Клиника Адела Фертилити - Късметлийска тема 7

  • 48 205
  • 724
# 660
Вярваш ли ми,  толкова ми беше хубаво,  чу исках и за работа да ми дадат доза (много ме ядосваха там).
Вервам, упойката им е страхотна, последното нещо, което казах преди пункцията беше "ау колко е хубаво", не се шегувам и не преувеличавам. Усещането е като рязко напиване и после нищо. След като се събудих си бях екстра като изключим болки в корема. Нищо няма да разбереш от упойката, само дето ще се притесняваш много.
Виж целия пост
# 661
SimonaK, честита принцеса Hug
Vervam, ще ти бия един виртуален шут да знаеш Naughty Няма да ти изнасям лекции. Само ще ти напомня една приказка "Каквото сам човек може да си причини, никой друг не може...". Никой не знае как ще го завърти живота и какво го чака в бъдеще. Затова не губи време, което в даден момент може да се окаже прекалено ценно. Защото връщане назад може да няма. Чувството на самовина после може да е убийствено.
Признавам си, че и аз имах голям страх от упойки преди да преживея такива. Но това е нормално за всеки човек. Странни са ми и хората със страх от игли, но ги разбирам. Всички имаме своите фобии.
Скрит текст:
Вече им изгубих бройката и сигурно станаха около десет. Първата ми беше местна на младини. Имам много лоши спомени от нея и затова предпочитам да ме приспят, колкото и на някои хора да им се вижда странно. Дори на секциото ми се искаше. Всички очакват с нетърпение да си чуят детето, но аз изпитвах истински ужас да усещам как ме човъркат през цялото време, колко ще продължи, дали всичко ще е наред. За щастие с кратките упойки покрай всички операции, пункции, кюртажи и т.н. нямах проблем и дори взе да ми хареса при последните, че мога да си поспивам сладко. На втория ден обикновено обаче съм като парцал, но това се преживява.
Леко ме беше шубе от поставянето на упойката при секциото. Но за щастие попаднах на страхотен анестезиолог, който не само неустетно я постави, но и ме успокояваше доста успешно по време на операцията. След това болките и преживяването бяха срашни, но се опитвам да ги погреба дълбоко в подсъзнанието. Благодаръна съм му на този човек, защото можеше съвсем да се травмирам до живот.
Виж целия пост
# 662
Вярваш ли ми,  толкова ми беше хубаво,  чу исках и за работа да ми дадат доза (много ме ядосваха там).
Вервам, упойката им е страхотна, последното нещо, което казах преди пункцията беше "ау колко е хубаво", не се шегувам и не преувеличавам. Усещането е като рязко напиване и после нищо. След като се събудих си бях екстра като изключим болки в корема. Нищо няма да разбереш от упойката, само дето ще се притесняваш много.
Абсолютно ти вярвам. Аз след пункцията се шегувах с мъжа ми, че бих си взела анестезиолога вкъщи. Щях да си му готвя и да си му чистя, че и мъжът ми щях да карам да помага. Наркотици никога не съм използвала, но ако това е усещането разбирам защо хората се пристрастяват.
Може бизнес да се направи, рекламата ще е - Писнало ти е от всичко и всички? Ела и се наспи хубаво Joy
Виж целия пост
# 663
А,да,и от игли ме е страх Grinning Но там стискам зъби и се държа мъжката.

Peoney, сигурно ендометриозата пречи и има нужда от операция,но няма как да знам преди да се подложа на такава.На майка ми и е отнело над 4 години естествени опити.Надявам си се,че ще си стане естествено.Както всички ни, нормално.

В края на тази година трябва пак да идем с мъжа,той със спермограма,аз на преглед и няма на къде да протакам повече.На доктор Калчев съм мноооого благодарна,че ме усеща и не пришпорва нещата.Има много лекари,които биха ми теглили една...
Виж целия пост
# 664
Вервам, ако не бях направила твл още да се опитвам да имам дете, а моето е на 1г.9м. Вече. Аз съм човек на действието, няма да се мотам до 40 и тогава да се събудя.

Сега да не ми се обидят жените на 40, имам предвид, че бях на 27, когато започнах опитите, а искам повече от едно дете.
Виж целия пост
# 665
Вервам, Верчето е права - стига се мота и си намирай извинения, че годините летят, а тия деца освен да се раждат, трябва и да се гледат.

Упойката е най-сладкото нещо, което може да ти се случи.
Хем наспана, хем поправена, хем в болничен, което си е половин ваканция Simple Smile))
Виж целия пост
# 666
Понякога една ТВЛ или лапароскопия успява да направи много и жените дори с ендометриоза забременяват естествено. Така че действайте. Това че на ехографа св вижда само една киста, която не расте, не значи че няма друг проблем. Пожелавам ти, разбира се, да няма. Но според мен ще даде един добър поглед на ситуацията.  Simple Smile 4 години е доста време. Ендометриозата е гадна история, не се бавете  много според мен. Знам, че искаш да стане естествено, както и аз и всички други жени  Simple Smile
Heart
Виж целия пост
# 667
Аз пък не съм спранала от предрасъдъци,  въпреки че забременявах естествено, казах на Калчев, че ще искам инвитро ако не стане след операцията или направх още един аборт.
Виж целия пост
# 668
То и аз на 27 почнах, а родих на 34. И не е като да съм си почивала през цялото време. За тези години да имам най-много събрана общо една в изчакване. Да не говорим, че имам чувството, че масово хората си мислят, че ин витро е панацея. Единици са щастливците, на които им се получава обаче от първи или втори опит.
Виж целия пост
# 669
Именно, защото дори когато действаш, не винаги става от днес за утре, трябва да не се губи време, ако това е което наистина желае даден човек.
Виж целия пост
# 670
Аз родих на 31. Почнахме на 27. 1 година домашни опити, другото заедно с Калчев... а исках три деца. Дали до второ ще успеем... Но първото беше на всяка цена, останалото е, ако съдбата даде Simple Smile
Виж целия пост
# 671
Привет смели момичета! Почти не съм писала тук, и едва ли някой си спомня моята история, но ще ви кажа само, че от вас черпя много сили и надежда. Не съм изпуснала нито един  ваш коментар, и се вълнувам с вас, без значение дали споделяте трудностите, който срещате или щастливите развръзки.
Аз също започнах борба на 27  и в момента съм на 31 и продължавам да се боря. До тук  на кратко: мъжки фактор, поликистоза, ендометриозна киста, последва стимулация. Изкарани 27 яйцеклетки, 15 оплодени, 10 замразени.Първи трансфер - отрицателен тест. След това последваха имунология-там НК клетки, ембрио токсини, В12 и Д на долна граница. Вкарах ги в норма и направихме хистероскопия, при която доктора отстрани полип и хиперплазия на лигавицата. Последва втори трансфер, който отново завърши с отрицателен тест, след което и трети трансфер пак с отрицателен тест. Направих 4 месеца почивка и скоро отново ще стартирам подготвка за нов трансфер.  Така, че Вервам, Блинг и останалите момичета са прави, безсмислено е да се отлага, и наистина няма нищо по- страшно от чувството за вина. Всичко през което минаваме е много тежко, не толкова физически, колкото психически, но и времето не работи в наша полза. Наистина инвитрото не е панацея и аз съм пример за това, но и няма да стоя със скръстени ръце само защото ме е страх. Нищо в инвитрото не е по страшно от самия страх. Така, че се стегни и действай, начин винаги има. Както веднъж Сънчето беше писала, започваш с план А, В, С и така докато стане. 
Пожелавам много успех на всички, който се борят, било то за първо или второ дете. Hug
Виж целия пост
# 672
Момичета , ако се налага антибиотик преди пункцията 100 % ли канселират ?
Виж целия пост
# 673
Хайде и аз отново в кюпа😌
На път съм до дни да си върна 2-те снежинки, които останаха и надявам се 9 да е щастливото и последно число, което броя.
12 години опити и нито веднъж крачка назад! Нито ведъж страх, напротив, с всеки изминал път ставам все по- силна, все по-вярваща и все по- непримирима!
Писала съм не веднъж и за операции и за 3-те ми загуби до момента, така, че упойките са най-белият кахър, с който можем да се сблъскаме в каузата да станем родители.
Интересното е, че преди, когато съм връщала замръзени съм била с едно на ум, че няма да оцелеят, но сега повече от всякога искам и двете да останат.
Стискайте палци😇
Виж целия пост
# 674
Жълтурчо, дано се хванат и двете Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия