Паническо разстройство - 36

  • 33 793
  • 736
# 405
Здравейте ,момичета ! И аз съм една от вас с паник атяки от години .Не знам ,защо но от скоро  съм със сърцебиене по цял ден ,а от днес с ужасни прескачания на сърцето .В такова състояние нормялно ли е да са по цял ден ,плаша се ,защото не ми се е случвало  до сега .Днес около 9 пъти  прескачане ,сърцебиенето и това направо е кошмар . Всички изследвяния са в норма  ,днес и щит.жлеза провериха . Когато имам паник атаки сърцебиенето е кратко ,а днес е цял ден Sad

Аз съм така от месеци, и на мен всичко ми е нормално, но продължавам да съм с ускорен пулс и прескачания. Явно е от нерви.
Виж целия пост
# 406
Аз съм така в момента. Вече писах тук. Не бих го нарекла нормално, но понеже аз от години съм така, специално за мен вече го намирам за нормално. При мен от нищо не се повлиява, чакам да отмине , но наистина е постоянно. Знам че е гадно по цял ден да прескача особено вечер в леглото много го усещам, но какво да се прави. Аз съм с Базед и с пролапс на митрална клапа, а и съм по природа по-чувствителна. Предразположена съм. Движи се, движи се много, колкото повече по-добре.
Виж целия пост
# 407
Много е неприятно !  Днес около 8-9 пъти ми прескочи сърцето и  след това започна сърцебиене за около секунди .  Това с прескачането ми се случва за пръв  път ,и може би за това се стреснах. .
Виж целия пост
# 408
Знам миличка че е неприятно, но 8-9 прескачанията са нищо. Не се притеснявай. Нормално е. Де да бяха и мойте 8-9. Всичко ще отмине. Стряскаш се защото ти е за първи път. Всички хора имат прескачания. Едни повече, други по- малко. Хора сме. Вълнуваме се от много неща. Не сме дебили. Ако ти помага пиши тук. На мен ми помага като се оплача на групата от време на време. А мойте екстрасистули наистина ми дотегнаха. Колко магнезий изпих. Заради ЩЗ не мога да пия антиаритмици.
Жабче, ти какво правиш? Още ли търсиш работа? Аз подадох молба за напускане. Ма... му. 😟
Виж целия пост
# 409
Сали, защо така?
Виж целия пост
# 410
А, аз изчаках да ме освободят. Понякога за нас си е не геройство, а самоубийство да работиш при дадени работодатели.
Уф, сутрин ми е кофти, вечер съм ок. Май е от Ремиртата, винаги с АД съм така.
Виж целия пост
# 411
На мен наистина ми помогнахте много! Сутринта даже си прочетох няколко пъти какво сте писали за тея прескачния. Днес бях на психолог и му споделих, че от доста време насам се почуствах разбрана и че има хора като мен. Наистина 8-9 прекачания са си екстра, аз за такива дни се моля Simple Smile Аз не съм им свикнала още, но може би, защото ги имам от 2 месеца.
Виж целия пост
# 412
Така е за първи път ми се случва и ми е страшно .Страхувам се от инфаркт  Sad  Все за това мисля ,не мога да се отпусна и да си гушна детето ,което е с увреждания  .Господ да помага. Аз сега се връщам от началото и ще Ви прочета темичката  .
Виж целия пост
# 413
Опелчееее, как си ти? Simple Smile
Виж целия пост
# 414
Ваня, Господ да ти помага, също и на всички в тази тема!

Чета ви редовно и ми нахлуват ужасни спомени.

Искам да кажа нещо относно хипохондрията - не вярвам в тази "диагноза". И аз имах всички признаци, както и моите близки ми го намекваха - но не е това. Не може постоянно да не си добре и да не се чудиш какво ти има и да не бягаш първите няколко години по лекари, опитвайки всякакви лекарства, само и само да се оправиш. Борба е това, не е хипохондрия. Аз, откакто нямам симптоми, защо нямам хипохондрия?


