Не бях забелязала, че Ривотрилът ми е свършил. Докато се снабдя за ден - два минах на Ксанакс, ама не. Е такава абстиненция няма. Едвам преживях. На минимални количества Ривотрил съм, но пак. Много време съм го пила и отказването ще е дълго.
Виж целия пост
Паническо разстройство - 36
- Публикувана: 6 апр. 2019, 18:08 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2019, 15:39 ч.
# 376
14 май 2019, 18:20 ч.
Нищо че ще е дълго. Трябва да го откажеш. Ривотрила е най-коварния от всички бензодиазепини. Той си е истинска дрога. Джери, почвай лека полека.През топлото време би трябвало да е по- лесно отколкото през зимата.
Виж целия пост
# 377
14 май 2019, 18:39 ч.
На някой случвало ли му се е да получи тик докато е под напрежение и стрес? Не говоря за тикове на очите.
Виж целия пост
# 378
14 май 2019, 18:57 ч.
Ох, хора, четох това за задуха и прозяването- и на мен ми се случва като цяло много често, ама аз вече съм в постоянна па...изследвах си и гледаха ЩЖ, Еми, съвсем здрава е....аз получавам па от хипохондрия вече, ама пък не мога да седя мирно. И пролактин ми е съвсем добре, веече докторите искат да ходя на пси, ама аз не искам, че си мисля за заболявания -лимфните възли са ми фикс идея от ноември....даже като ям получавам па. Кръвни изследвания всякакви са съвсем добре, а аз се гърча в ужас, повръщам даже на моменти, ако се разсея, нямам проблеми да дишам и не се прозявам. Ама, по цял ден като мисля за ракове и съм все парцал и задъхана, и трепереща 🤢😑
Виж целия пост
# 379
14 май 2019, 21:40 ч.
Спешно трябва да се обърнеш към психотерапевт, защото съвсем ще затънеш. Не искам да те плаша, но състоянието ти, от това което описваш е сериозно.
Виж целия пост
Ох, хора, четох това за задуха и прозяването- и на мен ми се случва като цяло много често, ама аз вече съм в постоянна па...изследвах си и гледаха ЩЖ, Еми, съвсем здрава е....аз получавам па от хипохондрия вече, ама пък не мога да седя мирно. И пролактин ми е съвсем добре, веече докторите искат да ходя на пси, ама аз не искам, че си мисля за заболявания -лимфните възли са ми фикс идея от ноември....даже като ям получавам па. Кръвни изследвания всякакви са съвсем добре, а аз се гърча в ужас, повръщам даже на моменти, ако се разсея, нямам проблеми да дишам и не се прозявам. Ама, по цял ден като мисля за ракове и съм все парцал и задъхана, и трепереща 🤢😑
Спешно трябва да се обърнеш към психотерапевт, защото съвсем ще затънеш. Не искам да те плаша, но състоянието ти, от това което описваш е сериозно.
# 380
14 май 2019, 21:41 ч.
Както моят психиатър на първата ни среща каза, защо се страхуваш от единственото сигурно нещо на света? (Смърта)
Искаш ли да ти кажа нещо по-страшно от това?
Да живееш цял живот в стих от нея. Това ли предпочиташ, или просто да се промениш, че имаш ПР придружено от ПА и хипохондрична зависимост?
Я махната им на всички притеснения и страхове. Ще умреш много ясно, ама не сега и не от лимфни възли.
Виж целия пост
Както моят психиатър на първата ни среща каза, защо се страхуваш от единственото сигурно нещо на света? (Смърта)
Искаш ли да ти кажа нещо по-страшно от това?
Да живееш цял живот в стих от нея. Това ли предпочиташ, или просто да се промениш, че имаш ПР придружено от ПА и хипохондрична зависимост?
Я махната им на всички притеснения и страхове. Ще умреш много ясно, ама не сега и не от лимфни възли.
# 381
14 май 2019, 21:44 ч.
Както моят психиатър на първата ни среща каза, защо се страхуваш от единственото сигурно нещо на света? (Смърта)
Искаш ли да ти кажа нещо по-страшно от това?
Да живееш цял живот в стих от нея. Това ли предпочиташ, или просто да се промениш, че имаш ПР придружено от ПА и хипохондрична зависимост?
Я махната им на всички притеснения и страхове. Ще умреш много ясно, ама не сега и не от лимфни възли.
