или търсиш някакъв Велик дизайн на по-висш разум или приемаш, че всичко се случва на случаен принцип от само себе си, без някакъв дълбок смисъл в него
Тя отдавна е отпаднала нуждата от висш разум Творец. Реално би трябвало науката да е убила Бог. Защото науката отдавна е обяснила как е създадено всичко, и никъде в обяснението не присъства Бог, и няма нужда от него, за да съществува вселената и всичко в нея + живота и хората. И точно в днешно време вярващите и атеистите по това се делят. Във вяра във Великият дизайн или в случайността. В миналото между другото не е имало атеисти. Хората не са се делили на вярващи и атеисти, а на вярващи и вярващи. Различавали са се по боговете в които вярват.
Още една много важна причина. По нещо много важно са се различавали християните от другите римляни и техни религии. Всички религии по онова време, са имали идоли, предмети, изображения, статуетки, изобщо нещо символизиращо Бога към който отправят молитвата си. Християните не са се молели на Бога, пред никакви предмети, идоли и т.н. (молитвата пред икони, пред кръст изобразяващ разпнатия Христос и т.н. са нови неща в християнството), и единствени са се молели със затворени очи. Те единствени са нямали някакъв материален, видим обект, към който да отправят своите молитви, което ги е правело страшно различни и странни в очите на останалите римляни. А до ден днешен знаем и това продължава да е така, че когато в едно общество има малцинство, което съществено се различава от мнозинството по каквото и да е, това поражда враждебност. Различието винаги е пораждало враждебност в човешките общества.
Друга причина за гоненията на християните, е че в очите на властта, те представляват опасност за цялото устройство на империята. Защото християнството е била първата религия проповядваща равенство между хората. Между другото първите християни, са изобщо първите хора, които поставят въпроса за равноправието между мъжа и жената, после църквата се изродява в това отношение и направо става женомразец. Тя тотално после църквата се отделя от истинските устои и идеали на автентичното християнство, но това е друга тема. Това равноправие между хората и като мъже и жени, и като хора помежду си което проповядват първите християни, е заплаха за устройството на империята, която е била на класови основи. Имало е свободни и роби. Следователно аристокрацията, богатите римляни притежаващи по много роби, никак не са харесвали християните с тяхното равенство между хората, още една причина за гоненията.
Още една причина за гоненията срещу християните, е че по онова време понеже всички са били вярващи, не е имало атеисти, е имало страшно много занаятчии, склуптори, свещенници, оракули и всякакви професии свързани с тогавашните религии. Едни гилдии са изработвали статуетки, предмети, идоли и т.н. на най различни Богове и религии които е имало в империята, други гилдии са организирали ритуалите, и различните видове поклонения, жертвоприношения и т.н. които са изисквали различните религии, християнството е било заплаха за поминъка на всички тия хора.
И последната причина е че империята е била в упадък в първите векове на християнството. Имало е икономически кризи, епидемии, бедствия, съвпаднали с появата на първите християни, и цялото общество се е настроило срещу тях като виновници за тия несгоди. Понеже са се отрекли от старите Богове почитани в империята с тяхната нова религия, и по този начин са ги разгневили. Т.е. за първи път заради християните се появява и религиозна нетърпимост в империята, която дотогава е имала политика на свобода на вероизповеданията. Но просто християните са били толкова различно малцинство от всички останали в империята, че е било невъзможно да не породят враждебност, защото различието в някое малцинство от установените порядки и навици в обществото, винаги поражда враждебност и нетърпимост, в цялата история на човечеството.
От всички тия причини за гоненията на християните, нито една обаче не е по отношение на атеисти срещу вярващи, защото тогава не е имало атеисти. Вече при комунизма започват гоненията срещу християните точно по тая ос, атеисти срещу вярващи. Атеистите се появяват с развитието на науката. И тука въпроса е случайност ли е всичко. Аз не съм убеден, че е случайност структурата на вселената и нейните физични закони. Смятам че съществува дизайн, замисъл, за точно определена вселена и точно определени физични закони. Правещи възможно нашето съществуване. За това допускам съществуването на Бог.
Както казва един известен физик, вярващ християнин и един от създателите на квантовата електродинамика, Фриймън Дайсън:
https://bg.wikipedia.org/wiki/Фриймън_Дайсън
"Ако погледнем към Вселената и си представим многото случайности на физиката и химията, които заедно са допринесли за нашето добро, тогава изглежда, че сякаш Вселената е знаела, че ние ще дойдем."
Както казва един друг известен физик Пол Дейвис:
"Не вярвам в невероятните случайности. Било е предвидено нас да ни има."
За мен лично едно от обясненията, че Вселената перфектно и изцяло може да се опише математически от човека, е в нейният замисъл. Защото математиката какво е. Абсолютна абстракция. Тя е измислена от човешкият разум като мисловна игра, без никакво приложение в реалният свят извън мозъка. После откриваме с развитието на науката, че тя била много полезна и жизнено необходима във всички клонове на науката. Защо това е така.
Нобеловият лауреат по физика Юджин Уигнър по тоя въпрос казва:
"Невероятната полезност на математиката в природните науки граничи с мистериозното и за нея няма рационално обяснение. Тя е в областта на вярата."
https://bg.wikipedia.org/wiki/Юджин_Уигнър
Уигнър е прав. Обяснението е в областта на вярата. Ако приемем, че човешкият разум и Вселената имат един и същи създател, то вече няма нищо мистериозно в невероятната приложимост на математиката към абсолютно всичко във Вселената. Тъй като човешкият разум е създаден по подобие на Божият, защото Бог създава човека по свой образ и подобие.
Големият Стивън Хокинг в списание Американ Сайънс по въпроса за Създателят казва:
"Би било напълно съвместимо с всичко, което знаем, да кажем, че има Създател, който е отговорен за законите на физиката."
Ще дам няколко математически примера за невероятно прецизният математически дизайн на вселената напрактика изключващ случайното и възникване като крайно малко вероятно математически, и оставащ напрактика само 2 възможности.
Животът на земята е на въглеродна основа. Известният химик Дейвид Бърни обяснява качеството на този елемент в книгата си „Живот” така:
„Въглеродът е много необикновен елемент. Без наличието на въглерод и неговите изключителни качества не е възможно да съществува живот на Земята.”
По отношение на значението на въглерода за живите същества химикът Невил Сидгуик пише в „Химичните елементи и техните съединения”:
„Въглеродът е единствен по рода си сред елементите от гледна точка на броя и разнообразието на съединенията, които може да образува. Около четвърт милион вече са изолирани и дефинирани, но това ни дава една непълна представа за неговата сила, тъй като въглеродът е основа на всички форми на жива материя.”
Известният математик и астроном, Сър Фред Хойл прави едно откритие в основната градивна единица на живота Въглеродният атом, заради което почва да се съмнява, че няма Бог. Преди това откритие той е бил атеист.
За да съществува живот, е необходим голям запас от въглерод. Въглеродният атом се образува от комбиниране или на три хелиеви ядра, или на хелиево и берилиево ядро. Хойл установил, че за да може това да стане, енергийните нива на основното състояние на ядрото трябва да са много прецизно настроени едно спрямо друго. Това явление се нарича ,,резонанс”. Ако отклонението е повече от 1% в която и да е посока, Вселената не би могла да поддържа живота. След това откритие Хойл казва:
"Нищо не разклати атеизма ми така силно, както това откритие. Изглежда като че ли някакъв суперинтелект си играе както с физиката, така и с химията и биологията."
https://www.annualreviews.org/doi/abs/10.1146/annurev.aa.20.090182.000245
Физикът Пол Дейвис дава друг пример за финната математическа настройка на вселената, която е невъзможно напрактика да се е случила случайно. Ако съотношението между силното ядрено взаимодействие и електромагнитната сила се отличаваше само с 1 към 10 на 16-та степен, нямаше да могат да се образуват никакви звезди. А знаеме че звездите освен че светят и топлят са нужни и за производството на химични елементи. Съотношението между константата на електромагнитното взаимодействие и гравитационната константа, също е невероятно точно балансирано, за да е случайност. Ако то се увеличи само с 1 към 10 на 40-та степен, ще могат да съществуват само малки звезди, ако се намали със същата стойност, ще има само големи звезди. Но във вселената трябва да има както големи, така и малки звезди. Големите произвеждат всички химични елементи, а малките пък могат да горят достатъчно дълго, за да поддържат планета, на която има живот.
За каква всъщност невероятно финна математическа настройка говорим, и защо напрактика е невъзможно това да е случайност. Астрофизикът Хю Рос дава следният пример:
Покрийте Северна Америка със слой монети, стигащ до Луната. Слой с дебелина 380 000 км. След това направете същото с още континенти докато станат 1 000 000 000 със същите размери. Боядисайте една от монетите в червено и я сложете някъде в една от тия купчини. Завържете очите на някой приятел и го накарайте да извади монетата с един опит. Вероятността да го направи е 1 към 10 на 40-та степен.
Още един пример за невероятно финната и прецизна математическа настройка на Вселената за да е случайност, дава един от последните нобелови лауреати. Математикът Роджър Пенроус, който взе Нобелова награда през 2020 г. В нашата Вселена ентропията (мярката за неподредеността) нараства. Факт, формулиран във втория принцип на термодинамиката. Пенроус дава следният пример:
"Нека се опитаме да си представим фазовото пространство на цялата Вселена. Всяка точка от това фазово пространство представлява един различен начин, по който Вселената може да е възникнала. Нека си представим Създателя, въоражен с една игла, която трябва да забоде в една точка от фазовото пространство. Всяко друго местоположение на иглата ще произведе различна Вселена. Точността, с която Създателят трябва да се прицели, зависи от ентропията на Вселената, която ще бъде създадена по този начин. Би било относително лесно да се създаде Вселена с висока ентропия, защото тогава има голямо възможно фазово пространство, в което иглата може да уцели. Но за да се направи Вселена в състояние на ниска начална ентропия, така че в нея действително да има втори принцип на термодинамиката, Създателят трябва да уцели значително по малък обем от фазовото пространство. Колко миниатюрен трябва да е този обем, за да се получи Вселена, която да е много подобна на нашата."
Изчисленията на Пенроус дават забележителен резултат, че целта на Създателя трябва да е била прецизна до 1 към 10 на степен 10 на 123та степен. Няма грешка, правилно е изписано числото.
"Това е число невъзможно да се изпише по обичайният десетичен начин, защото дори ако поставим по една нула на всяка елементарна частица във Вселената, пак няма да има достатъчно частици за целта."
Още много такива примери има, ама много дълго ще стане, та ще премина на въпроса какви изводи можем да направим за Вселената на база нейната невероятно финна математическа настройка която е използвана за нейното създаване.
Това откритие на учените че Вселената е изключително прецизно създадена, с финни математически настройки, за да е възможен животът, се нарича антропен принцип (антропос-човек). Някои учени и философи, както и всички атеисти, застъпват възгледа, че ние не бива да се учудваме и шашкаме на математическата невероятност всичко това да е случайност, защото, ако не беше, животът на въглеродна основа нямаше да е възможен, за да наблюдаваме всичко това, да размишляваме как е възможно математически крайно невероятни неща, да са се случили случайно и без замисъл. Това е желязно логическо твърдение. То обаче е оборено за мен блестящо от философът Джон Лесли. Той казва:
"Това ми звучи горе-долу като твърдението, че ако сте изправени пред наказателен взвод с 50 насочени към вас пушки, няма защо да се чудите, ако все още сте жив, след като те вече са стреляли. В край на сметка това е единственият възможен резултат, който бихте могли да наблюдавате. Дори и само един куршум да ви беше улучил, щяхте да сте мъртъв и нямаше да можете да наблюдавате нищо. Но въпреки това може да имате усещането, че тук има нещо, което остро се нуждае от обяснение, а именно, защо нито един не е улучил. Дали това е било планирано.....
Защото тези две неща, да не се изненадвате, че не можете да наблюдавате, че сте мъртъв, и да се изненадвате, че можете да наблюдавате, че сте жив, въобще не се изключват."
Според Лесли невероятно финните математически настройки на вселената, които напрактика са невъзможни да се случат случайно ни оставят пред 2 възможности. Първата е че има създател, следователно Бог съществува, вярващите са прави, атеистите грешат. Другата възможност е вярващите да грешат, а атеистите да са прави. Това е възможно при хипотезата за мултивселена. Едновременното съществуване на множество, възможно е и безкраен брой, паралелни вселена, в които в крайна сметка ще се осъществи абсолютно всичко, което е теоретично възможно. Тогава не би имало нищо изненадващо в съществуването на вселена като нашата с точно тези математически настройки, и не е нужен Създател като обяснение за нея. Този възглед за Вселена без създател, плод на мултивселената, много обстойно го развива астрономът Сър Мартин Рийс в неговата книга "Просто шест числа". В нея той разглежда 6 поразително финни математически настройки на вселената подобни на примерите по горе, и развива обстойно другата възможност, мултивселената като обяснение.
Любопитното е че има физици, които се позовават на "бръснача на Окам" и отхвърлят теорията за мултивселената въвеждаща неоткриваеми вселени, като обяснение, защото според тях тя нарушава принципа на бръснача на Окам (за търсене на теории, които не изискват ненужно усложняване на хипотезите.)
Джон Полкингхорн, математик и физик, отхвърля мултивселената и предпочита теорията за Създателя като обяснение на финната математическата настройка на вселената със следните доводи:
"Нека видим тези спекулации в истинската им светлина. Те не са физика, а в най стриктният смисъл метафизика. Няма никаква чисто научна причина да вярваме в съществуването на множество Вселени. По дефиниция тези други светове са неустановими от нас. Другото възможно обяснение със същите интелектуални достойнства, и според мен по практичното и елегантно би било, че този свят е математически настроен и кодиран по този начин, понеже е творение на волята на Създател."
Философът Ричард Суинбърн твърдо се противопоставя на мултивселената по следният начин:
"Да се постулират трилиони, трилиони други недоказуеми и неоткриваеми Вселени, вместо един Бог, с цел да се обясни невероятната математическа прецизност при създаването на Вселената, изглежда върхът на ирационалноста"
Космологът Едуард Харисън коментира противоречието Мултивселена срещу Създател така:
"Това е космологичното доказателство за съществуването на Бога - аргументът на Палей за планираността - актуализиран и осъвременен. По всичко личи, че финната настройка на Вселената свидетелства за божествено планиране. Изберете сами: Мултивселена, която изисква множество Вселени, или планиране, което изисква само една. Много учени - ако са готови да признаят възгледите си - клонят към теологичното обяснение"
И да завърша с големият Стивън Хокинг:
"Много хора не харесват идеята, че времето има начало, вероятно защото това има привкус на божествена намеса."
