Бизнес дрес код

Успех тогава!  Иначе - и на мен ми харесва идеята за бежовия костюм с обувките без пета .

Успех и да разказваш как е минало, ще бъде полезно за много майки!

УСПЕХ 

Успех и бъди уверена в себе си! 

Успех и от мен!
Аз също скоро бях на интервю и исках да се представя добре, бях с бледо синя пола и черна риза с черни обувки с затворени пета и пръсти на лек ток.Ами аз много си се харесвах и това ми даде увереност и самочувствие. Така че ще се справиш   

Аничка, пиши как мина 

 Успех и от мен! Чакаме новини 

Понеже не съм точно в бизнес средите, този дрес код ми е напълно непознат и не мога да помогна 

Ами както вече ви казах организацията е тоталитарна.  Интервюто беше по-скоро монолог на бъдещия шеф. Колко години какво е правил и т.н. и т.н. За работа не говори много. Сам си призна, че е педант. Хвали ме колко добре съм се справяла до момента.
Обаче аз нещо не съм очарована да работя за този човек 

От една страна има какво да науча - все неща, които съм се чудила като как стават. Обаче това отношение виж, аз съм израснал в английския двор не ми хареса.
И когато стана въпрос за семейство и за деца се разбра, че всъщност няма място за развитие (това се разбра от контекста и другите приказки).

Иначе както ми казаха от агенцията - построили са комунизма в тази организация.

Обаче. Ядосах се на девойката от агенцията. Обяви ми позицията като една, пък се оказа малко по-различна (поне според мен). Имаше и разни други разминавки и представете си - беше с рокля и обувки с онези вързанки, дето се омотават около глезена и нагоре по крака.

Както и да е - ако се съглася - ще трябва да ремонтират кабинета и да ми дадат свестен компютър и още нещо.

Очаквам новини във вторник. Разузнаването ми показа, че кандидатите на интервюто днес са 7.

Цитат от  Капитал Кариери отпреди няколко броя. Цялата статия би била полезна за всеки преди интервю.
Виждам, че вече си била на интревю, но ето и мои мисли:

- обувките без пета не са проблем ако панталонът ги закрива / не си струва да купуваш нови за една среща особено ако трябва и да ги комбинираш с чанта/. Чантата също издава много за стила ти. 
-  чехлите не са подхобящи, защото се издават от походката. Биха могли да се носят в офис, но не и за интервю
- светли костюми - защо не,  зависи от кройката и копчетата /рискът е че повечето летни неща са по-фриволни
- ограничи аксесоарите
- светли тонове за грима , маникюрът задължително къс !!!

Носи си бележник за писане, питай дали можеш да водиш записки,  задавай въпроси, които те интересуват в подходящия момент, бъди самоуверена, но не прекалено. Компетентните хора по принцип са и по-самоуверени
Когато задавам въпрос за парите  очаквам цифра, но не веднага. Въпроси за точните задължения и доуточняване са добри преди да я посочиш от рода на - Преди да отговоря на този въпрос ....Бих искала да уточним дали правилно съм разбрала .....Основните задължения за тази позиция са....Предвиждат ли се пътувания , каква част от времето ще е свързана с командировки.... Необходимо ли е ..... и тн  докато стане ясно че работата е  не само да вдигаш телефона и тогава казваш .....Моите очквания за такава позиция .. са в размер на ... /долна ....горна граница...
Успех!

ПС Въпросите за детето и семейството според мен са дискриминиращи и никога не ги задавам дори и да ми се иска.  А и ти прецени интервюиращия би ли искала да работиш за такъв човек или такава организация    
Май вече си го направила

Явно става въпрос по-скоро за организация, не за фирма, и макар, че интервюто ти вече е минало, мога да споделя опит с облеклото.
А избора дали да се "хванеш" или не на тази работа ... Аз до сега съм си харесвала шефовете.
Работих 5 г. с 2ма англичани шефове, производствени директори, но просто те друго освен костюм не знаят за работно облекло. Винаги спретнати, излъскани, изгладени, внимателни , СУПЕР ДЖЕНТЪЛМЕНИ в истинския смисъл на думата! Е, чай не пиеха много, защото бяха вкусили аромата на истинското кафе ( първият само сутрин пиеше чай на закуска, задължително ) но после кафенца на екс, като средиземноморец!  И двамата бяха работили и живяли в различни страни. Но костюмът си беше просто стил.
Беше и стил на компанията, международна, тонове Белгийци костюмари... но  сега съвсем се промени стила! По свободен, костюмите ми висят в гардероба. Може и с дънки и риза. Така ходят сега почти всички. А ако работиш на длъжност пряко подчинена на шеф, трябва да му импонираш в облеклото.
Не можех да си предствя, че ще ходим насам-натам с шефа ми, той с костюм, аз по дънки. Един чифт, носех по 2-3 години!
Куриоз, на връх рождения си ден, съм се катерила по костюм, рокля и сако, по върховете ан производствени сгради. Но просто приемам костюма за работно облекло!

Успех!

