Първо не те искам, ти си ми аби. После готова съм на брак с теб. Да натрия носа на Миран бей.
А ти, Азатчо, ще слушкаш, папкаш, ще се усмихваш,няма да ме докосваш, нищо, че умираш от любов по мен от ранна детска възраст, ще гледаш на мен като на сестричка и пак ще ме обичаш. А аз през това време, понякога ще си поплаквам за Миран.
Е, докога този мъж щеше да го изтрае това положение? Толкова наивност, няма никъде.
Живее ли се в лъжа и имитация на мъже и жена?

Не става въпрос за харесване на Азат. Коментарът ми е насочен към Рейян, провокиран от факта, че едва ли не Рейян е безгрешна и абсолютно права във всичките си действия, а Миран - грешник пълен.
Всеки си има своите основания за дадена постъпка, но не мисля, че съгласието на Рейян да се омъжи за Азат е разумна постъпка от нейна страна. Какъвто и да е, дори и пълен наивник да е, той е използван и от дядото, но в случая е обречен само да гледа Рейян отстрани. Знам, че веднага ще се каже, ама конакът, традициите и т.н. С Миран невъзможна любов, а с Азат - голяма ще е.


На Миран му стигат Гьончето и Ярен. Те достатъчно палят фитилите на Рейянчето. Не й трябва трета.



:



Да се оправят!




Нямат полезен ход Рейан и Миран с тия роднини
Че както смятат действието да продължи в Мидят , няма много варианти в това малко градче. И както очакваме да обвинят за всичко най- невинната от всички Рейян, пак ще понася обиди и посегателства. Хазар и той сякаш не може да мисли трезво. Фиксирал се е върху Миран и не забелязва реалните врагове в семейството му.

за който безкрайно благодаря на Еви и екипът й.
