ДНЕВНИКЪТ - тема 98 - Да отслабнем всички заедно!

И лекарства на гладно...

Какво мъчение?!? След шестия ден си е чисто удоволствие Нямаш представа (ако не си правила дълго гладуване) каква вътрешна лекота се усеща, когато организмът премине на режим "разграждане на резерви" и вече не очаква храна. Това е като да куцукаш цял живот с патерици и в един момент да разбереш, че без тях можеш да тичаш Въпреки че по този повод приятелите ми се шегуват в ICQ, че то и магарето на Настрадин Ходжа така било - тъкмо се научило да не яде и взело, че се споминало

Удоволствието е многостранно. Веднъж - от мисълта, че сваляш килограми. Но това далеч не е най-важното. Доста по-приятно е усещането, че имаш контрол над тялото и съзнанието си. Защото това те прави свободен вътрешно. Аз поне на всичко в живота гледам като на уроци, чието усвояване ме прави по-силен. Нали се сещаш за прословутата сентенция на Ницше по темата? Когато ходя на зъболекар и не разрешавам на стоматоложката да ползва упойки - повишавам прага си на поносимост на болка. Когато практикувам екстремни спортове - освобождавам се от страха за живота си. Когато гладувам, това е поредната победа - освобождавам се от зависимостта от храната. Чела ли си "Сидхарта" на Херман Хесе? Когато Сидхарта отива в града, един търговец го пита какво може. "Мога да пиша и смятам. Мога и да постя." - отговаря той. И когато търговецът се учудва каква е ползата от последното умение, Сидхарта му обяснява: "Ако не можех, утре щях да огладнея и да приема да работя за теб за каква да е заплата. А аз мога да стоя със седмици без храна, докато ти ми платиш толкова, колкото поискам.". Темата е дълга и мога доста да кажа по нея, но да не разводняваме темата за гладуването...

Отделен въпрос е, че при дълго гладуване организмът разгражда всички ненужни и паразитни клетки. Смята се, че гладуване над 20 дни лекува повечето форми на рак, точно по този механизъм. Аз съм още на 52 и подобни опасности са мно-о-о-ого далеч от мен във времето, но ако не овладея умението да гладувам, един ден може да ми се наложи да го ползвам, но тогава организмът ще е отслабен, психиката - обременена и ще е твърде късно... Майка ми, лека и пръст, почина от рак на 83. Ако имаше необходимия психически тренинг, можеше да направи дълго гладуване и почти сигурно щеше да се излекува. Но тя дори не искаше да допусне в съзнанието си подобна идея, затова си отиде...

Не са лекарства, а витамини и минерали. Т.е. вещества, от които тялото има нужда, за да изгражда структурите си. А не отрови, предназначени да убиват нещо, което му вреди. При това подбрани така, че да не дразнят стомаха, особено с изобилието от вода. Аз ги пия профилактично през цялата година. Факт е, че само на вода организмът обеднява на минерали, особено калций и магнезий. Една седмица не е проблем да издържи без тях. Но както е тръгнало (да не се заричам), може да успея да направя и доста по-дълго гладуване. Ще видим...

Гледам, че доста хора намират за полезни мненията ви. Това е нормална защитна реакция на изтласкване на ego-то - то приема всеки аргумент, за да задържи в id-а (неосъзнатото) натоварената със страх от неизвестното и неприятното представа, че читателят също би могъл да се подложи на тази диета.

Между другото - имаше очаквания резултат от чая "Инхуа". И еритритолът действително не предизвиква инсулинов отговор - един час след чая захарта ми пак беше 3.2.

Май нямаш особена представа за КЗ и инсулин, щом твърдиш последното... И понеже явно обичаш да четеш, една препратка за Доинформиране :"Човек може да оцелее без храна МАХ 30 - на дни. ". И подсказка защо умира :защото сърцето Е мускул.

Права си, наборке - нямам представа какво е КЗ, освен ако е Корабостроителен завод Ако искаш написаното от теб да бъде разбираемо, не използвай телеграфен стил и нестандартни съкращения. Когато даваш препратки, прави си труда да поставяш съответния хиперлинк. Сравнително достоверна информация по въпроса колко може да се оцелее без храна може да бъде намерена тук. Посочените срокове за здрав човек са минимум 30 дни, а не максимум. Работещите мускули започват да се разграждат едва когато организмът напълно изчерпи запаса си от мазнини.