За работодателите - вярно е, че е възможно още повече да те бутнат в дупката и да допринасят за тази спирала, която води в кръгови дживения само надолу. Естествено, съществува риска, оставайки си у дома, да изпаднете само по-дълбоко. Но пък ако не напуснете, нямате шанс да си намерите по-добро място, което да ви е като глътка въздух и може би началото на излекуването. Знаете, че вярвам, че в промяната е ключа на оздравяването - колкото и страшна да изглежда тя.

Аз, както съм ви споделяла, като се разболях - не работех. В отчаянието си често си мислех, че е от това и като се върна на работа, ще бъда старата. Накрая го направих - но нямаше никакъв смисъл - толкова ми личеше, че не съм добре, че съм се променила и нямаше човек, който да не го забеляза и да не ме попита какво ми се е случило, докато ме е нямало. Не, работата не ми помогна.
Виж целия пост
# 415
Дарче, много ми е далече работата. Много пътуване. А и ми е стресираща. Но не съм толкова безотговорна. Имам уговорка с друг работодател, който ще ме изчака докато съм в предизвестие, че ми е 3-месечно. Истината е че спокойна работа няма в днешно време, но поне ми е близо, а и се надявам че промяната ще ми се отрази добре. Аз също като Анонимен смятам че промяната е важна за такива като нас. Въпреки това не ме напуска усещането че може и да сгреша. Но няма връщане назад вече. Като направя грешка , моя ще е.  Абе сега говоря така че е още рано но като дойде време да започна, пак ще ме тресне сигурно ПР-то с цялата си сила.

Здравей Опелче. Много време те нямаше. Как си, добре ли си?
Виж целия пост
# 416
Здравейте! При мен нищо ново,търся работа,за сега безуспешно.
Другата седмица ще ходя на кардиолог(за пореден път),поне вестибуларния апарат се пооправи от Бетасерка.
Обаче ме е обзел такъв мързел,нямам желание за нищо,нищо не подхващам.
Много ми е тежко по-цял ден у дома,накрая ще почна каквото и да е,ако ще и за нищожни пари,само да се разнообразявам.
Миналата седмица по време на почивката,почти не мислех глупости,защото бях заета с други неща.
А вкъщи само глупости мисля. И все едно и също,лошо ли ми е,не ми ли ми е лошо. Ако ми стане лошо какво ще правя,личната на смяна ли е. Ужасно е!
Виж целия пост
# 417
А вкъщи само глупости мисля. И все едно и също,лошо ли ми е,не ми ли ми е лошо. Ако ми стане лошо какво ще правя,личната на смяна ли е. Ужасно е!
А ако се окаже, че не ти е лошо - седиш и чакаш да ти стане лошо, нали...  Grinning Grinning
Виж целия пост
# 418
Седя и чакам най-малкия симптом Grinning
Пък недай си Боже око да ми заиграе,край на лошо е,ще се мре.
Днес си свърших къщната работа,сещайте се изчистих на почивки,че направо нямам сили.
Седях,седях,викам си що не отида да се разходя по центъра.
И тръгнах,по пътя та световъртеж получих,та задух получих,та болки в гърдите получих. Обаче стигнах центъра и какво да видя,световен ден за борба с хипертонията,мерят кръвно.
Олекна ми,викам си,сега вече,ако ще да ми става лошо,поне има медицински лица и ще ми помогнат...Grinning
После вече като размисля върху ситуацията на мен самата ми е смешно,трябва да се науча и в момента,в който нахлуят тези мисли и страхове,също да се смея.
Виж целия пост
# 419
Абе не е лесно това със смеенето. Аз колко трудно преодолях агорафобията. Сега като се сетя се смея, ама тогава хич не ми беше до смях. Колко тръшкане и рев падна. Но наистина, Дарче, права си. Тъкмо се справим с едно, то пък се появи друго. Какъв е тоя живот, дето все ще се борим със себе си, вместо с реални съществени проблеми. Ох, за почивен ден, песимистично се изказвам. Повече оптимизъм трябва. Стягайте се, не лежете в къщи. Излизайте. Правете нещо.  Прегръщам ви всичките.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия