Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №15

Аз да си кажа честно, едва изтърпявам Фекели в последно време. А толкова го харесвах в началото. Не може човек, който 40 години страда по една загубена любов, да е сляп за истинските чувства на Йълмаз. Направо се разтапя пред Хюнкяр, а тя много внимава в сърдечните си разговори с него, хеле като опре разговора до Демир и Зюлейха.

Е, да, несравнимото е Демир и мотивите му.
"Цена" или "наказание" - моето впечатление от думите на Демир е същото и ми прозвучаха отмъстително, колкото и да се оспорва това. Той нали Йълмаз е абониран за отмъщението.  
И на мен са ми досадни тирадите на Фекели и извъртанията му, а и тая хиперболизирана история с Хюнкар.

А кой я определя? 
Наказанието е работа на съда. Другото е отмъщение.

Танче според мен, не би я уведомил, защото това не го е споделил с майка си..."Как се казва това?!". Та, още по-малко на жената, в която е влюбен. Може би щеше да й каже след година-две, като се зачуди, защо нямат бебе. Естествено, че Демир отмъщава...отмъщава и за това, че Йълмаз съществува, защото трудно приема, че е имало някой преди него и че Зюлейха още обича Йълмаз. Аз лично за себе си съм сигурна, че дори и да му беше казал Йълмаз още преди ареста, че не са брат и сестра, Демир, както обича лудо, нямаше да остави така нещата, нямаше да се примири и щеше да се опита да се отърве от Йълмаз. Но това си е лично мнение, просто ми е такова усещането.
Катя за "цената" и "наказанието"...и аз мисля така...Демир ги наказва, заради лъжата им за връзката им и те ще си платят цената за тази лъжа...ще търпят. Интересно ми е, че нарича действията на Филиз - "проклятие", защото сам той си е постлал за това, като я е набедил за безплодна и така е прикрил своята ситуация и защитил честта си. Така направиха Яман и с интервюто за любовта - опетниха друга чест, защитавайки своята. И аз едва изтърпявам чичо Фе, много го харесвам, но като извади погледа на "влюбена овца" и направо ми иде да го перна. Толкова лети в небесата, че нищо не забелязва. Чака младите да се помирят, за да може с Хюнкяр да се вземат
Лучия въпрос на гледна точка...за мен не са несравними нещата . За кръвния тест...да си кажа честно, не знам как са откривали бременността, но си мислех, че е имало кръвни тестове и по онова време

Цената я определя Демир, а я плащат Зюлейха и Йълмаз.
А, Дана, благодаря че ми отговори. И моите мисли са в тази посока.
Някой има ли надежда, че до края на сериала ще разберат кой издаде Йълмаз?

Няма смисъл да си обясняваме кой как да възприема думите на героя. Още повече, че се позоваваме на любителски преводи през втори език - едната превела така, другата онака. Ако някой от коментиращите знае турски, нека уточни думите на Демир в оригинал, а не през руски. Но и буквалният превод не винаги действителния смисъл и духа на казаното.

Добро утро!
Лучия, аз съм съгласна с първото ти твърдение. И щях да възприема думите за цената (носенето на последствията от взетото решение, отговорност), ако те бяха изречени от Йълмаз или Зюлейха (между другото, по спомени Зюлейха каза, че са брат и сестра). Изречени от Демир обаче, те придобиват смисъла на отмъщение. Като се вземе предвид и това, че Йълмаз му призна истината, както и последвалите действия на Демир, абе... нищо не го оправдава в моите очи.   Ама те и хората в Адана реагираха по същия начин - Демир е отнел жената на Йълмаз.Няма как самият Демир да не осъзнава ситуацията, защото реагира с бой, а сега се задейства защитния механизъм "проекция" - приписване на собствените действия в случая върху Й. и З. и оневиняване на себе си (моята лъжа беше следствие от техните).
А по повод кръвните тестове, прочетох, че през 70-те години са първите успешни кръвни тестове за бременност въобще в света. Е, в Адана аз не видях жив гинеколог даже, ама лабораторията прави и Количествен тест за hHG хормона.Това обаче го приемам за сценарно изсилване.  

Здравейте!
Благодаря за всичко публикувано!