Ние тук се опитваме  да отслабнем със някой и друг килограм , при V12  отслабването е страничен ефект просто. Гладуването, прочистването,контрол над съзнанието и т.н  нямат много общо със темата тук, по-скоро ще бъде по-добре разбран във веганска  тема, тема за “лечебен глад", йога  и подобни- теми ,които по някакъв начин кореспондират на неговият начин на живот и мироглед. На мен ми е интересно да чета дневника му, макар че както казах -не мисля че този 15 дневен глад е заради отслабването.Иначе  идеята за постенето  за  кратък период от време  със цел  по-добро здраве  и отслабавне  не е нова ,но едно е да постиш  3 дни , друго -15.
Филмчето за  кратките гладувания-

V12, 3 години пиша обстоятелствено и пространствено, ами... писнА ми. А и всяка информация е на един клик разстояние. Ако човек не може  да я намери, май става и излишно да обяснявам, едва ли ще разбере. КЗ е кръвна захар. Която няма как да е около 3,ако инсулина не е скочил доста, за да я свали толкова. Та, подсладителите може да не влияят на КЗ, но определено предизвикват инсулинов отговор.

Херци, ще се купува онзи бански
Не, че на Липите, Велека, Делфинчето или Корал има нужда от "фръц" бански, ама ей така за новото телО
Кантарев уверено се стреми към под 53 кг.
Вчера от тичане и много работа почти не успях да ям през деня.
З - кис.мляко с протеин
О - 1 кис.мляко ( нямах друго )
В - любимата салата "Сельодка под шубой" и дроб от треска + водка с тоник
Днес - 52,700 кг. Това не съм го виждала от миналото лято!
Нещо ме боли гърло и наблягам на витамин C и повечко Вигантол.
Бях на ендо. и ми каза да го допия и да спра, за да се види след 6м. какви са нивата на D3 и да се прецени за следващото лято дали да се приема или не. Сега е почти 68 при оптимално ниво 20-100. Но като знам, че слънце не ме вижда, по цял ден зад щори в офиса, дори на плажа се мажа с най-високият фактор и седя на сянка, чудя се, дали да не продължа с намалено количество и не всеки ден. Много съм далеч от опасност да предозирам и само може да падне и да се боря да го наваксвам после Бях се притеснила, че има проблем с ЩЗ, но за момента се отлага с диагнозата "Съмнение за Хашимото". След 6м. ще се изследвам отново. Бях се ошашкала да не трябва да пия хормон и да се чудя как да си променям храненето, за да не вредя на жлезата с твърде ниски В. Все пак ще гледам да не са прекалено малко или нула. ИР - напълно овладяна. Доживях!

Девети ден на вода. Тегло - 73.2 кг, кръвно - 121 / 83, пулс - 75, кръвна захар - 3.4. В общи линии - нищо ново. Нито ми е по-зле, нито усещам някакъв прилив на сили. За допълнителна мотивация извадих от купчината с парцали някакви стари дънки от преди 10-15 години. Обух ги и ги закопчах - стоят ми като ластични, плътно по краката ми. А на времето като си купувах панталон, винаги гледах да има поне 5-6 см свободни на бедрата, така че да мога да хвана с два пръста 2-3 см плат. Което е нормално - тогава се теглех всяка сутрин и качах ли над 72, решавах, че съм много дебел и преставах да ям него ден. Но все пак има прогрес - преди гладуването беше абсурд да се намъкна в тях, за закопчаване да не говорим.

Спомням си с носталгия лятото на 2012-та - като излязох от болницата след две седмици в реанимация и и още две в белодробно. Влачех се като новородено коте, но бях станал 67... Спирам, защото усещам, че започвам да звуча като в оня виц: "Група американски домакини със завист разглеждат снимки на концлагеристки от Освиенцим"

@Kaisia
Не съм казал, че и този път ще е 15 дни. Може още утре да проям, ако ми стане лошо. А ако имам късмет, надявам се да изкарам до края на месеца. Предния път прекъснах на 15-тия ден, защото започнах като се събудя и се опитам да стана, след половин час пак да се събуждам в леглото. Явно губех съзнание и падах обратно, което ме разтревожи. Но сега, като съм подготвен, мога да правя дихателни упражнения преди ставане и да продължа.

@Франсоаз
Меря си кръвната захар всеки ден заедно с теглото, пулса и кръвното налягане. Чай с еритритол пих на 6-тия ден, когато беше кризата, и на 8-мия. Ето стойностите по дни:

Ден	2	3	4	5	6	7	8	9
Кр. захар	3.2	3.2	2.8	3.1	4.0	3.3	3.2	3.4

Не виждам съществена разлика с останалите дни. А и преди чая и час след него стойността беше еднаква.  Затова реших, че еритритолът няма инсулинов отговор (както си и пише по сайтовете). Всъщност, ако ме пита някой защо изобщо си купих глюкомер и правя тези измервания - и аз не знам Ама като видях прИмоцията, че го дават безплатно, ако си купиш две опаковки измервателни лентички - не издържах. Ей тъй на, да си имам занимавка...

V12, щом си ветеран в гладуването защо не пробваш нещо по-софт - например 2 дни ядеш нормално, след това имаш ден само с 500-600 калории, после имаш още 2-3 нормални дни, като можеш да си позволиш някое излишество ако те влече... и така. Или един ден седмично чист воден глад. Но с този експеримент губиш мускули, и не чак толкова мазнини. Които така или иначе пак се завръщат.

Днес ще се проввам да направя фаст, 24 ч на нищо, само кафе (небронирано). И ако ми стане зле сок от портокал. Дано да успея, вечерта ще ям салата. До тук на ден 19 съм -4 кг, дрехите започнаха да ми хлопат, доволна съм.

Лъки, вчера ми се получи промяна в плана. След 24 часа на вода, вечерта се храних. Та днес по луната - пак вода (дотук 1,8 л гореща).
Защо всички искате да прекратите фаста на V12? Той е решил какво иска да направи, дори не му е за пръв път и освен това се е предизвикал да издържи 15 дни. За мен постовете му са много полезни (вчера отказах натурални фурми, въпреки че бях доста гладна, точно защото си спомних за контрола над тялото, за който обясни V12).

Ааа, всеки е свободен да прави каквото си иска. Аз го чета въпреки, че не одобрявам, той си знае, мъж е на 52, не е малко дете.

Аз не знам дали вкл. на В12 в темата е добре с това @гладуване@ . В смисъл не съм на ясно кзде е границата с гладуване до себенавреждане и затова няма да участвам със съвети.

Ако просто прави рамадан и след залез слънце си отяжда да каже, да не плаши хората. 

Този път пълнолунието направо ми разказа играта!
Не съм мигнала и за секунда
Щях да ходя в залата или да карам колело, но нямам никакви сили. Да не говорим, че от безсъние ужасно ми се дояждат вредности. Сварих едни яйца и зорлем ги нагъвам с масло. Дано ми минат мераците да набъркам някоя паста.

Десети ден на вода. Тегло - 73.3 кг, кръвно - 101 / 65, пулс - 67, кръвна захар - 3.2. Физически - все същото. Лежа, чета книги, ровя из нета... Но пък цяла нощ сънувах ядене в най-различни форми. Както казваше баба ми: "Гладна кокошка просо сънува!"

@pepa57
Ами защото това ми звучи малко като "почната и недовършена" Не съм такъв човек - да спазвам графици и разписания, да си броя хапките и калориите... За мен това е по-уморително от пълното гладуване. Имам един такъв клиент, който всеки понеделник кара само на вода. В интерес на истината, за 59-те си години изглежда удивително добре. Но той е бизнесмен, свикнал да си поставя цели, да прави планове и да се придържа към тях... Докато аз обичам да ям когато ми се яде, да спя когато ми се спи... По-лесно ми е като се натрупат излишни килограми, да ги сваля бързо, отколкото да се тормозя всеки ден по малко.

Що се отнася до мускулите - аз не поддържам много излишни такива. При гладуване организмът първо започва да разгражда неизползваната мускулна маса. При мен беше по бедрата, затова ме боляха слабо няколко дни. След това започва да разгражда мастните натрупвания. Едва когато те свършат, преминава към разграждане на използваните мускули и вътрешните органи. Което вече е патологичен процес и до там не трябва да се стига.

@bella_ciao
Не си отяждам, само си отпивам на вода Де да можеше да си хапвам нощем и да свалям с това темпо! Границата между полезното за организма гладуване и увреждането му е някъде между 30-тия и 35-тия ден за нормален здрав човек. За тези с наднормено тегло - доста по-далеч. Ето тук четох за някаква доста затлъстяла американка, която изкарала 119 дни. Но не мога да гарантирам за достоверността на информацията.