Ммм да, и аз това ти подчертах по-горе. В една голяма организация дрес кодът не е еднакъв за служителита на всички нива, но като цяло впечатлението, което трябва да създаваш, трябва да е в съзвучие със стила на шефа ти или на човека, с който ще работиш най-усилено. Съобразяваш се с него. Ако той е биг бос, но ходи по дънки, а ти си пряк подчинен, също бягаш от секретарската визия - кок, костюмче, очилца... И другия момент е да си облечен с една идея под класата на шефа - сега, дори и да ти висят костюмчета за 1000 лв в гардероба, ако шефката ти ходи с русенска конфекция и пластмасови бижута, няма да превъзпитаваш шефката   , а ще смъкнеш малко летвата 

Благодаря на всички за включването.
Ще се оглеждам за нещо друго.

Така - да продължа темата, но този път с впечатлението от поредното интервю (за предното още чакам отговор).

Та тъй днес отивам в агенция не за подбор на персонал, а за управление на човешките ресурси. В обявата единственото нещо, което пишеше на английски беше, че всички такси се поемат от работодателя (employer). Да обаче ми обясниха, че за да стигнат документите ми до фирмата и за да ми обработят теста трябва да си платя 5 лв. Сещате се, че не ми беше до 5-те лв...... Та въпросната психоложка/управител беше облечена по следния начин:
оранжев потник спортна кройка. Върху него тъмносин потник с метални капси нормална кройка. Ефектът е, че и двата потника се набиват на очи.  На окото ми не останаха сили да се съсредоточи върху полата и обувките на въпросната госпожа. Иначе ми бе надлежно обяснено колко са велики и с какви мастити клиенти работят.
Сутрешното приключение завърши с молба да се прибера и да напиша мотивационно писмо и да изпратя снимка. След това ми се обадиха и в ранния следобед отидох на интервю във фирмата.

Не спирайте да четете. Интересното следва.
Та става въпрос за фирма с голямо име в областта на мъжката мода - класика, стил и качество. И моя милост отново опира до дерзанията си относно облеклото. И о ужас! Попадам в невероятно лъскав офис с 2 девойки облечени като за разходка по Витошка в почивен ден - потничета с дантела тип бельо. Едната беше седнала, така че не можах да доразгледам тоалета, но другата завършваше с раздърпана пола на етажи и воланчета и .............. сребристи маратонки. Добре поне, че пъпчето й беше покрито. Аз определено 

Просто невероятна разминавка в представите ми за фирмата и нейния стил .......................................

Както й да е. Следващата издънка е да ме поканят в стая за разговори тип конферентна за 4 души, но забележете - едните столове умишлено по-ниски (познайте за кой). След като не уточниха къде да се настаня аз естествено и съвсем умишлено избрах по-високите, пък и както стърчах 2 глави над госпожицата усетих как я "сгърчих". Е последва едно доста заядливо интервю, но пък определено се почуствах чудесно.
Е разбрахме се, че сме чели едни и същи книжки за интервютата и усетих че я спекох.  Ама тъй де, може да е поредния провал, но поне се чуствам удовлетворена.
Та оказа се, че срещата с управителя е преди каквито и да било тестове (тоест вместо те да пестят времето на шефа си, той пести времето на подчинените си - да не правят тестове на вятъра). И ако се харесаме с въпросния шеф, ще ми правят 2 психопрофила и ще си ги сравняват - техните ЧР и агенцията. 

Да ме прощават HR-рите във форума, ама явно навсякъде си има луди......

Много полезно инфо си споделила. Благодаря 
Пожелавам ти да нямаш повече интервюта, а само предложения за работа, и..... все пак ако не стане да продължиш да споделяш впечатления от бъдещите си работодатели....

Всъщност ти си се сблъскала с действителността, валидна за голяма част от нашите фирми. Следващата крачка е да се сблъскаш с факта, че това което виждаш на интервюто и изискванията, които мат там, няма нищо общо с атмосферата на работа и отговорностите ти
На времето като си търсех работа изчетох маса литература. Бях туко що завършила гимназия, бяха ме приели в университета и имах големи амбиции. Къде успях, къде не да приложа наученото пред девойчета HR, които също като мен базираха знанието си на книжки. После почвах работа и се оказваше, че дрес кода се спазва частично само в някои фирми, в другите оранжево - сините потничета са си съвсем приемливи. Задълженията ми бегло наподобяваха длъжностната ми характеристика, изискванията им към новите кандидати се оказаха безсмислено много и в по- голямата си част абсолютно ненужни в работата. С течение на времето установих, че всичките тези правила важат само в някои по- големи (в 99% чужди) фирми. В масовия случай дрес кода и етикета отпадат малко след интервюто Стигайки до тези изводи и натрупвайки опит като специалист, престана да ми пука за написаното в книжките. Облеклото - делово, но не до вманиаченост, поведението - уверено, но не нахално, отговорите на въпросите - отговарям си това което мисля, дори и да не е по книжка, стремя се да предам индивидуалност, без да излизам много от официалния тон. След като си зададат стандартните въпроси, обикновено се опитвам топката да е в мои ръце - задавам въпроси, говоря и се опитвам да си стане нещо като диалог, а не просто отговори на въпроси.  От там на татък интервютата са ми били успешни, като последния път бях одобрена и от двете места и падна голямо умуване