Видях сцената, заради която гледам този сериал: първата от епизода, Хюнкяр и Демир.
Много ми беше интересно как турците ще представят и коментират проблема за мъжкото безплодие.
Този проблем ме интересува не като медицински, а в контекста на патриархалната и земеделската култура, чийто най-ярък представител в Чукурова е Демир. Тези две характеристики, които всъщност са едно и също, защото те тръгват от древни митологични връзки между плодородието на земята и на човека, правят паралели между тях и поставят социални задачи на мъжете и жените. Тези връзки днес са избледнели, но социалният ред, създаден от тях, продължва да функционира и това е използвано в сериала за Чукурова като район със земеделески характер. В този ред мъжът е с привилегия пред жената, но към него има изисквания. И когато той не отговаря на тях, съответно наказанията към него са по-големи от тези за същите „дефекти“ на жените. Честта на мъжа включва задължителни моменти: жена, деца и създаваните от него блага, в земеделски план – осигуряване на плодородието на земята. Ако той не може да има деца, това рефлектира върху всичко, което той прави, мъжът става „безплоден“ и към своята земя, той изпада от патриархалния ред, губи възможност за различните роли в него. Пред такава опасност се е оказал Демир по време на брака си с Филиз, мъж в разцвета на своите сили и с амбиции в обществото.
Освен това, безплодието на Демир има не само този личен план за мъжа, но и символичния смисъл на невъзможност без промяна да продължи стария обществен ред. И за двете Демир се вкопчва в любовта, която е основното липсващо в идеологията на „раждащата“ култура, тази, която се интересува само от раждането на деца и реколта, но която не респектира чувствата.

Много вярно са разкрити последователните етапи на живот с диагнозата на Демир.   

Вълнуваща, дълбока и много човешка сцена е първата. Майка и син, всеки по свой начин се е опитвал да реши проблема. Майката всъщност е искала да го скрие, да заблуди другите, но и самия Демир, и така да го освободи от мъчението. Докато Демир тръгва по един непознат път, посочен му от сърцето. В края на сезона ни разкриват целия механизъм на мислене и действие на героите от времето на брака на Зюлейха и Демир. Радвам се, че картината, която се очертава от техните разкази, е много близка до тази, която своевременно съм разбирала. Не бях предвидила това, че Демир се е изследвал, но не знаех, че бракът с Филиз е бил толкова продължителен.
След тази сцена и с признанието пред Зюлейха от фрагмана, че Демир е знаел отначало чие е детето, отпаднаха повечето от тайните между тримата.
Филиз не е имала проблеми да стане майка, напредничаво е било дори и това, че Демир се е подложил на изследвания, много мъже не биха го направили. Първоначално не е искал да повярва,  не е искал да приеме, знаем, че с никого не е споделил, дори с майка си. Развел се е, защото в брака, в който и без това не е имало любов, след тези три поставени диагнози не е имало надежда за дете. Набедил е Филиз, защото не е имал друг избор. Нереално е да се очаква да направи признание за собствената си неспособност да има дете, никой мъж по това време и на това място не би го направил. Оценявам това, че има съзнание за извършен грях към нея. „Стопанинът на Чукурова е безплоден, как можех да приема това.“ С тези думи Демир съвсем точно посочва двете си роли, които поради дефекта си не може да изпълни: на баща в семейството и на стопанин на мястото. Ние се запознахме с него, когато след Филиз той се беше отказал от жените, той сам го призна, виждахме го само в компаниите на мъже. Това, разбира се, не е било решение, защото тази култура няма търпимост към неженени. Но той и да се ожени, без дете, пак е щял да бъде изхвърлен от реда. След първата брачна нощ започват да броят девет месеца и няма ли дете, започва тормоз. Демир е нямал изход. Амбициите, които той сподели в началото, са абсолютно нереалистични именно заради безплодието: неговото на мъж и тези на обществото, в мисленето на което Демир е програмирал по това време своето бъдеще. Много от чертите в характера на Демир може би могат да се обяснят като компенсация на този непреодолим дефект в неговата мъжественост, разбирана в духа на патриархалната и земеделската култура. Било е тежко, но е приел истината за себе си.
Влюбването е пътят към лечението, това Демир интуитивно е почувствал. Създателите на сериала утвърждават, че любовта лекува, любовта създава децата. Ако има чудо, това е любовта. Засега може да роди Зюлейха, а нататък – и Чукурова. Медицинският случай на Демир е разрешен между медицината и художественото мислене, следващо културните реалности.
Сега става по-ясен моментът, че в началото Демир е бил готов да живее със Зюлейха, както му е предопределено. В началото той не е предвиждал дете, защото е знаел, че не може да има. Оказва се, той е бил готов да има само нейната любов,  Когато я е гледал в болницата с дете на ръце, той дори не е мечтаел за това.; бил е готов на всичко с нея, дори на риска Чукурова за втори път да разбере, че той не може да има деца. Но погледът му в тези кадри говори какво иска със сърцето си. И следвайки неговия повик, днес той е стигнал до това да има свое дете.
Реакцията на Демир при съобщението за бременността е напълно обяснима. След медицината, затаеното в очакване обществено мнение и действията на Хюнкяр и Зюлейха във връзка с брака и детето, в съзнанието на Демир неспособността му да има деца е напълно приключен проблем. Идващите отвън към Демир съобщения на тази болезнена тема са били приети. Те вече така са се наместили в неговото съзнание, че са се превърнали в негово убеждение. Демир е изгубил вяра в себе си по този въпрос. На същото място таи и друг, че единственият, който може да прави деца на Зюлейха, е Йълмаз. Аднан и Зюлейха изчистиха  честта на Демир и излекуваха неговата болна душа. Но новината отвори отново и двете рани, тълкуването за Демир в първия момент не може да е друго, освен изневяра, следвано от връщане към агресията, първия белег на старото време без любов.

