Има ли някое дете, разказвало нещо необикновено на родителите си?

 - Спомнете си за Христос и дали напразно е било Страданието му?
 ... и защо той не го е избегнал, след като е могъл да го избегне...
 - Ако зависеше от мен,  не бих искал никой да страда, но... такъв е живота и ние постоянно търсиме някакво обяснение, без да получаваме готови отговори.

Който търси - намира.  И под вола теле намира.

Има такъв филм - в малко градче в САЩ едно време всички са изключително сериозно набожни.  Група деца започват да "виждат", "чуват" и "изпадат в транс", говорят как еди-кой си бил обладан от зъл дух, описвали какво уж бил извършвал и т.н.  Думите в Библията как децата са чисти и само те ще влязат в Божието царство служели за неоспоримо доказателство, че децата са прави.  Човекът бил убит.  После децата казали, че друг човек е лош.  Убит.  И така станала масовката, докато не дойде краят на филма, където се разбира, че едно от момичетата си харесала някакъв мъж, но той бил женен и тя със заплахи накарала всяко дете да прави каквото му каже, измислила целия театър...

 - Ей на това се вика: "Ужасяващ но Касов Филм" от САЩ! 

 - Внимание! Който ви Ужасява, той после лесно ще ви владее умовете и.... парите

 Ето едно друго мнение на Силвия Браун от книгата и "ЖИВОТ ОТ ДРУГАТА СТРАНА":

"...Искам още сега да изясня едно недоразумение по отношение на това, че някой има много тежък живот. Общото схващане е, че той е извършил някакъв голям грях в преден живот и сега го изкупува, а в действителност нещата стоят точно обратното. Когато съветът одобри някоя особено трудна карта, старейшините изразяват огромно доверие в напредъка на духа, който я е написал, и казват: „ние знаем, че ти можеш да се справиш с това, и сме съгласни, че твоето намерение да поемеш тези трудности си заслужава жертвата, която ще направиш". С други думи изключително големите предизвикателства показват голямото уважение на съвета, а не дългоочаквана възможност да те накажат заради някакво предно прераждане.
Един от най-забележителните примери на кратък и труден живот в името на голямо добро, които съм виждала, е одобрението на съвета за картата на едно дете на име аби. По време на бременността майка й е сериозно болна и като резултат аби се ражда сляпа, глуха и няма. И като капак на трудностите тя е дванадесето дете на много бедни родители, неспособни да контролират многобройното си буйно и невъзпитано потомство, което създава непрекъснато проблеми и в училище, и в местната полиция.
Аз се бях запознала със семейството малко преди да се роди аби, така че имах възможност да наблюдавам чудото, което се случи в този дом след появата й. В мига, в който я видяха, всеки един член от семейството откликна с огромно състрадание към безпомощната невинност на бебето. Без да може да ги чуе, да им каже и дума или да види лицата им, аби беше достигнала до сърцата на всички и беше дала на всеки усещане за отговорност, значимост и стабилност. Усмивките и, прегръдките на малките й ръчички около вратовете им, целувките, които радостно им връщаше, повдигнаха духа на нещастното семейство и ги обединиха отново по пътя, по който се бяха загубили. Те станаха семейство, което дружно се стреми да се грижи за някого, който никога от своя страна нямаше да може да се грижи за себе си. И по този начин, обичайки аби, те се научиха да се обичат отново.
Аби беше само на осем години, когато почина от усложнения след пневмония. Нейната загуба беше трагедия за всеки, който я познаваше, включително и за мен.
  Но също зная, че тринадесетте членове на семейството, което тя остави, са сред най-любящите, грижовни и духовни хора, които познавам.
Беше ли аби един наказан дух заради минали прегрешения? В никакъв случай. Тя беше и е една много напреднала душа, на която съветът възложи огромно доверие, и тя го доказа, като показа, че каквито и недостатъци да си запишем в картата, начинът, по който се справяме с тях, определя успеха в живота ни..."

