Второ дете-голяма разлика

  • 12 782
  • 157
# 45
Решението трябва да бъде взето от вас двамата, в качеството ви на родители. С оглед на това, дали на този етап /с вече "изгледано" дете/ сте готови отново да минете през всичко, свързано с бременността, раждането, отглеждането на бебето. Финансовото състояние е от значение, но само по себе си не е достатъчно. Що се отнася до това, дали дъщеря ви ще е съгласна и че трябва на 100% да се вземе нейното мнение по въпроса... По тази логика - как ще питате бъдещото си дете дали иска да бъде родено в семейството ви или не? Simple Smile
Каквото и решение да вземете, нека да се окаже най-добро за всички ви!
Виж целия пост
# 46
              Седнете и поговорете с каката  като с голям човек.Нека не остава с впечатление,че искате позволение,а че споделяте радостта си с нея.Просто ѝ кажете,че сърцата ви ще пораснат от обич с още един човек и че се надявате и в нейното сърце да се намери място за малкото човече.Моите дъщери имат 9,5 години разлика.Вече големи жени,обичат се,обичат и децата си.Имам 5 внучета от двете.Обич има за всички!
Виж целия пост
# 47
Моят син е почти на 11,проекто бебето седи замразено вече 1 година,и аз не знам още колко ще е така,но по стечение на обстоятелствата децата ми също ще са със сравнително голяма разлика.
Помислете добре ,но ако няма проблеми с бременността не виждам защо да не си го родите.А пък и голямото ви дете е достатъчно голямо,едва ли ще ревнува от бебето и вероятно доста ще помага, особено ако е имало период ,в който е мечтала за брат или сестра.
Виж целия пост
# 48
И мъжът ми и аз сме щастливи. Не сме очаквали и не сме правили опити за бебе, ако ни е било фикс идея щяхме да си направим бебче, преди 10тина години, за да нямат толкова голяма разлика с каката но.. живота ти поднася понякога такива изненади.
Не сме предполагали, ще се станем родители отново след 17 години,  но това не означава, че не сме щастливи. Все още не можем да осмислим новината. Ще говорим и с каката и на мене ми се иска да вярвам, че ще бъде щастлива след появата на бебето.
Виж целия пост
# 49
Давайте тогава и успех Simple Smile
Виж целия пост
# 50
Да,щом сте щастливи
Виж целия пост
# 51
Много мили мнения и положителен споделен опит прочетох в темата.
Не мога да дам конкретен съвет, но ми хрумват някои въпроси  - защо сте решили да имате само едно дете на предишен етап, обичате ли децата и отглеждането им, как се чувствате от мисълта, че голямото дете скоро няма да живее при вас, таткото на какво мнение е за второто?

Оставам с впечатление, че вече го искате и ще си го отгледате с радост. Simple Smile
Виж целия пост
# 52
Много мили мнения и положителен споделен опит прочетох в темата.
Не мога да дам конкретен съвет, но ми хрумват някои въпроси  - защо сте решили да имате само едно дете на предишен етап, обичате ли децата и отглеждането им, как се чувствате от мисълта, че голямото дете скоро няма да живее при вас?
Разбира се, че обичаме децата. И аз и мъжа  ми имаме брат/сестра и сме били ''за'' повече от едно дете, но дъщеря ни беше много ревливо бебе, а ние на по 20 години и изключително трудно ни беше докато не навърши година и половина някъде. След това започнахме и двамата кариерно развитие и все отлагахме, дъщеря ти порасна и казваше, че не иска брат/сестра и така и е добре, за това и не ни е било кой знае каква фикс идея да имаме второ. Аз като цяло обичам разликата между децата да не надвишава 7 години, защото както сега в нашия случай дъщеря ни, ще замине да учи в друг град,а бебето ще е примерно на година, те няма да имат общи пътища. И да няма да са си близки, малко или много голямата разлика е със сигурност от значение.
Виж целия пост
# 53
Разбирам, и аз за първата дъщеря бях на 21 г, студентка, млади, неопитни.Обаче за втората на 32 бях щастлива, бащата помага, сестрата се вълнува.Бяха я видяли , малката преди мен, беше секцио, какво щастие , аз лежа полуадекватна, те ми разказват, каква коса, какви очи, как се плези:stuck_out_tongue_winking_eye:Ееех спомени, невероятно щастие!
Виж целия пост
# 54
Майка, родила на 32 е считана за толкова стара, че детето ѝ чак се е срамувало??? Това сигурно е било в Долно Камарци през 16-ти век.
Май май. Направо се потресох. Майка ми ме е родила на 31, и за момент не ми е минавало през ума да се срамувам, що за простотия? Аз родих на почти 36, остана синът ми да се срамува от мен заради това ooooh!

Моят син е първо дете за мен и второ за баща си. Кака му беше на 16, когато се роди (даже са родени на една и съща дата, той ѝ дойде като подарък Laughing) Ами от самото начало прие нормално новината, беше щастлива, когато се роди, съученичките ѝ също типично по тийнейджърски много му се радваха. Надявам се да си бъдат близки и занапред въпреки разликата, действително да имаш брат или сестра е богатство.
Виж целия пост
# 55
nataliyabb, с брат ми имаме 15 години разлика. Обичам го, но знам, че ще мине време, докато "дойдем на един акъл". Не се притеснявам за това, просто знам, че ще е на друг етап от този живот. Не го мисли това отсега. И да не се сближат никога, ти няма да ги обичаш по-малко Simple Smile
Най-важното е, че с мъжа ти сте щастливи със случилото се. Поговорете спокойно с каката и във всички случай й обяснете, че няма да бъде изместена от сърцето ви. Успех!
Виж целия пост
# 56
Лека бременност! Задължително пиши като се роди бебчето Simple Smile
Разбира се, че няма да е всичко лесно, но щом сте здрави, обичате се, имате желание и възможности - всичко ще се случи както трябва Simple Smile
Виж целия пост
# 57
Аз бих го задържала, особено щом имате финансова възможност. Да, не е лесно, но пък е весело вкъщи. Бонус е, че няма да усетите празнотата, като отлети каката. Simple Smile Проследете си бременността при добри специалисти и всичко ще е наред (мога горещо да препоръчам д-р Сигридов). Аз родих второто си на вашата възраст, като моите са с почти 15 години разлика. То е все едно, че имам едно дете, на практика баткото си е самостоятелна бойна единица вече.
Виж целия пост
# 58
Като бях в 8-ми клас на трима мои съученици им се родиха братчета и сестричета. Странно ми беше че децата ще имат толков голяма разлика, а моят втори брат се роди когато бях на 22. Голямо щастие носи на всички ни, а майка ми все повече младее покрай него.
Млади сте, имате възможности, на ваше място бих родила Simple Smile
Виж целия пост
# 59
Прочетох мнения да се обсъди раждането на детето с каката. Според мен това може изключително много да навреди на психиката й, особено ако първоначалната й реакция е "не го искам". Това би било прехвърляне на отговорност от възрастните към детето, дори и да е представено като "съвещателен" глас. Решението и отговорността трябва да бъдат изцяло на родителите.
Обмислете го с заедно с мъжа ви и действайте, както го чувствате. Във вашата ситуация и предишните изявления на детето и аз бих се притеснявала от реакцията й и за евентуалните бъдеще отношения между децата ми, но решението е ваше.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия