Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №15

Привет! И аз съм на линия, липсваше ми гледането на живо в четвъртък.Другите сериали ги гледам само след превода. Радвам се,че Зюлейха не успя с аборта, каквито и усложнения на ситуацията да последват. И така и така си е сложна, да не кажа невъзможна.

Много е хубаво дотук.
Голямо разминаване в чувствата между Йълмаз и Мюжгян, не знам как ще бъде нататък. Пак я лъжат.
Започва размяна на ролите между Йълмаз и Демир.
Войната започва.
Интересно ми е как Сабахеттин ще прецени поведението на Шермин.
Йълмаз ще си създаде проблеми и от Гафур.
Не разбрах съдържанието на разговора, но ми хареса обсъждането на това къде да живеят Зюлейха и Демир. 

И сега какво, това бебе наистина ли е от Гафур?! 😀
И на мен много ми харесва видяното до тук.  )
Но епизодите са супер дългиииии...🙄

Сание прости на Гафур. Щом тя не може да има дете иска да отгледат неговото. Каза, че от Сехер майка не става. Помоли Хюнкяр да и съдейства. Интересно как ще стане, Сехер едва ли ще даде детето просто така, но Хюнкяр ще измисли нещо. И сега Фекели дали ще оживее?

(Първо писах и после ви прочетох, затова има разминаване.)
Бебето е на Гафур, но разбрах, че Сание го иска. И тук се очертава война, защото Сехер чака Гафур да се ожени за нея. Аз пък очаквам, че ще се намеси и Хюнкяр, но със свой интерес.
Много ми хареса как е направена сцената с разпита и не се видя кой е простреляния. Моментът на изчакването беше много хубаво направен. Прострелването на баща от син трябва да накара Йълмаз да се замисли и по някакъв начин да се спре. Той губи чувство за реалност. Събраха се много неща, които бият едно в друго и той не може да се ориентира и да ги подреди.
Също ми хареса усещането за нагнетяващо се напрежение почти през цялото време на втората половина на епизода.

   
Момичета, не разбрах дали това беше краят. Но аз много се изморих и само ще погледна интрото още веднъж.
Благодаря за компанията и лека нощ!

Здравейте, момичета!

Много интересен епизод, но и много дълъг. Не издържах до самият край.
Предполагам, че Фекели ще оживее.
Много силно впечатление ми направи, че в инторо наблегнаха на пръстен, май беше този на Демир и се питам защо ли...
Падащата ваза с цветя, ставаща на парчета, много ми хареса - многоо въздействащо.
Добре започнаха, сега ме интересува рейтингът. Стискам палци да не е паднал и да държи стойностите си от миналия сезон.
Моля се за бг превод.

Хубав ден от мен!

Здравейте! 

И сега какво, изпуснахме палмата на първенството? 
Съжалявам само, че Ертуурул свърши, защото от него се финансираше експресния превод на руски.
Сега трябва да чакаме, за да разберем какво сме гледали.
 
Първите епизоди на първи и втори сезон на Чукурова са направени по различен начин от всички останали. Те включват три различни по обем части: предхождажа интрото част, интро и основна част. В останалите епизоди такава предхождаща интрото част няма, всички започват с интро.
Тези специални моменти към двата сезона имат смислова връзка, те кореспондират помежду си. Тъй като за разбирането им не е необходим превод, ще кажа няколко думи за това.

Началната сцена към първи сезон включва решението на Зюлейха да последва Йълмаз, разговора между двамата в коридора на влака, думите на Зюлейха, че Йълмаз е най-важният човек за нея, без него няма живот за нея и готовността и да вървят заедно към смъртта.
Ето този важен диалог:

„Зюлейха! Зюлейха! Зюлейха, спри! (майсторът на Йълмаз)
Йълмаз!
Зюлейха!
Защо дойде?
Мога ли да живея без теб? Ще отида там, където отидеш ти.
Да пази Бог, Зюлейха, слез.
Няма да сляза, за мен си най-важният човек, как да те оставя?
Зюлейха, аз съм беглец, пътят ми е неизвестен, слез.
Няма да сляза, не се старай напразно.
Зюлейха, слушай ме внимателно. Докато влакът не е увеличил скоростта, слез, става ли. Влакът върви бавно, нищо няма да стане. Не бой се, става ли? Моля те, слез.
Няма да сляза, не ми говори напразно.
Аз съм беглец, съдбата ми е неизвестна. Не се знае какво ще правя. Не се знае какво ще се случи. Не се знае какво ще правя, върви.
Не ми казвай „върви“, моля те. Не ми казвай „върви“, кълна се, ще направя нещо със себе си. Ако теб те няма, няма живот за мен, не разбираш ли?
Светлоока моя, как мога да постъпя така с теб? Може би в края на този път има смърт, как мога да ти го причиня?
Ако ще умрем, ще умрем заедно. Готова съм да вървя с теб към смъртта.“
Следва прегръдка – съгласие, което Йълмаз трудно, но прие.



Ако началната сцена към първи сезон говори повече за Зюлейха, съответното начало на втори сезон е изцяло посветено на преживяването на Йълмаз след прочита на писмото; бих я нарекла „осъзнаването“ на Йълмаз. През съзнанието му преминават спомени, лица, гласове от преживяното след идването в Чукурова, за които той след писмото вероятно мисли по друг начин, от една страна, от друга, сигналите са разнопосочни – сякаш чува гласа на Зюлейха, но чува и този на Хюнкяр и виковете и изстрела на  Демир, от трета страна, в този калейдоскоп е и Мюжгян. На финала на сезона Йълмаз беше заживял с някакво примирение към любовта със Зюлейха, но след писмото и преди още да знае всичко по този въпрос, темата за любовта за него отново се отвори, но същевременно събраното в този кратък откъс го приземява към ограниченията и препятствията в сегашния момент.
Още в началото започва една интересна поредица: ръка на жена гали класове, бял кон, който постепенно се засилва и преминава в стадо диви коне, силна вода, природата и земята на Чукурова.









Тези последователни кадри на мен ми създават усещането за женска сила, енергия, която има връзка с мястото и земята. Дали с това ни показват постепенното свързване на Зюлейха с Чукурова, това засега не знаем, но е възможно. В епизода по-нататък виждаме съпротивата на Зюлейха към това обвързване: желанието да абортира детето на Демир, което за разлика от „подвижното“ дете на Йълмаз би я свързало необратимо с Демир и с мястото; а по-късно желанието да не се връщат в Адана, а да останат в Истанбул – сега мястото би позволило „вкореняване“ в Истанбул на детето на Демир, което е по-добре и по-отдалечено от   „вкореняването“ с неговото дете в Чукурова. Неслучайно Зюлейха почти през цялото време в Истанбул е облечена с роклята, която носеше при бягството си в Истанбул след медения месец. В началото на сезона, въпреки вече бременна от Демир, Зюлейха все още се съпротивлява да се превърне в „Чукурова“, каквато за Фекели е Хюнкяр.

       



И за да се върна към диалога между двете специални сцени в началото на двата сезона, ще кажа, че те са като диалог между Зюлейха и Йълмаз; тя обещава нещо в първи сезон, а в началото на  втори  той осъзнава, че тя е спазила  това обещание, но през това време обстоятелствата са се променили.
В самото начало на този откъс, в първият кадър от втори сезон виждаме разпилените цветя на фона на познатата декорация.



Ира, наистина това е счупена ваза, от която при падането са се разпилели стъкла и цветята. Първият кадър за сезона съдържа само крайния момент, а падането на вазата е финал на следващата част от епизода – финал на интрото. Без съмнение това е знаков момент, който ще разберем на финала на сериала, но нещо може да се каже и сега. Тълкуването би трябвало да включи фона: познатите елементи от метал, пред който пада вазата. Фонът от метални елементи кореспондира със златния пръстен на Демир, който виждаме няколко пъти в интрото, и всички те отговарят на неговото „метално“ име. Пред метала са неща, които се чупят и разпиляват. Те са от съвсем други материали: стъкло, жива материя, те са крехки, нежни, искат грижа, цветни, красиви – те по всичко контрастират на твърдия метал. Нещо се разпилява, „умира“ пред тази решетка, която знаем, че се отваря и какво стои зад нея...Може това да е знак за цената, която плащат хората със своя живот, със своите чувства, всички тези крехки, чупливи човешки неща, за това, което ще се случи. И виждаме също, че на финала на интрото след счупването на вазата и разпиляването на цветята „изгряват“ мотивите от фона и заглавието „Имало едно време в Чукурова“ в интензивен цвят на злато.   

Здравейте !

Ваня,
с удоволствие те прочетох.

Лу,
абсолютно същото си мисля относно, както каза Ваня, осъзнаването на Йълмаз.
Трябваше да разбере, че нещо не е нередно в този брак, в любовта между Демир и Зюлейха. Най- големият знак беше, когато Зюлейха потърси подслон у Йълмаз, с бебето в ръце. Но той беше заслепен от яда си, от чувството за предателство и виждаше това, което му казваха да вижда. Не видя неговата Зюлейха...
Сега е поствен в много трудна стиуация - от една страна иска да си върне Зюлейха и да се разплати с Яманови, а от друга страна е жена му, Мюжгян е толкова влюбена и се носи сляпо върху крилете на любовта.
Много ми е интересно какво ни предстои и честно казано нямам никаква идеа в каква посока ще се развиват събитията.


Искрено ме забавляваше Хюнкяр, когато отново подмолно, се опита да върне младите в Чукурова. Но не и се получи.
Все си мисля, че ако Зюлейха и Демир започнат отначало, извън пределите на Чукурова, може би ще имат шанс. И разбира се, ако Хюнкяр не им се бърка постоянно. Но това е възможно само ако Зюлейха иска да се отдаде на този брак. За сега не виждам подобно желание. Имам чувството, че в главата й се върти нещо...


Относо сцената с аборта ми се искаше Демир да не я беше прекъсвал, за да можем да разберем дали щеше да направи тази постъпка. Струваше ми се, че щеще да го направи, за жалост. Въпреки че не Йълмаз, а Демир е бащата, това бебе е нейно. Не би ми се харесала тази нейна постъпка, ако я беше извършила.


И сега чакаме фрагман, сигурно ще го пуснат утре, да се надяваме!
И честно да си кажа, грам не ми хареса, че ни детронираха от първото място.

Хубава събота!