Махане на памперс и биберон - 2

  • 46 857
  • 759
# 225
Все едно говорите за моят син (включително и за акането по 3-4 пъти на ден), когато проходи реши, че вече няма да седи на гърнето. Когато се напишкваше, все едно нищо не е направил.

Вече години след това съм на мнение, че много добре е разбирал, че нещо не е наред, просто не е индикирал. Всяко дете е различно, всяко дете реагира по различен начин. Аз за това и казах, че при някои е безсмислено да се упорства всекидневно, защото резултатите ги няма. Само майката лудва и се изнервя. Аз лично не бих държала дете по гащи повече от седмица, ако успехът е нулев. Което не пречи Вие да опитате. В крайна сметка сигурно ще има успех след време, дори и с цената на повечето пране. Или да пробвате на седмица-две да го държите по гащи, като обяснявате през това време посредством книжки и на живо за какво става въпрос.

Идеята с пластелина е добра, може и таткото да показва, какво върши в тоалетната, пък дано предизвика интерес и желание да подражава.
Виж целия пост
# 226
Lady Stardust, благодаря за отговора. Изненадва ме именно това, че всичко останало разбира и се чудя как пък само за това не дава никаква индикация. На всякакви други въпроси, подканяния веднага откликва. А когато се наака и аз го попитам "има ли ако"....изобщо не ме поглежда, все едно не говоря на него. Не знам, понякога се чудя да не би в някакви разговори нещо да сме го смутили относно тези въпроси и да се срамува ли.....просто гадая. Нали знаете понякога дори когато се радваме, може да казваме някои неуместни неща. Примерно понеже ака доста пъти в деня, сме му казвали че е посерко, или на път за банята му казваме айде да мием, че дупето мирише.....
Виж целия пост
# 227
Аз нищо не съм му казвала на моето дете, освен да обяснявам, че се ака и пишка в гърнето и пак не му дремеше. Пък вие щом се притеснявате, че сте го смутили ( в което силно се съмнявам), просто следващия път го успокойте, че няма нищо страшно и му посочете гърнето.

Малко е детето още, затова и са му такива реакциите. След 2-3 месеца ще са други, след 5-6 пък съвсем. Между 2-2.5 годишна възраст според мен най-лесно се маха памперс. Преди това и след 3 годишна възраст си е зор. Сигурно има изключения, ама не е масовост.
Виж целия пост
# 228
От нашия несполучлив 3 дневен опит, мога да кажа, че горчиво съжалявам, че се настоявах да ползва, при истерията , която демонстрираше. Но нали да не се отказвам, да бъда постоянна. Два дни е с памперс и е видимо стресиран, защото всеки път като му се допика продължава да си стиска пацата,  за да не се изпусне и да тича и се крие, за да не го видим какво ще направи
И се чудя за чий ми беше да си мъча така детето. Дано няма обратния ефект при нас, т.е. толкова да го намрази, че да не иска да опита в следващата поне година.
Виж целия пост
# 229
Ето тук са описани много от признаците за готовност за махане на памперса - https://parentskids.com/spetcialistite-savetvat-bebe-malko-dete- … ene-na-garne.html . Посъбрали са оттук-оттам и някои остават леко неясни (например този да различава пиш и ако е по-скоро да може да изкомуникира с родителите, когато има нужда, не толкова да обясни кое какво е). Добавям и още един, който липсва, а е важен - детето да прави разлика между мокро и сухо.

Личното ми мнение е, че ако детето не покрива голяма част от тях, няма смисъл да се започва с махането на паперса, защото или ще е много трудно, или родителят ще се сблъска с повече проблеми. Когато признаците са налице и се нацели подхода към детето, памперсът наистина се маха много бързо.
Виж целия пост
# 230
Чисто физиологично децата стават способни да контролират нуждите си някъде между 14 и 18 месеца.
Виж целия пост
# 231
И така да е, защото аз за пръв път чувам за подобен възрастов интервал за контролиране на нуждите, физиологичната готовност изобщо не е достатъчна.

И само между другото няма срок за сваляне на памперса, важното е да се случи доброволно и без стрес за детето, че и за майката.
Виж целия пост
# 232
Според много автори минималната възраст за potty training е 18 месеца. Преди това може да се практикува успешно potty timing. Нарочно ги пиша така, защото у нас potty timing се бърка с успех с гърнето, а да нацелиш времето, в което се случват част от нуждите, няма нищо общо с осъзнатия процес. И да, както каза Lady, не е само до стискането, то помага да не пишкат през 15 минути, като бебета, а на по-големи интервали. Важно е, но не е единственото.

Да, когато децата изпитват дискомфорт от рано, защото не са с памперс, както сме били едно време с пелените (може и с многократните пелени донякъде да е така, не съм наясно с тях), сме се научавали по-рано, но определено не е било по-бързо. Според майка ми съм била без пелени успешно на 1г.3м. (успешно, но с инциденти на следобедния сън), ама колко месеца преди това ми е било осъзнато некомфортно, никой не знае. Предполагам, че и заради едно време сега за 2+ годишните битуват схващания, че имаш бавноразвиващо се или пък си мързелив, щом детето ти още е с памперс. За подобен натиск никъде другаде не съм чувала. И се счита за съвсем нормално памперсът да се махне без драми значително по-късно.
Виж целия пост
# 233
Аз лично не вярвам, че едно време масово децата рано, рано са се научавали да ползват гърнето. По-съдействащите със сигурност на принципа на potty timing са имали успех, ама със сигурност по-инатливите деца са имали фалове постоянно. А махането на памперса не означава буквално детето да няма памперс, а осъзнато да индикира, че му се ходи до тоалетната и фаловете да са сведени до минимум.
Виж целия пост
# 234
Ако сте чели за ЕБХ, можете да забележите, че бебетата отрано дават сигнал, че им се ака или пишка, а на малко по-късен етап - вече съзнателно успяват да сигнализират, че имат нужда.  А за едно време, не че децата са били по-умни, просто родителите са имали стимул да ги приучват по-отрано и след 18 месечна възраст вече повечето деца успешно са съобщавали за нужда и инцидентните са били сведени до минимум. С идването на еднократните пелени, обаче, са се появили теориите за готовност на детето.

Това, на което обаче, не се обръща внимание е, че носенето на памперс също е вид приучване и не можем да очакваме, че детето дълго е носило памперс, той е станал част от него и изведнъж радушно ще приеме промяната. Самото дете не намира логика да е стояло толкова време с памперс и изведнъж да трябва да ходи на друго място. Затова и често се случва децата да се възпротивят на внезапната промяна, да се инатят и т.н., и то в тази възраст, в която започват да отстояват себе си. Затова смятам, че махането на памперса трябва да бъде постепенно, с необходимата подготовка преди това, а не внезапна промяна за детето.

Съгласна съм с вас, че не трябва да има стрес за детето, но ранното приучване, не значи, че става само и единствено със стрес, а по-късното - без никакъв стрес.

Аз давам и друга гледна точка, но приемам и вашите. Всеки родител преценява как да подходи и кое го устройва. Аз предпочитам по-ранно махане на памперс, макар и по-продължително, отколкото по-късно.

Относно контролът над нуждите, дъщеря ми на 18 месеца започна да съобщава и успешно махнахме памперса. Аз самата не го вярвах докато не го видях. Но за целта имахме предварителна подготовка - слагане на гърне около 4 месеца преди това след сън и след хранене, колкото да свикне с него. Хубавото беше, че по този начин акането вече беше само на гърнето. Самото махане на памперса отне около 3 седмици, като на втората вече започна сама да търси гърнето при нужда и тогава разбрах, че ще се получи. Седмица по-късно вече съобщаваше, като идваше при мен, хващаше се за гащите и казваше "а,а". Проговори много по-късно.

Просто трябва повече да вярваме в децата си. Те са много умни и възможностите им за общуванеи разбиране на много неща всъщност идват много по-рано отколкото смятаме. Simple Smile
Виж целия пост
# 235
Един признак, за който ми казаха съвременни психолози (казвам съвременни,  защо преди 20 години,  може друга песен да са пяли) е качване и слизане по стълби самостоятелно.  Ако детето вече успешно се справя само с тези дейности,  значи е готово.  Друг е въпроса  до колко родителите са готови да го оставят да се качва и слиза само.  Та този с този прицес се развива долната коремна мускулатура освен тези на бедрата.  Детето вече е готово да контеолира волево процеса за пишкане.  А дали то желае също е друга тема.  Първите няколко  сухи памперса след сън също са индикация,  че детето е готово да започне да приучава към гърне или седалка. След като успешно започне да даеа сигнал на родителите си,  че има физиологична нужда има един период,  в който детето трябва да се научи да стиска.  Този период е по-дълъг при някои деца,  а при други  почти го няма.  Затова и някои родители лазват махнахме памперса за два дни,  без инциденти после.  Ами при мен при близнаците този процес при дъщеря ми беше много кратък,  а при сина повече от месец.
 Има и нещо друго,  което вече си е мое мнение.  Сърува ми се, че  криенето когато  детето иска да се изака,  не е случайно.  Всички вперваме поглед в детето и казваме хайде,  хайде,  слагаме гърнето  насред стаята и все едно сме на театър.  Може би някои деца са по-срамежливи и искат усамотение.  На никой възрастен не му е приятно да върши тази работа пред публика.  Дори някои животни се крият. 
Аз също съм привърженик на тезата,  че след 18мезеца детето е готово за стартиране на процеса.  Кога ще се случат нещата зависи индивидуално  от всяка двойка родител-дете.
Виж целия пост
# 236
Моят слиза и се качва по стълби пеша от много време. Същота тако от известно време ми прави впечатление,  че на обедния сън памперса е сух. Февруари ми казваше, че му се ака и сядаше доброволно на гърнето, но когато много му дадеше зор следваше схимата - истерия - рев- пак иска гърне - става - истерия - рев и тн тн. Накрая след час опити едва слагам памперса и пак истерясва и реве, докато те изака.
За случката преди 3 дни знаете. Но кагто пишкаше в гърнето, вместо да увеличава попаденията в него почна стиска все повече. Не намирам за нормално да си стиска пацата до посиняване, за да не се изпусне, и да крещи и да се поти от ужас над час. Мъчно ми е. Може на съм мека, това е положението. Нещо му пречи вкъщи. Оставях го и сам в стаята и то повечето време, за да е спокоен, осигупявах игри, пробвах течаща вода от телефона и в банята,  пробвах клипчета на телефона  ( ако е в друг случай ще ги гледа, защото по принцип не давам, но като е на зор и телефона хвърля).
Само се надявам да позабрави негативното и да спре да си държи пацата от страх да не се изпусне ( и днес продължава), за да може след месец/два/три да пробваме пак.
Виж целия пост
# 237
Верче,  влязла си в следващата фаза.... Това е много труден период.  Зареждай се с успокоителни. 
Фазата е осъзнаване на моето (или своето беше).  Около 2 се появява,  +/- накой др месец. Децата приемат акото и пишото (по-специално акото) за своя собственост и това да го пуснат в някакво гърне и писле родителя безцеремонно да го изхвърли е ужасно за тях.  Затвова се стискат и искат памперса.  Някак са свикнали с него и последващата му смяна.  Ще мине и този период,  но дано е по-кратък.  Също може да го е сърах от акото... в гърне. Щерката се плашеше по едно време.  Бъди подготвена и за запек,  защото ще се стиска да ака.  Така че мо е да даваш по-разхлабващи храни, лактулоза... Ако забележиш признаци на запек.  Лактхулозата омекотява изпражненията и процеса не е болезнен.  Това също е проблем при някои деца. 

А за своето,  аз процедорах сами да си хвърлят гърнетата и да си пускат водата.  И до днес го правят и се сърдят,  акп някой друг го направи.  Сина изпада в истерия, ако не го направи сам.
Виж целия пост
# 238
Верче, а пробвала ли си да го оставиш гол? Как реагира, например, ако се изпишка, докато го къпеш? Може, като решиш да опитате пак, да пробваш и този вариант. Може да не му е толкова неприятно, като не усеща мокрота от напоените гащички.

А относно гърнето, пробвала ли си да му пуснеш детско, докато седи на гърнето?

Въртоглава, относно периода съм съгласна. В зависимост от възрастта на детето, трябва да се подходи по различен начин. При възрастта след 2, когато се осъзнават по-добре, отстояват позицията си и имат вече по-трайно изградени навици, наистина е по-трудно и усилията трябва да са насочени към борбата с ината, прилъгване, хитрост и т.н. В по-ранната възраст, пък, усилията трябва да са насочени към помагане на детето да осъзнае нуждите си. Относно признаците за готовност, зависи кое разбираме под "готовност". Ако искаме детето да ходи само' на гърнето, като самичко си събува гащичките и си върши работата, то, да, това ще стане поне на 2г и нещо. Ако за готовност считаме възможността детето да съобщи по някакъв начин или да подаде сигнал и ние да го сложим на гърнето или да го издържим, то това се случва доста по-рано. Явно и това е причината всеки да го разбира по различен начин. Относно сухия памперс след сън, дъщеря ми около 1-2 месеца след като махнахме дневния памперс, спеше следобед все още с памперс и при събуждането веднага се изпишкваше в него, което не й пречеше, докато е будна да съобщава винаги и инциденти почти не се случваше да има. Просто по време на сън е по-труден контролът и не е показателен за способността на контрол като цяло. Като видях, че в един момент памперсът остава сух, спрях да й слагам. Така направих и с нощния памперс - когато няколко сутрини се събуждаше със сух памперс, махнах и него. Относно изкачването и слизането по стълби, не помня откога тя можеше вече. Интересно е дали наистина има връзка, защото и аз съм я чела тази теория.
Виж целия пост
# 239
Не е вярно, че детето към 2 годишна възраст почва да се инати. Моето започна, когато проходи - на година и 3-4 месеца. Преди това си ползваше гърнето по предназначение, след сън и хранене.

Истината е че няма универсално дете и подход, пробва се всичко, ако има нужда се зарязва всичко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия