Легенди за откриването на Скрижалите:
Според легендата, текстът е написан в/у 2 таблетки от смарагд - едната под статуята на Хермес в гробницата на Хермес, която би трябвало да се намира в пирамидата на Хеопс.
Други версии казват, че Сара, жената на Авраам, е открила плочите в гробницата на Хермес в долината на Хеврон в ръцете на тялото на Хермес.
През 2-ри и 3-ти век, в елински Египет се появяват писания на гръцки език, приписвани на митичния автор Хермес Трисмегистос, притежател на тайни знания и автор на трудни за четене текстове.
Неговите текстове са с астрологическо, магическо, медицинско и религиозно-философско съдържание и са известни под Corpus Hermeticum.
В една от най-старите части на Corpus Hermeticum, Коре Косму ("Ученик на света"), в диалог между Изида и Хермес Трисмегистос, се споменава, че Хермес "гравирал всичко, което знаел в/у камък".
До началото на 20-ти век, само били известни само латинските преводи на Скрижалите. Тогава английският историк Ерик Джон Холмярд (1891-1959) и ориенталистът Юлиус Руска открили първите версии на арабски.
Арабските ръкописи:
Има около 20 арабски превода на Скрижалите.
Най-старата версия е прикрепена към Secreta Secretorum ("The Secret of Secrets", също Sirr al-Asrar (Arabic: كتاب سر الأسرار, lit. 'The Secret Book of Secrets'), и то в копие от 825 г.
И сега тука пише, че авторът на Secreta Secretorum е гръцкият мисти Аполоний Тиански, под арабското име Балони.
Но пък не е ли Аристотел авторът на Secreta Secretorum?
Преводи на латински:
Liber de secretis naturae за първи път е преведен от арабски на латински в началото на 12-ти век от преводача Хуго от Сантала, който е работил в двора на епископа на Таразона. Тази версия обаче е малко разпространена.
Вторият съкратен превод на латински от 1140-та година, озаглавен Secretum Secretorum, е от Johannes Hispalensis или Hispaniensis (Джон от Севиля).
Има и по-дълъг частичен превод от 1220 г., направен от Филип от Триполи (Philip of Antioch / Philip of Tripoli). Точно този превод е най-известният средновековен ръкопис изобщо.
В третия превод на латински се съдържа в алхимичен трактат, който вероятно е написан през 12 век. Оригиналът на този текст не е запазен; предадени са само копия от 13-ти и 14-ти век. Тази версия, наричана още vulgata (канонична), е най-широко разпространената версия на Liber Secretorum (The Book of Secrets (Arabic: Kitab al-Asrar; Latin: Liber Secretorum)) на Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази (زكريای رازی, в Европа – Разис; 865 – 925) (персийски химик, лекар, алхимик и философ).