Трудно проговаряне - тема 25

  • 97 799
  • 974
# 540
Мдаам, сега ми стана ясно. Благодаря. Аз смятам, че докато човек не прекара 3-4-5 годинки по 24/7 с едно дете, което има всякакви трудности, произтичащи от забавяне в речевото развитие, няма как да има пълен поглед върху нещата, извинявай ако не ти харесва мнението ми. Затова тази тема с мнения от препатили ми е била в пъти повече полезна от доста съвети на специалисти.
Заниманията у дома може да са напълно спонтанни, по желание на детето и въпреки това образователни. Не знам защо за теб едното изключва другото. Аз също съм се занимавала много с дъщеря ми, не съм забелязала това да има някакъв обратен ефект, да й действа изнервящо или да е повлияло негативно на връзката ни родител-дете, дори напротив. До ден днешен, а тя вече е на 9,  двете, та дори и тримата с баща й играем с удоволствие на игри, които са подходящи за възрастта й. Повечето от тях ги купувам най-целенасочено, защото са с географски факти или научни експерименти. Естествено има време и за свободна игра, но е факт че детето проявява любопитство и желание да се занимава и с образователни игри и мисля, че това е следствие от дългогодишната ни съвместна игра. Именно затова в поста си говоря за игра, а не за работа. Работата, назначена ни от логопеда си е съвсем различно занимание.
Виж целия пост
# 541
Но с времето и опита виждам, че не е нужно родителят да влиза в ролята на терапевт и така да се напряга твърде много като човек и напряга детето, защото се получава един постоянен обучителен процес. Влиза се в цикъл на непрестанна преценка и терапия - докато не ми каже цвета, няма да му дам играчката, която иска.
Като професионалист (учител? логопед? каквото работиш) би следвало да си наясно че не така се прилага вкъщи работата с детето. Да, Виолета може да е прекалено фокусирана, но това е нормално за притеснен родител без добър модел на терапевтична (това ли е превода?) игра или как да насочва детето.
Виж целия пост
# 542
Аз съм съгласна с Андариел, че не бива родителят да изземва ролята на терапевтите и непрекъснато да ръчка детето и у дома да се занимава с нещо целенасочено. А все пак имам опит с дете, което на три години с мъка връзваше изречение от две думи, при това с елементарни граматически грешки. Представям си на мен някой непрекъснато да ми казва с какво да се занимавам. Работя по 8-10 часа дневно, през останалото време имам нужда да правя каквото аз искам. За едно дете е същото. Не може непрекъснато да вървиш след него, да го караш да играе на нещо, да му четеш, да му предлагаш някакви занимания, че даже и под часовник. Все пак става въпрос за 3-4-годишно дете.

Аз определено бях прекалила с моето, което на 6-годишна възраст, когато връзваше вече изречения, ми заяви: ‘ Защо не си родиш още едно дете, за да престанеш да се занимаваш толкова много с мен?’
Виж целия пост
# 543
Nedinka, не става въпрос за изземване на функциите на терапевта, а за съвместна игра, която детето само би избрало и би играло с родителя. Въпросът е родителят да подсигури игри у дома и да ги сложи на видно място, за да може детето да изяви желание, да я вземе и да я играят заедно. Това е съвсем спонтанно и забавно занимание.
Виж целия пост
# 544
Nedinka, не става въпрос за изземване на функциите на терапевта, а за съвместна игра, която детето само би избрало и би играло с родителя. Въпросът е родителят да подсигури игри у дома и да ги сложи на видно място, за да може детето да изяви желание, да я вземе и да я играят заедно. Това е съвсем спонтанно и забавно занимание.

Това напълно го подкрепям, да. Родителят да се води от детето - да му подсигури, каквото смята за добре, и да го остави само да избира. Но да не го ръчка непрекъснато - хайде това и хайде онова.
