В МАЙската група настана оживление-всички се стягат за родилно отделение!

Зизу чакам си аз Няма изгледи за нещо да се случва. Божа работа в общи линии 

Само да ви кажа,  че това с разкритието е относително- аз си ходих 2 седмици с 2 см разкритие. По време на които се скъсах да правя всички възможни неща да предизвикам раждане - и не ми се получи - на края все си бях със същите 2 см. Даже, когато ми предизвикваха раждането,  след половин банка окситоцин,  все още си бях с 2 см...чак епидуралната помогна.

Точно и аз това си мислех. Кой знае колко време ще се разхождам с тези 2.5см разкритие, колкото и да ми се иска вече да се е увеличило и вече да се гушкаме с малчо. В края на седмицата съм на ЖК и ще споделя на следящия ме лекар.

Момичета, аз да ви кажа какво ми се случи днес. Влизам в банка за вноска по кредит. Едната жена на касата ме познава покрай вноските. Винаги е много мила и гледам при нея да заставам. Днес влизам и е пълна лудница. Служителите веднага ме питат за какво съм, но като казвам, че съм за каса, няма как да помогнат, ще си чакам. Чакам си аз най-културно с огромния корем. Една баба ме покани да седна на нейния стол. Стана ми неудобно, че е много възрастна и отказах. След 15 минути ме заболя кръста и седнах при една от другите служителки в банката. Тогава ме забеляза жената на касата, която си ме помни, и ме повика. Аз знам, че за вноска по кредит и като не изисквам писмен документ, ще ми отнеме 30 секунди, и касиерката го знае. Та, реших да се възползвам и се шмугнах. Леле какво чух за тези наистина 30 секунди, в които извършихме операцията... "Ебати простотията, гледай я - даже не се извинява. Всички бързаме, не е само тя. Сега ще седне на някое кафе 1 час да пие кафе и да пуши цигари" Мислех да я попитам наистина ли мисли, че ще ида да пуша цигари, но реших да си премълча. Извиних се на касиерката, която ме беше повикала, че заради мен се налага да слуша подобни неща. Тя се опита да й обясни, че съм бременна и не е редно да ме карат да чакам. Но на онази не й пречеше да продължи да говори, даже и когато излизах... Направо нямам думи. А аз наистина видимо съм си в доста напреднала бременност, не е като да не ми личи... Защо са така озлобени хората?

Какво да ти кажа...вчера в метрото влизам с огромния корем и с две годишния ми син...Еми ако си мислите, че някой се помести, много се лъжете. На третата станция се уморих да придържам детето и корема си и се разбучах, та една женамиотстъпи.

Случвало ми се е неведнъж. В градския транспорт на Варна пътувах наскоро по обяд, въпреки че знам, че е голяма грешка - пълно с ученици. За капак ползвах най - претъпкания автобус аз стоя права с големия корем, а тийнейджърчетата се смеят и се бутат. Кондукторката иска да се разминем да съм й направила път, какво съм се била разположила на пътеката.. Кипна ми, казах й "Как да си глътна корема, според вас? Или да отида да раждам от сега, за да не ви преча?" Стана й неудобно на жената, та чак ми направи място да седна..

Ох, хич не им дреме на хората. Трябва да им се подсказва явно с тон и чак тогава се усещат, а някои - хич. Последния път бях на опашка в аптека и никой нищо. Викам си ще чакам, но много се изненадах, когато аптекаря каза, направете място на бременната и те как се стъписаха...
When the stars goes blue, Autumn magic, _Bella_Mi_, Ssnezhana, titti и на другите, които са почти на финала, стискам палци всичко да е наред и да ни се похвалите

Мамчета, вчера ми махнаха конците и се чувствам чудесно, падна ни пъпчето вчера даже вече ще можем и да се къпем спокойно. Родилите как се справяте с бебоците? Сега се замислям, че раждането е било най-лесното, започнаха безсънните нощи и притесненията дали всичко правя както трябва.

Kehaiova, и друг път съм го чувала това. Бременността и раждането ще ни се сторят песен с хубаво звучене, а с бебе в ръце 24/7 ще е истинското предизвикателство   Но ще се справим
В началото било малко по-трудно, после и бебенцата си изграждат техен режим и нещата се нормализират.
Аз все си мисля, че ще моля мъжа ми за отмяна и ще си спя поне 3-4 часа непрекъснато - нали и той ще е в отпуск. Като чета някои мами как спят най-много за 1-2 часа и ми става лошо. 

Момичета, днес в 8.30 се роди Пламен. 2.500г 47см любов. ❤

Честито за новия бебок, много да ви радва!
И да наистина е трудно с съня, таткото ме отменя през ноща, бабите доста помагат, но като си създаде режим ще стане по лесно. Много е важна помоща, доста по лесно ми е така.

Добре дошъл, Пламен! Да е здрав и палав, да радва мама и тати . Бързо възстановяванена мама!

Момичета, наистина е много трудно след като дойде бебето. В началото няма почти никакъв ритъм, ядеш и спиш когато можеш. На мен ми е за първи път и се притеснявам много от всичко. Например миналата вечер ми се наложи да дохранвам с АМ и бебка се задави. Изкарах си акъла. Поревах си. На втория ден вкъщи, докато се къпахме пъпчето й ми падна в ръката. Аз съответно изпаднах в тих ужас, че едва ли не аз съм й го откъснала. Стърпях се докато свършим процедурата да не ревна. Отделно с притесненията и хормона си казва своето и са възможни леки (или не толкова) пристъпи на депресия. Така че бъдете подготвени. И все пак неволната беззъба усмивка оправя всякакви притеснения .

А относно невъзпитаните хора.. Аз миналия ден щях пак да се бия с лелки пред кабинета на АГ-то, верно вече не съм бременна, ама има хора които просто са нечовеци и дори колкото си по-любезен и възпитан повече те правят на маймуна.

Autumn magic, честито бебче 🤱🎉💙 Да ви е жив и здрав малкият юнак!

На Данито майка му, как си? Очакваме включване с добри новини❣

 Autumn magic,
Честит Пламен 😚 Бъдете здрави и щастливи!
Тези, които искат да спят, мога да ви кажа моя начин. Слагам го на спалнята. Като гракне му навирам цица в устата. Знам, че има привърженици на реда и дисциплината, които ще ме оплюят, но аз искам да не ставам 😏 А и сега е времето да е залепен за мен и да го гушкам. Като гледам сестра му колко е голяма и как неусетно минаха 9 г.

Autumn magic - честит Пламен!

На Данито майка му - хайде пиши 2 реда, че те мислим...

И на нашето бебе вчера му падна пъпчето... в началото даже реших, че съм го изхвърлила при среднощната смяна на памперс, но го намерих в бодито на гърба

Как да ви го кажа по- меко... ама ставането Х пъти през нощта и кърменето на 1,5 часа се числят към хубавите нощи, когато съм се наспала. Трудните нощи са когато въобще не спиш, а обикаляш апартамента с дерящо се от рев бебе- тогава към изтощението се добавят всички притеснения (какво му е на бебето, правилно ли правя нещата, да не би да трябва да го заведа на лекар и тн), плюс депресивни мисли и самобичуване (каква лоша майка съм, с нищо не се справям и тн).
И сега хубавата новина - бебе се греда лесно до 1 година  - кошмарния период е между 1,5г и 3
За изтощението - не може да се направи много, но все пак не се страхувайте да поискате помощ от всеки,  който ви е под ръка. Организма също свиква и хора, като мен ,които с под 9часа сън на нощ се чувстват на парцал - изведнъж откриват че могат да пребъдат и с 4ч сън, а с 5ч вече кипят от енергия (И това с години).
притесненията - и те са нормални. Хубаво е ако имате с кой да ги споделяте , за да си сверите часовника дали вие изперквате или наистина има нещо.
самобичуването/обвиненията че не се справяте - всяка майка го изпитва, но малко си признават. Горе главата - справяте се прекрасно! Щом обичате бебето няма как да не се сп.авите и да не сте най- прекрасната майка за него. Начини за гледане на деца бол : кърмене/ не кърмене, режим/без режим, повиване, сън, захранване - за всяка от темите има 300 коренно различни мнения и какъвто и път да изберете- все ще е правилният за вашето бебе
Не се поддавайте на депресията - другите майки не се справят по-добре от вас, просто не си признават и говорят как всичко е перфектно и  детето им спи по цяла нощ от втората седмица- ами не е вярно
Ако имате близка приятелка с която да поговорите и която честно да може да ви разкаже за нейните проблеми с малкото бебе - помага много. Ако все пак депресията се засилва - потърсете специализирана помощ - след родилната депресия не е рядкост и не е срамно, а проблем,  който не зависи от вас и при който ви трябва помощ. Тук в швейцария,  акушерката, която идва в къщи да ни проверява с бебето- гледа повече мен отколкото него - бебето наддава и е добре, и фокуса е към майката - как се възстановява от раждането,  какви проблеми има, как се чувства...