Възможно ли е с годините семеен мъж да става все по-добър съпруг и баща

  • 5 062
  • 91
# 45
Добре че не съм прясно родила, като нищо да съм в депресия заради тези вярвания. Лошото е, че и мъжете им вярват - трудно ми е, защото природата е отредила майката да го прави, на нея ѝ е лесно, идва от вътре, чакай да се изнеса в другата стая да правя каквото на мен ми е наредено за естествено...
Никакакъв инстинкт не съм имала, дори си бяха откровено опасна за детето. Всичко се учи. Затова и не ми минават оправданията на мъж, че не знаел и нямал инстинкт. Като човек, минал по този път, знам това - да си родител е отговорност, впрягаш всички сили и я изпълняваш. Всичко друго са празни оправдания.
Изобщо не оправдавам подобен мъж. Само казвам как стоят нещата като роли и очаквания, и то докато обяснявах какво имам предвид под "естествено". И разбира  се, че при майката е естествено – от кърмата до чисто физическата връзка с бебето предишните 9 месеца. Не броим следродилната депресия и други неща, просто има инстинкт като всяка майка на бозайник. Бащите нямат този инстинкт. Но се надяваме да имат разум, и едните, и другите Wink
Виж целия пост
# 46
На теория е така, на практика, като човек, който не е имал майчинстки инстинкт, знам, че не е вярно.
Изоставени и дори убити деца също за мен го потвърждават.
Затова мисля, че има нещо много сбъркано в тези уж доказани неща и особено в убеждаването на мъжете. Но да не разводнявам повече.
Виж целия пост
# 47
Не знам, аз съм от жените, за които първата година е относително лесна и си я броя за "моя". В смисъл - повярвала съм си, че мога да се справя и да, че това е женска задача, трудна, но няма да ме катурне. Имам си точно инстинкт, трае до третата година на детето и правя нещата с умиление, трудното ми се струва лесно. Не водя войни за кой да сменя памперси, нито смятам, че в тая възраст таткото е кой знае каква помощ.

След това обаче не се смятам за по-добрия и по-търпелив родител, напровит. В момента таткото яко навлиза в своята "ера", в която някои от нещата му се получават с лекота.
Виж целия пост
# 48
Моят мъж имаше един период, в който всяка вечер излизаше с приятели и аз радвах с децата, сега никъде не ще да ходи. Отчитам го като огромна помощ, защото вечер пишем с голямото дете домашни и малкото също иска внимание, сега като си е у дома мъжа ми , ми е по-спокойно.
Виж целия пост
# 49
Моят нали го нямаше половин месец, та се усети. Само готвенето, присъствието и да измърмори на децата "Напишете си домашните" ми стигат.
Виж целия пост
# 50
Добре че не съм прясно родила, като нищо да съм в депресия заради тези вярвания. Лошото е, че и мъжете им вярват - трудно ми е, защото природата е отредила майката да го прави, на нея ѝ е лесно, идва от вътре, чакай да се изнеса в другата стая да правя каквото на мен ми е наредено за естествено...
Никакакъв инстинкт не съм имала, дори си бяха откровено опасна за детето. Всичко се учи. Затова и не ми минават оправданията на мъж, че не знаел и нямал инстинкт. Като човек, минал по този път, знам това - да си родител е отговорност, впрягаш всички сили и я изпълняваш. Всичко друго са празни оправдания.

Абсолютно съгласна. Като се роди първото ни дете и мъжът ми ме гледа с един безпомощен поглед: Как да го изкъпя ? Аз отгорарям: Ми де да знам, колкото ти си къпал бебе, толкоз и аз. Той също беше решил, че понеже аз съм била 9 месеца бременна, някак автоматично са ми закодирани отговори на въпроси.... 😂😂😂 и като каже, ама нали жените ги знаете тези неща....