Хирохондрията ни е в основата на всички. Аз въпреки, че съм много по-добре вече, все още си ме удря от време на време,но веннага гледам да изляза от филма. В тази връзка - вие като сте във филма, какви методи използвате,за да слезете в реалността?
Виж целия пост
Както моят психиатър на първата ни среща каза, защо се страхуваш от единственото сигурно нещо на света? (Смърта)
Искаш ли да ти кажа нещо по-страшно от това?
Да живееш цял живот в стих от нея. Това ли предпочиташ, или просто да се промениш, че имаш ПР придружено от ПА и хипохондрична зависимост?
Я махната им на всички притеснения и страхове. Ще умреш много ясно, ама не сега и не от лимфни възли.
# 382
14 май 2019, 23:07 ч.
Сещам се, къде бях и някак си не ми се връща. Най-важно е когато се сетиш за поредната болест да си припомниш, че болестта се казва ПР, а не 18 рака на всевъзможни места. Сговнясал съм се яко от две седмици, ама си бачкам и свирка.
Виж целия пост
# 383
15 май 2019, 00:14 ч.
Най-правилното решение.
На мен ми се е случвало сутрин, с хлоращо сърце и позиви за припадък
напук да си оправям грима и прическата, да си казвам - майната ти, няма пък да ти се дам и да тръгна за работа и после деня ми е супер и съм горда със себе си. Преди това с тези симптоми свършвах в спешното и с обаждане към работодател, че съм зле и ще остана болничен... Как не ме уволниха не знам.
Виж целия пост
Сещам се, къде бях и някак си не ми се връща. Най-важно е когато се сетиш за поредната болест да си припомниш, че болестта се казва ПР, а не 18 рака на всевъзможни места. Сговнясал съм се яко от две седмици, ама си бачкам и свирка.
На мен ми се е случвало сутрин, с хлоращо сърце и позиви за припадък
напук да си оправям грима и прическата, да си казвам - майната ти, няма пък да ти се дам и да тръгна за работа и после деня ми е супер и съм горда със себе си. Преди това с тези симптоми свършвах в спешното и с обаждане към работодател, че съм зле и ще остана болничен... Как не ме уволниха не знам.
# 384
15 май 2019, 00:34 ч.
Ми точноооо, трудно е, ама по трудно е да се предадеш и да се самосъжаляваш. И аз имах големи очаквания от АД и че ще оправят всичко ама не Те си дават някакъв начален старт, останалото си е от нас.
Виж целия пост
Те си дават някакъв начален старт, останалото си е от нас.
# 385
15 май 2019, 00:42 ч.
Аз ще отида най- вероятно на няколко сеанса. Въпросът е, че верно ги имам увеличени тези възли- и този на ехографа потвърди, и хематолог...ама дотам. Не били за рак. Както и да е...преди като работех, как се гласих, ех, даже не се прокрадваше ПА покрай мен(е, прокрадна се след домашно насилие, но махнах дразнителя, малко терапия и край)...друг живот и интереси имах, тръпка, живец, а сега...болести 😑. Дядо ми си отиде от рак на лимфната система, ама тогава изобщо не съм се проверявала, не съм Чела, даже и не разбрах много какво ставаше, а бях на 19. Това продължи неговото доста време. Сега съм почти на 27 и ето тресна ме тревогата за тая болест.
Виж целия пост
# 386
15 май 2019, 02:28 ч.
А от какво я отключи? Или дойде внезапно. По мои наблюдения колкото повече се отчая човек и се заключи в стерилна среда, например да напусне работа и да не излиза, толкова по-зле. Минавала ми е тази мисъл през главата, да напусна, когато бях най-зле,но добре,че не го направих. Аз също съм на 27 и сме прекалено млади да си съсипем живота с това.
Някой нагоре бе споделил много хубаво нещо - защо те е страх от нещо неизбежно - смъртта? Най-страшното е животът ти да бъде пропилян в страх от нещо, което така или иначе ще стане. Взимам си го като мотивация
Иначе за лимфните възли - и тая болест съм я "имала". Ходих на пожар при хематолози, гинеколози - защото бяха подути лимфни възли на слабините, след море, класимески случай 
. Единия от гинеколозите, обаче така изплаши хипохондричната ми същност. Каза ми, че нямам инфекция, но го притесняват лимфните възли и да ги следя и да си пусна изследвания. Ха, познайте дали не обиколих половин София по хематолози До ден днешен още са си леко подути, тка че и при теб ще да е била някоя инфекция и сега размера винаги ще си им е такъв
Виж целия пост
Аз ще отида най- вероятно на няколко сеанса. Въпросът е, че верно ги имам увеличени тези възли- и този на ехографа потвърди, и хематолог...ама дотам. Не били за рак. Както и да е...преди като работех, как се гласих, ех, даже не се прокрадваше ПА покрай мен(е, прокрадна се след домашно насилие, но махнах дразнителя, малко терапия и край)...друг живот и интереси имах, тръпка, живец, а сега...болести 😑. Дядо ми си отиде от рак на лимфната система, ама тогава изобщо не съм се проверявала, не съм Чела, даже и не разбрах много какво ставаше, а бях на 19. Това продължи неговото доста време. Сега съм почти на 27 и ето тресна ме тревогата за тая болест.
Някой нагоре бе споделил много хубаво нещо - защо те е страх от нещо неизбежно - смъртта? Най-страшното е животът ти да бъде пропилян в страх от нещо, което така или иначе ще стане. Взимам си го като мотивация
Иначе за лимфните възли - и тая болест съм я "имала"
. Ходих на пожар при хематолози, гинеколози - защото бяха подути лимфни възли на слабините, след море, класимески случай . Единия от гинеколозите, обаче така изплаши хипохондричната ми същност. Каза ми, че нямам инфекция, но го притесняват лимфните възли и да ги следя и да си пусна изследвания. Ха, познайте дали не обиколих половин София по хематолози До ден днешен още са си леко подути, тка че и при теб ще да е била някоя инфекция и сега размера винаги ще си им е такъв
# 387
15 май 2019, 08:03 ч.
А, вчера и мен гинекологът ми рече да ходя на хематолог, викам вече два пъти бях 😀..само че аз все опипвам нещо по врата и няма край. Пускам постоянно дкк и пкк. Отключих го явно след раждането, като ми махаха полип, защото ми се подуха няколко болезнени на шията и се изринах от антибиотика. Казаха, че от това са. После изчезнаха, други излязоха и вече не знам колко месеца съм в сагата за възли. Влизах и втори път за махане на полип, ама там съм спокойна 😀. Не знам дали е както казваш от по- затворената среда състоянието ми, или просто защото ги знам, че са там (а не измислици). За страха - страх ме е да не умра без да видя как расте бебето и без да се радваме с мъжа ми...преди изобщо не ми пукаше, живеех си, други терзания имах 😀- не хипохондрични.
Виж целия пост
# 388
15 май 2019, 08:53 ч.
И аз подкрепям напълно deepmind и немалко пъти съм го писала тук в темата - започваме да се оправяме като приемем мисълта за смъртта и не се страхуваме от нея (то един ден така и така ще дойде при всеки).
Май и преди съм писала тази история - качвам се в автобуса и до мен имаше сляпо момче (сам). Слезе си на спирката и си продължи по пътя. А аз - млада жена на 30+, която е в добро здраве (поне всичките изследвания така показват) треперя да не пукна У автобуса....
Виж целия пост
Май и преди съм писала тази история - качвам се в автобуса и до мен имаше сляпо момче (сам). Слезе си на спирката и си продължи по пътя. А аз - млада жена на 30+, която е в добро здраве (поне всичките изследвания така показват) треперя да не пукна У автобуса....
# 389
15 май 2019, 09:13 ч.
Това е безспорно - ще се мре накрая, но аз искам да направя всичко, което зависи от мен, за да отлагам този край във времето. Ясно ми е, че като ще се давим, няма да се бесим. Просто не искам да е тук и сега. Доста объркано се изразявам, но с моята засилена тревожност вече свикнах да ми тече така мисълта - със скоростта на пулса ми...мъжът ми настоява да отида да си поговоря с психиатърката, но в моята глава са големи борби- например- защо да си говоря с нея, вместо да търся наистина откъде ми идват физическите симптоми и да се лекувам, пък после ще си говорим...ей така съм ежесекундно, вече освен пулс около 115 имам и в покой и високо кръвно 130/85, а винаги съм била със 100/60...понякога си мисля, че сама ще се влоша от това постоянно състояние сърцето ми да работи на високи обороти 😒
Иначе през 2017 ме диагностицираха с паническо разстройство и ПА. Хипохондрия не ми е поставяна още.
Виж целия пост
Иначе през 2017 ме диагностицираха с паническо разстройство и ПА. Хипохондрия не ми е поставяна още.
Препоръчани теми