Днес отидохме до село да видим онази лудетина Виви. Излязохме с Макс около селото уж за коприва, обаче както си ходихме из баирите дивака надуши нещо и като тръгна да го гони, че даже като истински ловджия с лай. Спрях да го чакам там където сме били заедно за да знае къде да се върне. И свиркам аз по едно време и чувам в далечината тежко дишане. Пристига маймуна ама няма въздух, отворил ейййй такваз уста, чак пяна излиза. Направо се строполи до мен. Седнах до него и почнах да го галя и чаках малко време да мине за да му сипя вода. Сипах малко, пийна си дивака ама едвам диша. Прегрял. Звъннах на сестра ми да обясня къде сме точно в нищото и да дойдат със зетя да ни вземат, че Макс няма шанс да върви, а за носене е тежък. Поседяхме още, ама никой не иде. Реших да се върнем малко назад на главната пътечка и става Макс, прави някаква крива крачка и сяда. Пак става, пак крива крачка и пак сяда. Изкарах си акъла. Ама полежа още малко и успя да нормализира дишането и ходенето, та лека по лека тръгнахме и звъннах да не идват. Та бавно, бавно се прибрахме. На долната улица на къщата ни има чешма и поилки за животни, та Макс като я видя го пуснах от повода и директно цамбурна в едната поилка да се изкъпе и охлади. То вярно, че лова си му е в кръвта, ама с тия кила неговите ще направим някоя беля в топлото време. Ще трябва да го пазя много от сега до късна есен.
А иначе ей ги двамата с Вивата. Милата така му се радва на тоя батко Макс, че даже не дава на другите да припарят до него. Той си е само нейн батко 😂