В този момент Демир вече дори не е можел да мечтае за дете.
Водела го е само любовта.
И за обратния път, който трябва да измине днес, за да убеди себе си , че може да бъде баща, е необходимо също време.


 
Някои важни моменти от епизода преди констатирането на бременността:
различните позиции на двамата, следвани още от началото на брака.
Напомнят ни ги, за да видим как върху тях ще се отрази новината:
Зюлейха: „Мой Йълмаз, баща ти рано или късно ще разбере за теб.“
Демир: „Сине мой. Ти ще пораснеш. Ще станеш Аднан  Яман, героят на Чукурова.
Баща ти заради теб може да се откаже от живота. От своя живот.“
Ръкуването между Зюлейха и Йълмаз, което върна спомена за сплетените ръце на прозореца на ареста:
два различни по смисъл жеста.
Това е първото и единствено телесно съприкосновение между двамата след онзи момент на раздяла.
Край на предишните отношения, нови отношения или нов тип отношения ще последват?



Интересно решение на съдбата: писмото беше унищожено, неумишлено, разбира се, с участието на Назира и дъщеря и, най-близките хора на Йълмаз, който ги е взел под своя закрила.

Хюнкяр и Демир са единомишленици при всякакви обстоятелства дотук. Докато Фекели и Йълмаз имат различен противник. За Фекели това са Яман и той почти е постигнал целта си. Докато за Йълмаз целта е Демир. С тройната цена за акциите ще приберат парите на Демир и ще му изкупят тайно земята – идея на бившия „брат“. Всъщност за какво му е на Демир комбинат, когато няма да има земя, от която да получава нужните суровини? Този план предвижда  фактически фалит във времето на Демир. Двамата ще се сродят на ритуала по обрязването на детето, за което Демир пожела да не го спират от футбола. И в това дете и футбола е надеждата да има и друго развитие.

Двамата противници вървят по два различни пътя. Демир следва пътя на любовта, реагира със срив на изненадата, още не знаем реакцията на Зюлейха.
Демир следва мечти. В началото на сезона – тази на баща си, но сега вече своята за комбината.
Йълмаз следва пътя на отмъщението, така ще отмъщава на Демир, на Зюлейха и подкопава бъдещето на своето дете.
Кое ще победи: любовта или отмъщението, е по друг начин зададен въпросът: еволюция или революция ще има в Чукурова.
В този епизод враговете на Демир продължиха да се увеличават, но новината приближи Зюлейха към него.
След реакцията на Демир каква амбиция ще завладее Зюлейха в новата обстановка?

Сехер беше разобличена и изгонена. Но  има причини нейният случай да не е приключил и да се върне отново към Демир. Връзките са: Гафур – Сание – Гюлтен – Хатип ага, а може би и Шермин. Интересно дали от своя страна Зюлейха ще повярва в невинността на Демир, за която Гюлтен чу компромат от Ерджо?