Последното включване на Alex 1 и разсъжденията за "трудният живот" и  въпросите от рода "защо точно на мен", ми припомни една притча за тежестта на Кръста!
Затова, как Господ (или както на вас ви харесва), предложил на един смъртен сам да избере кръста за себе си.
Сред многото, които видял - той избрал най-малкият.
Тогава Господ му казал - точно този е твоят, точно този съм ти дал!

Мисля си, че всеки носи съдбата си - товар, с точно фиксиран размер и тежест, но сам може да избере формата за себе си.
И да я изкове (или извае!!!) - със сърцето си, с  душата си!

Нещо не тъ разбрах.  Кой ме ужасява?  Какво е станало с банката ми?  Слепите прохождат, глухите проглеждат...

Айдеее, отплеснахме се....

 Моето  мнение е , че теорията за страданието , като път за "издигане" на духа е глупав начин да се справим със страха от необяснимата болка , която голяма част от хората понасят напълно незаслужено . Избират ,  значи , една част от децата ,   да се родят в мизерия , при малтретиращи ги родители , някой се гаври с тях , умират от болести , глад ...Мдаа...И духа им минава на по-горно ниво ?! Избират си? Ми Алекс 1 твоят дух докъде го е докарал? И не смяташ ли , че трябва да поемем малко по-голяма отговорност за децата ни , а не да ги товарим и с отговорността на избора къде да се родят? Ама това бил начина - не , не е !Много по-трудно е да си щастлив човек . И Христос се намесва някъде тук.., старейшини..., а темата бе толкова по-приятна и позитивна в началото. Не искам да нападам никой - приемете мнението ми , като една друга гледна точка, нищо повече.

Не ми е разказвала нищо, но за сметка на това пък понякога реагира невероятно!
Всеки път настръхвам при този спомен :
Очите на новороденото ми дете, когато ми я дадоха за пръв път/веднага след като родих/ и аз очаквах блуждаещ поглед през полузатворени клепачи, но срещнах поглед, пълен с мисъл, преценяващ и даже мъдър. Гледаше ме и сякаш казваше "Аааа,  ти ли си това?! Я да те видя! Хм, интересно...!
Как насръхнах от това и помислих, че не е вярно и че полудявам...
След това ми я дадоха два часа по-късно, държах я в асансьора, по-точно лежеше върху мен, докато ни качваха с в родилното отделения. Гледаше ме със същия изучаващ поглед, а аз не можех да откъсна очи от нейните!
Често се случва да реагира на нещо ново и уж непознато  по този начин : "Аааа, това ли!" Демек - Що ли си мислиш, че ме изненадваш!

 - Въпроса ти е директен, затова и директно ще ти отговоря: - досега съм спасил десетина човешки живота, от които три на деца.

И аз се чувствах така. Настръхвам всеки път, като се сетя!

Чета темата, но по обясними причини не пиша - нямам деца... Досега темата беше страхотна!
Имах усещане още от самото начало, че ще има зарибяване... жалко, че се оказвам права...
господин класически хомеопат, ако си търсите клиенти - не е това начина... не е красиво

Скочихте в една друга тема стещу мацката, че публикувала романтично стихче, което получила от мъжа си, а продължавате да споделяте тук толкова съкровени неща и то свързани с децата ви 
Чудно ми е, толкова ли е трудно сами да се поровите в нета и да намерите отговори на това, което ви вълнува и без това Алекс1 работи със заучени фрази...

Их, как сте се отнесли, но аз ще се върна в коловоза.
Да, казвала ми е странни неща, но не "търся под вола теле".
Два противоположни примера:
"Мамо, скоро ще си имаме бебе, защото Христос така иска" /нямаме за сега /
"След смъртта няма нищо, нищичко" /малко необичайно твърдение за 5 годишно/

Доктореса:
Въпрос: Вие докторка ли сте?