Котка и бременна жена

  • 5 345
  • 62
Здравейте мили мамчета.Имам нужда да разгадая една мистерия.
Бременна съм в 12 г.с.Имаме си котка която си я гледаме от 5-6 години.В деня в който разбрах че съм бременна кастрирахме котката.Тя не обичаше мн чужди хора.Проблема е,че през последната седмица двама приятели идваха на гости в различни дни и котката става супер агресивна и ги напада без причина.Преди не е правила така.Защо?Дали се опитва да ме защитава?Защото все се вре при мен,все ме търси,където съм аз там и тя.
Виж целия пост
# 1
Животно и бебе на едно място не бих гледала.  Как може да си сигурна,  че няма да се нахвърли и върху бебето?
Виж целия пост
# 2
Не ми е ясна връзката между кастрацията и бременността (в смисъл защо точно тогава сте го взели това решение), но е твърде вероятно да е реакция от стреса, който е преживяла. Щом и преди не е обичала чужди хора, едва ли е голяма изненада.

Животно и бебе на едно място не бих гледала.  Как може да си сигурна,  че няма да се нахвърли и върху бебето?
Е, хайде сега... Аз съм с две кучета и две котки. Бебето е вече на две и само той се нахвърля върху тях. Те всячески се опитват да го избегнат Joy
Виж целия пост
# 3
Моята котка странеше от бебето. И продължава да спазва дистанция 😂
Няма да нападне бебето, това са глупости.
Според мен котката е стресирана. Това е защитна реакция на уплашено животно. Търси те, защото с теб се чувства сигурна ✌
Виж целия пост
# 4
Не ми е ясна връзката между кастрацията и бременността (в смисъл защо точно тогава сте го взели това решение), но е твърде вероятно да е реакция от стреса, който е преживяла. Щом и преди не е обичала чужди хора, едва ли е голяма изненада.

Животно и бебе на едно място не бих гледала.  Как може да си сигурна,  че няма да се нахвърли и върху бебето?
Е, хайде сега... Аз съм с две кучета и две котки. Бебето е вече на две и само той се нахвърля върху тях. Те всячески се опитват да го избегнат Joy
Не ми е ясна връзката между кастрацията и бременността (в смисъл защо точно тогава сте го взели това решение), но е твърде вероятно да е реакция от стреса, който е преживяла. Щом и преди не е обичала чужди хора, едва ли е голяма изненада.

Животно и бебе на едно място не бих гледала.  Как може да си сигурна,  че няма да се нахвърли и върху бебето?
Е, хайде сега... Аз съм с две кучета и две котки. Бебето е вече на две и само той се нахвърля върху тях. Те всячески се опитват да го избегнат Joy




Решението за кастрацията го взехме преди да разберем че съм бременна.Но никога не се е нахнърляла така на хората.
Виж целия пост
# 5
Ние решихме че ще я водим на село майка ми ще я гледа на двора.Макар да ми е трудно така е най добре иначе никой няма да дойде вкъщи.Просто не мога да разбера какво я провокира.И преди сме имали гости такава не е била.
Виж целия пост
# 6
Апартаментна котка няма да свикне навън. Обричате я. Котката е стресирана, а вие искате да й докарате още по- голям стрес?
Виж целия пост
# 7
Толкова я хвалих че след кастрацията е по мила дава да я галя,преди това хич не ме обичаше:joy:.А то какво стана.
Виж целия пост
# 8
Апартаментна котка няма да свикне навън. Обричате я. Котката е стресирана, а вие искате да й докарате още по- голям стрес?

А какво да правя?
Виж целия пост
# 9
Да се консултурате с добър ветеринар на какво се дължи тази промяна и какво може да направите?
Виж целия пост
# 10
При най-малкия проблем се отказвате от котето. Такива като вас не заслужават домашен любимец ! Дано след време не изхвърлят и вас така. Те са завинаги, а не докато ви писнат. Жалко за вас, а сте бременна.
Виж целия пост
# 11
При най-малкия проблем се отказвате от котето. Такива като вас не заслужават домашен любимец ! Дано след време не изхвърлят и вас така. Те са завинаги, а не докато ви писнат. Жалко за вас, а сте бременна.

