Благодаря за коментарите.
Аз съм доволна, че има изобщо превод – на руски, на български, а другото е без значение.
Моите впечатления от 39 еп.
Смъртта на бащата на Мюжгян: в основата са Фекели и Йълмаз, дори и да не са пряко отговорни, двамата с необмислени действия предизвикаха такъв развой. За мен е неприемливо някой да прави оценки на друг човек и да му казва какъв да бъде и какво да прави, а това е любимо занимание на Фекели. Йълмаз се намеси в отношенията между Мюжгян и нейните родители. Не одобриха брака, не искаха да дойдат на сватбата - тяхна работа, защо Йълмаз трябваше да ги накара насила да присъстват, и то с шантаж. Точно тук трябваше да се действа ухулетле и..., с времето щяха да разберат какъв добър избор е направила дъщеря им, а след брака идват внуците и, ако искат, са щели да оправят отношения помежду си. Когато се жениш, не се жениш за семейството, а за човека, когото обичаш. В предсмъртния си час бащата е оценил Йълмаз и му сложи такъв камък на врата... несъзнателно, но това си е вид отмъщение. Фекели и Йълмаз изобщо не трябваше да се намесват в техните отношения.
Изблиците на Йълмаз с пистолет в ръка, по какъвто и повод да са, плашат.
Лелята е съмнителна, но засега не показва някакви отклонения, ще я видим нататък.
Сега двете с Мюжгян остават при Фекели и Йълмаз. Целуване на ръце, благодарности, лъжи – не виждам как Йълмаз ще се измъкне от брака с Мюжгян. Сега били едно семейство, ще живеят заедно, техните адвокати поемат делото за болницата...не е ясно какво ще излезе накрая.
При влизането в конака с музикалния фон ни подсказаха някои неща: погледа към семейната снимка, след това лелята затегна връзката Мюжгян – Йълмаз като каза, че Йълмаз много и харесва, но причината той да обикне Мюжгян, била самата Мюжгян. Последното ме кара да мисля, че Бехидже познава добре Мюжгян и знае, че е скромна и пренебрегва себе си, тук е вероятно да упражнява натиск.
Гафур е този, който трябва да ни убеди, че отдавна е дошло времето за професионално управление и това му се отдава на 100 %. Отиде да събира дълг към Яман, който той фактически превърна в тяхно задължение: Гафур никога не може да изплати такава сума, а на разписката стои адресът на Яман. Стана нещо подобно като идеята на Дженго: с парите от Демир да купят неговата земя. Документът за подпис го разстрои, но за малко, сега е готов за всякаква поръчка от Хатип. За Гафур е комплимент да го наречеш глупав, той е истинско говедо, с извинение пред добичето.
Очертават се две нови връзки:
Сабахаттин – прокурорката и Гюлтен – Четин, като втората не е съвсем нова, но трябват посредници. Ще бъде интересно, ако ги сватосат Зюлейха, от еднета, и Йълмаз, от другата страна. И двете връзки може би ще имат значение за развоя на историята. Сабахеттин и Гюлтен са ключовите фигури към детето; всеки съответно е фактор към информацията, към Йълмаз и към съда.
Жената на Хатип видя разговора на Хюнкяр с Шермин. Дали Хатип не е използвал това като заплаха над свидетел и така е усложнил положението на Демир, а г-жата би могла сама да използва това, за да се отърве от Шермин, ако е разбрала какви са нейните други намерения. Дотук не видях някой нещо да разследва.
Хюнкяр – Зюлейха:
Бременността откри за Зюлейха фронт към Хюнкяр. Зюлейха продължава усилията си да се освободи от всякаква зависимост, иска свободата си. Хюнкяр, разбира се, е първата, която още в началото и отне свободата; сега тя се люшка между недоверие, това, което и говори Демир и това, което вижда като поведение на Зюлейха. „Какво мисли това момиче?“ Ето това е най-интересният въпрос. Според мен, Зюлейха наблюдава случващото се, иска Йълмаз да знае, че той е баща на детето – това тя е искала винаги, но останалите нейни желания не са съвсем еднозначни. Продължава да е актуална долната картина:
Зюлейха между Йълмаз и Демир:
Често чета, че взимането на детето от Демир било досадно повторение, но това изобщо не е така. На всеки кръг обстоятелствата са различни и извеждат отношенията на нова степен. На мястото, където се намираме сега, те изглеждат вече така:
Демир достигна последната степен на приемното бащинство, когато приемно и биологично се изравняват в човешкото поведение и остават правни и медицински категории. Когато заради Аднан се върна и се отказа от своята свобода, Демир не само по най-естествен начин показа мястото на Аднан в мисленето си. Тук има нещо още по-важно. Той е човек, който от двайсетте си години живее с травма, че никога няма да стане баща, но това не го е озлобило. При опита за бягство заедно с тях тримата е и неговото биологично дете. Възможно беше и друго решение: Демир да рискува да минат границата, която беше така близо, с мисъл, че дори и да се случи нещо с Аднан, неговото дете няма да пострада. Решението за връщане, което е избор на решение между две деца – едното небиологично и другото „мое“, с мисъл за Аднан е най-високата точка, която може да бъде достигната в отношението кръвно – некръвно. Тогава, когато двете деца с различен произход, заемат еднакво място в съзнанието. След като запази бременността Зюлейха наблюдаваше и Демир, и Хюнкяр още докато бяха в Истанбул. Тя търсеше знаци за различно отношение към двете деца. Когато се разделиха при повторното му арестуване пред болницата, Хюнкяр потвърди пред Демир, че той е постъпил правилно като се е върнал заради Аднан. А когато преди това Зюлейха го догони в коридора и Демир и каза, че постъпва, както би постъпил всеки баща, в нейното изражение видях много повече тъжната част. Защото Зюлейха си дава сметка, че тя няма да може да отнеме никога бащинството от Демир, което сама му даде, за да го върне на Йълмаз. Което би се случило, ако тя каже на Йълмаз, че Аднан е негов син. Затова и недовършеното: „Аднан...“ пред Йълмаз. Демир я освободи, но Зюлейха знае, че разкриването на тайната за детето ще е първата „лопата пръст върху гроба на Демир“. Именно вътрешният самоконтрол в Зюлейха, който сценарият последователно изгради дотук, позволява сега Демир да остане в затвора толкова дълго, колкото е необходимо, за да се изяснят отношенията между Зюлейха и Йълмаз. И да се успокоят нещата...до следващ кръг.
Зюлейха отиде на срещата, за да чуе какво иска да и каже Йълмаз. Тя беше изненадана не само от появата на Демир, но и от намеренията на Йълмаз. По-нататък тя чу от него много сериозни намерения, те подхранват любовта и, въображението и, дават и сила за съпротива срещу Хюнкяр. В съня си Йълмаз чу вътрешния си глас, но въпреки него, той отиде и изказа пред Зюлейха много сериозни намерения. Ще видим какъв ще бъде развоят нататък, сега съдбата е предвидила среща за двамата на пътя.
Като зрител за мен любовните обяснения на Йълмаз пред Зюлейха стоят заедно с диалозите между Йълмаз и Демир в затвора. И особено ехидният тон, с който Йълмаз му каза, че първото нещо, което ще направи, когато излезе, е да отиде при Зюлейха. Любов или отмъщение? От Йълмаз чухме, че и в единия, и в другия случай, той предвижда да прави едно и също: да си върне Зюлейха и да направи децата на Демир свои деца са намерение, което винаги има два плана. В последно време намеренията му бяха повече в плана на любовта, но смъртта промени това.
Любовните чувства на Зюлейха вървят сега заедно с недоверие. Първото, което тя си спомни, бяха думите на Йълмаз, че няма да тича след нея цял живот, дошъл е и неговият ред да бъде щастлив и че той обича Мюжгян. Освен това, неговата готовност за развод, от една страна, говори за решителност и това радва вероятно Зюлейха, но, от друга, този развод с жена, която той казва, че е обичал, смущава. За него това ще е втори път, когато е казвал, че обича, но след това се разделя с тази, която е обичал. Това създава усещане за несигурност и непостоянство.
За мен не само намеренията на Йълмаз, които са закъснели, но начинът, по който той действа, е в дисонанс с днешната Зюлейха. Зюлейха не е момичето, което заложи себе си и детето си в брак, докато нито знаеше какво означава едно дете, нито, че отсреща си ще има човек, за когото и детето, и любовта са нещо сериозно. Тя обича Йълмаз, но някак си ми се струва, че в момента той и изглежда повече като още едно дете, отколкото като зрял мъж. Има разлика между тях, която него кара да прескача с оръжие стената, а нея – да не може да му каже това, което иска с цялото си сърце. Жизненият им опит и отговорностите им в момента са различни.
Зюлейха е в много сложна ситуация.
Тя оценява поведението на Демир.
Но сърцето и иска биологичният баща да знае, че има син.
Тя иска и синът и да знае кой е неговият биологичен баща.
Достигнатото тук в преодоляването на кръвното като единствената връзка между хората е постижение за 70-те.
Оттук нататък ще настъпи времето, когато ще се търси решение за всички въпроси, възникващи при една такава връзка.