Имаме си вече сърчица, чакаме ви ДЕКЕМВРИйски слънчица!

Добро утро.
Много ви благодаря момичета за хубавите пожелания 🤗! Да ви се връщат!
Ние вече имаме едно дете на 3 години, предния път въобще не сме говорили за брак и такива работи за мен също един подпис не значи нищо, просто сега така го почувствахме и го направихме. Мъжа ми каза, че съжалява, че не сме го направили преди да се роди първото ни дете, но здраве да е☺️
Ако има проблеми и неразбирателство един подпис не спира двама души да се разделят. Моите родители също са разделени от както съм била на 3г Keith и аз не знам къде е баща ми, дори не го познавам, но не ми е липсвал.
Но да не говорим тъжни работи.
Аз цяла нощ не съм спала много ме заболя гърлото 😔ще звъня на АГ да ми изпише нещо.
Относно изследванията по ЗК предния път ми дадаха направление и за токсоплазма, за спин, хепатит, васерман,но сега новия ми АГ по ЗК каза че нямаш налични и мн ме ядоса,та си пусках всичко сама.

Пухтулка, добавих те!☺

А, Кейти, не го мисли така “ще си го изпрося”. Преди 9 години като се женихме с ММ аз бях инициаторката. Той, както и повечето мъже, си реагираше по същия начин - какво ще промени подписа, аз пак ще те обичам безрезервно и т.н. Обаче въпреки това аз го подтикнах и се оженихме и сега често ми повтаря, че много хубаво съм направила и изобщо не съжалява. Така че, аз не виждам лошо да му напомниш леко, или пък точно така спонтанно го питай- ами хайде на подпишем, какво мислиш. 😊

  Благодаря Ви за съветите, момичета!
Аз по принцип съм страшно откровена, той го знае, винаги съм му казвала директно какво мисля, та сигурно не би се учудил, ако му кажа нещо подобно, по скоро ще започна с това - как ме кара да се чувствам това, че не ми е спокойно, че всеки ме пита " няма ли да подпишете поне" - и също така, че искам той да бъде мой съпруг.

Искам да ви споделя - за първия ми преглед за ЖК:
 - в клиника Торакс беше, при лекар, който ходех и преди, също ми е правена операция при него, както и да е:
- казах му, че съм в 10 г.с. че до сега ходех на частни прегледи, вземи секрети от шийката и т.н. цитонамазка, говорихме, че и според него е хубаво да бъде секцио.
   Като започна самия преглед - не ме попита дата на последния цикъл - за да определи съответно в коя г.с. съм, след малко взе да гледа календара и каза, че сега съм 11 г.с. , а това не е вярно и другия петък да съм отивала да правим БХМ - в 11 седмица.
  Като аз принципно не исках да споделям, че ходя и при друг лекар, заради притесненията ми, че може да се обиди и да не ме гледа с нужното внимание, но нямаше как да го спестя, тъй като частния лекар, ми записа час за 24 юни за "ранен скрининг" - т.е. явно БХС.
 Та, му казах, че имам такъв час, тъй като не мисля да си правя изследвания два пъти и т.н. и той реагира с думите:
 " Последно, аз ли ще водя консултацията или той?" - аз му отговорих, че ще се следя и при него, и при другия!
И едва ли не - като разбра, че не искам да правя БХС при него - писа каквото писа, изпрати ме при акушерката, не ми каза после да ходя ли при него или не.
   И докато чаках на опашката - дойде и ми каза: " Помисли си къде ще го правиш, аз му казах, ако го правя там, тъй като имам вече час кога да идвам при Вас,  той ми каза: в 16 г.с.
   Та, честно казано много ме подразни това, нали сега имам да правя изследвания: да давам кръв в лаборатория, четири неща за изследване ми даде тая акушерка, отделно ще излязат другиден резултати от секрет и т.н.
  В крайна сметка не трябва ли, като са готови резултатите да иска да му ги занеса, а ще чакам чак до 16 г.с.


Има ли такъв момент при тези от Вас, които също се следят при частник и по ЗК?
Щото другиден той ще ми се цупи пак, като ида на ФМ при оня другия, аз в крайна сметка - имам право на избор, първо, а другото, което е - те тия изследвания ти ги навират, сякаш са задължителни и никъде не казват, че всъщност не са, а са въпрос на избор!

  Извинявам се за дългия пост!

Кейти, разбирам донякъде защо се цупят, но пък и ти имаш право, още повече щом си плащаш и си здравноосигурена.
Аз силно се надявам следващият ми преглед да мине по-спокойно и да нямаме драми и напрежение с лекаря, защото съм много търпелива, но в един момент ще ми прекипи и ще ми види гърба.

Аз имам един въпрос /с малко отвратително описание/: възможно ли е да е изтекла амниотична течност?

