✨Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги ✨тема 18

За първи път се озовах в Истанбул през далечната 1987 година. Пътувахме с кораб от пристанище Варна и 5 дни се наслаждавах на този приказен град. А тръгнах със свито сърце, защото екскурзоводът ни инструктира, че ще попаднем в един вонящ и неприветлив град, пълен с престъпници и просяци, че трябва да се пазим и да не консумираме нищо от това, което ни предложат. С две думи -  нарисува ни една ужасна картина на „гнилия“ капитализъм. Движехме се по строго определена програма (само дето не ни строяваха в две редици), но пък успяхме да видим и влезем в „Синята джамия“, да посетим Топкапъ сарай,  минахме с автобус по моста над Босфора в азиатската част, която беше забранена за туристи и гледахме през прозорците красивите сгради, бяхме и на  Капалъ Чарши.
     Но след 17:00 часа  бяхме свободни. И тогава аз и моят съпруг се впуснахме в приключението Истанбул – разхождахме се свободно и на воля, наслаждавахме се на красотата около нас, на приветливите и любезни турци и на вкусната им храна, а гледката около нас – тя не може да бъде описана. Нощен Истанбул е приказен и вълшебен. Бяхме впечатлени, омагьосани и влюбени в този космополитен град. И всяко следващо посещение в Истанбул засилваше желанието ми да продължа да го опознавам, да се възхищавам и наслаждавам.


     С всяка следваща екскурзия аз преоткривах града, а с посещението ми през април исках да видя „Истанбул на Ийт Козан“, да почувствам духа на „Сега и завинаги“, да подишам въздуха наситен с аромата на Толга и Амине.


     Първо бяхме в парка Emirgan – намира се в квартал Емирган, в европейската част на Истанбул, на Босфора.
    Мястото е вълшебно, особено през април, потънало в ароматни и цветни лалета. Феерия от цветове и форми. Около 180 различни видове лалета украсяват този прекрасен парк. Лалето се е превърнало в един от символите на Турция. Отглежда се масово, с десетки различни сортове и може да се види из целия град.


    Разходката с корабче по Босфора също не е за изпускане. Това е най-красивата магистрала на града - по нея от разстояние можеш да оцениш хубостите на Истанбул. Невероятна гледка и към европейската, и към азиатската част. Няма да изброявам забележителностите, на които можете да се насладите седнали на палубата, или в ресторанта на корабчето.


    Бях и в султанския дворец „Долмабахче“  - невероятно красив и пищен. Злато, сребро, порцелан, кристални полилии (най-големият е избработен в Англия, тежи 4,5 тона и има 664 крушки), прочутото Кристално стълбище, стаи на благородници, зали за приеми, скъпи ръчно изработени килими, завеси от свила, скулптури  и т.н. – разкош.


   Минахме покрай площад Таксим;  Египетския обелиск; църквата „Света София”; Фонтана на Вилхелм II; Синята джамия; бяхме и в българска желязна църква “Св. Стефан” и т.н.


   Имах щастието да се насладя  на най-новата атракция  – Пеещите фонтани - светлинно и музикално вечерно шоу. Тази  невероятната хармония от водни струи, музика,  цветове и форми не може да бъде описана.

   За Истанбул не мога да спра да говоря. Този град ме пренася в друго измерение – позитивно ме зареждат и нощните безцелни разходки из града, екзотичните пазари, красивите джамии и забързаният ритъм на този многомилионен град.  Дори влудяващият трафик ми действа ободряващо.


     Ще завърша с един цитат:

      „В мегаполиса се срещат минало и настояще, в изумителна колаборация помежду си. Това е градът на модерните хора, на забързаното  ежедневие, на съвременните привички, на бурния нощен живот и на кипящия от динамика работен ден. Но също така, Истанбул е град и на миналото, съхранило своите традиции, остарелите разбирания, поверия и начин на живот. Там, където вчера и утре се ръкуват, е всъщност сърцето на този нестихващ ураган от хора, емоции и движение.“