Виж целия пост
# 545
Попи, мислех, че знаеш, не съм крила, че съм логопед, но съм и родител, също съм и дете на своите родители. И не, не се опитвам да си пазя хляба като държа родителите далеч от активните занимания с детето ,дори точно обратното - винаги съм имала доверие в преценката и чувствата на родителите, защото и аз съм родител и зная какво е, когато съм била притеснена за някакви неща за децата, когато са били малки и "не съвсем като другите". Разликата между това да си в ролята на родител и да си в ролята на терапевт е всякаква - рационална и емоционална. Не казвам децата да не бъдат занимавани, аз самата доста съм се занимавала с децата си, но не съм им била терапевт, а просто ми беше интересно да го правя и на тях им беше интересно. Родителската занимавка е за удоволствие, има много силен емоционален момент ,споделеното време, в което не само учиш детето, а се отдавате на удоволствието от това. В ролята на терапевт постоянно нещата са в рационалното и някаква идея в емоционалното, но като цяло си имаш план, знаеш какво трябва да направиш и какъв резултат трябва да се получи, винаги нащрек, готов да промениш стратегията. Гледната точка е различна, усещането за самия възрастен и за детето е различно. Уж игра, игра, но не е баш игра, защото е с конкретна цел - детето учи цветовете. Не е просто да простираш прането на терасата и детето да е до теб и да му кажеш "моля те, дай ми жълта щипка, защото блузката ти е жълта". Детето и да подаде, и да не подаде жълтата щипка ще обърнеш внимание, че не тази е жълтата, а онази, но няма да настояваш, а ще си я вземеш накрая. В обучителния процес настояваш за жълтата щипка, защото си в обучение, в терапевтичен момент.  Това са две различни роли, които много често при много отдадени родители се случва да се объркат и майката най-често денонощно се държи и мисли като терапевт, при това няма как да се усети, защото става неусетно. И става бърнаут, децата започват да капризничат, да отказват да правят неща и като цяло се появява напрежение. Всяко нещо е развиващо, дори да си говорите глупости пак е развиващо, защото се развива чувството за хумор, сближава. Затова съм привърженик на идеята за разделяне на ролите. В бита има достатъчно много ситуации и обикновени разговори по обикновени теми, че и дори да не са обикновени, за футбол да са, които са пак обучаващи. Сяда с баща си да гледа мач или обичайното пазаруване - съвсем леко се получават нещата, защото тогава не казваш "сега трябва да учим плодовете и зеленчуците", а просто слагаш в количката или си говориш с детето как тези череши са развалени или динята е много голяма. Дори няма нужда от "обучителни и развиващи игри и енциклопедии" в такива количества, в каквито обичайно се купуват, нито да се слагат на толкова видно място. Все едно на дете, което не обича да чете, да му подхвърляш книги на видими места с надеждата, че детето ще вземе да чете. Не, няма да чете, ще му стане досадно, децата са достатъчно умни, за да се усетят. Живейте си живота, не може винаги да сте в обучение на говорене, цветове, логика.
Виж целия пост
# 546
Andariel, аз много добре разбрах какво искаш да кажеш, но в случая майката попита с какви игри сме занимавали децата на тази възраст и твоят съвет беше да общува с него. Ми тя общува по цяло денонощие с това дете така или иначе и иска 1-2 часа от това денонощие да седне и да играе с него целенасочено и хем да играят, хем да се забавляват. Видиш ли врднага се заключва, че това ще доведе до бърн аут. Както вече няколко пъти казвам, едното не изключва другото - образователната игра може да е забавна и да носи удоволствие и за родителя, и за детето. Ей в това е разликата между нас - ти гледаш на тази ситуация като специалист, който работи с такива деца по няколко часа на ден, а ние гледаме на нея като родители, които са с децата си постоянно и им берем притесненията. Ако за теб това е работа, за нас това е съдба и около това ни се върти целият живот. Ако на теб ти е лесно да кажеш само общувай щото така пише в книгите и това е достатъпно видиш ли, за тази майка е важно да играе с детето си и в майчиното й съзнание да му помага, да изгражда връзка с него и да чувства, че не е оставила каруцата в калта. За детето пък е важно, че получава времето и вниманието на родителя. Не е необходимо родителят да пресира детето с непосилни и нескончаеми образователни игри, спокойно всичко може да е в очертанията на приятното преживяване. Това по мое мнение е добре и за детето и за майката.
Неслучайно тука всички сме сменяли логопеди, защото подходът на всеки логопед е различен, а нашите деца имат различни нужди и в един момент файда от работата с логопед не виждаме. Не са редки случаите и когато мнението на родителя рязко се разминава с мнението на логопеда.
Виж целия пост
# 547
Виж, не искам да се караме, гледам на ситуацията и като родител, защото съм от амбициозните майки и зная много добре какъв е начинът на мислене, защото в някаква степен и аз съм го имала навремето. Видях какво написа майката и разбрах какъв е уклонът, а той е вечно да се купуват образователни игри и ако не са образователните игри, край, детето няма да навакса! Всеки е свободен да си занимава детето както иска, да сменя когото си иска като логопед. Единствено исках да обърна внимание да се държи граница в ролите и да не се прекалява. Като ще играят - играйте игрите, които сте играли като деца. Всички типове образователни игри са на този принцип, просто изглеждат по-лъскави и звучат по-умно. Децата нямат различни нужди. Всички деца имат сходни нужди, просто при някои деца нещата се получават по-бавно и трябва да се побутват. Детето може да има затруднения, но не е с кой знае колко по-различни нужди от всяко друго дете. Колкото по-нормален е животът вкъщи и общуването, толкова повече ще дръпне детето. Все пак вкъщи детето трябва да живее нормално, а не винаги да е на терапия. Половин час занимавка каквото е казал специалистът е предостатъчен. Нататък е нормално общуване и живот на детето в семейството и участие в бита и забавленията.
Малко кофти прозвуча това със смяната на логопеди, все едно се сменя обслужващ персонал - този не ми харесва, не чисти както аз искам, затова го сменяме с друг.
Виж целия пост
# 548
Ние не се караме, Andatiel, просто имаме различни перспективи и различно мнение по върпоса. А на съждението ти, че децата имат еднакви нужди, мога само да отговоря, че ако беше така, нямаше да има деца със специални образователни потребности, които, както от горчив опит знаем, могат да бъдат най-разни и разнообразни. И за съжаление еднакъв подход при две различни деца не е задължително да е успешен.
Виж целия пост
# 549
Понякога идеята за специалност вреди.  Ако искаш едно дете да се чувства "като всички други", не му внушавай, че е специално в смисъла, че не може като другите. Идеята за специалност може да бъде послание само в положителна посока - можеш да направиш или знаеш нещо по-добре от другите, имаш повече способности, получава ти се по-добре. Но концепцията за СОП е по-скоро с негативен отенък, защото тази специалност е в неможенето и незнаенето и трудността. Колкото до нуждите - написах за сходни, а не за еднакви - има разлика в значението на двете думи. Всяко дете иска да бъде похвалено, да има усещането, че се справя, да може и да знае. Не да бъде постоянно обучавано и да му се припомня, че е специално, защото нещо му е трудно и не може да го направи. Все едно на някого все да му напомняш какво не може. Това, което пиша е личната ми философия, така че не ни е различна гледната точка, защото независимо дали е за моите деца, дали е професинално, аз вярвам в това и живея и работя според тези си възгледи.
Виж целия пост
# 550
Аз, като родител, да кажа, че всяко обучение го обръщам под формата на игра. Детето изобщо не разбира, че учи. Например: Дъщеря ми ми носи бял лист, моливи и ми казва: "Жаба". Аз ѝ казвам: "Искаш да ти нарисувам жаба? Добре. Кой молив ще ми дадеш?" Тя казва "зелено" и ми го подава. После иска да ѝ я изрежа, подава ми ножицата. (За жалост в момента е в период, в който отказва (почти) да рисува, да оцветява и да изрязва. Може да рисува някои неща, но не иска. Затова аз рисувам, вместо нея.) После назовава още 5-10 неща, които иска да ѝ нарисувам. Аз искам различни цветове, тя ми ги подава, ножицата и така в игрите, учим. Също, като се разхождаме, гледаме котка с 3 котенца, лежат на тротоара. Казвам ѝ: "Виж, колко са красиви! Какъв цвят са (отговаря-кафяви), а колко са на брой (посочва всяко от тях и ми казва - 4). Изобщо не разбира, че я "изпитвам". И така във всяка ситуация играем и учим. "Хайде да бягаме. Хайде да скачаме. На пазара: Какво е това? (домати, краставици, плодове и т. н.). Отключваме входната врата, светваме лапмата, качваме се, отключваме вратата и влизаме вкъщи, събуваме обувките, мием ръцете и т. н. - всяко нещо се казва с думички и тя повтаря след мен." Признавам, че за мен е малко напрягащо на моменти, но ние, майките сме корави, нямаме избор. Децата го приемат като игра. Но, да, не трябва да се прекалява, като не е на кеф - отклоняваш вниманието.
Виж целия пост
# 551
Не вярвам тук някой зорлен да внушава на детето си, че е специално или ралично, не ми е приятно да ми преиначаваш думите. Но е факт, че в някакъв етап от развитието си, всяко едно дете в тая тема е имало специални образователни нужди и му е бил необходим различен подход от мейнстрийма.Та колкото и да я напъвам дъщеря ми да е като другите, мозъкът на моето дете работи различно и аз това го виждам ежедневно. И не, не смятам, че това е минус, даже напротив, защото тя има брилянтен ум за много други науки, просто езикът винаги ще й е трудна материя. Тя също го знае, вижда го осъзнава го и не гледа на това като свой недостатък, не й е комплекс. Не виждам защо трябва да отричаме съществуването на някакъв проблем, вместо да го приемем и толкова. Това с напъните всички да са еднакви и много умни и добри във всичко, да не са различни от другите, го има само в България. В Ирландия в класа на детето ми има общо 9 деца, които са със СОП, има деца с ADD, с ADHD, има дислкесици... На 9 години нали се сещаш, че няма как да скриеш от детето си, че има други обучителни потребности от останалите. Да, питала ме е защо трябва да учи с ресурсната, седнах и й обясних, че се налага да получава помощ, за да й е по-лесно и приятно в училище. Само да добавя, че детето ми е изключително самоуверено и има много приятели, никога фактът, че проговри трудно и имаше трудности в училище не й е пивлияло негативно на самочувствието и социалните умения. Та общо взето и за това не съм съгласна с тебе.
Виж целия пост
# 552
Друго имах предвид, но няма значение.
Виж целия пост
# 553
Прочетох мненията по спора. Верно че тук е тема за трудно проговаряне а не за деца от спектъра, но при все понеже двете неща се припокруват, пък аз съм човек пил вода от източника, ще напиша и своето мнение.

Няма как родителя да бъде родител без да стане терапевт. Аз съм в тази каша от много години и второто ми дете е тръгнало от много ниско ниво с много неблагоприятни прогнози. Не можех да си позволя забава, грешки, притеснения че ще се изнерви, бях и съм родител, бях и съм терапевт. Правехме постоянно домашни. Времето по терапии не стигаше (а беше терапевтиран ежедневно, че и по два пъти някои дни) и ми даваха насоки . Няма как родителя да губи време и прави реверанси защото детето можели да се изнерви.  Децата могат да поемат много стига това да бъде подходящо подадено, обучение чрез игра както му казваха. И освен това постоянно се танцува напред назад за да се усети колко поема, винаги е - нека е малко повече, а не концепцията колкото толкова.
Андариел, уважения че си логопед и родител, но (много важно но), не си и слава богу никога няма да си родител на дете ъс соп. Аз съм такъв на деца със соп  (множествено число, макар че щерка ми е с по - лека диагноза) и благодарение на това, че попаднахме на велики специалисти, а и  с участие на моя милост във времето извън терапиитте (понеже съм е железни ръчички в кадифени ръкавички) сега и двете са възприемани като индивиди в норма за околните, при много трагични първоначални диагнози за сина ми. Ти не знаеш какво е, ти си от другата страна на барикадата. Вечер спиш спокойно, а един родител на дете със соп се буди с разтуптяно сърце по очевадно причини. Би било чудесно ако родителя можеше да отпусне и да каже - другите ще свършат работата, ама не става така.
Та затова мили майки никога не лимитирайте възможностите на децата. Бъдете гъвкави и чувствителни, опитвайте повече, ако не стане - се отдръпнете, изчакайте и после пак напред. Запомнете, никой не е заинтересован повече от вас детето да се подобри. Бъдете терапевт и родител - едното не пречи на другото. И последно - всяка диагноза е само виждането на специалисти за текущото състояние на детето. Това не е като да ви кажат че детето ви е дюстабан или далтонист. Не я приемате за даденост. Подходящата терапия може да направи чудеса. Работете, другото няма значение.
И на последно място. Ако трябваше по някакви стечение на обстоятелствата да избирам дали у дома да съм родител или терапевт. Бих жертвала първото в името на успеха на детето. Бих предпочел детето да се доближи максимално до нормата дори и дразнейки се от мен, отколкото обратното.
Виж целия пост
# 554
Ре-ге, разбирам, но конкретно в темата за проговарянето, повечето деца не са с изключително сериозни проблеми. Да, за мен като майка и малките неща са сериозен проблем, но зная и колко може да задълбае човек неусетно и да се вглъби в желанието си да помогне на детето. В повечето случаи няма нужда от ежедневна терапия и котерапия, нито от постоянното занимаване от страна на майката (най-често). Пиша ги тези неща, за да знаят хората, че първо и основно сме майки на децата си и я има и тази тенденция в желанието за преодоляване на трудностите да се постига дефект, вместо ефект и майките се изнервят, децата се изнервят, вкъщи обстановката се влошава, майката мисли само "защо детето не говори като другите деца, къде съм пропуснала, какво съм сгрешила, сега трябва да се навакса, иначе ще му се подиграват, ще го подритват...". За да има положителен ефект е нужно и малко спокойствие и правилно дозиране. Като във формацията е - дозата прави лекарството. Децата усещат напрежението, а и не може едно дете все да играе с възрастния, трябва му спокойствие да си пренареди мислите, този мозък трябва да почива, вниманието е крехко. Иначе става като хамстера в колелото - тича, тича и накрая само умора, нищо друго.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия