по-спокойно ли се живее в чужбина?

Само да вметна, че това, че някой се интересува от цветарство и интериори не значи, че му е скучен животът - такива са му интересите и добре, че има възможност да ги задоволява. А и красивият дом е предпоставка да идват повече приятели и да се чувстват добре и спокойно (нищо не съблазнява така, както красотата, казва Коелю).

Елена, чудесно ти е мушкатото, дай да видим и възглавничките! 

Давай вьзглавничките, а и гобленчетата после Чудесно е да обзавеждаш ново място

аз всъщност никъде не съм казала, че имам! казах, че мисля.
но имам едно мушкатце, показах го.
възглавнички - още тц.

Спокойният живот май зависи от много предпоставки, а не само от страната, в която живеем. Но на мен, по сте4ение на обстоятелствата ми е по- спокойно тук, отколкото в бг.

Да, ама какви данъци плащате? Едното за другото, мен ако питаш. В единия случай повече пари, с които ти разполагаш, в другия, повече социални уредености.
Обаче за двата часа път не само от родината, а от много други интересни и приятни дестинации, е това не можем да бием.

И по темата де - да, на мен лично ми е много по-спокойно. От почти всякаква гледна точка. Разбирам я Лени с мушкатото (страхотно е, между другото, аз цветя трепя, но на чуждите се радвам), и аз съм много променена. И сигурността и свободата като се съчетаят със щастливо семейство - какво друго му трябва на човек?

на мен определено ми е по-спокойно тук...не сьм предполагала никога, че ще намеря щастието си в чужбина, но е факт...пожелавам го на всички

и аз така 

определено ми е по-спокойно в чужбина, в смисъл животът ми е по-уреден, знам че има закони и (в по-голямата си част ) те се спазват, не ме е страх да се прибирам пеш в полунощ в наше село, не се тревожа дали ще успеем да си платим месечните сметки и като ги платим колко пари ще останат за ядене... за такива битови неща ми е думата. Работата ми не е свързана с голямо напрежение (клинични изследвания), та дори когато живеехме в Париж, стрес много не усещах  . Още повече, когато бяхме без дете, животът беше направо лайф. 
Докато сега май основният ми стрес идва от Камбанка - нали денят ми разграфен по минути и всяко закъснение се отразява и това ме нервира  . Но за мен лично тукашният ми живот е по-спокоен и по-организиран в сравнение с този, който бих имала в София, независимо, че родителите ми и голяма част от дългогодишните ми приятели са там и понякога много ми липсват.
П.П. И аз сколасах дотам, да си посадя мушкато на балкона 

За себе си мога да кажа -да, живея по-спокойно, но това в никакъв случай не означава, че ми е по-добре. И как няма да ми е по-спокойно - вместо да работя и да търча като луда(както беше в България), сега си стоя вкъщи. Е, ходя на училище, ама аз не го броя (вече съм ги учила тези неща. ама пуста му диплома). Тук както и в други чужбини, хората не се притесняват много за малките неща (дали ще стигнат парите за сметки и храна), имат мноооого по-големи проблеми за разрешаване - колко да са големи клетките, в които се гледат прасетата, също така кокошките да се забрани да се гледат в кафези.... Ми аз какъв проблем да имам. И какво да ме вълнува - нямам приятели (добре че поне се обичаме с мъжо), нямам работа, все още нямаме деца... ми гледам възглавници, килими и завеси...
Може би всеки трябва да каже - какво оставих и какво получих и да си помисли -а ко живее по този начин в България, няма ли да му е също спокойно. Колко от нас са живели в малки градчета или селца - ами май много, много малко. В момента живея в  град с 200 000 население (като се преброят хората във всички малки селца и паланки в близките 30 километра радиус), ми как да ми е забързано и неспокойно, ама по същия начин се чувствах, като от София се прибирах при мама и татко в Плевен. Ей, малко градче, спокоен живот... Но ако имах същата работа, която имах в България и живеех в град, голям поне колкото София - ами сигурно нямаше да ми е толкова спокойно. Направо ме побърква този малък град, пък тези китки хич не ги обичам, и таз градина , дето я имам, хич не я ща 

Ели много ти е готино мушкатото. Няма за какво да се тревожиш  Чакам да видя възглавничките като си ги купиш
 

Винаги съм казвала, че единственото нещо, което ме задържа тук е спокойствието.

Определно ми е по-спокойно! Няма нищо, че Мелбърн е с над 3.5 млн население  - тук това изобщо не е от значение, защото "жилищните" квартали са за живеене, а не за развиване на бизнес. И хората като цяло са страшно спокойни, няма безработица (стига да имаш някакви квалификации или желанието да се научиш да вършиш някаква работа), има закони те се спазват! Гледам си децата, мъжа и градинката, от време навреме и поработвам, и приятели си имаме, жалко, че не можем да си позволим повече развлечения заради децата, но и този период си има предимствата и гледаме да им се радваме и да извличаме максимално от момента! 
И аз не отъждествявам спокойствието със скуката!

Животът ми в чужбина е по-спокоен само донякъде: не се тормозя как ще платя сметките всеки месец, спокойно мога да си позволя да отида на ваканция и също така някои уикенди на ново за мен място из страната или чужбина на малка туристическа обиколка, има установен ред и законите се спазват, не се лишавам от разните малки удоволствия по финансови причини: театър, концерт, нови дрешки, ресторант когато ми се прииска.
В България не ми тежеше забързания ритъм на живот, а по-скоро финансовите притеснения, физическата несигурност, невъзможността да защитиш себе си и дома си от разни дразнители (съседи, които си изхвърлят боклука от терасата, стрелят с оръжие (във въздуха наужким, но все пак  ) като подпийнат, чалгата от отсрещния блок всяка вечер).
В чужбина обаче ми липсва един друг вид спокойствие: спокойствието да зная че родителите ми са добре във всеки един момент и аз мога да съм до тях ако имат нужда; спокойствието да излезеш с приятелки да си побъбриш ей така на кафе когато ти се прииска и без предварителна уговорка няколко седмици предварително, а само след едно телефонно обаждане; спокойствието/удовлетворението което човек изпитва когато след тежък период на работа се събере с приятели и отпусне душата - по начин по който ми се струва само българите могат, или поне не съм изпитала откакто съм в чужбина 

Лени, пък аз днес си дръпнах пердето на хола (полупрозрачно иначе и го държа пуснато), за да ми се виждат двете саксии с рози, които са цъфнали, и сега току си ги поглеждам и им се радвам, и все за твоето мушкато си мисля...  Колко малко ни е нужно, за да сме щастливи - понякога просто малко спокойствие, и тогава и едно цвете стопля душата.