Аз никъде не прочетох, че жената се е отказала от котката.
Виж целия пост
# 12
Ще я оставя на село навън. Това си чисто изхвърляне.
Виж целия пост
# 13
Оставят я на двора. Малко ли е ? Домашна котка, която е свикнала с тях. Това е моето мнение.
Виж целия пост
# 14
При най-малкия проблем се отказвате от котето. Такива като вас не заслужават домашен любимец ! Дано след време не изхвърлят и вас така. Те са завинаги, а не докато ви писнат. Жалко за вас, а сте бременна.

Хайде моля да си мерите приказките.Няма да я изхвърля на пътя.Ще я хранят поят и гледат.Но мисля че не съм длъжна да ви давам обяснение.И не съм казала че ми е лесно да взема това решение,но ако я видите как се държи и очаквате бебе и вие ще се замислите.
Виж целия пост
# 15
При най-малкия проблем се отказвате от котето. Такива като вас не заслужават домашен любимец ! Дано след време не изхвърлят и вас така. Те са завинаги, а не докато ви писнат. Жалко за вас, а сте бременна.

Хайде моля да си мерите приказките.Няма да я изхвърля на пътя.Ще я хранят поят и гледат.Но мисля че не съм длъжна да ви давам обяснение.И не съм казала че ми е лесно да взема това решение,но ако я видите как се държи и очаквате бебе и вие ще се замислите.
Ако мислите че дворните котки са изоставени ваш проблем.
Виж целия пост
# 16
Всеки с мнението си. Ако детето се държи после така агресивно и то ли на двора ?
Котщата не е плюшена  играчка, обърнете и внимание. Очевидно има проблем, после ще ви се отблагодари.
Виж целия пост
# 17
Моята котка странеше от бебето. И продължава да спазва дистанция
Няма да нападне бебето, това са глупости.
Според мен котката е стресирана. Това е защитна реакция на уплашено животно. Търси те, защото с теб се чувства сигурна ✌
+1.
Това за изхвърлянето пък ме хвърли в тъча. Щото си е точно изхвърляне, а вие го наричайте както искате. Нахвърля се на чужди хора, не на вас. Ами просто като имате гости я затваряйте в някоя стая, у вас хан ли е и постоянно ли имате гости, че чак толкова се притеснявате от отношението ѝ към чужди хора? Животното е стресирано по някаква причина, сама казваш,. че към теб е гальовно, а напада само непознати. Ама действително преди да си вземете котка мислете в перспектива, това не е плюшена играчка, която може да изхвърлиш когато спре да те кефи... Отношението към непознати няма нищо общо с отношението към бебето, него или ще го избягва всячески или обратното - ще го пази и защитава.
Виж целия пост
# 18
Пък и като бременна е добре да ограничиш гостите. Не казвам да се замонашваш или да се затвориш у вас, но бацилите са навсякъде и се разпространяват бързо.
Виж целия пост
# 19
Ние имахме две котки , взехме ги 4 години преди да се роди голямото ни дете. Та докато ги гледахме,  два пъти бях бременна междувременно и децата се родиха, пораснаха...

Дамата иска да махне котката и иска да й дадете именно такива съвети и да й кажете че е права. Когато й кажете нещо по -различно - вече не ви иска мнението и не е длъжна да ви се обеснява. То и детето може да й създава  проблеми като се роди , като всички деца. Тогава на кой двор ще го шътне не знам...
Виж целия пост
# 20
Когато човек си взима домашен любимец поема отговорност да се грижи за него, така го разбирам аз, не се отказваш от него само защото има проблем. Да го пратите на село е жестоко и безотговорно. Животното е живяло целия си живот в апартамент, как според вас ще се справи с дъжд, студ, вятър и сняг? Няма да оцелее, кола може да го блъсне, куче да го захапе, други котки ще го бият защото е в територията им и още какво ли не. Жестоко е направо, какво си мислите , че ще го пуснете на двора и то там ще стои само, или като е на село вече не е ваш проблем и толкоз.
Консултурате с ветеринар, уверете се че няма мед. проблем, потърсете и 2ро мнение дори. Купете на животното нови играчки и катерушки и играйте повече време с него докато изразходва цялата си енергия. Потърсете група за дом. любимци във Фейсбук където да обмените опит и мнения с други хора с котки, може те да ви дадат съвети. Гледайте поредицата My Cat from Hell, също може да ви е полезна. Варианти много, стига да искате да помегнете на животното.   
Виж целия пост
# 21
Най - лошото е, че е кастрирана вече. Съвсем не е пригодна за живот в други условия.
Виж целия пост
# 22
Ама вие как си я мислите тая работа? Нямате ли елемвтарни познания за котешкото поведение? Апартаментна котка, пусната в непознат двор, в непознато село, с непознати хора и вие си въобразявате, че тя ще си седи и ще се препича в градината, или ще преследва пеперуди? Най- вероятният сценарий е котката да побегне стресирана и дезориентирана и повече да не се върне.
Виж целия пост
# 23
Семкова, как си представяш котка, живяла 5 - 6 години в изолирана среда (апартамент) да оцелее навън?
Няма инстинкти да си намира храна, няма инстинкт да се пази от кучета и коли, не умее да общува с други котки.

Толкова си жестока и безмилостна. Ако детето ти е с увреждане, в дом ли ще го оставиш?

Поне имайте малко милост и я подарете на непознат живеещ в апартамент. Дано тогава случи на съвестни и отговорни стопани, а не на такива ... Като вас!

Много се ядосах на мисленето на авторката. Трудно ми е да напиша цензурирано какво мисля за нея.
Виж целия пост
# 24
Оставете...Незнам защо се обърнах за мнение тук.Обичам я страшно много,но след тези две изпълнения незнам дали няма да посегне на мен или на детето ми.Не съм сигурна в нея.Ако наистина бяхте на мое място и бяхте видяли какво става едва ли ще разсъждавате така.
Благодаря за оплюванията.Сама ще реша какво да правя.
Виж целия пост
# 25
Хаха обичала я ама ще и бие шута. Тези хормони са ви разбутали главата. На вас ще ви тежи съвестта. Вие какво очаквахте всички редом да ви пишат да махнете котката, сигурно и аплодисменти очаквате. Не се оправдавайте с бременноста..явно отдавна не я искате. Аз обичам котката си, което значи, че ще бъда с него до последния му ден! Вашето е егоизъм и по-добре да спра, че не мога да повярвам какви хора има !
Виж целия пост
# 26
Ако я обичаше, както твърдиш, нямаше да я захвърлеш заради бебето.

Когато взе бебето коте, не си ли мислила за бременност и раждане?

Като за начало разбери защо котката е постъпила така. Вероятно е нападнала от страх/ стрес.

Ако искаш, като се роди бебето, не пускайте котката в стаята му.

И си пусни изследване за токсоплазмоза.
Виж целия пост
# 27
Няма какво да се правиш на обидена, не си дошла за съвет как да помогнеш на животното , а да си  успокоиш съвестта че е ок да я зарежеш. НЕ Е ОК. Каквото и да е направило животното, то е в отговор на твоето поведение и отношение като стопанин. Животните не са лоши, стават такива защото хората се отнасят зле с тях. Но ти няма как да го разбереш това. За себе си мислиш само- "Не съм сигурна в нея", а животното как отново ще вярва на човек след като го изоставиш? Какво направи до сега за да му помогнеш? Ти имаш други хора, семейство, приятели, котката има само теб... Горкото животно, дано има повече късмет.
Виж целия пост
# 28
Упражнявали ли сте насилие някога върху котката? Битите животни, обикновено рсзвивст подобна защитна реакция.
Не ме разбирай погрешно, не те обвинявам, просто питам.
Виж целия пост
# 29
Упражнявали ли сте насилие някога върху котката? Битите животни, обикновено рсзвивст подобна защитна реакция.
Не ме разбирай погрешно, не те обвинявам, просто питам.

Не е имало насилие.Карали й сме,имало е пляскане по дупето или муцуната когато дереше мебелите или е пишкала където не трябва,но това е било само за да я научим.Не сме я биели.Даже аз и чистих и я храних и никога не съм я удряла,а тя изобщо не идваше при мен,а мъжа ми който все й се кара и я гони е все при него.
Виж целия пост
# 30
Семкова, ще разкажеш ли малко повече за посещенията на приятелите ти когато котката ги е нападнала?
За пръв път ли идват у вас? Те как се държаха към нея?
Виж целия пост
# 31
"Възпитателното" пляскане по дупето може да е ключът от бараката.
Виж целия пост
# 32
"Възпитателното" пляскане по дупето може да е ключът от бараката.

Е тогава трябваше да я оставя да драска мебелите и да пикае навсякъде ли?
Виж целия пост
# 33
Семкова, ще разкажеш ли малко повече за посещенията на приятелите ти когато котката ги е нападнала?
За пръв път ли идват у вас? Те как се държаха към нея?

Не идва ли са много пъти и тя си лягаше в някой ъгъл и не се закачаше.А сега единия приятел който нападна дойде с детето си което е на 1 годинка.Той си стоеше на дивана с детето а тя спеше на стола,без да й обръща внимание и да я закача тя скочи наеже се цялата и скочи срещу тях.
Виж целия пост
# 34
Чувства се несигурна. Котките са много териториални животни. След стреса от кастрацията и обърканите хормони, сигурно съвсем се е ощурила. Нормално е да си пази територията, а това във вашия случай, е дома. Като знаете, че ще идват гости, осигурявайте спокойствие. Оставяйте я сама в друга стая и няма да има досег с тях.
Виж целия пост
# 35
Потресена съм от разсъжденията на авторката, жалко е.....

Котка живяла цял живот в апартамент няма да оцелее навън, чисто убийство мен ако питате. За съжаление някои не осъзнават, че това са живи същества, а не плюшена играчка, която да изхвърлиш или пък декорация у дома.
Виж целия пост
# 36
Режете връхчетата на ноктите и проблемът изчезва, толкова ли е сложно? Не е куче, че да ви е страх, котка е, единствено ноктите й са опасни.
Домашна котка, ако се озове навън, ще е мъртва до дни. Добре си помислете.
Виж целия пост
# 37
Котето е стресирано и има нуда от възстановяване. Дайте й време!
Това първо. Второ - НЕ се възпиава котка с викане и плясване, това при тях просто не работи. Най-добре е да се научи думата “не” и след това НЕЖНО да се ползва САМО в ситуаци, които са подходящи - точно описаните с драскането, например. Ако драска по дивана бавно, спокойно и нежно, но твърдо се казва Не и се посочва къде може да се драска. Те са умни, разбират много.
Ако я оставите на двор, дори и да я храни някой, а обричате на бавна мъчителна смърт - тя ще агонизира изоставена, паникьосана, в непозната враждебна стеда, пълна с непознати звуци, миризми и агресивни други котки, животни и хора.
Първата ми реакция към темата ти беше да те обвиня в егоизъм и че изоставяте безотговорно котето, но като прочетох - нямате лоши намерения, просто не я разбирате добре явно.
Някой беше дал добра препоръка - дайте й време, в което да е на спокойствие, 1-2 нови играчки, малко повече игра с нея, мило отношение. Кастрацията е голям стрес! Може да мисли, че и вие сте в риск от разни хора и да се хвърля да ви пази. Ще й мине, само не реагирайте с викове, бурни емоции.
И не я оставяйте, това е жестокост!

Виж целия пост
# 38
Кастрацията на женска котка наистина е голям стрес. При мъжките е тип манипулация, при женските си е операция. Когато кастрирахме нашата беше няколко дена в тотален стрес. Криеше се под креватите, опитваше се да си разближе раната, беше замаена. дори ме ухапа- мен, овекът, който я е хранил с пипета с мляко. Да, обаче аз съм и човекът който й причини това макар да  я държех на ръце докато я приспиваха и вързваха в клиниката. Ревах пред операционната макар кастрацията да беше за нейно добро при живот в апартамент.  Фактът обаче беше на лице. Пръстът ми е леко деформиран до сега, но се с правихме със ситуацията, с добро думи, обич. За децата ни котките бяха членове на семейството. Дори се изживявсхс като пазачи, докато те бяха по-малки. мъжкаря ръмжеше като куче ако чужд човек иска да влезе в детската.
Животните са животни, те имат инстинкти, човек е умният в ситуацията, който трябва да търси начини. Иначе да го метнеш навън е консуматорско - до сега беше ок, сега си ненужен.

А котката се гали на мъжът в семейството защото познава инстинктивно  йерархията и усеща че той е алфата.
Виж целия пост
# 39
Котето е стресирано и има нуда от възстановяване. Дайте й време!
Това първо. Второ - НЕ се възпиава котка с викане и плясване, това при тях просто не работи. Най-добре е да се научи думата “не” и след това НЕЖНО да се ползва САМО в ситуаци, които са подходящи - точно описаните с драскането, например. Ако драска по дивана бавно, спокойно и нежно, но твърдо се казва Не и се посочва къде може да се драска. Те са умни, разбират много.
Ако я оставите на двор, дори и да я храни някой, а обричате на бавна мъчителна смърт - тя ще агонизира изоставена, паникьосана, в непозната враждебна стеда, пълна с непознати звуци, миризми и агресивни други котки, животни и хора.
Първата ми реакция към темата ти беше да те обвиня в егоизъм и че изоставяте безотговорно котето, но като прочетох - нямате лоши намерения, просто не я разбирате добре явно.
Някой беше дал добра препоръка - дайте й време, в което да е на спокойствие, 1-2 нови играчки, малко повече игра с нея, мило отношение. Кастрацията е голям стрес! Може да мисли, че и вие сте в риск от разни хора и да се хвърля да ви пази. Ще й мине, само не реагирайте с викове, бурни емоции.
И не я оставяйте, това е жестокост!



Благодаря за разбирането.Наистина нямам лоши намерения.Аз винаги съм имала животни само,че повечето съм ги гледала в двор и не дъм имала такива проблеми.Па принцип нашата котана е с мн силен и изявен характер от малка.Не обича да я галят да я мачкат.Дори мен преди кастрацията изобщо не ме обичаше,все ме хапеше дереше и т.н.Сега е мн по добра към мен при положение че аз я заведох на кастрацията.Но само като я видях как превъртя буквално доста се изплаших.От няколсо дена постоянно чета някакви неща да разбера защо така стана и съм зоста объркана.
Виж целия пост
# 40
Мен ме оперираха коремно миналата година и честно казано и аз имах инстинкт да се отбранявам всеки път, когато някой се доближеше твърде много до корема ми, та горкото коте сигурно е в подобна ситуация. Само че е коте Simple Smile
Карайте спокойно, с любов и разбиране всичко се оправя.
Котетата не обичат много да ги галят и пипат по принцип, кучетата са по тази част повече.
Нека да се почивства спокойна, обичана и да се повъзстанови и веднага ще се успокои
Виж целия пост
# 41
Силно се надявам да е така.3наче раната й зарасно даже вече има малко козина.Мога да кажа че сравнително бързо се възтанови.Имам време докато родя,надявам се да нямаме проблем,защото тя не обича много децата.Тя не обича никой освен мен и мъжа ми,но това е друго.
Благодаря ви много за съветите,ще се радвам да получа още.
Виж целия пост
# 42
Оставете...Незнам защо се обърнах за мнение тук.Обичам я страшно много,но след тези две изпълнения незнам дали няма да посегне на мен или на детето ми.Не съм сигурна в нея.Ако наистина бяхте на мое място и бяхте видяли какво става едва ли ще разсъждавате така.
Благодаря за оплюванията.Сама ще реша какво да правя.
"Страшно много я обичам" никак, ама никак не се връзва с "ще я оставя на село, щото нападнала някого си там"!
Ми виждала съм такива изпълнения! Имала съм такива котки. Първият ни котарак нападаше със зверска ярост братовчедките ми и леля ми. Ами просто го затваряхме в друга стая, когато ни дойдеха на гости! Веднъж нападна и мен, издра ми клепача, едва не ми извади окото, бях го стреснала. Ми не ми мина през ума да го изхвърля, нито на майка ми и баща ми, щото за разлика от теб влагаме малко по-различно чувство в "обичам го страшно много"! Другия ми котарак нападаше гаджето ми (вече съпруг), ама не можеше да го понася. Ми не изхвърлих животното, въпреки, че ММ ми подмяташе такива идеи и отказваше да идва вкъщи. Сегашната ми котка от време на време съска на сина ми, един път дори се наложи да го вардя от нея. Спогодиха се с времето. Аз не съм гледала животното толкова години да го изхвърля при първия проблем, котките винаги са били пълноправни членове на семейството. Да не мислиш, че само твоята котка е нападнала някого??? И че всички хора изхвърлят животните си, ако не се държат като плюшени играчки? Наистина прекаляваш и нямаш никаква, ама никаква отговорност към животното, което си поела ангажимент да обгрижваш. И за съжаление са много хората като теб.
Виж целия пост
# 43
Кастрацията на женска котка наистина е голям стрес. При мъжките е тип манипулация, при женските си е операция. Когато кастрирахме нашата беше няколко дена в тотален стрес. Криеше се под креватите, опитваше се да си разближе раната, беше замаена. дори ме ухапа- мен, овекът, който я е хранил с пипета с мляко. Да, обаче аз съм и човекът който й причини това макар да  я държех на ръце докато я приспиваха и вързваха в клиниката. Ревах пред операционната макар кастрацията да беше за нейно добро при живот в апартамент.  Фактът обаче беше на лице. Пръстът ми е леко деформиран до сега, но се с правихме със ситуацията, с добро думи, обич. За децата ни котките бяха членове на семейството. Дори се изживявсхс като пазачи, докато те бяха по-малки. мъжкаря ръмжеше като куче ако чужд човек иска да влезе в детската.
Животните са животни, те имат инстинкти, човек е умният в ситуацията, който трябва да търси начини. Иначе да го метнеш навън е консуматорско - до сега беше ок, сега си ненужен.

А котката се гали на мъжът в семейството защото познава инстинктивно  йерархията и усеща че той е алфата.

При нас кастрацията също беше ужас.Даже лекарите,който я оперираха казаха,че от години не са виждали такова нещо,естествено беше голям стрес за нея.Не можеха да я изкарат от клетката да й бият упойка.
Виж целия пост
# 44
Котките, обикновено странят от бебета и малки деца, защото издават странни за тях звуци, шумни са и са постоянно в движение, което на тях никак не им допада и затова предпочитат да се уединят някъде, далеч от тях.
Виж целия пост
# 45
Освен това котките се плашат от малки деца, защото викат, пискат и търчат наоколо. Което не значи, че ще се плаши от твоето, защото то ще израсне с нея. ОТношението към чуждите деца няма нищо общо с отношението към бебето в семейството. Но от чужди деца я пазете, всичките ми котки се плашеха и съскаха на малки деца.
Виж целия пост
# 46
Ооох толкова ли е просто да дадете един нормален коментар.Като:това не е редно направи еди какво си,пробвай се по еди какъв си начин,а само знаете:ти безотговорна,егоист,такива хора като теб..,и т.н
А може би аз не се изказах правилно не съм го решила на 100%,иссах да разбера дали някой се е сблъсквал с такава ситуация и какво може да ми препоръча.
Виж целия пост
# 47
Ами казахме ти, всеки стопанин на котка се е сблъсквал с такава ситуация, да не мислиш, че си единствената? котките, които никога не са проявили агресия към външни хора, еле пък към малки деца сигурно се броят на пръстите на едната ръка. Ограничаваш контактите на котката с чужди хора и не я допускаш в стаята, ако има малки деца. Толкоз. Твоето не го брой, към него отношението ще е различно, гаранция.
Виж целия пост
# 48
Ами, имаше много хубави отговори и съвети, които се дадоха. Очевидно котката ви е много стресирана и реагира така на чужди хора, защото се чувства заплашена и се опитва да "прогони" натрапниците в личната й територия. Дайте й време. Направете й "скривалище". Нашият обича да се крие в чекмеджетата под леглото, там се чувства в безопасност.Котката няма да нападне бебето ви, тя има нюх и усеща, че е ваше. Това, което направихме ние, по съвет на акушерките, беше таткото да носи всеки ден носени бодита от бебето и да ги оставя вкъщи, за да може котката да свикне с миризмата му, докато сме още в болницата.
Виж целия пост
# 49
Отговаря се според това, което сте споделила в темата и са напълно прави момичетата.
Осиновеното ни коте беше едно страдалче, адски уплашено и на ръба на живота си, ребрата му се брояха, трябваше много време и на нас и на него за да свикнем да съжителстваме заедно, отначало ни нападаше, беше издрал адски съпруга ми, но и през ум не ни е минало да го "изхвърлим". Котката е част от семейството и като такава се полагат адекватни грижи, животното разчита единствено на нас и сме длъжни като сме поели тази отговорност да я доведем до край.
Предишното ни коте, което почина израсна с втората ни дъщеря, спеше с нея в бебешката люлка и я пазеше, денонощно беше при бебето, най-смешни бяха като я чистеше, радвам се, че децата ми ще имат възможността да израснат с домашен любимец у дома, защото така ще могат да се научат на отговорност и да поемат такава за чужд живот.
Виж целия пост
# 50
Благодаря Ви.Надявам се с времето да се успокои,защото така се шашкаме и ние,да се чудим как да реагираме.
Просто наистина за първи път я виждаме такава и за нас е необичайно.Тя спи до главата ми и след първата случка ММ цяла нощ е поглеждал котката,да не би да скочи.За нас тази реакция е мн чужда.
Виж целия пост
# 51
Ще се успокои, но и вие трябва да сте толерантни в случая. Това е тежка интервенция, кой знае какво е преживяло горкото. Кастрирахме нашия котарак преди две седмици, хем е рутинна операция, но два-три дни не беше на себе си.
Виж целия пост
# 52
Ще се успокои, но и вие трябва да сте толерантни в случая. Това е тежка интервенция, кой знае какво е преживяло горкото. Кастрирахме нашия котарак преди две седмици, хем е рутинна операция, но два-три дни не беше на себе си.

Нашата я кастрирахме на 6 март.И тя в началото  странеше от нас.Да не говорим какъв ужас преживях когато почна да излиза от упойка и като стана и искаше да се качва и да слиза от дивана,а не можеше да се движи още.Не искам да си спомням.
Виж целия пост
# 53
Да, залитат и са с уголемени зеници, което изглежда стряскащо Blush Дайте си време. Котките също си имат характер и особености. Аз съм с четири животни вкъщи. Мъжкото ми куче позволява на бебето да го язди и тормози всячески, за разлика от мен, която го овиква постоянно, за да се научи, че не е правилно. Женската ми обаче си му ръмжи и захапва при всеки удобен случай Joy Той го приема като игра и все в нея се вре, а тя се крие при мен супер нещастно. Мъжкият ми котарак си му съска и бяга от бебето, а женската пък е като скачен съд с него - пръв приятел във всички бели и му позволява какво ли не (за мой ужас и дърпане на опашката Confused). Така че успокойте се - ще се справите със ситуацията и ще се наместят нещата с времето.
Виж целия пост
# 54
Сега идва следващия въппос:
Някой водил ли е коткато/кучето си на психолог?
Защото преди малко от клиниката в която кастрираха моята котана,като  обясних нещата доктора започна да се смее все едно за първи път чува такова нещо,каза че може да е ЛЕКО стресирана,хормоните докато се наместят...ако не се оправи на психолог.
Как си представяте моята котка да ходи при някой или някой да идва.ха-ха-ха.Та те едвам я кастрираха.Ако някой се прежали.
Ще ходя за още едно мнение другаде
Виж целия пост
# 55
Има такива практики, но дали ги има тук в БГ, е друг въпрос.
Виж целия пост
# 56
Доколкото познавам котешката натура, ако има такъв специалист, който според мен ще трябва да е по-скоро бихейвиорист (поведенчески психолог, мКр че не е точен превод), то той трябва да идва в къщата, повечето котки се паникьосват при местене/пътуване.
Моята е вече научена и ходи относително спокойно на почивки с нас, включително можем да я оставим сама в стая в хотел без да има никакви поражения върху мебели, но това се приучава още от ранна възраст. И му носим тоалетна, драскалка и играчка.
Така че ако попаднете на такъв - поне той да идва, а не да се влачи животинчето напред-назад.
Виж целия пост
# 57
Semkova,
Не прибързвайте да оставяте котето на двора, ще кажа защо. Апартаментска котка, която е свикнала на уюта вкъщи, трудно свиква в двор, а дори да свикне, е винаги изложена на опасност. Едва ли ще се пази от кучета, хищници, които дебнат навън, преминаващи коли или отрови, оставени за кучета или мишки...На село сме имали котки и трябва да ви кажа, че средната продължителност на живота им не беше много голяма...то не е само до хранене и поене, проблемът са опасностите Sad Дворната котка до голяма степен е улична, те обикалят много и всичко може да им се случи, колкото и да ги пазите.
Относно вашия случай - според мен котето е нападнало познатите ви, защото е било още стресирано от кастрацията. Някои казват (не знам дали е така), че хормонално разликата настъпва няколко месеца след кастрацията. Тоест може още да има хоромонално объркване при мацата, отделно, че упойката се чисти бавно от организма, а и раната вероятно я е боляла. В същия момент, в който животното страда, идват неприятно (за него) хора, които не познава. Предпазила е вас и себе си.
Чувала съм за някакви добавки или каишки, съдържащи хормони, които успокояват кучетата. Не знам дали има такива и за котки. Ще се поровя в интернет и ще пиша.
На ваше място бих си оставила котката вкъщи, просто ще й осигуря по-спокойно кътче, където да стои, нейна къщичка, където да е на сигурно място, особено като идват непознати хора.

Виж целия пост
# 58
Апартаментна котка няма да свикне навън. Обричате я. Котката е стресирана, а вие искате да й докарате още по- голям стрес?
А какво да правя?
Как какво - аборт прави! Simple Smile Grinning

Шегувам се, разбира се. Просто не допускай чужди хора у дома. Още повече сега, когато е сезон за разгонване на котките. Грижи се за котката си, отделяй и достатъчно внимание (но без да нарушаваш личното и пространство), т.е. играй си с нея, когато тя е в настроение, но не я закачай, когато тя не проявява инициатива. Осигури и пълно спокойствие. Давай и пълноценна и разнообразна храна. Тя е приела операцията като незаслужено наказание. Живее си с години спокойно и щастливо с хора, на които има пълно доверие... И изведнъж те я водят при някакви чужди хора на непознато място, където и причиняват нещо болезнено и неприятно. Без никаква причина от нейна гледна точка. И без начин да и обясниш, че това всъщност е за нейно добро. Естествено, че ще е стресирана и настроена подозрително, особено към непознати. Просто я накарай да почувства, че е на първо място за теб и съпруга ти. И след няколко месеца би трябвало нещата постепенно да се нормализират.

За бъдещото бебе не се притеснявай. Котката ще го приеме като част от семейството и дори като свое дете и по никакъв начин няма да му навреди. По-скоро проблемът ще е как да го научиш то да уважава котката и да не я стресира, когато започне да ходи само и има желание да я гушка и мачка, без значение на нея харесва ли и.
Виж целия пост
# 59
Здравейте,справихте ли се с проблема? В същото положение съм с моята хубавия и се чудя,дали ще се харесат с малкото.
Виж целия пост
# 60
След вече месец и почти и половина с коге и бебе мога да ви кажа, че котето го е страх от бебето, а бебето въобще нищо не разбира.
Няколко пъти поднасяме детето към котето, за да го подуши обстойно, но той като че ли се страхува и го избягва. В началото слагах комарник през нощта на креватчето (кошничка е все още), за да избегна котешки набези, но такива няма. Вече месец не слагаме. Детето спи в едно помещение с нас. Като го изместим в собствена стая, ще затваряме вратата.
Налга се, обаче, малко повече игра и гушкане и ресане на котето, защото се чувства малко изоставен с денонощните грижи, които (не вижда че) полагаме за бебето.
Стоскам палци да продължават така лежерно нещата по този пункт!
Виж целия пост
# 61
Здравейте,справихте ли се с проблема? В същото положение съм с моята хубавия и се чудя,дали ще се харесат с малкото.

Да.Не я заведох на село,но все пак вече почти година живее навън и е мн щастлива.Моята котка не е породиста и домашна т.е хпеди да я вземем да си я гледаме е живяла на двор,то и за това използваше всеки удобен момент да види вратата отворена и да се изстпеля навън.Като разбрах, че съм бременна започнах да я пускам по често през деня навън пред блока,и тя вечер се прибираше.В един момент спря да иска са се прибира,насила я прибирах и така малко по малко,тя спря да си идва.Забелязах,че е мн променена,мн по спойна и щастлива е навън,даже от някъде дойде едно малко котенце и с него станаха големи приятели.Който и комшия да мине им слага храна и вода.Даже си мисля,че през тезш години в които е живяла затворена,не й е било комфортно.Но всяка котка е различна.Определено къщните котета ще са в двете крайности(както казват зр момичета)или няма да припари до детето или ще го обгрижва като свое.Успех ви пожелавам.Просто трябва редовно да му чистите и решете за да няма косми.
Виж целия пост
# 62
Апартаментна котка няма да свикне навън. Обричате я. Котката е стресирана, а вие искате да й докарате още по- голям стрес?

А какво да правя?

Пълни глупости говорите баба и дядо гледаха първоначално единия си котарак в апартамент, после като отидоха да живеят на село и го взеха със себе си свикна. Котаракът на братовчедка и пък зимните месеци живееше в апартамента и в София а летните го водеше със себе си в родната и къща в провинцията никакви проблеми не е имало. На едни съседи на село котаракът също първоначално беше гражданин, но бързо свикна със селския живот. Това мога да кажа за виждането ви относно това, че апартаментска котка не може да свикне след това в къща с двор.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия