Любители на Котки - Тема 133

Момичета, на наша Миа никога не й поникна козината след като я бръснаха за кастрацията, а вече минаха 8 месеца, останаха си едни наболи косъмчета, но предимно се вижда розово тумбаче. При някой друг така?

Моят "парашутист" преди операцията беше обръснат: 1) по корема, доста голяма площ, за да "хване" ултразвука, когато го преглеждаха да няма вътрешни кръвизливи/разкъсвания; 2) цялият преден десен крак, чак до врата, където е опериран; 3) двата леви - преден и заден крак - под "коляно", заради абокати.

Ами мисля, че си расте мъх. Не знам кога ще изравни дължини.

И ние се мислим за човек.
 Мия


Киара


ПС: жалко , че освен "харесва ми " няма опция " смях "   , " любов " , "очудено " ..

Овна, и на Ая не й поникна нормална козина на корема след кастрацията (преди 3 год.). Почти половината й корем е с по- къси косъмчета и розовее.
Ето тук се вижда:

Овна , на Тути й порасна козинката.

Като заговорихте за козинка, освен другите ми притеснения свързани с кастрацията, много ми беше жал, че на Мая ще и обръснат пухкавото карамелено шкембенце (то е светло бежавичко, де, ама аз така си му казвам на галено).
При нас козинка расте, има още накъде, но все пак е минал едва месец от кастрацията. На едната лапка където е бил абоката също имаше обръснато местенце, но там козинката бързо порасна и няма и помен дори от бръснача. На шкембенцето става по бавно. При нас пък това зеленото от лекарството няма махане и няма, стои едно такова жълто-синьо-зелено и уж избледня доста, но си е там, то и на снимките го виждате. Кога ще се махне не знам.

На Ая зелено или сребристо не са и слагали, така че не мога да съм ти полезна🤔

Тути беше омазана в синьо-лилаво,махна се с порастването и сменянето на козинката.

Барни имаше нещо сребристо  на лапата върху шева на операцията, което си падна само. А някакви лилави (йод???) петна си има на местата на абокатите.

Таня67, аз също съм забравила да уточня, че черната перла е кастрирана

Момичета, непременно гледайте, особено майките на котараци
https://www.facebook.com/watch/?v=462248434510293

Нашият е вече без камбанки...

А то и ний не сме дебели, само така изглеждаме

Обещах да пиша.

На първо четене харесах доктора, но пак с едно наум. Изчете всички изследвания, рецепти и хапчета. Отрече досегашното лечение - поддържащо било. Би ни две инжекции антибиотик в гърба за да спре възпалителния процес (не разбрах кой точно). Даде ни и за вкъщи - през 48 часа. Каза да продължим всичко до сега + двете инжекции + глюкоза по 10 мл два пъти на ден сутрин и вечер за подхранване.

Обеща ни да изкараме 21 години. Отрече Роял Канин като боклуци и паучовете.
Наложи ни диета (не обещавам, че ще я спазвяме) - сварен ориз и телешка кайма или месо, сурово. Телешкото месо съдържа много протеини, свинското е мазно, но става, а пилешкото - отрова. Най - добре било конско.
Спасихме тая вечер диетата- сварен ориз и телешка кайма. Изяде половината.

Бегинс много се агресира от двете спринцовки. Така ръмжа, че чак мен уплаши. Доктора каза, че е добър знак щом се бори. То и даването на хапчетата си беше истинска битка. Когато ни се поду окото и двата пъти, той беше като полуумрял и приемаше всичко - и хапчета, и влизане в клетката, и послушание при доктора.
Най - интересното е, че след доктора сякаш имахме нова по - млада котка
 Не се крие под завивките, стой при нас, любознателен беше в колата.

Каза да му звъннем след седмица да ни каже какво да правим.
Само че телефона му звъня три пъти докато бяхме там. Или казва, че има пациент, или не вдига защото е зает с пациент.
Котьо, не ти изпълних заръката, извинявай! Аз мълчах, говореха стопанката му или колежката й, която ни заведе там. Тя е отрасла с доктора.
 Заговориха се за  пари и доктори. На нас за прегледа, двете инжекции антибиотик, двете инжекции за два дни (петък и неделя) ни взе 10 лв, вероятно заради нея.

Разбира се, че трябва и данък да платим.
Още не мога да разбера отнашението му към колата - дом или заплаха е. Обичайно той е в клетката на седалката и с господарката му се возят отзад. Днес тя отвори клетката, той не излиза - клетката му е по - сигурна от колата. Тя го извади от нея - в ръцете й стой гушнат.
На връщане от доктора трябваше да купим телешка кайма. Тя отиде, аз заключих и го пуснах да ходи свободно в колата. Тя се върна и решихме да го оставим да видим какво ще направи. Първо стоя на коленете на тази до мен, после легна в краката й. Вибрациите на колата ли го успокояват, там топло или студено е?
После реши да седне в мен - това ни е данъка.
На края паркирах, той се пльосна в краката на тази до мен и се нагласи да спи.
 Насила го хванах за врата и го подадох на господарката му да го прибере в клетката му.
Не мога да разбера отношението му към колата.

Аз съм шофьора, превключвам от първа на втора.

Много се радвам за Бегинс. Дано наистина сте попаднали на правилния доктор и предписаното му лечение да му повлияе добре