Как се запознахте?

Това е готино. Форумите са идеална среда да научиш как тиктака другия по най-различни теми. Да не говорим, че като е анонимен човек обикновено е доста честен и открит.

Във Фейса започна да пише на 1 март, но много не го отразих. Наред с другото точно тогава ми се гадеше от мъжете и методите им за сваляне. Но той упорит, искаше да ме води на пицария, но все отлагах. Накрая каза нещо като "Ох, пръстите ме заболяха от писане, ей това ми е телефона, звънкай утре да се видим". И като му се обадих връхлетя набързо с колата и ме отнесе на разходка. Почти нищо не продумах, той се препоти какво да говори, но хлътнах безумно След два дни на 13 март ще ходим в прословутата пицария. Обаче започна карантината и ни изгониха от всички заведения, едва си намерихме едно накрая. И тъй като настъпи карантината никога нямаше къде да ходим и взехме че заживяхме заедно. На втория месец забременях и беше лудо щастие. Само че миналата седмица изгубих детето, сега ни е трудно, но се опитваме да превъзмогнем болката. Важното е че всичко си е наред между нас и продължаваме да се борим за плановете си.

Виждахме се чат пат по улиците, познавах го още от 13годишна..Имахме общи приятели,още тогава ми правеше впечатление с поведението си.Един ден с моята приятелка отидохме на кафе и той беше там с неговата компания.От всички момчета покрай него само той не беше лигав и див и не се правеше на клоун пред момичета.Минаха се години и аз тръгнах с негов приятел.Излезнахме заедно на кафе бях на около 15г.И той ми каза да зарежа приятеля си защото не е бил за мен каза ми,че ще страдам защото бил женкар.Аз му отговорих: Ти кой си,че ще ми казваш какво да правя..?? И той си замълча..НО СКОРО РАЗБРАХ,ЧЕ ТОЙ СЕ ОКАЗА ПРАВ.Онзи не се спираше да излиза с други момичета и в същото време беше с мен..Мина се време разделихме се и аз тръгнах с друг.Но "той" някък винаги беше покрай мен.Виждаше ме,че съм с друг.Имах много изпитания и трудности и той винаги беше някъде там за да ми подаде ръка.Тогавашния ми приятел замина за чужбина и тъй като живеем в провинцията се срещнахме случайно в едно кафене.Седнах при него,говорихме си,споделях му за премеждията ми в живота и така от време на време излизахме.И се сетих,че го познавам от доста време и разбирах,че има интерес към мен.При,което признанието не закъсня,но нямаше как да му отвърна,защото си имах приятел и му казах,че като му дойде времето аз ще му кажа.Така той ме изчака търпеливо и смирено,да прекъсна СЛООЖНИТЕ и проблемни отношения с приятеля ми.6 месеца по-късно вече бяхме заедно.И на въпроса ми ЗАЩО ТОЛКОВА ТЪРПЯ И МЕ ЧАКА..?? ОТГОВОРА БЕШЕ: ЗАЩОТО ОЩЕ ОТ ПЪРВИЯ ПЪТ,В КОЙТО ТЕ ВИДЯХ ЗНАЕХ,ЧЕ ЩЕ СИ ТИ..НЕ ИСКАХ НИКОЯ ДРУГА ИСКАХ САМО ТЕБ..И това ми беше достатъчно да разбера,че той е моят човек..Години след брака ни бяхме на гости в сестра ми и нейния мъж го попита: Вие как се запознахте..?? Отговора,който дочух от другата стая ме разплака..Той му отговори: Видях я когато беше на 13г.Още тогава си казах,че ако не е тя няма да е никоя друга.Знаех си,че ще е тя усещах го.Тя и дъщеря ми са сбъдната мечта за мен..❤️ Вече 8години сме женени,имаме дъщеря и чакаме момченцето ни да се роди декември.Интересното за нас е,че решихме,да заживеем заедно на 16 декември и термина ми също е на 16 декември..Благодаря на БОГ,че ми го изпрати,той е моя ангел спасител,дойде точно тогава,когато загубих всякаква надежда за живот..Обичам го много..❤️❤️❤️❤️