Изи, вече си в много хубава седмица! Браво, момиче! Излизай навън и разхождай бременното коремче. Спомням си, когато отидох за тонове при следящата ме АГ (37+2г.с.). Ревях, вдигах кръвно в кабинета и виках: "Искам да раждам вече!", а тя (АГ-то) ми каза: "Трябва да се успокоиш! Това бебе ще излезе, когато има спокойна майка и готова да го посрещне." Някакси се успокоих, макар да знаех, че тепърва предстоят много изпитания и безгранично щастие и любов. След тоновете и прегледа (вече бях с 2см разкритие и стегнат багаж за болницата), отидохме с мъжа ми да вечеряме. Изплаках си напрежението и на другия ден започнах да се "търкалям" по улиците (ох! много ми тежаха тея 30кг, които качих). И след три дена (37+5г.с.) ми изтекоха водите и тръгнах за болницата с широка усмивка! Няма друго такова щастие!
Цветно цвете, Емека, Бамболинка, вие давате голям кураж и надежда! Бъдете здрави!