По темата - както е видно моят мъж беше от тия, дето нищо не им идваше естествено, но аз се научих и му позволих да върши нещата заедно с мен и вместо мен. Само кърменето си беше лично моя работа 😂
Всичко могат мъжете. Изначално обаче ако жената от зор да покаже каква е домакиня, не го оставя да свърши нищо или пък ходи по него, че така не се прави.... резултата е мъж, който се отказва. После се почва оплакването.
Загрижеността към семейството обаче не я разбирам като готвене и обслужване на детето. По- скоро да пита как е минал деня ти, да звъни ей тъй, само да се чуете, да носи на конче детето и да го целува за лека нощ... ей такива неща
Виж целия пост
# 51
Ми .. може, да. Моят се пооцъфери. Но той данните си ги е имал, просто при него имаше един спад с конкретна причина /т.е. е имало/ - преди да започне връзка с мен. Но - пак казвам - имало си го е изначално заложено в него, и семейният модел му е такъв - труд, амбиции, постигане на цели. Така че - може би е възможно, да, и пак - при определени условия. Все пак времето ще покаже. И с уговорката - никога не е бил по компании, самостоятелни занимания с авери и тем подобни, просто по-пасивен и инертен тип човек, + флегматичен като темперамент. Е, разбра, че времето лети и се иска известно увеличаване на скоростта, като имаш 2 деца за гледане.
Обаче и аз съм супер упорита и не се отказвам, друга ако беше, отдавна да се е прибрала при мама. Или в наследствения апартамент и да е впрегнала цялата рода до девето коляно да й отглеждат децата. Аз смятам, че това си е моя и на бащата работа, а не на моята майка, баба, леля и шуренайка, и съм си драпала в тази посока.
С бащата на сина ми обаче не стана тая работа. От какво зависи, все още не мога да преценя.

Това за ролите наистина е глупост. Аз винаги съм си имала майчински инстинкт, но мъжът ми къпеше от ден първи, даже първото къпане беше негово. Никога не е имал страх от бебета, чак смешно ми се струва, като чета, голям мъж, пък го е страх от бебе. Та - има и мъже с такъв инстинкт ли е, какво е - да обгрижват поколението, пък било то и на 1 ден.
Виж целия пост
# 52
Възможно е, но не е вероятно. Точно като с тотото - възможно е да спечеля, ама колко е вероятно е друг въпрос Grin
Виж целия пост
# 53
Ами - гледа се всичко, не само настоящ статус на човека, а и минал. Ако винаги е бил еди какъв си, ясно. Може настоящето положение да е временно в резултат на някакъв спад. Общо взето това резюмира мнението ми. Това е обаче при положение, че си познавал въпросната особа преди 20 години, т.е. имаш си лични впечатления, иначе по разкази на очевидци не става, преценката е субективна.
Виж целия пост
# 54
“Ако винаги е бил” е грешка в преценката, тесногръдо и въобще себеобричащо мислене. Сега остава и свекитата да намесим,, време е.
Ужасно е как жени, уж със самочувствие, се виждат цял живот в ролята на дресьори в семейното огнище.
Виж целия пост
# 55
А защо не вместо дресьор - партньор? Човек, който учи и се учи.
Виж целия пост
# 56
Това и аз се чудя, но казват - не можело. Искрено и без ирония ме радват положителните примери.
Виж целия пост
# 57
Ох, Дренка, ако мислиш, че съм искала и напирала така да ми се получи, хич, ама изобщо. С огромно омерзение извършвам обучителните, когато такива се налагат, дейности. Но не мога да си накривя душата, човекът се развива. В даден момент става и мотивиращо даже, колкото и невероятно да звучи. Казваш си - щом той може, мога и аз, и така, лека полека .. стават неща.
Виж целия пост
# 58
Ама да уточним какво разбираме под коренна промяна, защото авторката пита най-вече за промени от лош към добър, от егоист към загрижен и всеотдаен към другите, а тук се дават примери как добри и свестни мъже стават още по-добри. В такъв случай и аз познавам например мъже, които след пенсионирането си като се развихриха в готвене, та изцяло го поеха и ще ти вземат акъла, само торти дето не правят, ама те и поначало си бяха свестни хора. Та характерът им и личностните им качества са си същите, както и отношенията към околните.
Виж целия пост
# 59
Да, например бивши затворници, алкохолици, насилници, нарциси, психопати, които търпят   еволюция на съзнанието и стават порядъчни, образцови съпрузи и бащи за пример. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия