавски туристи от същия вид, цъкат и те.Може да са по-възпитани и да не драскат по сградите и монументите,но си мислят същото.
Просто..да обичаш да пътува^ш не е самото действие.Да обичаш да пътуваш означава да опознаваш нови неща,култури,езици.Може някой да няма физическата въможност да го прави - болест или нещо подобно,но самата нагласа е важна.Да имаш желанието,да слушаш с интерес историите на другите и да си мечтаеш един ден и ти да посетиш мястото и да видиш всичките тези чудеса дори и никога да не се случи.
Виж целия пост
# 1 192
Аз пък съм съгласна с dnes_sum_888.
Не каза всички, каза повечето.
И това е наистина е така.
Това не е само при българските туристи, това е при всички туристи.

Може би е е важно, за да се направи уточнение за какви пътувания става въпрос. Каква е разликата между този, който не обича да пътува, и този, който пътува, за да качи снимки в инстаграма, и после веднага се прибира в хотела и не се отлепя от блок масата (за да избие нощувката, видиш ли)? Понякога първият е за предпочитане - не се прави на такъв, какъвто не е.

Виж целия пост
# 1 193

Пътуваме из страната и винаги с дете. Понякога и липсата на време е ключова. Не сме ходили в чужбина все още, а на два пъти ни се изплъзва. Но за нас не е кой знае каква драма. Има време, здраве да е не е спешно. Но и на мен ми се ходи някой ден Simple Smile Съпругът ми не е кой знае колко впечатлен, но кажа ли -  тръгва Simple Smile
Аз също си имам известен страх от летенето, но чак психози ми идва в повече. Иначе имам познати, които много пътуват. Радвам се на ентусиазма им !
Даже си мисля, че има толкова места тук , които не сме посетили.

Виж целия пост
# 1 194
Познавам хора, които не обичат да пътуват. Обичат да четат, интелигентни, умни и широко скроени са. И дори пътуват, но не е това, което им носи радост в живота, имат си други хобита и интереси (далеч от "ракийката и салатката", цитирани по-горе). Хората са различни, при едни хора - едни неща носят радост, при други хора -  други.
Не е червена лампа това според мен, по-скоро е лека пречка, ако партньорът се кефи на пътешествия, но е преодолима.
Виж целия пост
# 1 195
Аз обичам да виждам нови места, но пътуването е ужасТ! Става ми лошо във всяко превозно средство, а често и не ми се седи с часове на едно място.

А по скоро въпроса ми е: до колко те обогатява едно пътуване при положение, че повечето са организирани, ходиш само по забележителности и ти кажат няколко думи за страната? Така или иначе не си опознал културата, нито житието и битието на хората живеещи някъде. Това че си видял колизеума и си слушал екскурзовода до колко те прави по възвишен, образован или каквото и да е повече от човека Х, който не е видял колизеума.

Колкото до мен, може да ида, може и да не ида - не ми е приоритет в живота. Не определям човека по това къде е ходил на екскурзия.
Виж целия пост
# 1 196
За мен е голяма червена точка,и не е преодолима.Най-малкото мъжът ми ако не обичаше да пътува нямаше как физически да сме заедно.
И аз не обичам ексурзии иначе,обичам сама да си организирам нещо със семейството или направо да се преместя в нова страна.
Виж целия пост
# 1 197
Добре де, ясно е за лампите! А като ви светнат, предприемате ли някакви действия или си се наслаждавате на цветомузиката?! 🤪

Аз лично в момента действам за отстраняването на един човек от живота ми, за когото ми светеха лампи още от началото, но реших да си затворя очите. Все пак няма идеални хора...
Виж целия пост
# 1 198
...до колко те обогатява едно пътуване при положение, че повечето са организирани, ходиш само по забележителности и ти кажат няколко думи за страната? ...
Аз затова на организирани екскурзии не съм ходила и не смятам да ходя. Губи се очарованието на личната организация, на промяната на плана в последния момент, на импровизацията.
В същото време все повече се изнервям от блъсканицата по популярните дестинации, гоненето на самолети и автобуси, отношението на някои места като към "чужденец", опитите да се разбереш с някой местен, който само си мисли, че говори английски, но всъщност е нещо средно между Стоичков, Бареков и Борисов, примесено с ръкомахане и пантомима. Май все повече се насочвам към опознаването на милата ни родина и затова хора, които не обичат да пътуват, не ми светят.


Като споменах Стоичков и Борисов - лампи (сигурно са споменати):
- футболен запалянко;
- върл комунист и русофил.
Виж целия пост
# 1 199
За мен е голяма червена точка,и не е преодолима.Най-малкото мъжът ми ако не обичаше да пътува нямаше как физически да сме заедно.
И аз не обичам ексурзии иначе,обичам сама да си организирам нещо със семейството или направо да се преместя в нова страна.
Точно, и ние сме така - организираме се винаги сами, вкл. и когато сме с детето и кучето.
За мен е абсолютно непреодолима червена лампа. С мъжа ми, за щастие, сме от една порода.

Мама на 4, светнат ли лампите, казвам довиждане. Правила съм едно изключение, с ясното съзнание, че си търся белята. Е, намерих я, което след близо година ми струваше един побой. Нищо де, научих си урока.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия