Пролетно слънце напича, ОКТОМВРИйче вече тича! - Тема 16

Ръст скоро не съм мерила. Килограмите тя сама си ги мери редовно, защото ѝ е любимо занимание да вземе кантара, да го включи и да се премери. И така по 4-5 пъти. Та от онзи ден - 11.5 кг.

Весела Коледа! Малки и големи да сме живи и здрави!
Дядо Коледа тази година донесе два конструктора, книжки, няколко коли, конче за яздене, дрешки. В общи линии многото неща под елхата го объркаха и се чудеше какво да хване. Ако знаехме, че така ще реагира, щяхме да даваме по един подарък на ден.
Иначе, като чета, продължава да е дребен - 88см на около 13кг. И той много обича да се мери сам, но след него през кантара трябва да минем и двамата с баща му, че не мирясва.

Весела Коледа Нека бъдем живи и здрави всички!
Не сме го мерили нашия калпазанин , вчера точно това си говорехме ,но ме е бъзе...,но каквото такова
Иначе под елхата имаше баланс колело(още му е голямо за жалост ) и чорапче от дядо Коледа с лъв( голям лъв си пожела от дядо Коледа) ,количка и стикери(много обича да лепи). И от бабите и дядото още играчки и после и при роднините и така . И той попринцип много се радва на подаръци ,но точно на Коледа не го изчакахме да се разсъни и не беше в вихъра си

Светли празници, момичета! Малко останахме списващите тук, хлапетата поотраснаха и ..., малко е тъжно, нали?!?
С удоволствие ви чета, приятно ми е да разбера какво се случва с вас и малчовците. Желая ви много щастие занапред и дано продължаваме да се срещаме тук...
Хитрушка е много пораснала. Прави отвреме-навреме едни огромни квантови скоци в развитието. Вчера ми направи впечатление последния. Изведнъж речникът й се дообогати съществено. Какви само ги плямпа, като стар човек е.
Правих опит да я пращам на градина, претърпях фиаско. Записахме един ден де. Голям зор беше с тези изследвания. Толкова трудно взех проба за урина, че дълго ще ми държи влага. Цяла седмица въобще отказваше да седне на гърне. Едва я убедих с много кандърми. Накрая прояви неприсъщо търпение и стоя три часа докато успее да свърши работата и беше много горда от себе си. Сама си ръкопляска. Но аз разбрах, че моментът за отказ от памперса не е дошъл. Въобще не се удържа, не разбира кога има позиви.
В градината се е съдрала да реве. Върнаха ми я със синина на челото, удряла си била главата в таблата на леглото в истерия. Нищо не беше хапнала през деня, нито пила. Не си беше играла с децата, въпреки че имаме приятелче в групата. Играла си сама с един телефон в ъгъла, на който все нареждала: “Ела, мамо, вземи детето...”
Когато я взехме с каките, се гушна в мен и повече не ме пусна. Искаше си само млякото и въобще не се отдели цяла нощ. Беше много стресирана. Госпожата ми каза да не я пращам още, не била готова...
Не искала да ходи в бабите. Последно беше им казала, че не искала при стари баби и те се обидили, хаха... Сега е щастлива, че всички сме у дома, е няма такова щастие значи... Милото дете. Ами трудно е, но всичко си заслужава. Много обича братчето, все му говори и го целува. Подава му биберона, чат пат се опитва да му бутне и близалка... Въобще умири ли се, започвам да се притеснявам, че прави някаква беля. Много е щура, само бели прави. Понякога ми се иска да ми се беше паднало послушно и спокойно кротанче, но уви... Да ми е жива и здрава, пък другото каквото, такова...
Режимът ни е никакъв. Става късно и ляга късно. Не иска да изпусне и минута игра. Щом ме види да храня бебето се строява до нас с нейното шише и си пие и тя млякото.  Нямам представа как ще го махам, пристрастена е към това смути. То всъщност е и много вкусно (банан, ягоди и бадемово мляко). Ако променя рецептата го връща, не било хубаво, и е способна да ми извади душата, докато не получи каквото иска.
Чичо й е решил тази зима да я качва на ски, тъкмо да изразходва малко енергия.

Наистина децата сякаш в момента растат с часове. На моето не му спират устата и за секунда!!  Направо ми гърми главата. Добре, че почнах работа, че да видя и аз малко различни хора. Той беше на антибиотик една седмица. Отиде във вторник на ясла и в петък ми го върнаха кашляш. Пуснах секрети и...в носа и гърлото бактерии. Пак антибиотик. Направо в чудо съм се видяла с тая скапана ясла и постоянното му боледуване. Една заплата на месец отива за лекарства, антибиотик и прегледи. Добре поне, ще открих добър педиатър. Бях с резерви за нея , но бързо ме спечели.
Иначе е много щастлив в момента, защото баща му е у дома и го гледа, не го пуснах на сборни групи. И при нас режима отиде на никъде.
Много се радва на дядо Коледа и само за него говори от две седмици

Какъв режим, в момента още къртят и двете със сестра ѝ. Но пък го ударихме на социален живот и се събираме с приятели у нас или на гости. Снощи дребната без никакъв проблем издържа до 1:30.

И при нас градината ще е драматично изживяване. При майка ми няма проблем да ходи, при другата баба обаче, защото се случва по-рядко, е страшен рев. Обяснява, че не иска повече да ходи, че ще плаче и си изпълнява заканата.

И аз едва ги вдигнах сега дребчо и татко му. И единия не иска да става, и другия

И малкият много, много плаче. От края на октомври досега е ходил 6 дни и то непоследователни, реве само маматати, не иска да остава при бабите, ако ме види да излизам от стаята пак рев маматати, ако пък някоя баба понечи да го гушне-край. От 2ри тръгвам на работа, баба му ще го взима на обяд...като види, че ни няма не ми се мисли каква драма ще е, сърцето ми се къса така, но силно се надявам да свикне бързо.

Моето реве, докато стигнем до колата и до яслата. Там не реве. И то не всеки път. Но и той е ходил много малко. Пусти болести

Реват всички,и Елени.Аз отивам,мятам я и тръгвам.

Весела Коледа на всички! Здраве и споделеност ви желая!
Ние с малката сме при нашите до 01.01.2020г. Тя е добре, но много се тръшка и мрънка. Изнервя всички, дори и мен. Когато е кисела, не дава на никой освен мен, дори да и говорят. Трудно приема нови хора, само аз, моите родители и баща й, който я взима за няколко часа през 14 дни. Не говори за него и не го търси през останалото време.
Подаръци получи един куп дрешки, конструктор, кола, книжки, таблет с приказки и песни, край бебе и дървени някакви. Само книжки я впечатляват, аз чета, след това взима тя и почва на нейния си език. Знае много думи, но изречения не прави. Научи от скоро "Не иска" и го казва когато не иска нещо.
В яслата няма проблеми, с удоволствие ходи, но боледува през 10 дни. Поръчах и коластра за имунитета, дано помогне.
Беше тежка година за мен и нея и си желая за 2020г.здраве за нея най-вече, а за себе си истинска любов. Светли празници!

Честита нова година момичета! Желая ви да ви донесе това което най-много чакате и искате ! Най-вече бъдете живи и здрави вие и хората който обичате!
На повечето деца им е трудно в яслата явно... Голям шок си е за тях ,така да се отделят . Ще видим нашия калпазанин дали ще го приемат тази година,честно казано не знам как ще го пусна
При нас няма успех с гърнето,но не съм и опитвала особено. И да питам има ли дете което все още пие АМ за заспиване,лекарката каза,че отдавна е трябвало да го спрем,но той си го иска.Като ритуал си е за сън...мама мляко,тате лъв..( лягаме и започва баща му да разказва за лъва и така) така заспива той и после в неговото легло.И имаме ли дечица,който вече не спят на обяд ?

И при нас АМ още е на почит. Пие, когато се сети. Не ми пречи. За следобедния сън се надявам още дълго да си го практикува, защото през почивните дни си доспивам и аз. Голямата ми дъщеря го спря малко след тръгването на ясла. В градината доста проблеми имахме заради това. Закостенелите учителки хич не долюбват деца, които им смущават следобедния рахат.

За много години!
Синът ми е пристрастен към АМ. Как ще го махам, не знам. Пак започна и нощем да пие от скоро. Както спи и си говори "мако, макоооо" и изведнъж отваря очите и започва да пищи яко 😀
Пие по всяко време на денонощието, особено сега като си е вкъщи. Като е на ясла, пие вечер по 1526372 пъти. Без АМ няма заспиване.

И ние не минаваме без АМ преди сън. Бяхме го спрели за около месец и и правех айрян, но имаше няколко дни с разстройство и замених айряна с нейното АМ и от тогава не иска и да чуе за друго. Мен това не ме притеснява, щом е за храна не го мисля, все някога ще го откаже