То нямаше сцена и диалог, които да не ме докосваха(Азат с пикливите очи го прескачах, дойде ми в повече хлапешкото му хленчене ).
От РейМирските сцени настръхвах, а сцената с малкото Гюлче и бати Миран ми е любима.
Вече изпуснах бройката колко пъти я гледах, и гледах, и гледах....... е страхотни са ми двамата и това си е.
В тази серия Миран за първи път започна да си задава въпроси, но отровния бръшлян вещицата продължава да го трови.
Къса ми се сърцето за него, за мен той е най-трагичния мъжки образ в сериала.
Хората ненапразно са казали, че кръвта вода не става, искаше, но не успя да убие Хазар.
Всъщност за мен Хазар е най-положителния мъжки образ, а Миран е с добро сърце като баща си.
Вещицата дори не желая да я коментирам, защото каквото и да напиша все ще е малко, само знам, че няма да и се получи плана.
Гюна, Султан, Ярен, ноу комент, жалки та жалки, но съм много доволна, че Ярен се държа отвратително с Фърат, а той а дано е разбрал, че досега чисто и просто си играеше с него, и го използваше.
Елиф Асланбей ми се струва, че не я слуша много главата, а дано тя каже на аби си за другаруването на "любимата" му женичка с Азат и Ярен.
Много ми опротивя прислужницата Есма, уж тиха, кротка, а е подлога на дявола Азизе.
Толкова ми хареса епизода, че го изгледах без да ставам и не ми стигна.
Нищо до този момент нито ми е в повече, нито в по-малко откъм сюжет.
Възхитена съм от брилянтната игра на Акън.
Един прохождащ, неизвестен млад актьор, а играещ като звяр на екрана.
За мен Турция не е само лъскавия Истанбул и съм сигурна, че такива порядки и до ден днешен съществуват.
Имах състудентка туркиня и няма да Ви казвам какъв турчин бе мъжът й........ така, че аз вярвам, че подобни на историята в сериала съществуват и до днес в тези/и други подобни на тази части на Турция.