✨Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги ✨тема 18

Сестрата на Алмеда - Илда


и годеника й

Пристигнахме рано сутринта в любимият Истанбул, като през целият път до там валеше дъжд и точно като влязохме в града спря. Преминахме през Hadimkoy, предградие на Истанбул, където е сниман и Сега и Завинаги или част от него.Невероятен квартал, красиви сгради и вили, чисто и зелено, всички бяхме възхитени. Не успях да снимам понеже навигацията работеше на телефона ми. Оставихме колата и веднага се грабнахме за Ortakoy. Да, ама не, объркахме спирката и слязохме чак на Arnavutkoy, малко след първият мост на Босфора.

Отново красив квартал, с красиви вили и невероятен изглед към така любимият ми Босфор. Решихме да вървим пеша и да се насладим на красотите



Тъкмо стигнахме Ortakoy и заваля дъжд. Там закусихме с любимата турска закуска и продължихме към площад Таксим или наричан още сърцето на Истанбул. Огледах щателно всички хотели на брега и предполагах къде ще е сватбата на Амине - луда работа Разходихме се из площада и любимата ми улица Истиклял, която преливаше от народ. Преминахме и през кулата Галата


След кратка почивка в хотела се отправихме към площада Султанахмет. Обиколихме около Света София, Синята джамия и Топ капъ. Във всички обекти сме влизали и ги разглеждахме само от вън. Пихме от любимият сок от нар и хапнахме сладолед.



От там решихме, че вечерята ще е в ресторант с гледка на Босфора и се запътихме към моста Галата. Седнахме в един от ресторантите под него и просто се наслаждавахме на гледката - Златният рог и първият мост.





Вторият ден започнахме с любимото ми турско кафе в едно заведение в градината  малко след  църквата ''Свети Стефан', мисля, че се казваше ''Karakoy'', препоръчвам го, от всички изпити турски кафета в Истанбул там най - много ми допадна. Още миналата година стигнахме до този извод . В ''Свети Стефан" имаше събиране на група от Пловдив и от техният екскурзовод разбрахме, че те са дарили златото за реставрацията. Жена свиреше на цигулка, което допринасяше за още по приятната атмосфера. На подземният етаж имаше и изложба на картини от Пловдив, която разгледахме с голямо удоволствие.
Самата църква блести като бижу на брега на Златният рог с невероятната си архитектура. Заслужава си да се посещава отново, и отново.





От там обратно към Eminonu и разходка с корабче по Босфора.







Малко преди да слезем заваля силен дъжд, който се надявахме бързо да спре ама не, валя като из ведро. Измокрихме се буквално като кокошки въпреки чадърите. Това ни принуди да се върнем в хотела да се изсушим и разбира се изгубихме доста време. За съжаление посещението на Азиатската част отпадна . Понеже продължаваше да вали, а на нас не ни се стоеше в хотела решихме да се разходим из пазара Капалъ чарши, който ни беше в непосредствена близост.





На излизане вече беше изпекло слънце, което ни повдигна настроението и единодушно решихме да отидем отново на Таксим. Пихме кафе на Истиклял - най - доброто еспресо, което до сега съм пила в Истанбул - EspressoLab мисля се казваше кафенето.

 По залез слънце тръгнахме към небостъргача Сапфир. За мен едно от местата, където от гледката ти спира дъха.







Третият ден и всъщност най - слънчев беше отреден за Истанбул аквариум. Посещавахме го за първи път и ни беше изключително интересно.








Макет как са строили Босфора







От там отидохме в мол Венеция на шопинг, където откарахме до залез слънце.





Вечерта се разходихме в района на Beyazit, а сутринта след кафето потеглихме за България. Така приказката Истанбул свърши. Програмата остана недоизпълнена, но нали трябва да има и за другият път. Извинявам се за качеството на снимките, но мрачното време не позволяваше, очаквам да ми изпратят още такива, но не знам кога точно ще се случи. Като цяло и лично аз не успях да снимам много, много понеже бяхме с детето, а там определено вниманието трябва да е винаги  на 100%. Тя от своя страна беше много впечатлена и дори плака като и казах, че си тръгваме. Искала поне още 20 седмици да стоим там . Не съм сладкодумна като Еми, но се опитах да разкажа накратко незабравимото преживяване.