Здравейте момичета,
Ваня добре дошла! Съгласна съм с теб по повод "безплодието" на Демир, отражението на този проблем върху психиката и самочувствието му, белегът в душата му.
Наистина трогателен разговор между майка и син, но Хюнкяр пропусна да каже истината на Демир за своята намеса и така Демир продължава да е в заблуда за мотива на Зюлейха да се омъжи за него.
За някои неща съм на различно мнение:
Не знам, за какво е бил готов Демир или не, но вече коментирахме с Танчето в по-предишни коментари, как би се отразило това желание на Демир да бъде със Зюлейха на всяка цена, въпреки знанието за безплодието си. Не предвиждайки в началото дете, но искайки Зюлейха за жена, Демир би я обрекъл на живот без деца в този брак, без тя да има представа за това и без тя да даде съгласието си за това. Надали Демир би признал на Зюлейха този свой дефект, просто щеше да стане ясно след брака. Да, ако Зюлейха не беше бременна с детето на Йълмаз, според Демир, Чукурова щеше със сигурност да разбере за проблема му, но как той би погледнал Зюлейха, която не би имала представа за това, че е обречена на живот без деца. И другият вариант: Демир да се е решил на брак със Зюлейха не само заради любовта си към нея, но поради факта, че тя е бременна. Стана ясно, че Йълмаз не знае за бебето, иначе щеше непременно да сподели и това. Така че, Демир се насочи освен към любовта си, но и към угодното за него.
Много красива представа за Демир разкриват тези думи и сатанизират Йълмаз, разбира се, но аз имам съвсем различен поглед върху нещата и ситуацията.
Демир следва мечтите си, но е отнел тези на Йълмаз. Демир следва любовта, но е прекъснал със сила и насила тази на Йълмаз. Демир иска детето и има дете, но е отнел това на Йълмаз, защото Зюлейха не е забременяла сама и колкото тя е родител, толкова е и Йълмаз. Детето не е само на Зюлейха. Фактът, че Демир приема детето на Йълмаз за свое и му дава името си, без да уведоми биологичния баща и без да поиска мнение и разрешение от него, това си е отнемане в пълна степен и е морално нечестно и грешно. Демир следва прекрасни неща, но отнемайки от друг и карайки друг да страда. Това не е чисто движение към дадена мечта. Демир има грях пред Йълмаз и трябва да отговаря за това в морален план.
Йълмаз следва пътят на отмъщението, защото мечтите и надеждите му бяха отнети и унищожени. Както ти намираш реакцията на Демир за нормална и обяснима, аз така намирам реакцията на Йълмаз също за обяснима и нормална - неговата жена му беше отнета от мъж, който преди венчавката е знаел истината за връзката им. Това, какво е казала Зюлейха по време на венчавката, за Йълмаз в даден момент няма значение, защото именно мъжът прави първата крачка и в действията на ухажване и по предлагане на брак. Демир е направил крачка към Зюлейха и е предложил брак, знаейки, че тя е жена на друг пред Бога и е сгодена за друг...за Йълмаз. Демир, възползвайки се от това, че Йълмаз е в затвора, отнема жена му, без да има съперник на пътя си. Впоследствие праща убиец, за да се отърве от съперника. Отмъщението на Йълмаз е към Демир и косвено към Зюлейха, която не е спазила обещанието си и е оставила Йълмаз в затвора, а той е влязъл в затвора именно заради спасяването на нейния живот и чест. Както се приема гледната точка на Демир и неговият емоционален свят, така би трябвало да се приеме и тази на Йълмаз. Както културата и традициите се приемат за компонент в мисленето и реакциите на Демир, така същата тази култура и традиции трябва за се вземат предвид и за мисленето и реакциите на Йълмаз. Иначе няма логика и се получава усещане за едностранно разбиране на героите. Още повече, че Йълмаз не знае, че детето е негово, така че няма как това да му се вмени като вина спрямо собствения му син. Греховете на Демир са следствие на културните норми и разбирания, но тези на Йълмаз по отношение на отмъщението - също. Това трябва да се разбере.
Странно ми е, че Демир се свързва само с позитивните: любов и еволюция, а Йълмаз само с негативните: отмъщение и революция. Но всеки сам преценява за себе си събитията и действията от сериала .
За Чукурова - не знам на стопанския фронт кой и как би се развил, но е ясно, че без намесата на Фекели-Йълмаз, Демир щеше да си остане със старото мислене на консерватор и монополист. Именно действията на Фекелиеви "събудиха" Демир и показаха някои нови моменти в отношението към работниците, техни права и друг тип третиране на работната им способност и сила, които нямаше да се променят, ако Демир беше останал монополист, защото той е роден със "сребърна лъжица" в устата и не можеше да усети балансът. Фекели и Йълмаз - родени..единият в обеднял благороден род, а другият дете на родители от работническата класа в Истанбул знаят и познават много добре страната на работника, на нямащия. Така че, еволюцията бих я свързала по-скоро с тях, отколкото с Демир, защото без тях, той нямаше да еволюира в стопанки план. В образът на Йълмаз са вплетени много повече неща от едно чисто отмъщение и революция.
Ако Зюлейха разбере за Сехер от Гюлтен и казаното от Ерджо, то тя трябва да разбере и за изнасилването и за смъртта на Ерджо. Може би така ще стане. Дали ще повярва на Демир...според мен, ще му повярва, но може да използва това, ако има някакви поставени си цели.

Дана, мерси, но още не съм си дошла.
В четвъртък обаче ще си бъда на мястото.

Въпреки че Хюнкяр не каза за уговорките между нея и Зюлейха, а също и кой издаде Йълмаз, от разговора им става ясно, че Демир знае защо Зюлейха се е омъжила за него и за ролята на Хюнкяр в общата им акция.
Демир действа от началото, поемайки голям риск. Но в този риск не влиза възможност той да се ожени за Зюлейха и тя да остане без дете. Защото, ако тя не беше бременна, щеше да е още с Йълмаз. Той щеше да е на свобода и двамата вероятно щяха да са заминали някъде другаде. Ако Демир беше направил по-съществени стъпки към нея в присъствието на Йълмаз, Йълмаз щеше да бъде принуден да каже, че не са брат и сестра. Детето е, което накара Хюнкяр да издаде Йълмаз и да се тръгне към брака с Демир. Хипотезата, че Демир може да причини женско нещастие на Зюлейха и тя да остане без дете, няма смисъл.
Ситуацията, когато Демир се размечта в болницата и по пътя и направи предложение „остани тук, с мен“ е от този тип, когато при по-нататъшно настояване Йълмаз щеше да се намеси, тя никога не може да се реализира. Само че тогава Демир не знаеше, че двамата не са брат и сестра. Но тази ситуация е важна в смисъл, че Демир пожела да бъде със  Зюлейха заради любовта си, а не заради детето. Той първо беше харесал нея още от влака и през този ден на епидемията, който двамата прекараха заедно, направи в себе си крачки към нея, които той тогава не е знаел, че не водят доникъде. Ако човек не рискува, нищо не постига. Както ни показват сега, ако човек с неговата диагноза поеме риска и за себе си, а и за любимата жена, може съдбата да му помогне. С любовта си той е чувствал това и в болницата, въпреки че тогава не е знаел, че в приъствието на Йълмаз не можеше да е със Зюлейха.
Основното е, че Демир тръгна към Зюлейха първо с любовта си. Историите и от влака, и от болницата показват това.
Това по отношение на любовта го прави модерен герой: първо са чувствата, после са децата.

Демир не е отнел нито жената, нито детето на Йълмаз. Зюлейха доброволно се омъжи за Демир и също сама направи детето на  Йълмаз дете на Демир. С една единствена цел: живота на Йълмаз. Зюлейха беше наясно с обстоятелствата по отношение на Демир: тя не го обичаше и мислеше, че той се жени за нея заради детето и не знаеше нищо за неговата любов; знаеше, че той не може да има деца (от чутото от Гюлтен и от инсценировката на първата брачна нощ от Хюнкяр) – това в нейното мислене и е осигурявало в бъдеще възможност да го напусне; от тази инсценировка тя си е правила извода, че Демир държи на кръвната връзка и когато разбере от нея, че това не е негово дете, той ще се откаже от него. Тя си е мислила винаги този брак за нещо временно, от което ще се освободи лесно, ще си вземе детето и с Йълмаз в сърцето и в зависимост от обстоятелствата ще продължи нататък без Демир. И беше изненадана от намеренията за стабилен брак, от любовта към нея, от отношението на Демир към детето и като капак – от забременяването.
Детето е отношение първо между Зюлейха и Йълмаз. Тя като майка решава за двойката, че може да използва детето, за да спаси живота на бащата. Демир няма отношение към това. Той приема детето според това, което майката е решила. Нали тя легна в първата брачна нощ с Демир, без да му каже, че е бременна, без дори да му каже, че е била жена на Йълмаз. Тази имитация на биологично бащинство може да се сравни с пълно осиновяване от съпруг на детето на съпругата. Така Демир става баща на детето, а връзката с биологичния баща се прекъсва.
Сега, тук има някои важни моменти: за правото на биологичния баща и правото на детето да познава биологичния си баща.
Трябва много да се внимава при обсъждането на тези въпроси.
Първо, Йълмаз не знае, че има син. Дали Зюлейха ще поиска да му каже или не, това зависи от нея. Демир няма отношение към това. Зюлейха и Демир прехвърлят детето към дете на Демир в една процедура на напълно нелегитимно ниво: няма нито религиозно, нито юридическо лице. Дори Демир официално не знае от нея, че тя прави това; в началото тя го кара да си мисли, че е биологичен баща. Не знам какъв е бил режимът на осиновяване по това време в Турция. Познавам осиновяването в България по това време. Предполагам, че тенденциите са подобни. През 60-те години у нас пълното осиновяване, при което се прекъсват връзките с биологичните родители, усилено върви към основен начин на осиновяване, през 61-ва година временно се въвежда като ултимативно. В такава светлина виждам и бащинството на Демир по отношение на бащинството на Йълмаз. Докато за Зюлейха от такъв тип отношение в началото, в нейното съзнанието детето непрекъснато се движи от връзката с Демир обратно към Йълмаз.
Правото на детето да познава биологичния си баща/родители е понятие от нашата съвременност. В епохата на сериала на децата се гледа, вкл. и при осиновяване, от гледната точка на интереса на семейството. Това, че Зюлейха иска да върне детето при биологичния баща Йълмаз, не е защото тя използва понятия от съвременни международни конвенции по закрила на децата, които въвеждат тези понятия, а защото тя обича Йълмаз. Това е нещо съвсем различно. По това време, ако пак съдя от българското осиновяване, биологичните родители/баща остават в тайна от детето. Затова нашите разсъждения не трябва да смесват понятия и представи, които се развиват много динамично в последните десетилетия със съответните им от онова време. Не можем да изискваме от героите на 70-те нашите съвременни разбирания.

Еволюция или революция употребявам в друг смисъл: дали местното (затова тук слагам Демир) ще се промени и ще си върне водещото място или новото ще залее всичко и от старото няма да остане нищо (а тук - Йълмаз). Тук няма положителен и отрицателен смисъл.   

Привет,
Ваня
Разбирам доста от нещата в друга светлина . Това, какво прави Зюлейха е следствие на влиянието на Хюнкяр, за което влияние Демир знае, но се прави, че не знае. Това трябва да се има предвид, както и фактът, че Демир реагира на база на цялата информация, която има, а не в резултат на действията само и единствено на Зюлейха.
Мисля, че Демир знае, че Хюнкяр е издала Йълмаз и може би е говорила със Зюлейха, приела я е радушно, въпреки, че е била слугиня, точно заради любовта на Демир и бебето в утробата й. Но Демир не знае за изнудването на Хюнкяр, предполага обаче за съветите й към Зюлейха да не казва за бебето, да не казва и за връзката й с Йълмаз. Зюлейха не премълча всичко това по свое усмотрение, а беше заплашена от Хюнкяр със живота на Йълмаз. и с гневния и ревнив характер на Демир. Лично според мен, Демир не знае за споразумението: брак-живот на Йълмаз, което е важен момент.
Защо да няма смисъл? Демир се влюби в Зюлейха далеч преди бременността й. Да приемем, че тя не беше забременяла от Йълмаз, него го арестуват, тя е сама...Демир би направил крачка към нея, нали я обича лудо и го интересува само любовта. Той щеше да иска брак с нея. Въпросът тук е, че Зюлейха нямаше да се съгласи, а още по-малко Хюнкяр. Нямаше да има сделка, но самият Демир би бил готова да я вземе за жена и да я държи в брак без деца.
Не съм съгласна. Йълмаз не се намеси, защото Зюлейха го лъжеше за намеренията и ухажването от страна на Демир. Няма предпоставка да мислим, че нямаше да продължава да го лъже. Него го арестуваха, Демир отиде при него и разбра за връзката им, но ако Зюлейха беше повръщала от епидемията и не беше бременна от Йълмаз, Демир пак щеше да й направи предложение за брак - нали я обича...е, и тогава?! Това предложение за брак от негова страна няма ли да включва перспективата за брак без деца и без тя да стане майка, имайки предвид неговата убеденост в безплодието му, потвърдено от няколко лекари?! Брак нямаше да има, ясно е, защото тя щеше да откаже и Хюнкяр да се противопостави...но самият Демир щеше да се опита да я има и да я притежава по законен начин в брак, дори и тя да не беше бременна, нали?!. Оттук следва, че е бил готов да и предложи живот като приказка, но да премълчи, че ще е живот без деца. Ако се отхвърли това предположение, то ще бъде вярно, това, че Демир е предложил брак на Зюлейха основно, защото е знаел, че е бременна и че ще има дете...и това го е устройвало и него.
Много романтично, но не мисля, че точно това е чувствал, защото ако беше така, то сега нямаше да реагира така, а щеше да благодари за чудото, което е станало. Демир е бил сигурен, че никога няма да има деца и реакцията му от фрагмана го доказва. Нямал е надежди, нито предчувствия, защото иначе щеше да вярва и тази вяра щеше да доведе до различна реакция от тази, която се вижда.
И тук не съм съгласна . Не може да се изключи информираността на Демир. Демир много добре е знаел, че Зюлейха е бременна от Йълмаз, както и за връзката им, предполагал е и за причините, поради които Зюлейха се е съгласила. Фактът, че Демир се правеше на незнаещ не изключва знанието му и действията му в съответствие с това познаване на ситуацията. Той предлага брак на бременна от друг мъж жена и е наясно с намесата на майка си по другата линия. Биологичният баща е жив и не е давал съгласие детето му да се отглежда от друг. Всичко това води до момента в който морално правилното би било или Демир да е честен със Зюлейха, имайки предвид информираността му и знанието му за линията Хюнкяр или да не предлага брак на Зюлейха. Демир много добре знае, че именно Хюнкяр е накарала Зюлейха да си мълчи и точно за това и той си мълчеше, защото му беше изгодно. Зюлейха си мълчеше заради гневния и ревнив нрав на Демир, а той си мълчеше, защото искаше да я направи своя жена и да приеме детето на друг, което дете ще го спаси от обществен позор. Отделно: Зюлейха няма моралното право да решава за двойката и тя това го знае...именно за това непрекъснато говори на бебето за баща му, за това написа и сумати писма, които само по стечение на обстоятелствата на стигаха до Йълмаз. А, Демир няма моралното право да лиши друг мъж от бащинство, позовавайки се на действията на майката и то при условие, че знае причините за тези действия и за намесата на майка си Хюнкяр. Т.е. той знае, че върху Зюлейха има определен натиск и той мълчи, защото му е угодно....много му е угодно да си осигури наследник.
Не може да се говори за осиновяване, защото за такова, майката също бива отделена от детето. Или, ако друг мъж иска да осинови чуждо дете, то биологичният баща трябва да даде съгласие. По онова време в Турция дори и аборт се е правил с позволение на мъжа-съпруга. При изнасилване с бременност, жената се е омъжвала за насилника, независимо, че може да е била сгодена за друг или пък да е поискана от друг. Биологичният баща в Турция както сега, особено пък по онова време е имал своята голяма тежест, така да се каже и тази връзка не би могла да се прекъсне лесно, още повече в морален план.
Това няма отношение в случая, защото става въпрос за осиновяване, следствие на съгласие на двамата родители да се откажат от детето си; нежелание да се грижат за детето си; невъзможност да се грижат за детето си и пак със съгласие и на двамата. Жена е можела да се откаже от детето си и да го даде за осиновяване, ако се докаже, че бащата не го иска, не е жив или е неспособен да се грижи за него, но знаейки че има дете. Така че нашият случай няма общо с осиновяването, защото майката си запазва детето, а имитирането на бременност става с тайното знание на съпруга, който цели наследник. Тази информираност не може да се пренебрегне. Ако Демир не знаеше за бременността - да, тогава съм съгласна, но ясно стана, че той е бил в течение на повечето събития и тук виждам корист в това, както и явно незачитане на биологичния баща, за сметка на запазване на неговата чест в обществото.

И нека погледнем на въпроса от гледната точка на Йълмаз, за когото именно Демир му е отнел жената и когато разбере за Аднан...- и детето, защото Демир е направил постъпки към Зюлейха знаейки както за връзката й  Йълмаз, така и за бременността й. Зюлейха също ще бъде критикувана, защото тази жертва беше абсурдна и излишна, защото Йълмаз не беше спасен от Яман, а дори напротив...оцеля въпреки тях. Така че, саможертвата й трудно ще бъде както приета, така и разбрана. Наистина, това са много сложни въпроси, но виждаме и че самата Зюлейха иска Йълмаз да познава детето си, както и детето да познава баща си. Тя влиза в брака с Демир със съвсем различни намерения от тези на самия Демир, но в това вина Йълмаз няма и то никаква. Той нито е искал от Зюлейха да му помага, нито е търсил или молил за подобно. Моралното право е на бащата, който е създал това дете и е искал и желаел съществуването му. Сега, друго би било, ако Зюлейха не беше казала на Йълмаз за бременността си, поради негови думи или изказвания в насока против създаването на деца в онзи момент и т.н., но ясно дадоха как Йълмаз казва, че иска дете и че ще е щастлив да имат дете точно тогава. От гледната точка на Йълмаз, Демир е човек, който му е отнел щастието. Така както от гледната точка на Демир, Йълмаз трябва да бъде убит или да го няма, за да не иска Зюлейха да бяга при него. Пак казвам...след консултация с приятели, точно там е културната особеност в Турция: мъж, който е заявил връзка и то взаимна с дадена жена пред друг мъж, приема че другият мъж не би предприел действия към тази жена, съобразявайки се с морала на мъжката дума и чест. Постъпките на втория мъж, който информирано взема решение да действа по посока на чуждата жена (дори и без брак или годеж), се приема като човек прекрачил моралната норма. Влиза в сила желанието за мъст, заради потъпканата мъжка дума и гласувано доверие. Това също трябва да го имаме предвид, колкото и да е трудно да го приемем от нашето съвремие и възпитание.

Добро утро! 

Дана, за да видиш само отрицателното у Демир, се лишаваш от удоволствието да видиш механизма на брака в неговата цялост. Всеки от тримата участници има свой план в него; всеки от тях преследва с него своя цел и всеки крие своя информация от другите, решавайки сам какво може и какво не може да направи. Единствен Демир гледа „отгоре“ и има цялата информация. Хюнкяр действа в интерес на Демир, какво чудно или неправилно има в това. Но Зюлейха също преследва своя цел със своя информация, която не споделя нито с Демир, нито с Хюнкяр. Тя иска да измами и него и Хюнкяр; всеки момент началният замисъл на Демир може да се разпадне. И няма значение официалния им брак, достатъчни са скандалите като последния пред болницата, още едно писмо... Неговият замисъл може да оцелее, само ако Зюлейха поиска да остане с него, а тя може да поиска това по различни причини. Той на това разчита.

Ако Йълмаз беше арестуван без намесата на Хюнкяр (кога щеше да стане това, като Зюлейха настояваше да тръгнат веднага след като получат паспортите, може би още на следващия ден), възможна само, ако Зюлейха е бременна (иначе Хюнкяр нямаше причина да го издава), Зюлейха никога нямаше да се омъжи за Демир. Хюнкяр нямаше да подкрепи Демир, Зюлейха щеше да каже, че не са брат и сестра и тогава Демир не можеше да действа така, както действа в момента.
Същото е и след разговора в затвора. Тогава Демир вече знаеше, че тя е и бременна и това беше потвърдено в разговора при връщането от затвора с двете жени. Тогава той разбра тяхното общо действие и това, което стои зад подкрепата на Хюнкяр.
Тези хипотези са абсолютно излишни и излизат далече извън това, което гледаме. Да, Демир е умен, хитър, познава майка си, има свои интереси и ги преследва, всичко това му дава много повече информация, но за това не е необходимо да се излиза извън замисъла в сериала и това не го прави отрицателен герой. Зюлейха наравно с него си преследва своя план и до момента, състезавайки се и с него, и с Хюнкяр. Вчера казах в какво тя се излъга в преценките си по отношение на Демир. Но точно тези неща, сега могат да бъдат онова, върху което да стъпят нейните чувства към него.

Напротив, има осиновяване на дете от съпруг на майката. В нашия случай това не е осиновяване, а само може да се сравни с осиновяване. За какъв биологичен баща става дума, такъв няма, но като си помислиш – и дете няма. Каза ли такива неща Зюлейха на Демир в първата брачна нощ, при представянето на детето пред хората в имението и т.н. Не, няма дете, няма баща; има  зачеване и раждане на дете от Демир. Това е отношението с него. Майката го прави, Демир знае, но и тя знае и използва това в свой интерес. Тя го прави от любов към Йълмаз, а Демир го прави от любов към нея.

От страна на Демир нещата изглеждат по следния начин: той се жени за жена, била във връзка с мъж без брак и фактически носи не по правилата заченато дете. Жената и майка дори не му казва тези свои отношения с мъжа и бащата. От гледна точка на своята култура Демир прави нарушения, за да помогне на тази жена и майка и това съвпада с неговите интереси. Отношенията между майката и биологичния баща са си техни отношения и Зюлейха не се е отказвала да ги реши. С това тя непрекъснато нарушава отговорностите, които е поела с брака пред Демир, който към нея има само добри намерения. Демир създава отношения само със Зюлейха. В началния момент Йълмаз няма да го има толкова дълго време, че неговото присъствие в живота на Зюлейха нямаше реално бъдеще в рамките но човешкия живот.Зюлейха се омъжи за Демир не за друго, а за да спаси живота му. Намаляването на годините, амнистията бяха само добри намерения и подарък от съдбата, които работят в полза на плана на Зюлейха. 

Дали ще следва любовта в сърцето си към Зюлейха или желанието за отмъщение към Демир, е избор на Йълмаз. Но културната традиция не е на негова страна, защото те не са имали съобразен с традицията и държавната регулация брак; те са били в  незаконно съжителство, а сега Зюлейха е съпруга на Демир.     

Че бракът е механика от интереси - това, честно казано, ме жъгна. Та нали Демир е човек на мечтите, на любовта и т.н.... Ама това, че трябва да получа и удоволствие от тая механика, направо ме гътна.