Бях си набелязала кафенето Пиер Лоти с лифта като евентуална дестинация, така, че след Св. Стефан хванахме автобус до телеферика. и там - изненада - ужасно дълга опашка, която отново ни отказа. А толкова много напичаше, че даже и не коментирахме варианта да се качим пеш И хайде обратно към нашия си квартал, където седнахме да пием чай и да хапнем от любимото ни кюнефе. От там - към пл. Султанахмед през друг маршрут, поизгубихме се из малките улички, повисяхме на площада с царевичка и кестени в ръка, и хайде обратно към хотела, пак беше станало доста късно, но този път въобще и не посмяхме да се качим в трамвая.
На сутринта след закуска си тръгнахме към България, минахме през любимия Одрин и към 6 следобед си бяхме вкъщи.
Изкарахме чудесни два дни в шарения Истанбул. Много ми легна на сърце, без да съм в някакъв уау-възторг, просто го усетих като едно от "моите " места, към което ми се иска да се връщам.
Благодаря на всички тук за информацията и съветите!