Трудно проговаряне - тема 25

Здравейте! Децата са различни.При нас баткото и той май е щипнал. Бил и все още е центъра на живота ми. Никога не е закъснявал истински с говора,но си има маркери. Увлече ли се по нещо, не вижда и не чува. Все още не играе с деца, а е почти на 4. При него са много фактори, като многоезичност. Но той е изключително умно дете! Брат му,който няма 2г е мега социален, с него научих какво значи мощен очен контакт и супер имитиране. При батко му тези неща ги е имало,но по-слабо изразени. Същевременно, за малкия си син съм полагала МНОГО по-малко грижи поради липса на време. При баткото всичко беше маниакално, четене,пеене и тн едва ли не от утробата. Децата имат различни дадености и някои неща са им по-лесни от други. Ние работим с логопед с двамата, за всеки случай, но малкият няма нужда, само го хвалят, знае над 50 думи. Търсете силните страни на детето си, не само липсите. Понякога вербалните или социалните трудности са придружени от силни умения в други области. Аз гледам да не се отчайвам относно социализацията на големия си син. Той говори на други деца, гледайки в земята, супер тихо и с по една-две думи. С познати възрастни не говори така.
 Предпочита да съм му прокси и аз да говоря с децата. Много се тревожа, но гледам силните му страни и да има самочувствие за тях.

*kremi*_87, моето момче беше също с памперс до 1 група в ДГ, т.е до почти 4г, основно само на обяд спеше с него и вечер в нас. Бяхме луднали - водихме го на нефролог, уролог и т.н, защото все се напикаваше, после в един момент рязко го махна, сам, защото било за "бебета" - така си каза самичък. Иначе вечерта го будихме през 2 -3 часа да се изпикае, после удължавахме периода, за няма и 1 месец беше вече без памперс и почти не е имало инциденти от тогава.
Напълно съм загласна за специалната група. Малкият си ходеше в обикновена група, но имаше дете, което си е доказан аутист, само издаваше звуци, ръкомахаше, въртеше се и трепкаше с ръце и т.н. не беше агресивно, но синът ни така се впечатли от него, че започна да го имитира, да му се "лепи", даже по едно време седяха заедно и си мучаха. Първоначално казах на госпожите да ги разделят, те не си дадоха зор, защото са се търсели /това го вярвам/. Но накрая се наложи да ги помоля по-твърдо, дори със заплахи, защото с толкова зор, нерви, пари и време изкарваме думички, изречения и подобрение, няма как, заради това, да им е по-лесно, да ги оставят заедно и моете дете да дърпа назад.
Сега в училище е трудно, постоянно говорим, установяваме нови правила, момичетата тук мнооого ми помогнаха със съвети и техния опит. Още съм афектирана и напрегната и все в очакване да ми звъннат от училището или да ми пише госпожата, че нещо не върви в дисциплината или слушането...
Между другото, това много не съм го вярвала, но понеже забранихме таблет и телефон /давахме му до 1 час преди/, сега се заиграва с играчките много повече. Даже вчера си направи огромна игра на килима на Марио - с кубчета-препятствия, с разните му там отровни растения и т.н - много се забвлява. Въпреки, че место въздишаше и казваше: Ееееехх, не е като телефона, но пак играя на Марио..

Това за маркер ли се смята?

Синът ми беше с памперс до 3 години и 4 месеца (за ужас на всички роднини и приятели в България), когато една сутрин стана, каза ‘пишка ми се’ за първи път и отиде в тоалетната. Повече памперс не сложи. Нощния го махнахме на четири и половина, когато около две седмици беше сух. Не съм го будила през нощта и не сме имали инциденти. Същото беше с биберона. На 3 години и 8 месеца една вечер не го поиска. Драми не сме имали, явно детето тогава стана готово.

Моят син тръгна на градина на 3 и 6 месеца. До преди това беше с памперс. Беше ми побеляла косата  откак стана на година до тогава да се опитвам да го махна и без успех. сутрин ставаше ненапикан, което означавало че си "контролира тазовите нужди " но до там.  Като стана ясно че ще ходи на градина говорихме с директорката за всичко там около неговите дефицити и тя каза- искам само да е без памперс, За другото не се притеснявайте.  Не се притеснявайте че ще се напикава или надрисква, работа на леличките е да чистят. Няма да е само той с такива фалове ( така се оказа наистина имаше децата които се напикаваха цяла първа група- човешко е, заблял се заиграл се притеснил се ) . Като го чух че ще е без памперс и ми призля. викам дай да направим един последен опит. Ами отучването стана за има няма три дена. Направо се потресох не се е напикал след това ни веднъж. Психоложката каза че явно просто тогава е узрял. Е голяма нужда си беше още 6 месеца зор но и там се справихме. За мен обаче ако тази директорката не беше поискала да е без памперс не знам какво щях да правя, вече се бях отчаяла.

Аз бях пробвала на около две години и половина да махна памперса. Пълен провал - детето абсолютно нищо никога не казваше. В продължение на месец (май беше или нещо такова) беше едно постоянно пране и сменяне на дрехи. Всеки ден от яслата го прибирах с една торба мръсни дрехи.

Накрая ми писна, върнах му памперса и реших, че ще чакам.Педиатърката все повтаряше, че периодът на учене бил между 18 и 24 месеца. След този период цитирам 'Ще чакате, когато той реши'. В един момент си мислех, че няма да дочакам, но жената се оказа права.

violeta.ivanova@uni-konst, подкрепям това, че трябва да се развиват силните страни. Дъщеря ми обожава книжки, постоянно ѝ купувам нови, разглежда ги, назовава това, което вижда, заедно работим по тях, учим съставяне на изречения  и т. н. Тя сама научи азбуката, още на 3 години, после сама започна да отделя първата буква на думите и да я назовава, дори и без да гледа. Не е маниачка на тема букви и цифри, но определено са ѝ лесни. Не я спирам, като ѝ е интересно, работим и в тази посока. Като винаги гледам да съчетая букви (думи) с някоя картинка. Така научава много и ѝ е забавно. С цифрите - също. Нареждам определен брой предмети, тя ги брои и слага цифри.
Тя тръгна в 1 група точно като навърши 3 години. Беше с памперс още, но учителките ми казаха, че не може, да го махам и да ѝ сложа 2-3 комплекта дрешки в раницата. Първата седмица ми я връщаха със сменен клин. Мислех, че няма да се научи, но на втората седмица си беше със същите дрехи, с които съм я пратила. Не можех да повярвам, но е факт. Учителките я научиха! А още по-голямо беше учудването ми, когато около месец по-късно, тя сама си свали нощния памперс. Просто го хвърли и не позволи никога повече да ѝ го слагам. Научи се да стиска и издържа по цяла нощ (с много редки инциденти, ако е пила повече вода).
Моят съвет е да не се притеснявате да ги пускате на градина без памперс, ще има инциденти в началото, но така ще се научат. Успех!

Аз пък за ужас на всички държах с памперс дъщеря ми до 3. Пробвах я 1-2 пъти на гърнето преди това, нищо не ставаше. На навършени 3, малко след рождения й ден я оставих да пикае из цялата къща и я държах напикана малко по-дълго. На другия ден вече сама дърпаше гащите да сяда на гърнето. Свалих памперса за 1 ден с други думи. Тя не приказваше тогава още и така знаехме, че иска да отиде до тоалетната, сваляше си гащите, където й падне. Сега ми е смешно, ама тогава ги сваляше на подходящи и не толкова подходящи места след някой друг месец започна да казва пи-пи и пу-пу, та завършихме цикъла на обучение. А нощния памперс пак много лесно го махмахме. Тя започна да си се буди чисто суха и изчаках 1 месец и спрях да й слагам памперс през нощта.

И моят син беше до след 3г с памперс.Бързо след дневния махнахме и нощния.Сега навърши 4г.,но все още иска памперс за голяма нужда.Изпитвя ужас от това да се изходи на друго място.От тази година е задължителна предучилищната за 4 годишните и се притеснявам,защото не е самостоятелен,а го записах и предстои да тръгне в най-скоро време.И не знам нормално ли е това да се разкарвам всеки ден до градината,да звъня по телефони а директорът да е неоткриваем.Понеже ще е ново дете в групата,имам нужда от информация а няма откъде да я получа.Нищо не ми е ясно.Детето се нуждае от плавна адаптация,осигуряват ли такава в общинските градини или са от първия ден по цял ден?Тази седмица големи ядове бера.Мислите ли,че може в държавна ДГ детето да ходи до обяд?Синът ми не се е отделял от мен и не ми ясно как ще стане номерът.От сега казва,че нямал да ходи,не искал.

*Steffie*, може, дъщеря ми ходи до обяд, а е трета група, в масова ДГ.
Но всеки ден я водя на логопед и това ми е извинението, иначе щях да я пробвам цял ден. Макар че не спи на обяд, та и това е една от причините да искам до обяд да е. Но се е случвало да не иска да тръгва, харесва ѝ в градината, сред децата. Мечтая си един ден всички проблеми да са зад гърба ни и да не полагам никакви усилия, детето ми да бъде "нормално".

А представяш ли някакви документи или бележки,за да извинят отсъствията?Или просто е записана в полудневна форма?

Не, никакви документи не са ми искали и мисля, че не се води официално в полудневна форма, защото ако беше така, щяха да ме карат да подписвам нещо, а те не са. Също, ако реша да я пусна цял ден, би трябвало да имам това право. Отсъствия няма, води се, че е ходила на градина.
Занятията са до обяд, а следобед са свободни игри. Не би трябвало да има никакъв проблем.

В детските градини занятията не са само до обяд. Има и занятия след обяд. Няма как да им стигне времето да съберат четири учебни занятия само до обяд, освен ако не ги претупат. Едно занятие е 30 минути. Като сложиш закуска сутрин, закусна плод, извеждане навън предо обяда как ще ги съберат, за да им остане следобедът само свободна игра след спането? Вижте си учебната програма на групата, тя трябва да е окачена на видно място в общото помещение или искайте да ви я дадат, ако не ви пускат да преобличате децата.

В нашата градина до 9ч. са закусили вече. От 9 до 10 имат занятия, после до 10:30 - закуска-плод; после излизат навън, имат условия да провеждат занятия и там, дори понякога обядват навън. До 15 ч. спят, закусват до 15:30. После имат игри или допълнителни педагогически дейности (танци, балет), които не са задължителни. И в 16:30 вече могат да се вземат децата. Поне засега е така. 

Стефи, трябва да свикнеш детето ти да ходи на градина. Намерете някакъв безболезнен вариант, за да не го стресирате, но по мое мнение никави извинения и шикалкавения не трябва да допускаш, защото след време няма да можеш да го оставиш в училище, а вярвай ми, това време не е никак далечно. Аз нямах нужда да я пращам на градина моята дъщеря, но от малка нарочно я пращах при една бавачка с други 5-6 деца за 2 дни да свиква и да ми се отлепи от полата. На 3 годинки тръгна на предучилищна и имало е моменти се е тръшкала да не ходи, но винаги съм я водила, няма хън мън. Децата трябва да свикнат на режим и дисциплина - ставане, закуска с другите, игра, занимания и т.н. а това колкото и да го наподобяваме у дома, не е същото като в градината.

Steffie, нормално е да си притеснена. Аз също бях, когато синът ми тръгна на ясла на 6 месеца и после отиде в тукашния вариант на детска градина на 4 години въпреки че имах пълно доверие на учителките, а специално яслата беше ведомствена и наподобяваше 5-звезден хотел и като условия, и като грижи. Но вероятно ще се изненадаш колко бързо децата могат да станат самостоятелни, когато се налага. Много неща, които синът ми до ден-днешен отказва да прави у дома, започна да ги прави сам още на 3 години в яслата. У дома обаче отказва, а понеже аз съм от хората, които си избират битките, и не мога за всяко нещо да се разправям (иначе малкото време, което прекарваме заедно, ще се караме), съм съсредоточила усилията си за разправии в други области.

Със сигурност ще му бъде трудно в началото, но има голяма вероятност да му хареса там и да се заиграва с децата. Сърчицето ти ще бъде свито в началото, но не му показвай, че се притесняваш.

Успех на детето, ще се справи, ти също!