Кейти, аз също не мисля, че това да изразиш чувствата и желанията си е натрапване на нещо. Защото, както е казала пъхтулка, ако пък не го споделиш и премълчиш след време натежава. А мъжете са си мъже. Имам чувството, че не са готови нито за брак, нито за деца, докато не стане. Моят мъж също не беше свръх ентусиазиран от сватбата, обаче в самия ден, каза че е изпитал емоция и вълнение като никое друго. Даже на моменти беше по-щастлив и развълнуван от мен, защото мен малко ме затресе притеснението. И до ден днешен (вече 5г от сватбата) като си гледаме диска се разчувства, а изобщо не е от чувствителните, даже обратното
А по въпроса с доктора, според мен не е редно да търпиш такова отношение. Все пак трябва да се чувстваш спокойна при него и да му имаш доверие. Ако се притесняваш да не те притиска или претупва за какво ти е да ходиш при него? Аз си останах при докторката, която ми прави ин витрото. При нея съм си от 3г и много се радвам, че мога да си остана и за проследяване, както и за раждане, защото и имам огромно доверие, а и много си паснахме като характери.

Извинявам се,ако не бъда разбрана правилно,но не смятам,че е нужен подпис една жена да се чувства сигурна в мъжа си и във връзката си като цяло.Ако си нямате доверие и както виждам все едно изпитваш страх да говориш за нещо толкова важно в мъжа до теб,значи нещо куца във взаимоотношенията.
Ако един ден двама решат да се разделят нито подписа нито децата биха ги спрели и най-малкото не смятам,че това са причини един мъж да стои до теб или ти до него щом единия вече няма чувства.
Всяка жена си мечтае за сватба ,но поне аз не смятам ,че самия подпис е от значение.Ние не мислим да се женим,но един ден може би искам да го направя заради самата идея за празника ,за да се видя в сватбена рокля,а не да окупиран някого ,че трябва да ми стане мъж,защото така трябва или само защото аз искам.Нищо лично към никого,просто изказвам мнение.

Прекрасем ден и да се чувствате винаги добре с растящите бебоци

Виждам, че се е заформила тема за сватби, бракове и т.н. Моят мъж постоянно ми повтаряше, че иска дете, пък аз все не бях готова и все му казвах докато не си видя годежния пръстен на ръката, няма да ти родя дете. Разбира се, го казвах в кръга на шегата, не съм била сериозна, но пък винаги съм му казвала колко много искам да се видя булка. Не ми пука за подписа, ако иска даже и няма да подписваме или че ще му подпиша и предбрачен договор, понеже майка му много я беше страх да не се разведа след това с него и да му отмъкна къщата, която след още няколко дена ще бъде и на двамата собственост, но това е дълга тема по отношение на свекървите, които не са от добрите... хаха. Та така и до ден днешен си говорим, че не съжаляваме, че го направихме и никога след това не бихме се впуснали отново в това приключение със сватбата. То си е един път в живота, както абитуриентския бал, или поне моите виждания са такива де.. Дори и след време всеки да поеме в друга посока, което не ми се вярва, не бих се омъжила за друг. Всяко момиче от дете мечтае за приказната булчинска рокля, така че просто го сподели с него и не го мисли.

Разбира се, че бракът не трябва да е за да се подсигуриш,то няма и как да е така. Един подпис нито ще задържи някого, нито ще го промени или пък спре да направи нещо. Тук говорим за потребността да се отдадеш и свържеш с човека, когото обичаш по всякакъв възможен начин. За нас например, по - важен беше даже църковния брак и някак си идеята, че пред Бог, официално сме едно цяло. Даже след сватбата мъжа ми купи табелка за вратата, на която пише семейство Виячеви. Сякаш и за него самия това значеше още по-дълбоко свързване и обединяване на нашето семейство. А така като чета момичетата, смятам, че те имат предвид същото, а не някаква застраховка.

И аз съм на мнение, че най-важното е двама души да могат да си говорят откровено и без притеснение един от друг. Та нали това ни е най-близкият човек А относно това мъжът сам да се сети...не разчитай. Миличките, хич не им се получава.
Към Лана, какво количество изтече? Аз за най-малкото звъня на моята докторка. Така, че бих те посъветвала да се консултираш. Може и да е безобидно и просто да ти се е засилило течението, но все пак един телефонен разговор няма да навреди
Аз утре съм на ранен скрининг в Майчин дом при моя близка. Чакам го с нетърпение. Надявам се всичко да е наред.

  Именно за това говорим, а не за застраховка!
Или търсене на нещо.. а просто бих се чувствала по-добре!

Лана, най-вероятно не е нищо сериозно, а просто течение. Но ти пък каза, че нямаш номера на следящия те, така ли беше? Ако пак се появи, иди да се консултираш за всеки случай. С предната бременност в началото имах всякакви цветове течения и нямаше нещо сериозно, но всеки път звънях на АГ да ѝ описвам и обяснявам.😁

Относно брака съм на същото мнение като Михаела. Не става въпрос за застраховка, прищявка и желание този човек да го “вържеш” с подписа и клетвата пред олтара. И мисля, че никоя от нас не е имала предвид под брак нещо такова.

Кейти, моето мнение за брака е, че за някои не е важен, за други нищо не променя, а за мен лично беше нещо много прекрасно. С мъжа ми живяхме заедно 4 г. преди да се оженим. Аз все му повтарях, че за мен сватбатата не е важна. Не ми пукаше дали ще съм булка, но бракът беше важен за мен. Той все казваше, че има време, а в същия момент е събирал пари за пръстен. Аз дори пръстен не съм искала, а само да сме едно семейство, да носим една фамилия, да имаме общо имущество и отговорности. И стана така, че ми предложи в най-неочаквания момент. Много се зарадвах. Веднага започна да говори за сватба, кои хора иска за кумове и т.н. Не можех да повярвам, че е толкова ентусиазиран. Просто е криел намеренията си, за да ме изненада. Мисълта ми е, че и с твоя приятел може да е така. Може скоро да се похвалиш с предложение.
Нас бракът и общите отговорности ни сближиха още повече. И, да, винаги във всеки един момент хората могат да се разделят, но когато имаш брак с някого е доста по-трудно той да избяга от отговорност.
Всичко казано до тук е личното ми мнение, с което не целя да засегна никой, нито пък да се налагам.
Наистина доста двойки живеят и отглеждат децата си без брак и са много щастливи. Не се водете от мнението и натискът на обществото. Правете нещата както ги чувствате. ❤

Ваня, аз мисля по същия начин, а също така исках да кажа, че ние не живеем от вчера заедно, вече близо година и половина живеем заедно като семейство - всичко ни е общо, общи доходи, пазаруваме, готвим си и т.н. като истинско семейство, а не сякаш сме разбрали вчера, че чакаме дете и тепърва ще ставаме като  "семейство", бих казала, че ние сме като такова не от сега. Но, пак казвам всеки има мнение, един мисли по един начин,а  друг по друг - не обвинявам никого как смята, а също не искам да бъда и обвинявана аз самата.
  Благодаря ви за мненията, момичета! Не знам как ще постъпя и какво ще направя!

Количеството беше малко, може би 10-15 капки, вече му имам телефона, но няма да му пиша, защото не искам пак да ми се скара, че още не съм записана в ЖК, например, пък го притеснявам или нещо подобно.

За брака:
Ние сме заедно от почти 5 години и от почти толкова живеем заедно. Никога не сме били с общи сметки или въобще някакво общо имущество, той е плащал едно нещо, аз друго и така.

Аз не исках да раждам деца преди да сме се оженили, но явно ще се наложи, тъй като в момента нямаме възможност за "мечтаната" сватба, а и не искам да съм слонче в бяла рокля.
Бракът за мен е комбинация от това да се вречем във вярност, пред близките, приятелите ни и Бог (исках да имаме и граждански, и църковен), да си обещаем пред всичките ни близки, че ще сме заедно каквото и да става, колкото и клиширано и романтично да звучи и също така отговорност пред закона, отговорност спрямо имуществото ни, не с цел единия да "обере" другия или нещо подобно.
За съжаление засега няма да се случи, а с всеки изминал ден аз се чувствам все по-несигурна. Може би поради факта, че нещата не се развиват точно както искам, не знам..

И също си представям как на звънеца и входната врата на новия "ни"/му апартамент пише неговата фамилия, а мен никъде ме няма в схемата.. ще се почувствам феноменално, сигурна съм..

Ние с ММ първо си взехме апартамент, който всъщност е на мое име и никога не е повдиган този въпрос, просто е наш. След това аз няколко пъти си просих пръстен, но покрай стягането на апартамента  все не остана за пръстен, но винаги сме имали едно мнение по въпроса-ще сключим брак, църковен също. Отлагахме няколко месеца, но кумата почти без да ни попита запази дати и организира всичко-събрахме се 10-15 човека, аз бях с бяла тюлена пола с потник и всичко мина страхотно.
Идеята ми е такава- когато има разбиране, еднакво мислене, няма нужда от много приказки-нещата се случват. Брака за всеки е различно разбиране-ако вярвате в него е хубаво да го има. И другия момент- много хора живеят повече като семейство без да имат брак. Относно финансовата част-моето мнение е, че всичко трябва да е поделено и тук няма място за "твое" и "мое"-особено когато има или се чака дете.
Нещата трябва да се говорят, решават и споделят, ако не си откровен с човека на който си решил да родиш дете-с кого да си?