Едната е начинът на гледане. Не може от една сцена и един диалог да извадиш едно изречение и от него да твърдиш, че героят не знае вече какво прави. Пример за това е написаното от теб, че на Демир му било достатъчно той да е влюбен и т.н. Ако гледаш още веднъж сцената след връщането на Зюлейха от срещата с Йълмаз, ще видиш колко важни думи е казал Демир, които определят неговото поведение, което не се е променило в нито един случай досега. От тях идва „до последния дъх“. Такова гледане натрупва грешни впечатления, които с времето деформират възприятието и най-накрая гледаме различен филм.
Друга причина е различната чувствителност. Тя създава предварителни нагласи към героите и пречи на възприемането. Това е плоскост, върху която много се въздържам, защото хората се различаваме в тази сфера. Избягвам коментари, които могат да засегнат другите. Но за съжаление още от самото начало на този сериал се срещнах с точно такива коментари. Те формират отношение към героя, който, каквото и да прави нататък, не може да излезе от това първоначално възприятие. Сцената на влюбването тук беше коментирана така отблъскващо, че се бях замислила дали да продължа да гледам. Това продължи с много други коментари нататък, направо се чудя как може жени да възприемат нещата по такъв начин, дори беше направен коментар, че Демир имал намерение да изнасили Зюлейха в една сцена, тук се употребяват думи като „щение“ и...да не говорим за най-обикновените обидни думи, които бяха цял речник по повод на Демир. Не мога да си обясня откъде идва това отношение към герой, който напротив е много деликатен в отношението си към героинята. Това за мен е проблем и някаква извратеност на тези, които гледат. Затова не само се смея след някои постове, но някои са ме карали и да плача.
Зюлейха трябва да бъде приета или като силна героиня, или като жертва на брака. Не може да се направи комбинация между двете. За мен тя е първото, затова знам, че можеше да каже „не“ на чиновника по брака, можеше да каже на Демир, че не е девствена, че е бременна, че обича Йълмаз, който не и е брат, а мъж, че Демир няма да обича никога и още много други неща можеше да каже и да направи. Но Зюлейха не направи друго, а точно това, което видяхме. Тя използва брачната институция, за да осъществи договорката с Хюнкяр в полза на своя Йълмаз. Зад гърба на Демир тя се възползва от неговия проблем, направи го баща на дете, което тя предварително е имала намерение да си вземе обратно и е разчитала на това, че като тя не го обича, и Демир няма да я обича, че няма да обича детето, когато разбере, че не е негово, и накрая, че няма да имат друго дете, защото той не може да има деца. Но всичките и сметки излязоха неверни. Демир обича нея, обича детето, готов е на всичко за тях. Той много ясно в последния еп. каза, че е виждал Зюлейха в безизходица. Докато тя всъщност се е възползвала от неговите добри намерения за свои цели. Не Демир използва брака, защото неговото намерение е за брак до края на живота и пълен със съдържание, а Зюлейха използва брака за своите намерения и тъкмо „използва“, защото след като вече и е ненужен, тя иска да го прекрати. Продължавам да смятам, че нейната игра с детето и с чувствата на Демир справедливо доведе до новата бременност. Аз много обичам жените и първо заставам на тяхна страна, но не забравям, че и мъжете са човешки същества, те също чувстват и страдат. Демир пази и защитава това, което самата Зюлейха му е дала. И аз не видях нито една сцена, нито един момент, ако изключим първата брачна нощ, Зюлейха да откаже или да и е неприятна близостта на Демир. Затова за мен тук въпросът е: защо Зюлейха изпадна в тази истерия в последния еп. и наговори неща, които не отговарят на сцените на семейно щастие, които ни показаха малко преди това?
Хилял е пристигнала в Адана


,
























.
