С напредването на възрастта шансът да се влюбиш до гроб силно нараства! 
Виж целия пост
Има ли вечна любов
- Публикувана: 13 апр. 2019, 15:28 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2020, 19:13 ч.
# 61
17 апр. 2019, 19:45 ч.
Имало човешка, ангелска и божествена любов. Но, повечето от нас познават човешката. По - нагоре бях писала, че май вече не вярвам в любовта. По - скоро не вярвам в щастливия край, пречупила ми се е романтиката. Но, има един човек, с когото винаги ще имаме нещо специално между нас, усещането не се е променяло, но страстта изветря, пораснахме заедно и се променихме, не бяхме един за друг. Но, любов имаше и то доста силна, май и още я има.
Виж целия пост
# 62
18 апр. 2019, 07:39 ч.
Вярвате ли,че има любов до живот? В днешно време има масово разведени двойки и винаги съм се чудила защо Господ ни кара да се влюбваме в грешните хора,за да открием правилните , вярно ли е изобщо това нещо?За мен е напълно безсмислено да сменям партньори за да открия най-накрая точния, предпочитам да стоя сама и да имам една единствена любов за цял живот
Любовта не е нещо имагинерно,като Дядо Коледа,че да "вярвам"в нея
Мисля,че когато един човек има любов у сърцето си,все ще се намери къде да я отдаде..
Това е като слънцето,грее щото такава му е същността,а не щото така е избрало..
Така е и с любовта..
П.п.Грешно е да сменяш партньори казваш..?
Но,докато възприемаш любовта предимно като отношения между сексуални партньори,има голяма вероятност тъкмо това да стане..
Обичай себе си,обичай живота,бъди с-мирена(в унисон и хармония със света/мира) и винаги ще има любов в живота ти,защото..Любовта е състояние на духа и проявата и винаги е отвътре навън,никога обратното:)
Виж целия пост
Вярвате ли,че има любов до живот? В днешно време има масово разведени двойки и винаги съм се чудила защо Господ ни кара да се влюбваме в грешните хора,за да открием правилните , вярно ли е изобщо това нещо?За мен е напълно безсмислено да сменям партньори за да открия най-накрая точния, предпочитам да стоя сама и да имам една единствена любов за цял живот
Мисля,че когато един човек има любов у сърцето си,все ще се намери къде да я отдаде..
Това е като слънцето,грее щото такава му е същността,а не щото така е избрало..
Така е и с любовта..
П.п.Грешно е да сменяш партньори казваш..?
Но,докато възприемаш любовта предимно като отношения между сексуални партньори,има голяма вероятност тъкмо това да стане..
Обичай себе си,обичай живота,бъди с-мирена(в унисон и хармония със света/мира) и винаги ще има любов в живота ти,защото..Любовта е състояние на духа и проявата и винаги е отвътре навън,никога обратното:)
# 63
23 апр. 2019, 22:46 ч.
Един йога гуру беше споделил, че по принцип отношенията между хората, ако са градивни, би трябвало да продължават около 3-4 години. След това не учиш нищо ново, а повтаряш уроците в отношенията, които не си усвоил.
От друга страна ми харесва концепцията, че съвременното консуматорско и дигитално общество много бързо сменя всичко. Вещите, хората. В нищо не се инвестира за дълготрайна употреба, отношенията трудно се "поправят", защото на никой не му се занимава. А всъщност, за да е дълготрайно нещо, трябва да се грижиш за него, да го поправяш, ако се счупи, не просто да го захвърляш и заменяш с ново.
И в двете намирам по нещо вярно, може би истината зависи от нас самите, според това колко и как се променяме.
Моят класически отговор на въпроса е, че вечна любов има просто понякога тя не е споделена в материалния свят, понякога не е и в емоционалния.
Виж целия пост
От друга страна ми харесва концепцията, че съвременното консуматорско и дигитално общество много бързо сменя всичко. Вещите, хората. В нищо не се инвестира за дълготрайна употреба, отношенията трудно се "поправят", защото на никой не му се занимава. А всъщност, за да е дълготрайно нещо, трябва да се грижиш за него, да го поправяш, ако се счупи, не просто да го захвърляш и заменяш с ново.
И в двете намирам по нещо вярно, може би истината зависи от нас самите, според това колко и как се променяме.
Моят класически отговор на въпроса е, че вечна любов има просто понякога тя не е споделена в материалния свят, понякога не е и в емоционалния.
# 64
24 апр. 2019, 13:02 ч.
Много често се повтаря "Нещо ако се счупи, се поправя, а не се хвърля". Я счупете една чиния, залепете я и вижте дали ще е същата. Дали пукнатината няма да ви дразни толкова, че да спрете да я ползвате?
Виж целия пост
# 65
26 апр. 2019, 16:25 ч.
Именно.. Виждали ли сте как се чупи кристална чаша? Както и, звукът от разпилените парчета.. Понякога това се случва и в отношенията, били те любовни или приятелски. Залепи си старата кристална чаша от баба, че ти е сантиментална, пък после аджеба пий от нея 
Нямам кой знае какъв житейски опит, но колкото и да е малко, той ми показа, че хората, които ме предадоха и ми се подиграха вече не са част от живота ми, или поне не по начина, по който бяха преди. Останали са ми чисти чувства към тях, но дълбоко скрити в мен. Ценните хора за мен остават тези, които внимават, за да не ме изгубят, да не ме наранят съзнателно, останалите ми падат от високо в очите.. ама мнооого високо
Виж целия пост
Нямам кой знае какъв житейски опит, но колкото и да е малко, той ми показа, че хората, които ме предадоха и ми се подиграха вече не са част от живота ми, или поне не по начина, по който бяха преди. Останали са ми чисти чувства към тях, но дълбоко скрити в мен. Ценните хора за мен остават тези, които внимават, за да не ме изгубят, да не ме наранят съзнателно, останалите ми падат от високо в очите.. ама мнооого високо
# 66
26 апр. 2019, 20:05 ч.
Когато осъзнаете, че ценен е и оня, който не ви играе по свирката, ще обичате. Да обичаш далеч не се приравнява на да си доволен, че внимават да не те изгубят или да не те наранят.
Виж целия пост
# 67
27 апр. 2019, 05:01 ч.
И аз споделям мнението, че счупеното не се лепи. А залепи ли се, все отнякъде ще тече или духа... Така е и с отношенията. Предаде ли те човека, когото си обичал безусловно и въпреки недостатъците му, няма връщане назад. И не защото любовта и доверието са се счупили, а защото ти самия си счупен. Има хора, които срещат някой, който да залепи душата им, но други си ходят до края на парчета...
Виж целия пост
# 68
27 апр. 2019, 11:22 ч.
И когато чашата е счупена,спираме да я обичаме,понеже вече не ни служи по предназначение или..?Какво следва с любовта,когато има счупване?
Виж целия пост
# 69
27 апр. 2019, 17:28 ч.
Как какво!? Нова, чиста, непотрошена все още, излъскана със същите июзии, с които си замъглил очите, че да виждаш красиво старата, кога е била нова. :grinning И пак сначале.
Виж целия пост
И когато чашата е счупена,спираме да я обичаме,понеже вече не ни служи по предназначение или..?Какво следва с любовта,когато има счупване?
# 70
28 апр. 2019, 07:13 ч.
Как какво!? Нова, чиста, непотрошена все още, излъскана със същите июзии, с които си замъглил очите, че да виждаш красиво старата, кога е била нова. :grinning И пак сначале.
luna
Приемам мнението ти като иронично. Любовта не може да изчезне от раз, но се трансформира в болка, страдание и дори ненавист към самия теб, че продължаваш да обичаш този, който без свян ти е разбил душата на парчета. Усещаш с всяка твоя клетка болката и разочарованието от предателството. Има различни видиве "счупване" на душата. Моето беше от големите и нелепящи се. Щях да намразя себе си и него, ако бях останала. Сега след 4 години съм благодарна за уроците, които научих и за човека, който съм.
Виж целия пост
И когато чашата е счупена,спираме да я обичаме,понеже вече не ни служи по предназначение или..?Какво следва с любовта,когато има счупване?
luna
Приемам мнението ти като иронично. Любовта не може да изчезне от раз, но се трансформира в болка, страдание и дори ненавист към самия теб, че продължаваш да обичаш този, който без свян ти е разбил душата на парчета. Усещаш с всяка твоя клетка болката и разочарованието от предателството. Има различни видиве "счупване" на душата. Моето беше от големите и нелепящи се. Щях да намразя себе си и него, ако бях останала. Сега след 4 години съм благодарна за уроците, които научих и за човека, който съм.
# 71
28 апр. 2019, 10:47 ч.
Как какво!? Нова, чиста, непотрошена все още, излъскана със същите июзии, с които си замъглил очите, че да виждаш красиво старата, кога е била нова. :grinning И пак сначале.
luna
Приемам мнението ти като иронично. Любовта не може да изчезне от раз, но се трансформира в болка, страдание и дори ненавист към самия теб, че продължаваш да обичаш този, който без свян ти е разбил душата на парчета. Усещаш с всяка твоя клетка болката и разочарованието от предателството. Има различни видиве "счупване" на душата. Моето беше от големите и нелепящи се. Щях да намразя себе си и него, ако бях останала. Сега след 4 години съм благодарна за уроците, които научих и за човека, който съм.
А ще намразиш ли себе си,ако детето ти предаде,но останеш във връзка с него?
Инак ,разбирам те много добре,какво казваш,но това за което говориш,не е любов,то е страст към някого,и когато обектът стане неудобен и некомфортен,страстта угасва.
Истинската любов,ще те продължи да тлее и няма да угасне напълно,каквото и да става.Да,може да се разделиш с човека ако виждаш,че се мъчите взаимно,но ще продължиш да го обичаш с всичките му плюсове и минуси.
Така съм с БНД.
Няма сила която да ме накара,отново да съм интимна с него,но пък в сърцето ми винаги ще има едно специално кътче.
Виж целия пост
И когато чашата е счупена,спираме да я обичаме,понеже вече не ни служи по предназначение или..?Какво следва с любовта,когато има счупване?
luna
Приемам мнението ти като иронично. Любовта не може да изчезне от раз, но се трансформира в болка, страдание и дори ненавист към самия теб, че продължаваш да обичаш този, който без свян ти е разбил душата на парчета. Усещаш с всяка твоя клетка болката и разочарованието от предателството. Има различни видиве "счупване" на душата. Моето беше от големите и нелепящи се. Щях да намразя себе си и него, ако бях останала. Сега след 4 години съм благодарна за уроците, които научих и за човека, който съм.
Инак ,разбирам те много добре,какво казваш,но това за което говориш,не е любов,то е страст към някого,и когато обектът стане неудобен и некомфортен,страстта угасва.
Истинската любов,ще те продължи да тлее и няма да угасне напълно,каквото и да става.Да,може да се разделиш с човека ако виждаш,че се мъчите взаимно,но ще продължиш да го обичаш с всичките му плюсове и минуси.
Така съм с БНД.
Няма сила която да ме накара,отново да съм интимна с него,но пък в сърцето ми винаги ще има едно специално кътче.
# 72
28 апр. 2019, 11:14 ч.
Приемам мнението ти като иронично. Любовта не може да изчезне от раз, но се трансформира в болка, страдание и дори ненавист към самия теб, че продължаваш да обичаш този, който без свян ти е разбил душата на парчета. Усещаш с всяка твоя клетка болката и разочарованието от предателството. Има различни видиве "счупване" на душата. Моето беше от големите и нелепящи се. Щях да намразя себе си и него, ако бях останала. Сега след 4 години съм благодарна за уроците, които научих и за човека, който съм.
Някакси все към ролята на жертвата теглиш и само като те чета, ме втриса!
Той нямал свян и ти разбил душата, ама ти къде беше когато го избира този мъж?
Точно този, с тези му качества, с начина му на живот и грижата/ негрижата за вече създаденото му дете?
Предателството, той ли го е извършил към теб или ти към себе си и децата, затваряйки широко очи и хвърляйки се в авантюрата, водена само от чувството на привличане?
За да има истинска любов, не трябва ли да обичаш и душата му, която да определиш като "сродна" според последната мода?
Въпросите ми, реално не са свързани пряко с теб, но твоят случай ми се струва твърде удобен, за да ги споделя.
Виж целия пост
Приемам мнението ти като иронично. Любовта не може да изчезне от раз, но се трансформира в болка, страдание и дори ненавист към самия теб, че продължаваш да обичаш този, който без свян ти е разбил душата на парчета. Усещаш с всяка твоя клетка болката и разочарованието от предателството. Има различни видиве "счупване" на душата. Моето беше от големите и нелепящи се. Щях да намразя себе си и него, ако бях останала. Сега след 4 години съм благодарна за уроците, които научих и за човека, който съм.
Някакси все към ролята на жертвата теглиш и само като те чета, ме втриса!
Той нямал свян и ти разбил душата, ама ти къде беше когато го избира този мъж?
Точно този, с тези му качества, с начина му на живот и грижата/ негрижата за вече създаденото му дете?
Предателството, той ли го е извършил към теб или ти към себе си и децата, затваряйки широко очи и хвърляйки се в авантюрата, водена само от чувството на привличане?
За да има истинска любов, не трябва ли да обичаш и душата му, която да определиш като "сродна" според последната мода?
Въпросите ми, реално не са свързани пряко с теб, но твоят случай ми се струва твърде удобен, за да ги споделя.
# 73
28 апр. 2019, 16:50 ч.
какво?! и absurT, любовта към детето не може да бъде сравнена с тази към партньора. Поне за мен. Ако ти го обичаш еднакво, значи си права да търпиш всичко, което би ти причинил, но аз не.
Не съм жертва, ни най-малко, аbsurT. Хората са различни и едни биха приели всичко, други не. Не познавам нито един човек, който е направил някакъв избор в живота си и му е била дадена гаранция. Преди 20г съм избрала този човек и не съм знаела какво ще стане по-късно. Аз не мога да дам гаранции за собственото си поведение, мисли, характер и решения след толкова време, камоли за чуждите такива. Не го обвинявам за нищо. Това, което ни се случи ни направи по-зрели, по-мъдри, по-спокойни и пораснали. Ако бях останала нямаше да го уважавам, както го правя сега, нито него, нито себе си. Който ме разбрал, разбрал. Който не, нека се втресе. Даже и рима има! 😉
Виж целия пост
Не съм жертва, ни най-малко, аbsurT. Хората са различни и едни биха приели всичко, други не. Не познавам нито един човек, който е направил някакъв избор в живота си и му е била дадена гаранция. Преди 20г съм избрала този човек и не съм знаела какво ще стане по-късно. Аз не мога да дам гаранции за собственото си поведение, мисли, характер и решения след толкова време, камоли за чуждите такива. Не го обвинявам за нищо. Това, което ни се случи ни направи по-зрели, по-мъдри, по-спокойни и пораснали. Ако бях останала нямаше да го уважавам, както го правя сега, нито него, нито себе си. Който ме разбрал, разбрал. Който не, нека се втресе. Даже и рима има! 😉
# 74
29 апр. 2019, 10:22 ч.
Любовта е любов,сама по себе си..Когато е любов,а не някаква си страст и привличане
Защото пак ще повторя,че когато едно сърце е пълно с любов,по принцип,тази любов,извира от него и напоява всичко наоколо,не подбира,мъж,дете,майка,комшия..Както и преди казах,пдобно слънцето,което не избира кого да сгрее с лъчите си,то сгрява и добрия и лошия,така е и с любовта.
Но,да не забравяме,че ако човек не умее да обича първо и най-вече себе си,то и другите няма да може да обича.
И ако си избрал,да прекратиш пътя си с човек,когото си смятал,че обичаш,тъкмо подобна раздяла и натрупаното време,може да покаже дали е било наистина любов или увлечение.
Често пъти и ние самите се инатим,и не си признаваме пред самите себе си дори,че сме сгрешили и това,което сме наричали "любов",не е било такава..
Но баща ми казваше така "Човек се учи докато е жив и пак умира ненаучен"..Вярвам,че живеейки се учим не само как да различаваме чувствата си,но и как да наистина да обичаме чрез действиятаси,а не на думи
Виж целия пост
какво?! и absurT, любовта към детето не може да бъде сравнена с тази към партньора
Любовта е любов,сама по себе си..Когато е любов,а не някаква си страст и привличане
Защото пак ще повторя,че когато едно сърце е пълно с любов,по принцип,тази любов,извира от него и напоява всичко наоколо,не подбира,мъж,дете,майка,комшия..Както и преди казах,пдобно слънцето,което не избира кого да сгрее с лъчите си,то сгрява и добрия и лошия,така е и с любовта.
Но,да не забравяме,че ако човек не умее да обича първо и най-вече себе си,то и другите няма да може да обича.
И ако си избрал,да прекратиш пътя си с човек,когото си смятал,че обичаш,тъкмо подобна раздяла и натрупаното време,може да покаже дали е било наистина любов или увлечение.
Често пъти и ние самите се инатим,и не си признаваме пред самите себе си дори,че сме сгрешили и това,което сме наричали "любов",не е било такава..
Но баща ми казваше така "Човек се учи докато е жив и пак умира ненаучен"..Вярвам,че живеейки се учим не само как да различаваме чувствата си,но и как да наистина да обичаме чрез действиятаси,а не на думи
Препоръчани теми