Лека и безаварийна на тези, които карат ШОФЬОРСКИТЕ - 13

Аз лично не споря с никого, опитвам се да провокирам към реална, дори критична самооценка. Аз съм шофьор от 22 години и се справям мился добре в градски условия. И въпреки това при извънградско каране се притеснявам, че мога да попадна в ситуация, когато рефлексите и уменията няма да ми стигнат, за правилна реакция. Миналата година се наложи да се кача да карам към Гърция преди Кресненското дефиле, поисках мъжът ми да вземе децата при него в другата кола. Беше готов да ни върне обратно като ме чу, толкова го ядосах с подтекста на молбата ми. Всички знаем какво се случва по този участък,  и въпреки, че нямам инциденти на пътя ми беше напрегнато. Това съмнение в себствените възможности е много полезно за мен. Без паника, но и без излишно самочувствие. Така че, да обвиняваш изпитващия, че не ти е дал изпита на 15тата минута добро каране и да си внушаваш, че причините нямат връзка с уменията ти, а са чисто субективни/лош късмет/заяждащ се изпитваш не е правилния подход. Знаем повярвалите си, колко велики шофоьори са, как свършват размазани някъде или още по-лошо в някого. Ясно е, че и след успешен изпит не ставаш автоматично "готов" шофьор, но когато сам признаваш, че правиш грешки, да се ядосваш на гадната съдба и лошия късмет.... Не, продължаваш да учиш и да очакваш повече от себе си. И след изпита тепърва предстои най-трудната част.

Здравейте, момичета. Да се впиша и аз в групата. Карам курсовете, взела съм листовки, на 11 час съм. Но пусто му, голям зор ми е това каране. Все си мислех, че до 6-7 час ще се осаферя, ама не... най-съм зле в завоите, все не мога да преценя колко да завъртя волана. Панирам се като трябва да взимам решение и се чувствам в задънена улица. С голям мерак ги почнах, искам да взема книжка, но все повече се отчайвам... 😏 Инструктора ми е адски търпелив между другото, но дори и неговото спокойствие не ми дейтва успокоително... не знам.

Споко, ако се зачетеш в темата напред, ще видиш, че не си единствена.

Притеснението е нормално. След година и половина, две, ще се успокоиш.

Аз изпита го взех от раз, но според мен бях на кантар. Предното момиче го скъса, мен ме пусна, но аз точно тогава се стегнах и внимавах. Мисля, че на един обратен завой не се справих тогава добре, но щом ми го даде, явно не е било фатално.
Успех, момичета! Шофирането се учи после, наистина! И след време става удоволствие

Не се отчайвай, аз съм на 14 час някъде. Лека полека се натрупва, и аз помня че не знаех кога да завия. Все още се радвам когато не ми хваща волана инструктора на някоя улица. Надявам се накрая да сме по-добре.
Мисля да си взема допълнителни часове ако не съм уверена накрая.

Здравейте😊най после да се запиша преминала шоф.изпит-успешен с 2 нак.точки😏
Аз пък бях мн.спокойна на изпита...все едно е обикн.час по кормуване.случих на мн.добър изпитващ,не ме тормози из гадни улички.
До сега беше лесната част,вече всичко зависи от нас✌
Успех на всички които им предстои Събитието🤞

Честито. Всъщност няма нищо страшно - качваш се и караш. Всеки ден.

Днес взех книжка.За пораден път се убедих ,че за всяко нещо трябва да се обърнеш само към точния човек.Нашите родители ни дават гени,  които ни формират,но без образованието от добър преподавател, нашите лични качества може да не се разгърнат в пълните си възможности.Преди да започна курса, моя приятелка ми даде телефона на инж.Владимир Йорданов. Тъй като за мен най-важното беше да придобия перфектни умения по шофиране,сравних казаното от моята приятелка с това от интернет ,написано за инж.Владимир Йорданов и започнах курса при него.Първите написани неща за него бяха от 2011 година.Още в началото с Влади се разбрахме да карам   докато се науча.Пандемията малко проточи нещата,но в крайна сметка е важен крайният резултат-шофьорска книжка с добри умения.Много ми хареса методиката на 5 П на Влади/Перфектната Подготовка ,  Предпоставка за Перфектно Представяне/.В какво се състой методиката: каране,каране,каране , докато свикнеш да владееш перфектно колата.Обстановката също е важна,ненатоварваща френдли среда.Наистина не е много лесно да се научиш да караш в София ,не очаквах да е такава лудница,много се бутат в теб.Изпитващият също много ми хареса,човека обясни всичко и славо богу не се заяждаше,  маршрута сравнение с вътрешния изпит беше по-лек.Чакам сега да мина БЧК и отивам в КАТ за книжката.

Ти да видиш! Как ли съм взел книжка, без да съм се обучвал при "точния човек"? При това имам всички възможни категории упоменати в свидетелството, единствено без трамваи.. А ти явно си много близка с въпросния инструктор, щом го наричаш "Влади", а човека дори е инженер.

Време за рекламаааа

не че се заяждам..ама днес си взела изпита,не книжката.както сама си написала накрая ти дават книжката😉

Егати кухата реклама😀 иначе може да е ОК школата

Да вземеш книжка в София не е лесно.Трябва ти добър инструктор.

Колко да е добър?
Проблемът по-скоро е в манталитета на "съсловието" - някакви "драйвъри", изкарващи комплекси пред забележи - плащащи им пари. Вместо да са благодарни, се правят на интересни. Но и хората си траят и ги е страх да пускат жалби, да сменят инструктури, школи, че после се тръгва по мъката - късане и заяждане за щяло и нещяло, само и само да те откажат. Аз натирих 1, а с финансите се бях подготвил и не ми пукаше, карах до откат, докато не се приключи, чак им писна от мен. Разбира се, трябва да знаеш как да процедираш - да очакват всичко от теб, да не си поплюваш и да не ти пука. Това с камерите е прах в очите.

Относно шофирането само по себе си, съм на твърда позиция, че добър ставаш в София в трафика и всичките разновидности на "смесеното" каране - тръгни, спри, задръж съединител, обери леко с докосване педала на спирачката, улички, разминавания, съобразяване със засичащи те ентусиасти, респективно изграждане на рефлекси, наклони, полусъединител, избягване на дупки, изчанчени паркирания, ръчна скоростна кутия, без глезотии камери, парктроници и всякакви лампички и датчици, каращи колата сама да се движи. Почти съм сигурен, че сега кача ли се на кола 2020 да кажем, ще ми е безумно скучно шофирането, свикнал на "old school" спортно.

Единственото, което би ми харесвало са системите за безопасност - повечето въздушни възглавници, контрол на дистанцията пред теб, ако нещо стане, да не се удариш в обекта пред теб, някой друг датчик за наляганe на гуми, състояние на двигателя и колата, мониторинг, като цяло, и може би GPS, въпреки че не обичам да гледам дисплеи, а се ориентирам по табели и маршрут в главата, което с многото каране се случва, така или иначе с времето.

С цитираното съм напълно съгласна. Чак след изпита аз се научих да карам бавно! Колкото и смешно да звучи, знаех да давам газ, но проблем ми беше спирането. Все още предпочитам да карам по големите булевради, а не да ми се  налага да се разминавам бавничко в малките квартални улички. Преди да се кача на кола мислех, че е точно обратното. Че на булеварда с високата скорост имаш по-малко време за реакции и карах детето да ме кара до работа по пресечките на квартала, когато взе книжка. Реално там трябва повече прецизност и е по-трудно. Благодарение на майка си сега тя няма проблем!