Търпи ли природата дисбаланс, или "всичко се връща"?

  • 16 452
  • 391
# 120
Остава да се надяваме, че авторката и съмишленици,  ще намерят начин, спрямо собствените си възгледи, да спасят човечеството от всички злини, така, че всеки да си получи заслуженото.
Simple Smile
Виж целия пост
# 121
Тези, които имат злоба и желание за мъст, най-силно се нуждаят от любов. Изгубили са най-същественото някъде по пътя.
Да откриеш щастието е най-простото нещо, а често се оказва толкова трудно постижимо. Просто грешни мисловни модели.
Виж целия пост
# 122
Да кажа нещо аз. Понякога хората правят лошо, без да го осъзнават. Просто натягат някоя ситуация до крайност, защото си мислят, че са прави и това е единственият правилен начин. Натягат и притискат други хора, притесняват ги, стресират ги. Става като натегната пружина, която просто прави ПРАС в един момент.
Виж целия пост
# 123
Аз също разбрах Луна какво иска да каже. И споделям мненията ѝ.
Говорите за дисбаланс, а не сте наясно с мерната единица, с която очаквате равновесие.
Очакването за връщане на злото със зло и задоволството, с което се очаква е също зло.
За мен всичко е много просто. Всяко същество се бори да оцелее и всеки го прави по различен начин.
Виж целия пост
# 124
Определено човек може да предизвика негативни емоции у някого, без да го осъзнава. Или да се отнася лекомислено - да речем, ми аз какво съм виновна, че този мъж харесва мен, не нея. И после някакво леко шамарче от съдбата - ти си в същата ситуация, но от другата страна. Ох... Simple Smile
Виж целия пост
# 125
Не знам дали ви се е случвало да си ударите главата в нещо отгоре, врата на кухненски шкаф или да се спънете .Защото ми се случва когато мисля нещо и  не съм права ,дори само като го мисля.как пък точно тогава.Та това за дребни , без философия  неща.
Виж целия пост
# 126
Всичко е въпрос на възприятие според ценностната система. В една и съща ситуация различните хора могат да виждат диаметрално различни неща. Кой как оценява една ситуация/друг човек, говори единствено за него. Добрите хора виждат доброто, лошите- лошото. Като категориите "добър" и "лош" са съвсем условни понятия...
Баш -"всички сме хора на този свят и всички имаме сърца .."както се пее в една песен .
Аз , а и много други са на обратното мнение . Има лоши хора и има отвратителни ситуации .
Бизнесмен оставя работник без пукнат , но съпругата му ходи на църква и слага 20 левки на иконите ,вместо да ги дадат на работника липса на грам чувство за съзнание . Убавци от общината дебнат пред болница кой да глобят
за непозволено паркиране .Взимат и последния лев на Бъдни вечер на и без това съсипани хора ..уж по Коледа всички били добри . Не, не и не . Хората не са еднакви . Има всякакви -Има по висши правещи гениални неща -"Лунната соната", "Ана Каренина", "Сто години самота" Има обикновени хора с чувство за съпричаствие, без да умеят да правят мерзавски номера, притежаващи емптия, привързващи се емоцинално много силно към други хора, страдащи ...Има и хора примати - неспособни на обич и емоц привързаност,  не изпитват чувство за вина, неспособни извън своя кръг да изпитават емпатия. Има хора които ще спят дълбоко каквото и да са направили, други ще анализират, ще загубят съня си, някои даже чувството за вина ги срива ...и тн ...Според философите и психологията -хората са различни.А и не само според тях . Според екзотериката едни са подвластни на сатаната -, други на по светли сили .
Повечето пък според мен сме средна хубост ..
Такива клишенца "всичко е относително , всичко ок и както трябва..и си свиркай " хич не ми допадат .
Виж целия пост
# 127
Всичко се връща. Не на "другия ден" след стореното зло, но Съдбата винаги взима "своето". Сега от тел. ми е трудно, но утре ако не забравя, ще дам и примери за "природно" отмъщение.
Виж целия пост
# 128
Аз лично съм наясно с мерната единица и това се опитах да кажа. За мен тя е единна и повсеместна и такава трябва да бъде.
Много по- лесно е да се уповаваш на философски течения или висшата неопределеност, на субективизма, на неизвестния никому вселенски порядък, отколкото да приемеш някаква твърда дефиниция на добро и лошо, вреда, помощ и т.н. На прима виста изглежда тесногръдо, но за мен това означава да приемеш много неща за заобикалящия те свят, такива, каквито са, както и за себе си и да се погледнеш честно в огледалото. Няма човек, който никога не е вършил зло.
Затова и направих мост между това виждане и съвестта. За мен са неразривно свързани.

За мен пък винаги са били лоши хората, които обичат да ровят по вътрешния свят на другите и да го заклеймяват. Откривам садистично задоволство в такова поведение и отношение.
Давам пример от самата тема- ТафТаф коментира болни деца и еди- кой си се изрепчва да репликира и инвалидира чувствата и дефинициите й- аа, то не е толкова драматично. Или "аа, ти си злобен, щом така мислиш".
Много е показателно как точно хората, които са над нещата и се оттласкват от всяка детерминистична дефиниция по нравствени въпроси, са най- бързите в слагането на етикети. Simple Smile
Виж целия пост
# 129
Лъвът е лош защото изял антилопата, а тя е добра защото се е пренесла в жертва за да спаси лъва от гладна смърт.
В природата всичко е хармонично, но не всичко е добро или лошо.

Авторката на темата,  конкретизирай за каква доброто и каква лошота става дума?
Виж целия пост
# 130
Аз познавам хора, които вършат само злини и мръсотии и си живеят много добре, даже чудесно, здрави, живи, децата живи и здрави и всичко си им е наред. Та не вярвам в никакви карми. Надявам се, да, за успокоение на душата, но не вярвам реално. Какво ти се случва в живота е следствие на взети решения и късмет. Имам няколко близки приятелки, които правят само добрини, до глупост помагат на хората, и им се връща с използване и тормоз. Сякаш има хиени, които надушват такива хора и ги стискат, докато не ги изцедят до капка. Та, гласувах с няма ненаказано добро и т. Н. Например в професионално отношение на мъж ми най-много са му навреждали, а и продължават точно хора, на които най-много е помагал. Чак странно да му стане на човек най-големия ти враг да са тези, които са печелили на твой гръб адски много. Да не говорим за зависимитв от теб, които си защитавал и предпазвал и които в удобен момент правят таен комплот и успяват да те премахнат от пътя си. Игра на тронове си е в сила в реалния живот. С две думи, как ще си изиграеш картите най-много зависи от теб.
Виж целия пост
# 131
Аз лично съм наясно с мерната единица и това се опитах да кажа. За мен тя е единна и повсеместна и такава трябва да бъде.
Скрит текст:
Много по- лесно е да се уповаваш на философски течения или висшата неопределеност, на субективизма, на неизвестния никому вселенски порядък, отколкото да приемеш някаква твърда дефиниция на добро и лошо, вреда, помощ и т.н. На прима виста изглежда тесногръдо, но за мен това означава да приемеш много неща за заобикалящия те свят, такива, каквито са, както и за себе си и да се погледнеш честно в огледалото. Няма човек, който никога не е вършил зло.
Затова и направих мост между това виждане и съвестта. За мен са неразривно свързани.

За мен пък винаги са били лоши хората, които обичат да ровят по вътрешния свят на другите и да го заклеймяват. Откривам садистично задоволство в такова поведение и отношение.
Давам пример от самата тема- ТафТаф коментира болни деца и еди- кой си се изрепчва да репликира и инвалидира чувствата и дефинициите й- аа, то не е толкова драматично. Или "аа, ти си злобен, щом така мислиш".
Много е показателно как точно хората, които са над нещата и се оттласкват от всяка детерминистична дефиниция по нравствени въпроси, са най- бързите в слагането на етикети. Simple Smile

коя е тя, според теб?
Виж целия пост
# 132
Такава, на каквато всички са ни учили- не унижавай хората, недей да им вредиш физически/емоционално, помогни, ако можеш. Общо взето- около принципа за вредата на Джон Милл и по острието на бръснача на Окам. Другото са еквилибристики, с които си утешаваме позамрялата съвест. Да не говорим, че са просто допускания и хипотези. (Визирам "вселенският порядък е отвъд нашата земна мяра", а може да не е)

Мисълта ми беше, че вселенският порядък за мен е акумулирана величина, резултат от вредите и ползите на всяка човешка единица, а не някакъв величествен антипод на случващото се на земята. А дори да отчитаме вселенските закони и силно да вярваме, че са по- различни от тукашните, не мисля, че трябва да мерим с тях. Ние сме тук, на земята, сред други хора, с които взаимодействаме и чиито последици и животи виждаме отблизо.
Виж целия пост
# 133

The Catcher in the Rye, прости невежеството ми, не знам кои са Окам и  Джон Милл. От това, което успявам да разбера, ти имаш нужда да си подредиш представата за света.
Мярната единица, която ни е дадена е Любовта. Да обичаме ближния като себе си.
Проблемът е, че всеки разбира тази любов различно, поне аз съм стигнала до този извод. Много страшно става, когато обичаме повече себе си.... а ближния е ползван изключително за удволетворяване на някоя наша страст (стандартните са власт, пари, секс , чревоугодие)....или пък когато не знаем/не можем себе си да обичаме... тогава изобщо как ще обикнем ближния?
Всичко друго , за което се пише е последица- позамряла съвест и пр.
Виж целия пост
# 134
Говорим конкретно кое е добро и лошо и кое е мярната единица за него. Дали тукашните закони, или вселенските, където някое пребито дете е за добро.. От там тръгна спорът.
Не за цялостната представа. Окам е = най- простото обяснение с най- малко променливи.
Т.е. ако някой рита някого, то е вероятно просто да е гадняр, а това, което прави- лошо, не да е покровител на вселенския порядък, като прави дългосрочна услуга на нероденото семейство на ритания. Примерно.
Но ако всичко се гледа по този начин, следва светът да е едно грозно местенце, заради което и предполагам, че са измислени всякакви условности, символи и учения, които да заоблят острия му облик.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия