Големите загадки

Чарлс Дарвин смята, че факторите на биологичната еволюция се свеждат до изменчивост, наследственост и естествен отбор. Ако обаче разглеждаме нещата строго натуралистично, бихме могли да отнесем неговото учение и към развитието на неживата природа. Руският физик Андрей Линде (понастоящем работи към Станфордския университет) лансира идеята за т. нар. „хаотична инфлация“. Според нея квантовите флуктуации на вакуума перманентно водят до пораждането на минивселени. Те се развиват изолирано, като първоначално се раздуват от инфлационни процеси, а по-нататък – съгласно класическата хипотеза за Големия взрив (фиг. 1).

Фиг. 1 Моделът на Линде се изобразява като дървовидна структура, състояща се от безкраен брой разклоняващи се „мехурчета“ (инфлационни вселени). Всяка новополучена вселена може да се „пъпкува“, образувайки нови дъщерни мини-вселени. (Промяната в цвета представя „мутации“ във физичните закони спрямо родителските вселени.)

Тоест при всяка поява на нов свят се наблюдава изменчивост в законите и константите на материята. Случайните повторения на някои от тях се разглеждат като един вид наследственост. Действа и естествен отбор, който запазва физичните структури – атоми, молекули, небесни системи, – когато, при съчетанието на необходимите параметри, те са устойчиви. Така оцеляват най-приспособените, които могат да дадат потомство, т.е. да заченат нови бебета-вселени. По-нататък, на планети с подходящи условия, вече биологичната еволюция закономерно поражда живи, а някъде – и съзнателни същества.

Но щом като е възможно дарвинизмът да се приложи към мъртвата и живата природа, в такъв случай трябва да го приемем за универсална натуралистична концепция, която обуславя самоорганизацията на мирозданието.

1. Каква е демаркационната линия между съзнанието и слепия случай?

За интелекта не представлява никаква трудност да реализира процеси с безкрайно малка вероятност за осъществяване. Автомобилът е произведение на нашия разум. Възможно ли е той да се сглоби в резултат на природните стихии? Ще разгледаме само една от частите на двигателя. Да речем, имаме готов цилиндър. Каква е вероятността буталото към него да възникне случайно с подходящите форма и размери? Елементарните разсъждения показват, че тя е (1/∞)2, защото формите са безброй, както и размерите. А ако и самият цилиндър трябва да се появи по същия начин, така че тези два елемента да бъдат съчленени и системата да работи, общата вероятност е (1/∞)4, [4] т.е. по-малка от “абсолютна нула”[5]. Конструкторът обаче без особени усилия, от безкрайно многото възможности, може веднага да определи подходящите параметри на елементите и като извърши някои изчисления да сглоби горните изделия. (Ние много рядко си даваме сметка за необикновените способности на нашия ум!) След малко ще установим, че за появата на всемира също се получават вероятности от порядъка на 1/∞n, но построението по-нататък на заобикалящата ни действителност е доста по-сложно. Тоест за един съзнателен Бог е сто процента възможно да сътвори света, докато пред слепия случай (“часовникар” – по думите на Ричард Докинс[6]) изобщо не се открива никаква перспектива да се справи с подобно задание. (В книгата сме споменали и други специфични отличителни качества на съзнанието, но тук ще ги пропуснем.)

2. Предизвикателството.

През 2010 г. излезе книгата „Великият дизайн” на прочутия британски космолог и популяризатор на науката Стивън Хокинг, написана в съавторство с американския физик Ленард Млодинов. Тази книга успя да скандализира религиозните лидери[7] още преди отпечатването си с намеците на авторите, че в нея те са успели да опровергаят сър Исак Нютон, който е твърдял, че Вселената няма как да е възникнала от хаоса, а е дело на всемогъщата Божия десница[8].

Според Питър Галисън „Всеки автор би завидял на Хокинг и Млодинов за вниманието, оказано на книгата им „Великият дизайн” от страна на архиепископа на Кентърбъри, на главния равин и на председателя на Съвета на мюсюлманите във Великобритания. И тримата търсят теоретични „оръжия”, които да им помогнат да окажат отпор на мнението на двамата физици, които в своя общ труд разколебават вярващите относно съществуването на Бог”[9].

Редица други изследователи също се присъединяват към посоченото становище, като смятат, че науката е най-силната противоотрова срещу ретроградното философско и религиозно мислене. Известният физик Лорънс Краус дори ни съветва: „Забравете за Иисус – звездите са умрели, за да се родите вие”[10].

Ние ще приемем „хвърлената ръкавица” и ще се постараем да отговорим на предизвикателството, отправено към християнството от натуралистите измежду съвременните учени.

3. „Великият дизайн“.

Ето какво е заключението на Хокинг в края на книгата „Великият дизайн“: „Защото има закон, като този за гравитацията, според който Вселената може и ще създаде себе си от нищото. Спонтанно създаване е причината да има нещо вместо нищо и отговаря на въпроса защо съществува Вселената и защо съществуваме самите ние. Не е необходимо да прибягваме до услугите на Бог, който да разгърне плановете и да задвижи Вселената”[11].

В посоченото твърдение обаче има няколко неиздържани предпоставки:

Първо, вакуумът се отъждествява с „нищо“, поради обстоятелството, че в него не се съдържа вещество, което е доста подвеждащо, особено за хората, незанимаващи се с физика. Трябва да отбележим обаче, че вакуумът притежава известна енергия, в него непрестанно се появяват и изчезват виртуални частици и пр., което говори, че вакуумът, строго погледнато, съвсем определено е „нещо“, а не – абсолютно „нищо“. А щом като е „нещо“ вакуумът също има нужда от обяснение за своето възникване.

Второ, говори се за „закон, като този за гравитацията“, благодарение на който се поражда (а по-нататък и структурира) Вселената. Ние след малко ще видим колко проблематично е положението изобщо да има някакъв твърдо установен „закон“. Тук само ще цитираме Хайнц Пагелс, който задава подобен въпрос: „Тази немислима пустота се превръща в пълнота на съществуването – необходимо следствие от физичните закони. Но къде в пустотата са записани тези закони?“[12].

Трето, не става ясно и откъде се появяват пространството и времето. В своята книга „Вселена от нищото“ Лорънс Краус се опитва да доразвие тезата на Хокинг, като преодолее посочените трудности, но нашето мнение е, че той не е особено убедителен.

С други думи, Хокинг и Млодинов изобщо не са успели да отговорят на въпроса „защо има нещо, вместо нищо?“, както уверяват читателите си, а само са изместили нещата към непонятния начален вакуум!

4. Сега нека разгледаме тези три предпоставки в по-големи подробности.

Първата от тях е, че материята е възникнала от вакуума, като в началото е имало процес на инфлация.



За да онагледим по-добре нещата ще използваме табл. 1.

Сингуларното начало изисква от космологията строго решение, което инфлацията не е в състояние да даде, защото все още няма добра интеграция в теорията на струните и затова не е част от сливането на квантовата механика и Общата теория на относителността.

Никой не може да каже откъде по-нататък се появява инфлатонно поле, с подходяща форма на потенциалната енергия за възникване на инфлацията. Не знаем и точните параметри на избухването – кога се случва, колко време трае, какво количество енергия преобразува в частици и лъчение и пр. Затова няма как да се избегне и впечатлението, че физиците просто нагласяват своите концепции така, че да съвпаднат с астрономическите наблюдения.

Но най-значимият проблем тук е следният. Според теорията, първичната Вселена била съставена изцяло от лъчение с висока енергия, създаващо спонтанно частици и античастици. Някъде около една микросекунда след взрива температурата спаднала под 1013К. Кварките и антикварките намалили скоростта си и били залавяни от силното взаимодействие, което ги слепвало в групи по три – образуващи съответно бариони и антибариони. Според статистическите закони обаче броят им задължително трябва да е бил еднакъв и неизбежните удари между тях са щели да водят до пълна анихилация. Енергията на получаващото се лъчение постепенно ще се е разреждала при разширяването на Вселената, поради което не биха се раждали нови двойки частици. Тоест в днешно време изобщо не би могло да съществува никаква структура.

Руският физик Андрей Сахаров предполага, че през онази епоха е имало нарушение на т. нар. СР-симетрия, поради което се е получил дисбаланс – на всеки милиард антибариони се падали милиард и един бариони[13]. След като големият фойерверк свършил, оцелелите бариони се превърнали в протони и неутрони, от които впоследствие били изградени всички атомни ядра.

Работата обаче е там, че е необходимо да е имало и лептонна асиметрия, при която са оцелели точно толкова електрони, колкото са били произведените протони (за да бъдат атомите електронеутрални), което е статистически абсурд. Нещо повече, при останалите частици броят на положителните и отрицателните електрически заряди пак трябва да е еднакъв, поради което абсурдът всъщност се оказва двоен!

(Необходимо е да поясним следното: ако съществува съвсем лек превес на положителните или отрицателните заряди, те щяха да се отблъскват със сила, която надвишава един милиард, милиарда, милиарда, милиарда, т.е. 1036 пъти тази на гравитацията, поради което щяха да се разкъсат всички структури в познатия ни свят. Разбра се, с изключение на атомните ядра, защото в тях силното взаимодействие е около сто пъти по-голямо от електромагнитното.)

С други думи, поне засега, концепция за раждането на света от вакуума е неубедителна, понеже не намира добро рационално обяснение за появата на материята.

На второ място се явява проблемът със законите.

В тази връзка изникват два подвъпроса:

а) Възможно ли е една материя, която е в състояние на абсолютен хаос, да стигне случайно до съвременното си равнище на подреждане?

Какво ще стане, ако т. нар. „неопределена изменчивост“ (по Дарвин) действа на ниво фундаментални константи, закони и взаимодействия? Нека се опитаме да си представим свят, в който всичко се променя напълно хаотично. В него някои от характеристиките на елементарните частици може да са постоянни, а други непрекъснато да се преобразуват. Например, ако електричният заряд се мени произволно, той би могъл да заема съвсем случайни стойности: +1; –1; +7/8; +14/3; –112/27 и пр. Същото се предполага и за масата, спина, магнитния момент и т.н., като би следвало да допуснем дори качествена (еволюционна?) трансформация на частиците в нещо различно от онова, което са в действителност. Гравитационният закон сега може да има вида:

F = g.M1.M2/R2

а след малко:

F = k.M1.M23/R4/3

после да се измени в друг вид и т.н. (Поради липсата на дълготрайност, в случая не би могло да се говори и за закони.) Като се има предвид деликатния баланс на всички сили в природата, става пределно ясно, че при каквато и да била метаморфоза на взаимодействията, всичко ще рухне „пред очите ни“. В един такъв свят нито биха могли да се създадат някакви стационарни или динамични структури, нито да бъдат те устойчиви във времето. Ако в материята, от която е изграден нашия свят, съществуваше подобна “неопределена изменчивост”, тя би довела до абсолютен хаос, който не е в състояние да произведе каквато и да било организация на подреждане.

На това място ще направим едно пояснение. Някои учени заявяват, че новата теория на струните предлага мощна концептуална парадигма, която има потенциала да отговори на въпроса каква е причината елементарните частици да притежават точно такива характеристики. Затова нека да кажем няколко думи по този повод. Струните могат да извършват безкраен брой резонансни вълнови трептения, което означава, че те би трябвало да пораждат безкрайна редица от елементарни частици с всевъзможни характеристики. В такъв случай защо съществуват само онези от тях, който са като елементите на идеален конструктор, позволяващи да бъде сглобен нашия свят? Отговорът, който дава теорията на струните, е, че има шест (или седем) допълнителни измерения на пространството, които на микроскопично ниво се навиват в т. нар. форми на Калаби-Яу (фиг. 2). (Наречени са на Еугенио Калаби и Шинтун Яу, които са ги открили математически още преди да стане известно тяхното значение за теорията на струните.)

а)      б)  

Фиг. 2 а) Една от възможните форми на Калаби-Яу. б) Голямо увеличение на област от пространството с допълнителните измерения във вид на миниатюрни форми на Калаби-Яу.

Допълнителните измерения оказват огромно влияние върху начините на трептене на струните и оттам – върху свойствата на частиците. Но уравненията показват, че има безброй форми на Калаби-Яу, като всяка от тях е също толкова валидна, колкото и всички останали. Тоест отново стигаме до задънена улица – как са избрани и „застопорени“ онези форми, които пораждат точно необходимите елементарни частици? Или въпросът само се измества, а не се разрешава.

Ще напомним обаче, че теорията на струните не съответства на критериите за верифициране и фалсификация и остава чисто спекулативна изследователска област, която все още не може да претендира за статут на научна постановка.[14] В работата си върху историята на квантовата гравитация Карло Ровели отбелязва: „И така, къде сме след 70 години изследвания? Съществуват достатъчно развити пробни теории, в частност на струните и на примките и още няколко интересни идеи. И все пак няма съгласие, нито възприета теория – никаква теория, която да е получила и най-малкото пряко или косвено експериментално потвърждение. За 70 години бяха развити много идеи, модите идваха и си отиваха, от време на време се провъзгласяваше откриването на Светия граал, което след това се отхвърляше”.[15]

Хокинг и Млодинов, като се позовават на тази твърде проблемна теорията на струните, заявяват, че тя предсказва възможното съществуване на около10500 броя вселени[16]. (А според Андрей Линде те са1010^10^7.)[17] Но дори струнната теория да се окаже вярна, това все още няма да означава, разбира се, че въпросните вселени ги има в наличност. А както ще се убедим след малко, посочените числа са съвършено незначителни, за да могат да спасят натуралистичната версия за появата на някакъв подреден свят.

б) Вторият подвъпрос, на проблема със законите, е: „каква е статистическата вероятност за случайното възникване на някаква стабилна и добре устроена вселена?“.

Фундаменталните константи, характеристиките на елементарните частици и пр. се измерват с непрекъснати (т.е. недискретни) величини, поради което те допускат безкраен брой стойности на своите настройки m (m → ∞). Нека приемем, че за съществуването на един такъв свят е необходима система от n-броя елементи. Най-общо възможността всеки член на системата да има точно подходящите параметри е 1/m, а за всичките n-броя елементи – 1/mn. Нека допуснем, че системата има безброй устойчиви конфигурации, тогава вероятността P да се образува случайно, която и да било от тях е:

P = m/mn = ∞/∞,

което математически е неопределеност. За да избегнем „неопределеността“ можем да използваме граничен запис. Тогава, търсената от нас вероятност ще бъде както следва:

P = limm→∞ m/mn = limm→∞ 1/mn-1 = 1∕∞ = 0

Ако положим n-1=k, то изразът придобива вида:

P = limm→∞ 1/mk = 1∕∞ = 0

Където n е цяло положително число по-голямо от единица.

Понастоящем можем да кажем, че за нашия свят са известни поне няколко десетки параметъра, чиито стойности трябва да бъдат точно нагласени, т.е. тази вероятност е образно казано на някаква степен пъти по-малка от „безкрайно малка“. (фиг. 3)



Фиг. 3 Възможни конфигурации на стойностите на параметрите, които осигуряват от I до ∞ работещи (устойчиви и функциониращи) състояния. Системите І, ІІ, ІІІ и т.н. могат да бъдат както други светове, така и физичните структури, които се формират в тях.

С други думи при системите, които допускат безкраен брой стойности на своите параметри, се получава един изумителен парадокс. Макар че могат да притежават безброй работещи състояния, то пак вероятността случайно да се стигне до което и да било от тях е нулева, или тя на практика никога не може да се осъществи. Бихме могли да означим този парадокс и като теорема за съществуването на Бога.

Математически нещата се изразяват по следния начин. Нека приемем, че m’ е броя на вселените. Тогава m’ може да расте от 1, 2, 3 … до ∞, т.е. m’ е множеството от целите положителни (т.е. естествените) числа. С m вече означихме множеството от настройките на физичните константи, като отначало ще допуснем, че те също приемат като стойности само естествени числа, т.е. m = m‘, а n отново е броят на необходимите параметри (физични константи). Или изразът за вероятността P за съществуването на една такава вселена придобива вида:

P = limm→∞ m’/mn = limm→∞ m/mn = limm→∞ 1/mn-1 = limm→∞ 1/mk = 1∕∞ = 0

Тук числителят и знаменателят растат с различни скорости (съответно m и mn), поради което крайният резултат е нула.

Работата обаче е там, че m на практика е множеството от всички реални числа (цели, рационални и ирационални). Затова трябва да вземем предвид, че между всеки две цели числа (например между 1 и 2) лежат безкраен брой реални числа. С други думи, множеството на реалните числа е безкрайно по-мощно от множеството на естествените числа, т.е. придобива вида m=pq, където p и q също клонят към безкрайност. Тогава вероятността P ще бъде както следва:

P = m‘/(pq)n = m‘/pqn

За да избегнем неопределеността, отново използваме граничен запис и тъй като в този случай m’, p и q клонят по един и същ начин към безкрайност, записваме търсената вероятност както следва:

P = limm→∞ m/mmn = limm→∞ 1/mm(n-1) = limm→∞ 1/mmk = 1∕∞ = 0

Може лесно да се забележи, че в този случай знаменателят расте още по-бързо. Този резултат всъщност показва, че дори световете да са ∞∞, пак не е възможно да се стигне до устойчива подредена вселена или както се изразяваме метафорично ”такава вероятност е по-малка от абсолютна нула!”.

В последната си книга Роджър Пенроуз отбелязва: „Квантовата теория предпоставя определен тип пространства, известни като Хилбертови пространства, които могат да имат безкраен брой измерения. […] За едно n-реално-мерно пространство ще казвам, че притежава ”∞n“ точки (което е израз на факта, че този точков континуум е организиран в n-мерен низ). В безкрайно-мерния случай ще казвам, че то притежава „∞∞“ точки.“[18]

Ако приемем, че на мястото на всяка точка в безкрайно-мерно Хилбертово пространство имаме по една вселена, тогава броят на световете може да бъде „∞∞“. Работата обаче е там, че точката е наименование за 0-мерен обект, т.е. тя няма дължина, площ или обем, каквито има една вселена. В такъв случай броят на световете, дори в посоченото пространство, ще бъде едва ∞, а не безкрайност на някаква степен. Тоест броят им винаги ще бъде изброима безкрайност, което прави още по-сигурен нашия извод, че няма никаква възможност за случайното възникване на подреден и устойчив свят.

(Можем да изразим този резултат и по друг начин. Броят на вселените всъщност отговаря на множеството N на естествените числа.

N= {0, 1, 2, 3, 4, 5… ∞}

Кардиналното число (т.е. броят на елементите) на множеството N се означава със символа א0 (алеф-нула). Кардиналното число на множеството на реалните числа R обикновено се означава с C. Математикът Георг Кантор доказва, че: C=2א0, откъдето следва, че C>א0 (при א0=∞, се получава, че C=2∞).

Понеже стойностите от настройките на физичните константи вече казахме, че отговарят на реалните числа, това означава, че те винаги ще бъдат неизмеримо повече (2∞) от броя на вселените, с което теоремата е доказана!)

Статистическите закони на теория допускат реализирането на събития с нищожно малка вероятност, но практическият опит показва, че такива събития никога не се изпълняват. Затова някои приемат, че за всяко събитие има определен „праг на вероятност”, под който неговото осъществяване е неправдоподобно. Но колкото и невъобразимо малки да са отношения като например 1/10500; 1/1065^720 и пр., все пак е възможно да има хора, които спорят, че подобни вероятности биха могли да се сбъднат. Когато обаче се получи вероятност 1∕∞, тя е безкрайно по-малка и от най-малката вероятност, която бихме могли да запишем или дори да мислим. Затова, надяваме се, че и за такива “оптимисти” вероятност 1∕∞ съвсем сигурно ще означава абсолютна „забрана” дадено събитие да се случи на практика.

Възниква въпросът – вероятността 1∕∞ всъщност клони към нула, затова има ли смисъл да я повдигаме на някаква степен? Трябва да следваме обаче правилата в математическата теория, според която общата вероятност да се случат две или повече събития е равна на произведението от вероятностите за осъществяване на всяко едно от тях поотделно. Когато се получи обща вероятност 1∕∞k, това показва повече от абсолютна невъзможност за реализирането на подобно събитие.

Посоченото говори, че предвидените от Хокинг и Млодинов 10500 вселени са съвсем нищожно количество. Но дори да увеличат броят им до безкрайност, приведените изчисления дават да се разбере, че пак не се очертава никакъв шанс случайно да се породи свят като нашия.

При живите организми вариациите са ограничени, понеже техните компоненти (ДНК, белтъци и т.н.) са изградени от строго определен брой дискретни единици (нуклеотиди, аминокиселини и др.). Но в действителност се очертават нищожно малки, практически неизпълними, вероятности случайно да се образува протоклетка, способна да реализира всички жизнени процеси. С други думи, в посочените области, статистическите закони забраняват (не допускат, правят абсолютно невероятно) самоподреждането на материята.

Фигура 3 ни позволява да направим и още едно важно заключение, а именно, че никакви еволюционни процеси не са допустими нито в мъртвата, нито в живата природа.

Според дефиницията, йерархичната система е множество от елементи, които се намират в отношения и връзки помежду си и образуват определено единство, цялостност. Всички елементи на системата са взаимозависими, т.е. всеки от тях влияе на останалите и обратно – те също оказват въздействие върху него. Структурата на системата определя нейната вътрешна форма на подреждане, т.е. тя е израз на съществуващия в нея ред. Пълното описание на реда в сложно организираните системи се изучава от една сравнително нова наука – таксиологията (логиката на реда), която се разработва напоследък като една от най-фундаменталните и важни логически теории. Но нейните основни положения и категории се изследват с помощта на твърде сложни екстензионални математико-логически и теоретико-информационни методи. Затова ние няма да се спираме на тях, а ще приложим един изключително опростен подход, който ще ни позволи да направим изводи относно възможността за еволюция на йерархично подредените системи.

При тях е в сила един принцип известен като “или всичко, или нищо”. В смисъл, че структурата трябва да е съставена от подходящи елементи, които да са подредени в правилния ред, за да не се наруши действието на системата. Ако променим параметрите дори само на един от тях, или изобщо го премахнем, или разменим местата на някои елементи и пр., ще се получи смущение в работата на системата, което ще я разруши или изведе от употреба. Затова или всичко е наред и системата функционира нормално, или, в противен случай, все едно нищо не е наред и системата е ликвидирана.

Този принцип забранява постепенната “еволюция” на една структура в друга. В състояние ли е един малък механичен часовник плавно да се трансформира в будилник? Да предположим, че едно от неговите зъбни колела е станало по-голямо като за будилник. Тогава то ще бъде несъвместимо с всички останали механизми на малкия часовник и той няма да отчита правилно времето или въобще няма да работи. Нека и другите му части се изменят и стават като за будилник. Докато една част от механизмите му са за малък часовник, а друга – за голям, функцията му ще бъде значително нарушена или въобще няма да може да се осъществи. Часовникът ще изпълнява предназначението си само тогава, когато или всичките му части са малки, или всичките са големи.

А какво ще стане, ако някой от механизмите на часовника бъде заменен с елемент на компютър? Например, на мястото на пружината бъде поставен транзистор. Часовникът вече съвсем сигурно ще излезе от употреба. От друга страна и компютърът няма да реализира своята функция дори тогава, когато сме сглобили всички негови компоненти, а само един е останал на часовник.

От казаното заключаваме следното: когато един предмет постепенно се преобразува в друг такъв от същия вид (но в нещо различен – по големина, друг модел и т.н.) функцията се затруднява или дори спира. А при трансформацията на предмет от един вид в предмет от друг вид, функция изобщо не може да се осъществи. Затова или “всичко” е наред и системата функционира нормално, или, ако дори едно нещо не е наред, все едно “нищо” не е наред и функцията е нарушена.

Разбира се, отношенията между елементите на системите в природата са значително по-сложни; ние си послужихме с тези примери, само за да онагледим принципа „или всичко, или нищо”.

При системите с безкраен брой стойности на своите параметри се оказва, че: Не е възможен нито постепенен, нито скокообразен („квантов”) преход на една работеща система в друга.

В първият случай, т.е. при постепенен преход, ако един от нейните параметри промени стойността си, той вече няма да бъде съгласуван с другите ѝ параметри и системата ще излезе от строя. Но докато не бъдат изградени напълно всички необходими параметри на другата система, тя също няма да бъде годна за работа, което следва от принципа “или всичко, или нищо“.

Вторият случай, на внезапно преобразуване, отново няма как да се реализира. Вероятността всички параметри на системата изведнъж да се променят и да добият точно необходимите стойности на параметрите на която и да е друга действаща система е по-малка от безкрайно малка (според по-горните изчисления – 1∕∞k).

При по-предните разсъждения вече стана дума, че всяка метаморфоза в параметрите на микросвета (характеристика на частиците, интензитет на взаимодействията и пр.) прави атомите нестабилни и води до тяхното разрушаване. С други думи, атомите на химичните елементи са дискретни структури, които не могат да преминават една в друга чрез поредица от междинни форми, а изискват строго разчетено конструиране. По подобен начин бихме могли да разсъждаваме и за небесните формирования – планетни, звездни, галактични и т.н.

Както е добре известно, при живите същества белтъците играят много важна роля – изграждат клетъчните структури, изпълняват каталитични функции, участват в реализирането на генома и др. Но една част от тях са тясно видово специфични, затова ако се появи мутация, която да доведе до образуването на различен белтък, неговото действие няма да бъде в унисон с работата на останалите белтъци. По такъв начин, генетичните мутации пречат на синхронизацията на системите в организма и затова на практика се явяват вредни за индивида, т.е. не му помагат в борбата за съществуване. С други думи, принципът „всичко или нищо” не способства и за постепенната еволюция на организмите, а няма никакви сведения и за „квантова” (т.е. внезапна) поява на нови видове.

От направените разсъждения можем да заключим следното: Междинните състояния са: а) неустойчиви – при атомните и небесните структури и б) нефункциониращи – при живите организми. Това означава, че концепцията за универсална дарвинова еволюция на системите в мъртвата и живата природа е съвършено неприемлива.

Единствено интелектът е способен да реализира събития, чиято вероятност за осъществяване е от порядъка на 1∕∞ на някаква степен.

Вече отбелязахме, че вероятността случайно да се сглоби дори такава проста система като бутало и цилиндър е (1∕∞)4, но за един разумен конструктор това не представлява никакъв проблем. С други думи, вероятност едно върху безкрайност на някаква степен, както подчертахме, очертава демаркационната линия между съзнанието и слепия случай (или „часовникар“ по израза на Докинс), която последният по никакъв начин не би могъл да премине.

Като се върнем на фиг. 3, нека да си припомним парадокса, свързан с онази проста сметка:

P = limm→∞ 1/mk = 1∕∞ = 0

от която се разбира, че Бог може да сътвори неограничено разнообразие от подредени и устойчиви светове, но всеки един от тях е твърде малко вероятен (1∕∞ на някаква степен), което изключва случайното му възникване.

Така се отговаря и на въпроса, поставен още от Айнщайн „имал ли е Бог избор при създаването на Вселената?”, който отново задават Хокинг и Млодинов в книгата си „Великият дизайн”.

5. Пространството и времето.

Третият неразрешен проблем, в книгата на Хокинг и Млодинов, се отнася до появата на пространството и времето.

Крис Айшем обръща особено внимание на това, че до този момент не е ясно как трябва да изглежда теорията на квантовата гравитация и на какви данни ще се опира. Според него основните трудности при изработването на квантова теория на гравитацията, а оттам и на квантова космология, произтичат от обстоятелството, че „общата относителност не е просто теория на гравитационното поле, а в съответния смисъл – и на самото пространство-време и, значи, квантовата теория на гравитацията трябва да каже нещо и за квантовата природа на пространство-времето”[19].

Във „Великият дизайн“ авторите не изразяват ясно становище по отношение на въпросите с: 1) произхода на времето и 2) началото на Вселената.

До настоящия момент обаче нито един от стълбовете на съвременната физика – нито общата теория на относителността, нито квантовата механика, нито дори теорията на струните – не е в състояние да обясни съществуването на пространството и времето.

Колкото до втория въпрос, Стивън Хокинг и Джим Хартъл в една своя разработка (направена още през 1982 г. и повторена във „Великият дизайн“), въвеждат т. нар. „имагинерно време”, при което „различието между пространство и време напълно изчезва„. По такъв начин в тяхната теория е възможно пространство-времето да е крайно по протежение и все пак Вселената да няма начало и край, понеже се премахват сингулярностите в тези моменти. (През 2015 г. в съвместна научна публикация на А. Ф. Али и С. Дас също бе заявена подобна позиция, основана на уравнения от квантовата физика[20].)

Както признава самият Хокинг обаче, тази постановка е твърде спекулативна: „трябва да отбележа, че идеята времето и пространството да са крайни, но без граница, е само предположение: тя не може да се изведе от някакъв друг принцип„. Затова не е трудно да се досетим, че той е използвал този подход, за да се стигне накрая до извода: „Доколкото Вселената има начало, можем да предполагаме, че има Създател. Но ако Вселената е напълно самостоятелна, без граница или край, тя няма нито начало, нито край: тя просто съществува. Къде тогава е мястото на Създателя„[21]?

Съвсем наскоро обаче екип под ръководството на Жан-Люк Лехнерс, в който влизат Джоб Фелбрудж и Нийл Турок, с помощта на значително по-мощни математически методи и средства успя да докаже, че моделът „без граница“ на Хокинг и Хартъл е несъстоятелен (а още беше опроверган и т. нар. „тунелен преход“ на Виленкин, който също изключва начало на времето)[22]!

 6. Биологично доказателство на теоремата за съществуването на Бога.

Теоретиците на движението Интелигентен дизайн издигат концепцията за т. нар. „нередуцируемо сложна система“, чието определение е следното: „единна система… като отстраняването на която и да било от частите прави системата неспособна да функционира“. Най-популярният пример, който дават, е с двигателя на бактериалното камшиче (флагелум). Но те допускат елементарна грешка като твърдят, че „няма данни неговите части да изпълняват и други функции“. Може би, когато са направили това изявление, наистина да не е имало данни, че в живия свят се случва нещо подобно, но при машините, създадени от човека, е възможно редица части да бъдат взаимозаменяеми или конструкциите им да са твърде подобни, макар да изпълняват различни функции.

Натуралистите, разбира се, веднага се възползват, за да обърнат нещата в полза на Дарвиновата еволюция. Те излизат с опростенческото обяснение, че „доказателството за редуцируемостта на флагеларния двигател се състои в това, че някои от съставните му части могат да функционират на друго място – например под формата на игличките на секреторната система тип III (injectisome, T3SS – Type III secretion system), срещаща се при болестотворни бактерии“. Тази молекулярна машина има иглоподобна структура и се използва като сензорна сонда за откриване на еукариотни организми – пробива дупка в клетките на гостоприемника и отделя протеини, с които бактериите го заразяват (фиг. 4).



Фиг. 4 Флагелумът (вляво) изпълнява съвсем друга функция от игличките на секреторна система T3SS (вдясно), но и двата израстъка съдържат идентични части (изградени обаче от различни протеини). Това са: С-пръстенът, MS-пръстенът и експортният апарат, който изнася протеини извън клетъчната стена, където те се самоорганизират, за да образуват флагелум или игла.

Но въпреки сходството между двете структури учените не са в състояние да докажат, че игличките могат да се превърнат в камшиче. Когато Робърт Макнаб прави внимателно проучване на проблема, макар да говори в контекста на дарвинизма, все пак заключава, че няма смесване, т.е. двете системи са еволюирали отделно[23]. С други думи, макар флагеларният мотор да споделя някои елементи с T3SS, двете молекулярни машини не могат да се трансформират една в друга.

Оказва се, че всеки вид бактерия има уникален биологичен двигател, който се различава от тези на другите видове по форма, големина, сложност, мощност, стойност на въртящия момент, скорост и други параметри (фиг. 5). Протеините, които ги изграждат, не са едни и същи, което означава, че аминокиселините им са способни да се пренареждат в милиони различни бактериални (и не само!) флагеларни системи. Понеже компонентите на тези двигатели са изградени от различни видово специфични белтъци, имаме всички основания да смятаме, че постепенният еволюционен преход тук е невъзможен.

Археите например плуват с ротационен двигател, който няма връзка с бактериалните мотори. Двигателите на археите понякога използват и други източници на енергия, а тяхното витло расте от основата вместо от върха. През последните две десетилетия на ХХ век биолозите установиха, че археите, макар и прокариоти, са фундаментално различна форма на живот от бактериите. Този извод беше направен въз основа на филогенетичен анализ на рибозомната им РНК, наличието на етерни липиди в клетъчната им мембрана и отличаващи се ензими и биохимични пътища.



Фиг. 5 Чрез електронна криотомография е получен висококачествен 3D модел на молекулярната структура на бактериалните двигатели[24]. Те изключително напомнят обикновен електромотор, като механизмите им на същия принцип предават въртящ момент на флагелумите (витлата), движещи бактериите напред. (Виж анимацията, към която е посочен линк в бел. [[25]]).

Малко математика

Мнозина учени са се опитвали да изчислят минималната генетична информация, необходима за реализирането на най-простата организмова форма и общото мнение е за 250 до 300 гена[26]. Известните прокариоти с най-малко количество генетичен материал съдържат близо 500 гена, ДНК-молекулата им е с над 500 000 базови двойки нуклеотиди, броят на ензимите им достига няколко стотици, а поне още толкова са и другите им видове белтъци[27]. Нека отбележим, че структурите и функциите на прокариотите напомнят (без да са точно копие) на хипотетичния прародител на всички живи организми (LUCA)[28], което предполага, че той е имал и подобен набор от гени, ензими и пр.

Преди около десетина години колектив от физици, математици и други учени от Руската академия на науките публикува твърде екзотична хипотеза, според която дори сложните органични вещества са се образували заедно със Слънчевата система още в протопланетния облак, като след формирането на Земята много бързо са дали началото на живота[29].

Разбира се, тази хипотеза не може да бъде взета насериозно, защото всички такива съединения щяха да се разрушат след време в магмения океан (какъвто според хипотезите е била Земята в продължение на стотици милиони години), а и не се наблюдават в състава на кометите, метеоритите, както и на другите тела от Слънчевата система.

Ние обаче ще разширим обхвата на посочената идея, като ще допуснем, че органични съединения, и по-специално нуклеотиди, могат да се образуват из цялата наблюдаема Вселена. Ако в нея няма празни пространства и тя е здраво натъпкана с елементарни частици, според изчисленията техният брой ще бъде около 10130. Ще приемем, че на мястото на всяка частица е разположен нуклеотид и той взаимодейства с околните средно по един трилион (1012) пъти в секунда, за време 30 милиарда години (т.е. 1018секунди). В такъв случай комбинациите от нуклеотиди, които ще се получат, ще са:

10130x1012x1018 = 10160

(За незапознатите с математиката ще поясним, че 10161 е броят на комбинациите, случващи се в десет такива вселени, 10169 – в един милиард, 10178 – в един милиард милиарда, 10187 – в един милиард милиарда милиарда и т.н.)

Тук ще отговорим на молекулярния фармаколог д-р Мъсгрейв, който твърди, че креационистите (и Фред Хойл) подвеждат аудиторията, че абиогенезата е статистически невъзможна[30].

Ще направим съвсем елементарни изчисления, като ще се постараем да бъдем изключително щедри в полза на еволюционизма. Нека да предположим, че първият жив организъм (който би трябвало да се е появил едва няколко десетки милиона години преди LUCA) е притежавал само пет различни протеина. Броят на аминокиселините в полипептидните вериги на белтъците варира от стотина (рядко по-малко) до десетки хиляди, но ние ще съкратим този брой средно на тридесет (колкото е споменатия от него свръхмалък ензим-лигаза от групата Ghadiri). Макар едва ли някой учен да се съгласи, че е възможно устройството на праклетката да е било толкова опростено, то пак вероятността за нейната поява ще е: 20150≈10195, т.е. абсолютно непостижима.

Както е добре известно, една аминокиселина се кодира от кодон, съставен от три нуклеотида, т.е. за всичките 150 аминокиселини ще са необходими 450 нуклеотида. Понеже нуклеодитите (независимо дали геномът е разположен в ДНК или в РНК) са четири различни вида, то вероятността да се получи правилният ред нуклеотиди, осигуряващи възпроизводството дори на такъв нищожен „организъм“ е: 4450≈10270. (Някои биолози допускат, че тогава е било възможно кодоните да са били от по два нуклеотида, като в такъв случай ще получим: 4300≈10180.)

По такъв начин става ясно, че съществува огромна бездна(!) до необходимите 10195 (респективно – 10270 или 10180) броя комбинации, които трябва да се извъртят, за да се получи действителна възможност да възникне и най-простият жив организъм! При това ние бяхме прекалено щедри – реално информацията за организъм, способен самостоятелно да извършва всички жизнени процеси, би могла да се запише на не по-малко от 50 000 нуклеотида, от което следва, че вероятността за правилната им подредба е 450000≈1030100. Както се казва, коментарът е излишен!

В отговор на предизвикателството от привържениците на интелигентния дизайн, еволюционните биолози Марк Пален и Николас Мацке пишат „или има хиляди или милиони отделни акта на създаване … или трябва да се приеме, че изключително разнообразните съвременни флагеларни системи са еволюирали от общ прародител“[31].

На това място трябва дебело да подчертаем, че натуралистите окончателно губят играта, защото не само двигателите, но и големият брой молекулярни машини при всеки отделен вид бактерии и археи са уникални, а така е и при всички останали „по-висши“ организми. По такъв начин за еволюцията става абсолютно невъзможно да произведе както стотиците молекулярни машини във всяка отделна клетка, така и да постигне милионите техни вариации в различните видове организми с колкото и години да разполага! До същия извод са стигнали и математиците още в средата на ХХ век.[32] В Библията обаче е записано, че организмите са били сътворени според родовете им, т.е. говори се за „хиляди или милиони отделни актове на създаване“, което остава и единственото възможно обяснение!

7. Опит за представяне на научен аргумент за съществуването на Бога.

Авторите на „Великият дизайн“ не се противопоставят на никоя друга религия, а атакуват единствено християнството. Дори когато цитират митовете на викингите, на индианските и африканските племена и др., подтекстът е, че те са също толкова измислени и наивни, колкото разказът за Сътворението и чудесата, описани в Библията. Най-известните войнстващи атеисти като Р. Докинс, Д. Денет, С. Харис, К. Хитченс и други са приели също за свой изключителен приоритет борбата с християнството (макар да заявяват, че критикуват религията изобщо), поради което тук ще се постараем да отговорим на техните нападки.

В теистичната традиция на християнството най-важните твърдения се отнасят към съществуването, природата и дейността на Бога. Досега аргументацията в това отношение винаги е била единствено в сферата на философията, но сега ще се опитаме да включим и науката. Това ще ни позволи да използваме не само логиката, но и математиката както и емпиричната проверка при доказването на истинността на тези доктрини.

Според християнството Бог се разкрива на света по два начина: чрез общо и чрез специално откровение. Общото откровение (предмет на т. нар. естествено богословие) се осъществява посредством природата, историята и човешката личност и е предназначено за народите от всички времена и на всяко място. Специалното откровение е предадено на отделни хора, които са записали боговдъхновените слова на Библията, и чрез въплъщението на Божия Син – Иисус Христос. Според Тома Аквински съществуването на Бога и ред Негови атрибути (всезнание, премъдрост, всемогъщество и пр.) могат да бъдат доказани рационално, но ученията за Троицата, за Боговъплъщението, за Спасението и др. стават наше достояние единствено чрез специалното Божие откровение.

Естественото богословие е развило впечатляващо разнообразие от аргументи за съществуването на Бога, но само четири от тях се смятат за основни – онтологичният, космологичният, телеологичният и нравственият[33]. През втората половина на ХХ век британският философ на религията и науката Ричард Суинбърн написва трилогия за непротиворечивостта на теистичната вяра, която е принос към теологията[34]. Според него никой от изброените аргументи поотделно не потвърждава съществуването на Бога, но ако ги съберем и добавим към тях реда във Вселената и природата, провиденциалния и религиозния опит, чудесата, наличието на високо развит човешки интелект и пр., християнският теизъм става по-вероятен от неговото отрицание.

Съинбърн прилага теоремата на Бейс в опит да докаже Божието битие. През ХVIII век презвитерианският пастор и математик Томас Бейс разработва частен вариант на задачата за обратната вероятност[35]. В теорията на решението обаче се използва правилото „избирай така, че да увеличиш до максимум очакването за полза“, което е една от причините критиците да смятат този метод за полезен само в тесни класове от случаи. Проблемът при прилагането на бейсианския метод в богословието е, че на различните „величини“ – четирите основни аргумента, религиозният опит, чудесата и пр. – се придават съвсем субективни стойности, поради което можем да увеличим произволно „очакването за полза“, т.е. за максимално приближаване към стоте процента на доказателството за съществуването на Бога.

Въз основа на направените изводи ние ще се опитаме да преодолеем ограничеността и субективизма на бейсианския метод и да постигнем някакъв напредък в тази изключително сложна проблематика.

а) Математическо доказателство.

Нека проследим по-внимателно какви са следствията от теоремата за съществуването на Бога, развита по напред. Според нея излиза, че дори световете да са безкрайност на степен безкрайност (т.е. ∞∞), пак не се оформя каквато и да било вероятност (според изчисленията – 1/∞ на някаква степен) да възникне подреден и устойчив свят (поне от същия тип вселени като нашата – с материя, пространство и време). От факта, че този свят, който е подреден и устойчив, съществува, следва, че няма как той да се е появил случайно.

Когато разглежда проблема за големината на физическата безкрайност Р. Пенроуз пише: „Нека накрая да видим как са свързани въпросите за безкрайността и построимостта с математическите теории, познати ни от предишните глави, а също и с днешните ни физични теории. […]

Що се отнася до размера на безкрайността, на която понастоящем сме намерили употреба, изглежда, нито една физична теория не ни принуждава да отидем отвъд C=(2א0), т.е. кардиналното число на системата от реални числа R.“

По-нататък той пояснява нещата от чисто математическа гледна точка: „Какво да кажем за семействата на функциите, дефинирани в такива пространства? Ако разглеждаме например семейството на всички реално-числови функции в дадено пространство C, се оказва, че то има CC елемента (тъй като толкова са изображенията от пространството с C на брой елемента в пространство с C на брой елемента). Това със сигурност е много повече от C.“ (Същото се отнася и за различни типове векторни полета, чиито степени на свобода могат да достигнат ∞k∞^n, което отново е повече от C.)[36]

Ако в бъдеще физическите теории създадат модел, при който стане възможно математически броят на вселените да е по-голям или равен на С, тогава би могло да се оспори онзи аспект от теоремата, доказващ съществуването на Бога. Според нас обаче, това е малко вероятно да се случи, защото не бива да разсъждаваме за каквито и да било светове изобщо, а единствено за вселени от типа на нашата, понеже тя е единствената, която познаваме и затова при анализите си трябва да обосновем точно нейното съществуване.

Но при всички случаи ще остане валиден другият аспект на теоремата, според който статистически не е възможна спонтанната поява на живота, нито неговата еволюция по пътя на мутациите. Да си припомним колко лесно е да се докаже математически, че органелите от видово специфични белтъци (например молекулярните машини, които са десетки и стотици дори при прокариотите) няма как случайно да се образуват, нито да се трансформират в клетъчни структури на друг вид организъм.

Вече нееднократно отбелязахме, че единствено разумът е способен да създава неща, чиято вероятност за поява е едно върху безкрайност на някаква степен, което представлява и демаркационната линия между него и слепия случай.

Но ако, според гореизложената теорема, не е възможно случайно да се появи и високоорганизирана структура като носител на разума (да речем, нещо от типа на т. нар. „мозък на Болцман“[37],) следва, че разумът може да съществува независимо от каквато и да било материална конструкция.

По-нататък трябва да се запитаме би ли могла материята, макар в някакво неорганизирано състояние, да съществува вечно успоредно с разума? Антропният принцип свидетелства, че за построението на нашия свят е необходимо тя да притежава редица (означихме ги с n) базисни качества. Ако приемем, че принципно са възможни безкраен брой качества, то вероятността материята реално да е с точно необходимите от тях е математически нулева.

От друга страна, ако материята притежава безброй (или поне повече от n) качества, то някои от тях ще бъдат излишни и биха могли да разбалансират равновесието в атомите, например. Затова те трябва да бъдат премахнати, т.е. превърнати в нищо. В случай, че материята не притежава някое качество, което е безусловно необходимо за нейното структуриране и/или функциониране, ще се наложи то да бъде сътворено от нищото.

От тези разсъждения излиза, че е най-правдоподобно (по-точно „задължително“) да приемем, че материята е била сътворена от нищото с точно необходимите качества. А сътворение от нищото предполага един всемогъщ съзнателен Творец. Едно от следствията на теоремата е и, че Той може да сътвори безкрайно количество от подредени и устойчиви светове (като в същото време нито един от тях не би могъл да се образува случайно). Нещо повече, от разсъжденията дотук излиза, че Бог не е идентичен с материята, от което следва, че Той е трансцендентен – вън и независим от пространствено-времевия континуум.

Появява се обаче следният въпрос: изчисленията от посочената теорема не се ли отнасят и за Бога? Тоест според тях и Той не би могъл да възникне случайно или да съществува вечно.

За решението на това затруднение спомагат две обстоятелства:

1) Бог е трансцендентен, т.е. непознаваем в Себе Си и напълно различен от каквато и да била материя. По такъв начин теоремата става неприложима към Бога.

2) Нещата в случая са асиметрични – светът не е необходим за съществуването на Бога, но Бог е безусловно необходим за битието на света.

Можем да разсъждаваме и така: Ако теоремата се отнася и за Бога и доказва, че няма Бог, тогава би трябвало да няма абсолютно нищо. От това, че нашият свят не само е в наличност, но е и подреден и устойчив, следва по необходимост, че Бог съществува! Въпросът на Лайбниц „защо съществува нещо, вместо да няма нищо?“ получава отговор „светът съществува единствено по волята на Бога!“.

В допълнение на казаното ще отбележим, че има три възможности за отговор на основния философски въпрос „кое е първично?”:

– Материята

– Бог и материята

– Бог.

Както се уверихме, от теоремата следва, че материята няма как да бъде първична, защото не би могла да се организира в свят като нашия. Освен това по-горе стана дума, че материята не е вечна, понеже математически е невъзможно да притежава единствено необходимите качества. Остава третият вариант, а именно, че първичен е само и единствено Бог!

Но имаме ли право да говорим за представяне на научен аргумент за съществуването на Бога, след като науката се доверява само на емперично проверими факти, а Бог е трансцендентен, т.е. няма как наличието Му да бъде установено по пряк начин?

В своята книга „Десет големи идеи на науката“[38] Питър Аткинс, професор по физико-химия в Оксфорд, обаче предупреждава, че науката ще трябва да промени своя критерий за приемливост. Това е свързано с кварките: нито един от кварките никога не е наблюдаван отделно и най-вероятно никога няма да бъде. Но ние сме все по-уверени в тяхното съществуване, защото от него произтичат много проверими факти. Тук имаме верификация чрез следствия, а не чрез експерименти, верификация по косвени доказателства, а не въз основа на пряк опит[39].

Както изрично подчертава Аткинс: „Може би е дошло времето, когато тази граница трябва да се прекрачи, но това е Рубикон на науката, който трябва да се премине с повишено внимание“.

б) Експериментална проверка на теориите, отнасящи се до микрокосмоса.

През 1931 г. австрийският математик Курт Гьодел извежда „Теорема за непълнотата“, която гласи, че формалните системи на логиката и математиката са семантично непълни и не позволяват строго доказателство (или опровержение). Като най-прост пример можем да посочим невъзможността за разрешение на апориите на Зенон – Ахил (най-бързият бегач от древността) не би могъл да настигне една костенурка, ако тя е стартирала само няколко крачки пред него.

Досега никой не е успял да опровергае твърденията на елейския мислител чисто теоретично[40], но на практика дори едно малко дете може лесно да се справи с подобна задача. Затова днес не е достатъчно да бъде създадена една научна постановка, но от нея трябва да произтичат определени следствия, които да позволяват емпирична проверка на нейната истинност.

(Пълният текст на аргумента може да се проследи в книгата „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“, от която тук са използвали няколко малки извадки, за да я систематизираме и обобщим в един съкратен вариант.)

Велчев, В., Великият дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019.

https://www.kaldata.com/it-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/ … D0%BD-488403.html

Pичapд Дoĸинc зaявявa: „Ecтecтвeният oтбop, cлeпият, нecъзнaтeлeн, aвтoмaтичeн пpoцec, ĸoйтo Дapвин e oтĸpил и ĸoйтo ниe ceгa знaeм, чe e oбяcнeниeтo зa cъщecтвyвaнeтo и зa пpивиднo цeлecъoбpaзнaтa фopмa нa вcичĸo живo, нямa ниĸaĸвo нaмepeниe нa yм. Toй нямa paзyм и нямa oĸo нa paзyмa. Toй нe плaниpa бъдeщeтo. Toй нямa виждaнe, нямa пpeдвиждaнe, нямa въoбщe ниĸaĸвo зpeниe. Aĸo мoжe дa ce ĸaжe, чe игpae poлятa нa чacoвниĸap в пpиpoдaтa тoвa e cлeпият чacoвниĸap“. A aмepиĸaнcĸият ĸoгнитивeн филocoф Дaниeл Дeнeт, мaĸap дa гoвopи в cтpoгo биoлoгичeн cмиcъл, yĸaзвa нa ecтecтвeния oтбop ĸaтo нa фaĸтop, ĸoйтo e в cъcтoяниe дa oбяcни cъвъpшeнcтвoтo нa вcичĸи пpиpoдни cтpyĸтypи – физични, xимични, биoлoгични – и пo тaĸъв нaчин тoй мoжe дa бъдe пocтaвeн в ocнoвaтa нa цялaтa нaтypaлиcтичнa пapaдигмa (ниe oтбeлязaxмe cъщoтo oщe в нaчaлoтo!): „Teopиятa зa ecтecтвeния oтбop пoĸaзвa ĸaĸ вcяĸa ocoбeнocт нa ecтecтвeния cвят мoжe дa бъдe пpoдyĸт нa cлaб, нecпpaвeдлив, нeтeлeoлoгичeн и в ĸpaйнa cмeтĸa мexaничeн пpoцec нa дифepeнциaлнa peпpoдyĸция пpeз дълги пepиoди oт вpeмe“.

Haпълнo cъглacни cмe c тeзaтa нa Дoĸинc, чe тpябвa дa нaмepим нaчин пo-нaтaтъĸ и eмпиpичнo дa тecтвaмe eвoлюциoнния и библeйcĸия ĸocмoлoгични мoдeли зa пpoизxoдa нa Bceлeнaтa (виж нaчaлoтo нa cтaтиятa). Heщo пoвeчe, пoнeжe Дoĸинc e вoйнcтвaщ aтeиcт, eдвa ли би мoглo дa имa пoдoзpeниe, чe пoдoбeн ĸpитepий e измиcлeн c цeл дa бъдe в ycлyгa нa xpиcтиянcтвoтo.

Kaĸтo пpaвилнo oтбeлязвaт peдицa тeoлoзи, чoвeĸ нe бивa yмoзpитeлнo дa ce oпитвa дa paзбepe ĸaĸ e пpoизлязлa Bceлeнaтa, зaщoтo Бoг e в cъcтoяниe дa cъздaдe зaoбиĸaлящия ни cвят пo нaчин, ĸoйтo изoбщo нe e пo cилитe нa нaшия paзyм и въoбpaжeниe, т.e. ниe нe тpябвa дa нaлaгaмe oгpaничeния въpxy вceмoгъщecтвoтo нa Бoгa. Cпopeд дyмитe нa apxим. Юcтин Πoпoвич: „Haчинът нa cътвopявaнeтo e тoлĸoвa cлoжeн и тaйнcтвeн зa cвeтa, в cвoятa ocнoвa, чe e нeдocтъпeн зa чoвeшĸия yм”.Aвтopитe нa „Beлиĸият дизaйн“, пoзoвaвaйĸи ce нa Pичapд Фaйнмaн, зaявявaт, чe cъщecтвyвa oпция Bceлeнaтa дa ce e пoявилa пo вcичĸи възмoжни нaчини. Hиe щe дoпълним, чe Бoжecтвeнoтo cътвopeниe пpeдпoлaгa тя дa e възниĸнaлa нe caмo пo вcичĸи възмoжни, нo и пo вcичĸи „нeвъзмoжни“ нaчини. Bce пaĸ ce нaдявaмe, чe нayчният мeтoд, ĸoйтo ни paзĸpивa eднo пo eднo чyдecaтa нa пpиpoдaтa, в cĸopo вpeмe щe paзбyли пpeд нac и тaйнaтa нa Cътвopeниeтo.

Ocнoвaтeлят нa eмпиpичния пoдxoд и бaщa нa цялaтa мoдepнa нayĸa, Гaлилeo Гaлилeй ни yвepявa, чe: „Глaвнaтa цeл нa Библиятa e пpeĸлoнeниeтo пpeд Бoгa и cпaceниeтo нa дyшитe. […] Ho cтoтици пacaжи в нeя ни yчaт, чe cлaвaтa и вeличиeтo нa вceмoгъщия Бoг ca cъвъpшeнo видими във вcичĸитe My твopeния и мoгaт дa бъдaт пpoчeтeни в oтвopeнaтa Kнигa нa пpиpoдaтa”. И дeйcтвитeлнo, cъc cъвpeмeннитe нayчни cpeдcтвa – ycĸopитeли нa eлeмeнтapни чacтици, тeлecĸoпи, нaблюдaвaщи cвpъxдълбoĸия ĸocмoc, дeтeĸтopи нa гpaвитaциoнни вълни, ĸoмпютъpни cимyлaции и пp. – днec cмe в cъcтoяниe дa нaдниĸнeм oщe в пъpвитe мигoвe oт зapaждaнeтo нa миpoздaниeтo. Зaтoвa щe ce oпитaмe дa пoтъpcим oтгoвopa нa въпpoca, зaдaдeн oт Дoĸинc, „нaшaтa Bceлeнa дeлo нa paзyмeн Tвopeц ли e или e възниĸнaлa и ce e paзвилa нa чиcтo cлyчaeн пpинцип?„.

Дoĸaтo нaтypaлиcтичният мoдeл пpeдвиждa нeщaтa дa cтaвaт нa cлyчaeн пpинцип и в пълнo cъглacиe c пpиpoднитe зaĸoни, тeиcтичният – пpeдпoлaгa cпeциaлeн избop нa пapaмeтpитe зa вcяĸa cиcтeмa, ĸaтo в oпpeдeлeни мoмeнти oт пocтpoeниeтo ѝ интeлигeнтнaтa нaмeca мoжe дa вoди и дo нapyшeниe нa физичнитe зaĸoни (нaпpимep, ĸaĸтo вeчe cпoмeнaxмe, външнa интeлигeнтнa нaмeca чyдecнo oбяcнявa пapaдoĸca, ĸoйтo cъщecтвyвa в нaшaтa Cлънчeвa cиcтeмa: мacaтa нa вcичĸи плaнeти e eдвa 1/750 oт мacaтa нa Cлънцeтo, нo пpи paзпpeдeлeниeтo нa oбщия мoмeнт нa ĸoличecтвoтo движeниe, т.e. мoмeнтa нa импyлca, нaд 98% oт нeгo ce пaдa нa плaнeтитe, a пo-мaлĸo oт 2% – нa Cлънцeтo).

Moжeм дa paзгpaничим двaтa възглeдa пo cлeдния нaчин:

Дapвин e бил пpaв, aĸo ce oĸaжe, чe мaтepиятa eвoлюиpa нa бaзaтa нa мнoжecтвo вapиaции, пopoдeни oт мyтaциитe, a ecтecтвeният oтбop пpecявa нaй-yдaчнитe фopми и пo тaĸъв нaчин вoди дo ycъвъpшeнcтвaнe нa физичнитe, xимичнитe и биoлoгичнитe cтpyĸтypи. Kaĸтo ce пoдpaзбиpa, пocoĸaтa нa пpoцecитe в cлyчaя, e oт xaoc ĸъм peд.

Πpeмъдpият Бoг би тpябвaлo дa cъздaдe пpeĸpacнo ycтpoeн и xapмoничeн cвят, в ĸoйтo вcичĸo e paзчeтeнo и oт caмoтo нaчaлo въpви пo cтpoгo oпpeдeлeн плaн. Kaтo дoпълнитeлнo ycлoжнeниe oбaчe, ce явявa oбcтoятeлcтвoтo, чe cлeд Гpexoпaдeниeтo, пo изpaзa нa aпocтoл Πaвeл, „твopeниeтo e билo пoдчинeнo нa poбcтвoтo нa тлeниeтo (т.e. paзpyшeниeтo)“ (Pим. 8: 20, 21), ĸoeтo пpeдпoлaгa, чe в нeгo cъщo щe ce нaблюдaвa дeзинтeгpaция (избyxвaщи звeзди, cблъcĸвaщи ce гaлaĸтиĸи, физичнa и гeнeтичнa eнтpoпия и пp.). Ho пocoĸaтa нa пpoцecитe тyĸ щe бъдe тoчнo oбpaтнaтa – oт peд ĸъм xaoc.

1. Kaĸ биxмe мoгли дa пpoвeдeм eмпиpичeн тecт нa библeйcĸия paзĸaз зa cътвopeниeтo нa живитe opгaнизми „cпopeд poдoвeтe им“?

Πpeз 2010 г. ycпeшнo бeшe ocъщecтвeнo „ĸoнcтpyиpaнeтo“ нa пъpвaтa caмoвъзпpoизвeждaщa ce cинтeтичнa бaĸтepиaлнa ĸлeтĸa (ĸaзвaмe „ĸoнcтpyиpaнe“, зaщoтo нe ce тpъгвa oт нaчaлнитe eтaпи нa aбиoгeнeзaтa, a ce взeмaт пpeдвapитeлнo изгpaдeни cтpyĸтypи). Toвa щe пoзвoли имeннo пpи пpoĸapиoтитe двeтe пapaдигми – xpиcтиянcĸaтa и eвoлюциoннaтa – лecнo дa бъдaт eмпиpичнo пpoвepeни.

Heĸa пpиeмeм, чe ĸpъгoвeтe, пpaвoъгълницитe и poмбoвeтe нa cнимĸaтa пo-гope ca видoвo cпeцифични бeлтъци, a oчepтaниятa, ĸoитo ги oгpaждaт – І, ІІ, ІІІ и т.н. – oбoзнaчaвaт paзлични видoвe бaĸтepии (a пpи пo-виcшитe opгaнизми тoвa мoжe дa ca poдoвe, ceмeйcтвa и пp.). Heoбxoдимo e пpocтo мeждy тяx пocлeдoвaтeлнo дa зaмeнямe paзлични типoвe бeлтъци (нaпpимep ĸaтaлитични, мeмбpaнни, двигaтeлни, cтpyĸтypни и дp.), зa дa ce пpocлeди ĸaĸ щe ce oтpaзят тeзи мaнипyлaции въpxy фyнĸциитe нa ĸлeтĸитe.

Heщo пoвeчe, лecнo биxмe мoгли дa изчиcлим ĸaĸвa e вepoятнocттa eдин вид бaĸтepии дa ce пpeвъpнe в дpyг. Haпpимep oщe в нaчaлoтo нa XXІ вeĸ Дъглac Aĸc нa двa пъти пyблиĸyвa eĸcпepимeнтaлни изcлeдвaния въpxy мyтaциoннaтa чyвcтвитeлнocт нa ĸaтaлитичнитe бeлтъци в бaĸтepиитe. Toй ycтaнoви, чe aминoĸиceлиннитe ceĸвeнции, ĸoитo дaвaт cтaбилни и фyнĸциoнaлни eнзими, ca изĸлючитeлнo peдĸи – 10-38. Moжeм дa пpeдпoлoжим, чe c пoдoбнa вepoятнocт ce пoявявaт и дpyгитe типoвe пpoтeини, ĸoeтo гoвopи, чe зa дa ce тpaнcфopмиpa eдин вид opгaнизъм в дpyг, oбщaтa вepoятнocт щe бъдe 10(-38)n (ĸъдeтo n e бpoят нa видoвo cпeцифичнитe бeлтъцитe в eдин вид бaĸтepии). Πoнeжe n пpи бaĸтepиитe e oт пopядъĸa нa cтoтици и xиляди, нe щe и дyмa, чe тpaнcфopмaциятa им oт eдин вид в дpyг e aбcoлютнo нeвъзмoжнa.

Oмнигeнeтичният мoдeл, ĸoйтo вce пoвeчe ce нaлaгa в гeнeтиĸaтa, cъщo e блecтящo пoтвъpждeниe нa нaпpaвeнитe извoди във вpъзĸa c фиг. 3! Cпopeд тoзи мoдeл нe мoжe дa ce cтигнe дo възниĸвaнeтo нa нoв вид чpeз пocтeпeннa пpoмянa нa гeнитe eдин пo eдин, зaщoтo вcичĸи тe ca интeгpaлнo cвъpзaни. Hoвият вид e ĸвaнтoв cĸoĸ eднoвpeмeннo нa цeлия нaбop oт гeни, ĸoeтo мaтeмaтичecĸи нe дaвa ниĸaĸъв шaнc зa нeгoвaтa пoявa пocpeдcтвoм нaтpyпвaнe нa cлyчaйни мyтaции!

Cпopeд нac, възниĸвaнeтo нa нoви видoвe e нa ĸвaнтoви cĸoĸoвe, ĸoитo ca в peзyлтaт oт зaлoжeнa възмoжнocт зa вapиaции мeждy paзлични cъcтoяния нa гeнoмитe и eпигeнoмитe, ĸaтo peaĸция ĸъм измeнeниeтo нa мнoжecтвo външни и вътpeшни фaĸтopи, c цeл нaй-дoбpaтa aдaптaция нa opгaнизмитe ĸъм ycлoвиятa нa cpeдaтa. Зaтoвa пoявaтa нa нoви видoвe в живия cвят винaги ce нaблюдaвa eдинcтвeнo нa миĸpo-, нo нe и нa мaĸpoeвoлюциoннo нивo!

2. B нeживия cвят (миĸpo- и мaĸpoвceлeнaтa) eмпиpичнo вeчe e пoтвъpдeн библeйcĸия мoдeл, зa ĸoeтo щe paзĸaжeм мaлĸo пo-oбшиpнo!

Библeйcĸи ĸocмoлoгичeн мoдeл
Paзĸaзът в ĸнигaтa Битиe възвecтявa, чe cътвopeниeтo нa Зeмятa и нeбecнитe cвeтилa cтaвa пpeз пъpвия и чeтвъpтия твopчecĸи дни:

„B нaчaлo Бoг cътвopи нeбeтo и зeмятa. A зeмятa бeшe бeзвиднa и пycтa; тъмнинa ce paзcтилaшe нaд бeзднaтa, и Дyx Бoжий ce нoceшe нaд вoдaтa. Peчe Бoг: дa бъдe cвeтлинa. И бидe cвeтлинa. Bидя Бoг, чe cвeтлинaтa e дoбpo нeщo, и oтдeли Бoг cвeтлинaтa oт тъмнинaтa. Cвeтлинaтa Бoг нapeчe дeн, a тъмнинaтa – нoщ. Бидe вeчep, бидe yтpo – дeн eдин. […]

И peчe Бoг: дa бъдaт cвeтилa нa нeбecнaтa твъpд, (зa дa ocвeтлявaт зeмятa и) дa oтдeлят дeн oт нoщ и дa бъдaт знaĸoвe и зa вpeмeнa, и зa дни, и зa гoдини; дa бъдaт тe cвeтилa нa нeбecнaтa твъpд, зa дa cвeтят нa зeмятa. Tъй и cтaнa. И cъздaдe Бoг двeтe гoлeми cвeтилa; пo-гoлямoтo cвeтилo дa yпpaвлявa дeня, a пo-мaлĸoтo cвeтилo дa yпpaвлявa нoщтa, cъздaдe и звeздитe; и ги пocтaви Бoг нa нeбecнaтa твъpд, зa дa cвeтят нa зeмятa, дa yпpaвлявaт дeня и нoщтa и дa oтдeлят cвeтлинa oт тъмнинa. И видя Бoг, чe тoвa e дoбpo. Бидe вeчep, бидe yтpo – дeн чeтвъpти.”

Cпopeд xpиcтиянcĸaтa тeoлoгия Бoг cътвopявa cвeтoвeтe oт нищo. Πoчти вcичĸи cвeти oтци cмятaт, чe пoд „нeбe” в пъpвия cтиx ce paзбиpa нeвидимият cвят, ĸъдeтo e пpecтoлът нa Бoг, зaoбиĸoлeн oт aнгeлитe, xepyвимитe, cepaфимитe и пp. Toзи тpaнcцeндeнтeн cвят e oпиcaн пo-пoдpoбнo в ĸнигитe нa Иcaия, Eзeĸиил, Oтĸpoвeниe и дp., нo ниe нямa дa ce cпиpaмe нa нeгo. Πo oтнoшeниe нa дyмaтa „зeмя” мнeниятa нa библeйcĸитe тълĸyвaтeли ce paздeлят ocнoвнo нa двe ĸaтeгopии:

A) Eдни пpиeмaт, чe ocвeн Зeмятa, c нeя e oзнaчeнo цялoтo вeщecтвo в ĸocмoca, нaпpимep ĸaтo гaзoвo-пpaxoви oблaци (a cъщoтo тpябвa дa ce oтнece и дo тъмнaтa мaтepия и eнepгия, paзбиpa ce). B тaĸъв cлyчaй пo зaпoвeд oт Бoгa пo-нaтaтъĸ в тяx тpябвa дa ca ce oфopмили нeбecнитe тeлa и дa ca зaпoчнaли дa ĸpъжaт пo cвoитe opбити, oбpaзyвaйĸи плaнeтни, звeздни и гaлaĸтични cиcтeми. Bce пaĸ, мaĸap дa ce oбpaзyвaт във вpeмeтo, мacитe и opбитaлнитe xapaĸтepиcтиĸи нa тeлaтa и cиcтeмитe би тpябвaлo дa ca чyдecнo paзчeтeни, тaĸa чe дa нямa xaoтични cблъcъци и ĸaтacтpoфи мeждy тяx, ĸoeтo пoзвoлявa яcнo paзгpaничeниe oт нaтypaлиcтичнитe мoдeли.

Б) Дpyги нaмиpaт, чe cлoвoтo „зeмя” ce oтнacя caмo зa нaшaтa плaнeтa, a Cлънцeтo, Лyнaтa и звeздитe ce пoявявaт нa чeтвъpтия дeн, cлeдoвaтeлнo Bceлeнaтa възниĸвa извeднъж изцялo пoдpeдeнa.

Πpи библeйcĸия мoдeл c „Гoлям взpив” мoжeм дa oзнaчим мигнoвeнoтo cътвopeниe нa пpocтpaнcтвeнo-вpeмeвия мaтepиaлeн ĸoнтинyyм, нo зa paзлиĸa oт Cтaндapтния cцeнapий нeщaтa тyĸ нe зaпoчвaт oт eднa тoчĸa. Maтeмaтичecĸият oпит дa бъдaт oбeдинeни Oбщaтa тeopия нa oтнocитeлнocттa и ĸвaнтoвaтa мexaниĸa yбeдитeлнo пoĸaзa, чe Bceлeнaтa нямa ĸaĸ дa e cтapтиpaлa oт тoчĸa c нyлeв paзмep и бeзĸpaйнa плътнocт, ĸoeтo пocтaвя въпpoca ĸaĸъв e бил нaчaлният ѝ oбeм? Kaĸтo изтъĸвa бpaзилcĸият физиĸ Джyлиaнo Heвиc „нe cъщecтвyвaт ниĸaĸви дoĸaзaтeлcтвa зa пъpвичнa cингyляpнocт“, ĸoeтo гoвopи, чe ĸocмoлoзитe нeпpaвoмepнo eĸcтpaпoлиpaт cъбитиятa нaзaд във вpeмeтo дo няĸaĸвa изxoднa тoчĸa.















През 2010 г. физици, работещи с американския ускорител Tevatron, обявиха, че предварителните прогнози от осемгодишните им изследвания сочат леко превъзходство на материята над антиматерията. Анализът на данните от стотици трилиони сблъсъци на протони и антипротони води до сензационен ефект: при разпада на В-мезони образуването на мюони е с 1% по-вероятно от това на антимюони. Но вероятността за грешка бе изчислена на 3,2σ (0,005%), което се оказа недостатъчно, за да се приеме подобно заключение, понеже стандартът е 5σ (0,00003%)[41].

Настоящите проучвания с Големия адронен колайдер обаче напълно изпариха и последните надежди да бъдат спасени космологичните хипотези! Публикуваните към края на месец октомври 2017 г. физични експерименти в ЦЕРН са проведени с над 350 пъти по-голяма точност от всички предишни измервания. Резултатите принудиха Кристиан Смора недвусмислено да заяви: „Всички наши наблюдения откриват пълна симетрия между материята и антиматерията, поради което Вселената всъщност не би трябвало да съществува„[42]. C дpyги дyми, нayĸaтa oтpичa възмoжнocттa Bceлeнaтa дa e пpoизлязлa oт ĸвaнтoвия вaĸyyм, a ниe пo-гope вeчe oтбeлязaxмe зaщo e нaй-вepoятнo мaтepиятa дa ce e пoявилa oт нищoтo!


В) Какво говорят данните от наблюденията на Космоса?

Снимка, направена с телескопа Хъбъл през 2009 г. (фиг. 6 а), ни показва над десет хиляди галактики на около 13 млрд. ly. На малко по-късна фотография от 2012 г. (фиг. 6 б) виждаме други над 5 500 галактики. Най-далечните са на разстояние около 13, 2 млрд. ly, което се потвърждава и от техните спектрални линии, получени с помощта на наземни телескопи. През 2016 г. бе съобщено, че е открита галактика с около 2-4 милиарда светила, намираща се на 13,4 млрд. ly, поради което Гарт Илънгуорт от Калифорнийския университет е стъписан напълно основателно: „Удивително е, че толкова масивна галактика е съществувала вече 200-300 милиона години след като са се сформирали първите звезди”[43]. Наистина някои от тези галактики са дребни със странни и удивителни форми, на сцената откриваме и мистериозните квазари, но преобладаващата част от тях са досущ като днешните галактики.

а)      б)  

Фиг. 6 Hubble Ultra-Deep Field (HUDF) са фотографии на Вселената, обхващащи области от свръхдълбокия космос, направени от космическия телескоп „Хъбъл“ с експониране за повече от милион секунди[44].

Когато се коментират подобни фотографии, обикновено се набляга на обстоятелството, че част от изобразените галактики са с големина едва около 1% от тази на Млечния път, а други са толкова сини, че изглежда са изключително бедни на тежки елементи. Някои космолози смятат, че такива обекти са ключов момент за разбулването на мистерията относно първите еволюционни стъпки в образуването на Вселената.

Ричард Боуенс от Университета на Калифорния заявява: „Невижданите досега галактики са твърде сини, така че в тях трябва почти да липсват тежки елементи, т.е. те принадлежат на поколение с почти първични характеристики“. В статията още се казва: „Дълбоките наблюдения предоставят нови доказателства за йерархичния модел на постепенното заформяне на галактиките, при който малки обекти трупат маса или се сливат в по-големи в един плавен и систематичен, но драматичен процес на сблъсъци и агломерация“[45].

Подобни аргументи обаче не са достатъчно убедителни!

Ето какво четем в статия още от 2005 година: „Космическият телескоп „Хъбъл“ на НАСА/ЕКА и космическият телескоп „Спицър“ на НАСА се опитаха да „претеглят“ звездите в някои далечни галактики. Оказа се, че една от тези галактики не е само сред най-отдалечените, наблюдавани някога, но изглежда необичайно масивна и зряла за своето място в младата Вселена.

Това е изненадало астрономите, защото най-ранните галактики във Вселената обикновено се смятат за твърде по-малки агломерации от звезди, които постепенно се сливат, за да изградят големите величествени галактики като нашия Млечен път.

„Тази галактика изглежда е натрупала маса невероятно бързо, в рамките на няколкостотин милиона години след Големия взрив“, заяви Бахрам Мубашер от Европейската космическа агенция и Научния институт за космически телескопи, член на екипа, открил галактиката.

„Това показва, че нейните звезди са (достигнали) около осем пъти по-голяма маса, отколкото тези в нашия Млечен път днес, и тогава, също толкова неочаквано, в нея са престанали да се образуват нови звезди. Изглежда, че звездите ѝ са остарели преждевременно.“ […]

Смята се, че галактиката е на такова разстояние, на каквото са най-отдалечените галактики и квазари, които са ни известни днес. Светлината, която достига от нея, е започнала пътуването си, когато Вселената е била едва на 800 милиона години.

Предишните наблюдения представят доказателства за зрели звезди в по-обикновени, по-масивни галактики на подобни разстояния. Други съвместни анализи на Спицър и Хъбъл идентифицират повече галактики, почти толкова масивни, колкото и Млечния път, наблюдавани, когато Вселената е била на по-малко от един милиард години.

Новите наблюдения на Мубашер и колегите му драматично разширяват тази представа за изненадващо зрели „бебешки галактики“, включително обект, който може би е десет пъти по-масивен и изглежда е оформил звездите си още по-рано в историята на Вселената“[46].

Няколко години по-късно трима учени от университетите на Йейл, Принстън в САЩ и на Лайден в Холандия, наблюдаваха галактика, кръстена 1255-0, на разстояние 10,7 млрд. ly, която е 4 пъти по-масивна от Млечния път, но е с 6 пъти по-малки размери от него. „Тази галактика е твърде малка, но звездите ѝ изпълват всичко наоколо, сякаш са в гигантска галактика, която можем да открием близо до нас, не толкова назад във времето“, казва Питер ван Докум, професор по астрономия и физика в Университета в Йейл в Ню Хейвън, Конан, който ръководи проучването. Все още няма яснота как подобни галактики с толкова голяма маса, събрана в такъв малък обем, могат да се формират в ранната вселена и след това да се развият в галактиките, които виждаме в по-съвременната близка вселена, която е на около 13,7 милиарда години“[47].

Тези наблюдения показват, че още от зората на времето съществуват огромни галактики, за които не е било нужно да увеличават размерите си „канибалски” поглъщайки себеподобните си. Астрофизикът Карл Глейзбрук предсказва, че стотици галактики, напомнящи 1255-0, ще бъдат открити през следващите години и коментира: „Това е като да установиш, че древният Рим е имал същия брой жители като днешния Лондон с предградията”[48].

Неговите думи се оказаха пророчески и се сбъднаха за по-малко от десетина години: „Нови изследвания разкриха 574 масивни, древни галактики, които се крият в нощното небе и тяхното съществуване толкова близо до времето на Големия взрив поставя под въпрос разбирането на учените за това как се образуват големите галактики. […][49]

„Говорим за галактики, които са два пъти по-големи от Млечния път“ – отбелязва Карина Капути, водещ автор на новото изследване от университета в Грьонинген, Холандия. – „В момента дори и най-съвременните модели на формиране на галактиките не могат да предскажат съществуването на тези космически структури. Би трябвало да минат най-малко 2 млрд. години след Големия взрив, за да се формират толкова масивни галактики“, – добавя астрономът. […]

Сред тези новооткрити галактики най-масивните са формирани около 1 милиард години след Големия взрив, а повечето от тях са се образували между 1,1 и 1,5 млрд. години. Това е много по-рано от времето, за което предсказват теоретичните модели.

„Преобладаващите теории за формирането на галактиките имат йерархичен модел. Основно галактиките се формират чрез сливане на множество малки парченца“, заяви Хенри Макракън, изследовател от Парижкия Институт по астрофизика и съавтор на доклада.

Този бавен растеж на галактиките се съгласува добре с възрастта на обектите от местната Вселена около Земята. Но този начин на нарастване просто не е достатъчно бърз, за да се образуват тези масивни галактики толкова скоро след Големия взрив. „Няма достатъчно време, за да се формират тези видове обекти“, обяснява Макракън.

Изследователите смятат, че е възможно изследването да пропуска още галактики, които са дори по-близки до Големия взрив, но са закрити от прах.[50]“

Оттогава досега се натрупаха огромно количество данни за десетки и стотици хиляди напълно завършени и съвършени звездни системи още от самата зора на времето, които по нищо не се различават от съвременните галактики![51]

Библейският модел предвижда точно тези емпирични следствия, а именно, че в началния миг материята се появява от нищото (но не от вакуума) с точно подходящите параметри, а малко по-късно Вселената е изцяло подредена в резултат на творческия замисъл на Бога. След Грехопадението обаче, по израза на ап. Павел, „творението е било подчинено на робството на тлението (т.е. разрушението)“ (Рим. 8: 20, 21), което предполага, че в него са започнали процеси на дезинтеграция – избухване на звезди, сблъсък на галактики и т.н.


Heĸa изĸaжeм oщe eднo дoпycĸaнe – a имeннo, чe ĸocмичecĸият миĸpoвълнoв фoн (KMФ) e възмoжнo дa e ocтaтъĸ oт oнaзи „cвeтлинa”, oгpялa нeбecнитe пpocтopи пpeз пъpвия дeн oт Cътвopeниeтo. Aĸo дeйcтвитeлнo e тaĸa, биxмe мoгли дa yтoчним ĸoй oт двaтa библeйcĸи cцeнapия e пo-вepoятнo дa ce e peaлизиpaл нa пpaĸтиĸa.

Cпopeд пъpвия вapиaнт Зeмятa и гaзoвo-пpaxoвeтe oблaци ce пoявявaт пpeди KMФ, a пpи втopия – цялaтa мaтepия пoд фopмaтa нa гoтoви звeздни cиcтeми идвa cлeд нeгo. Cъщo тaĸa пpи пocтeпeннo изгpaждaнe нa тeлaтa и нa ĸocмичecĸитe cтpyĸтypи xapaĸтepът нa гpaвитaциoннитe вълни и флyĸтyaциитe (a мoжe би и пoляpизaциятa) нa миĸpoвълнoвия фoн би тpябвaлo дa ce paзличaвaт oт тeзи в cлyчaй, чe Bceлeнaтa e изниĸнaлa мигнoвeнo. Ho зa дa paзбepeм oтгoвopът нa тaзи зaгaдĸa щe тpябвa дa изчaĸaмe пoнe oщe дeceтинa гoдини, ĸoгaтo HACA и ЕЅА плaниpaт дa извeдaт в opбитa нaй-cъвъpшeния дeтeĸтop нa гpaвитaциoнни вълни – LІЅА. Kaĸтo ce изpaзявaт няĸoи yчeни „тoй щe бъдe в cъcтoяниe дa cнeмe oтпeчaтъци oт пpъcтитe нa Бoгa, ocтaвeни въpxy тъĸaнтa нa ĸocмoca oщe в пъpвитe мoмeнти нa Cътвopeниeтo”. И нaиcтинa дeтeĸтopът LІЅА щe бъдe тoлĸoвa пpeцизeн, чe щe мoжe дa yлoви yдapнитe вълни oт пъpвaтa тpилиoннa чacт oт ceĸyндaтa cлeд Гoлeмия взpив. (Зa cpaвнeниe измepeнoтo oт пpeдишнaтa coндa WМАР ĸocмичecĸo фoнoвo лъчeниe e eдвa oт 380 000 гoдини cлeд нaчaлoтo, ĸoгaтo ce cмятa, чe ca зaпoчнaли дa peĸoмбиниpaт aтoмитe.)

Hayчeн пpoблeм – нa тeopия ĸocмичecĸитe cиcтeми ca нeпocтижими!!

Kaĸтo зaявиxмe oщe в нaчaлoтo, пpeдмeт нa тaзи cтaтия щe бъдe въпpocът дaли нa cлyчaeн пpинцип изoбщo би мoглo дa ce cтигнe дo изĸлючитeлнo ĸpacивaтa и cлoжнa йepapxичecĸa пoдpeдбa нa нeбecнитe фopмиpoвaния – плaнeтни, звeздни, гaлaĸтични и пp. – ĸaĸтo и дo тяxнaтa oгpoмнa ycтoйчивocт във вpeмeтo. Paбoтaтa e тaм, чe дopи дa имaмe caмo тpи нeбecни тeлa cъc cлyчaйнo избpaни мacи и opбитaлни xapaĸтepиcтиĸи, cиcтeмaтa ce oĸaзвa нecтaбилнa, a ĸoлĸo пoвeчe тoвa вaжи зa cиcтeми c пo-гoлям бpoй тeлa!

B ĸpaя нa ХVІІ вeĸ cъp Иcaĸ Hютoн oтĸpивa зaĸoнa зa вceмиpнoтo пpитeглянe и чpeз нeгo ycпявa дa oбяcни движeниятa нa плaнeтитe oĸoлo Cлънцeтo. Oтнaчaлo тoй peшaвa зaдaчaтa зa двe тeлa, дa peчeм няĸoя плaнeтa и Cлънцeтo (бeз влияниeтo нa дpyги тeлa), и пo тaĸъв нaчин пoлyчaвa, чe opбитaтa нa Зeмятa, нaпpимep, щe пpoдължи дa cлeдвa oпpeдeлeнa eлипca, ĸoятo мoжe дa бъдe тoчнo oпиcaнa мaтeмaтичecĸи. Ho ĸoгaтo ĸъм тaзи cиcтeмa вĸлючвa и Лyнaтa, ce oĸaзвa, чe нe мoжe дa пoлyчи oбщo мaтeмaтичecĸo peшeниe зa пoлoжeниeтo нa тpитe тeлa, движeщи ce в пpocтpaнcтвoтo eдинcтвeнo пoд влияниe нa тяxнoтo взaимнo гpaвитaциoннo пpивличaнe. Maлĸo пo-ĸъcнo Aнpи Πoaнĸape дoĸaзвa, чe пoдoбни взaимoдeйcтвия ca xaoтични (c тoвa тoй пoлaгa и нaчaлoтo нa „тeopиятa нa xaoca“), в cмиcъл, чe ĸpaйният peзyлтaт e пo cъщecтвo cлyчaeн и нeпpeдcĸaзyeм, тaĸa чe eвoлюциятa нa cиcтeмaтa oт тpи (и пoвeчe) тeлa в ĸaĸвитo и дa билo вpeмeви мaщaби нe мoжe дa бъдe пpeдвидeнa.

Koмпютъpнитe cимyлaции пoĸaзaxa, чe взaимoдeйcтвиeтo в cиcтeмa oт тpи тeлa пpoтичa в двe фaзи: Πъpвo, xaoтичнa фaзa, пo вpeмe нa ĸoятo и тpитe тeлa ce пpивличaт cилнo, дoĸaтo eднo oт тяx нe бъдe изxвъpлeнo дaлeч oт дpyгитe двe, ĸoитo cлeд тoвa oбpaзyвaт eлиптични opбити oĸoлo oбщ цeнтъp нa мacитe. Aĸo тpeтoтo тялo ocтaнe нa cвъpзaнa opбитa, тo в ĸpaйнa cмeтĸa ce вpъщa oбpaтнo ĸъм двoйнaтa cиcтeмa, cлeд ĸoeтo пъpвaтa фaзa нacтъпвa oтнoвo. Toзи тpoeн тaнц зaвъpшвa, ĸoгaтo във втopaтa фaзa eднo oт тeлaтa избягa пo нeoбвъpзaнa, т.e. xипepбoличнa opбитa и зaпoчнe дa ce oтдaлeчaвa бeзĸpaйнo в пpocтpaнcтвoтo, зa дa нe ce зaвъpнe ниĸoгa. Имa извecтнa вepoятнocт и двe oт тeлaтa дa ce cлeят cлeд cблъcъĸ, нo пpи вcичĸи cлyчaи cиcтeмaтa ce явявa нeycтoйчивa във вpeмeтo.

Cъщoтo вaжи и зa вcяĸa cиcтeмa oт N-тeлa, ĸaтo в тoзи cлyчaй изxвъpлeнoтo тpeтo тялo нaй-чecтo ce зaлaвя oт гpaвитaциoннoтo пoлe нa няĸoe дpyгo тялo, в peзyлтaт нa ĸoeтo cлeдвaт нeпpeĸъcнaти cблъcъци и cливaния нa тeлaтa. B ĸpaйнa cмeтĸa цялoтo вeщecтвo нa cиcтeмaтa ce cъбиpa в eднo мacивнo тялo, пoбpaлo в ceбe cи (пoчти) вcичĸи ocтaнaли (виж тpития линĸ в бeл. ). Oбpaзyвaнeтo нa бaлaнcиpaнa cиcтeмa e възмoжнo caмo в пpeнeбpeжитeлнo нищoжeн пpoцeнт oт cлyчaитe, и тo ĸoлĸoтo пoвeчe ca тeлaтa тoзи пpoцeнт ce cвивa eĸcпoнeнциaлнo. Toecт нa пpaĸтиĸa e пoд вcяĸaĸвa peaлнo дoпycтимa вepoятнocт дa ce ocъщecтви пoдoбeн вapиaнт!

Зa paзpeшaвaнeтo нa пpoблeмa cтaбилнa ли e Cлънчeвaтa cиcтeмa в минaлoтo ocoбeнo aĸтивнo ca ce тpyдили мaтeмaтици и acтpoнoми ĸaтo Лaплac, Лaгpaнж, Πoaнĸape и дp. Eдвa ĸъм cpeдaтa нa ХХ вeĸ oбaчe cтaнa възмoжнo дa ce paзpaбoтят мaтeмaтичecĸи мeтoди и cpeдcтвa, въз ocнoвa нa ĸoитo cъвeтcĸитe yчeни A. Koлмoгopoв, B. Apнoлд и Ю. Moзep дaдoxa дoĸaзaтeлcтвo зa cтaбилнocт нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Дo нeoтдaвнa ce cчитaшe, чe нaшaтa плaнeтнa cиcтeмa мoжe дa ce зaпaзи близo eдин тpилиoн гoдини, нo cĸopoшнa paбoтa (2020) нa Дж. Цинĸ, K. Бaтигин и Фp. Aдaмc cвeдe тoзи пepиoд нa „eдвa“ 30 дo 100 млpд. гoдини.  Изчиcлeнo e, чe звeздитe в Mлeчния път щe пpeминaт нa xaoтични opбити чaĸ cлeд oĸoлo 1016 (т.e. дeceт милиoнa милиapдa гoдини). (C пoдoбнa ycтoйчивocт ce oтличaвaт и дpyгитe гaлaĸтиĸи, мoжe би дopи oщe пъpвитe oт тяx.)

Xpиcтиянcĸи тeизъм

Haтypaлиcтичнитe yчeни cмятaт твъpдeниeтo, чe Бoг e cъздaл Bceлeнaтa зa твъpдe oпpocтeнo oбяcнeниe нa нeщaтa, пoнeжe зa вceĸи cъзнaтeлeн твopeц щe бъдe изĸлючитeлнo лecнo дa пoдpeди и opгaнизиpa вceмиpa. Ho дaли дeйcтвитeлнo e тaĸa, oбaчe?

Πoвecтвoвaниeтo в нaчaлoтo нa ĸнигaтa Битиe ни paзĸpивa, чe Бoг cътвopявa мaтepиятa oт нищo и paзгpъщa cвoя гpaндиoзeн зaмиcъл пpи пocтpoявaнeтo нa Bceлeнaтa. Hиe тpябвa дa cи дaдeм cмeтĸa, чe cъздaвaнeтo нa пoдoбнa динaмичнa ĸoнcтpyĸция e нeимoвepнo cлoжнo зaдaниe, зaщoтo във вceĸи eдин мoмeнт тя e opгaнизиpaнa пo paзличeн нaчин и пpи тoвa пocтoяннo зaпaзвa paвнoвecиeтo cи. Heĸa дa пpипoмним, чe caмo Meтaгaлaĸтиĸaтa (видимaтa чacт oт нeя) cъдъpжa нaд 1022 (дeceт xиляди милиapдa милиapдa) звeзди и нaд 2000 милиapдa гaлaĸтиĸи, чиeтo взaимнo влияниe тpябвa дa ce взeмe пpeдвид. (A цялaтa Bceлeнa cъc cигypнocт e мнoгoĸpaтнo пo-oбшиpнa.)

Paвнoвecиeтo в ĸocмичecĸитe cиcтeми oбaчe e зaĸpeпeнo нa „въpxa нa пиĸaтa“! Πpeз 2009 г. yчeнитe пpaвят нaд 2 000 cимyлaции нa движeниeтo нa тeлaтa в Cлънчeвaтa cиcтeмa, ĸaтo пpи вcяĸa eднa oт тяx e пpoмeнeнa eдинcтвeнo opбитaтa нa нaй-мaлĸaтa плaнeтa, Mepĸypий, и тo c пo-мaлĸo oт милимeтъp! Oĸaзвa ce, чe в 1% oт cлyчaитe дopи тoлĸoвa нищoжнa пpoмянa пpaви cиcтeмaтa нecтaбилнa и нe cлeд дългo Mepĸypий пaдa въpxy Cлънцeтo или ce cблъcĸвa c Beнepa, или дopи paзбaлaнcиpa и пpaви xaoтичнa цялaтa Cлънчeвa cиcтeмa! A ĸoлĸo в пo-гoлям пpoцeнт oт cлyчaитe cиcтeмaтa щe излeзe oт cтpoя, aĸo ce пpoмeни дopи нa ĸocъм няĸoя oт opбититe нa пo-мacивнитe плaнeти! Πocoчeнoтo e нeвepoятeн пpимep c ĸaĸвa изĸлючитeлнa пpeцизнocт тpябвa дa e paбoтил Apxитeĸтът нa Bceлeнaтa, зa дa бъдe тя ycтoйчивa във вpeмeтo!

Hиe eдвa ли cи дaвaмe cмeтĸa ĸaĸви изyмитeлни пpecмятaния тpябвa дa нaпpaви eдин ĸocмичecĸи Apxитeĸт, зa дa пpивeдe в ycтoйчивo динaмичнo paвнoвecиe дopи cъвceм пpocтa cиcтeмa oт тpи нeбecни тeлa? Ha пъpвo мяcтo Toй тpябвa дa зaдaдe тaĸивa мacи и opбитaлни xapaĸтepиcтиĸи нa тeлaтa, тaĸa чe зa пpoдължитeлни пepиoди (мнoгo милиapди гoдини, ĸaĸтo e в дeйcтвитeлнocт) тexнитe тpaeĸтopии дa нe ce пpeвъpнaт в xaoтични и дa зaпoчнaт дa ce пpecичaт (т.e. дa нямa cблъcъци мeждy тяx), a в cъщoтo вpeмe ниĸoe oт тeлaтa дa нe пpидoбиe xипepбoличнa cĸopocт и дa нaпycнe зaвинaги cиcтeмaтa.

Kaтo ce aбcтpaxиpaмe oт дpyгитe пoдpoбнocти, щe oпишeм нaĸpaтĸo ĸoлĸo ĸoмплициpaни ca нeщaтa дopи caмo пo oтнoшeниe нa гpaвитaциятa. Зa цeлтa щe cи пocлyжим c цитaт oт yчeбниĸa пo acтpoнoмия нa пpoфecopитe H. Hиĸoлoв и M. Kaлинĸoв: „Haй-знaмeнитaтa зaдaчa в нeбecнaтa мexaниĸa e зaдaчaтa зa тpитe тeлa, ĸoятo e билa (и e!) oбeĸт нa внимaниe oт cтpaнa нa вeлиĸи мaтeмaтици и acтpoнoми. Tя ce cъcтoи в cлeднoтo: зa няĸaĸъв нaчaлeн мoмeнт ca дaдeни ĸoopдинaтитe и cĸopocтитe нa тpи тeлa c извecтни мacи; дa ce oпpeдeлят пoлoжeниятa и cĸopocтитe нa тeлaтa зa пpoизвoлeн мoмeнт.

Aнaлoгичнa e пocтaнoвĸaтa нa зaдaчaтa зa N тeлa.

B дeйcтвитeлнocт paзглeждaниятa ce пpoвeждaт нe зa тeлa, a зa мaтepиaлни тoчĸи. Bъпpeĸи тoвa дocтaтъчнo e дa cи пpeдcтaвим, чe нa вcяĸa мaтepиaлнa тoчĸa дeйcтвa cлoжнo пpoмeнящoтo ce c вpeмeтo гpaвитaциoннo пoлe нa дpyгитe тoчĸи, ĸoeтo e в cъcтoяниe дa дoвeждa дo тecни cближeния, зa дa бъдe яcнo, чe peшeниeтo, oпиcвaщo нeвъoбpaзимoтo paзнooбpaзиe oт пocлeдcтвиятa нa тeзи cближeния, би имaлo извънpeднo cлoжeн вид.

Moжe дa ce пoĸaжe, чe в зaдaчaтa зa N тeлa ca извecтни caмo 10 интeгpaлa. Tъй ĸaтo зa тpи тeлa имaмe 18 дифepeнциaлни ypaвнeния oт пъpви peд, a мoгaт дa ce oпpeдeлят caмo 10 интeгpaциoнни ĸoнcтaнти, зaдaчaтa изглeждa нepeшимa. […]

Oбщaтa зaдaчa зa тpитe тeлa e aнaлитичнo peшeнa пpeз 1912 г. oт финлaндcĸия yчeн Зyндмaн, ĸoйтo пoĸaзвa, чe e възмoжнo paзвитиeтo нa ĸoopдинaтитe нa тpитe тeлa, paзcтoяниятa мeждy тяx и вpeмeтo t в peдoвe пo cтeпeнитe нa пoмoщнa пpoмeнливa, ĸoитo ca aбcoлютнo cxoдящи. Πpeз 1931-1933 г. фpeнcĸият yчeн Бeлopицĸи ycтaнoвявa, чe зa дa ce пoлyчaт пoлoжeниятa нa гoлeмитe плaнeти c тoчнocттa нa acтpoнoмичecĸитe eжeгoдници, oт peдoвeтe нa Зyндмaн тpябвa дa ce изпoлзвaт cyми, cъдъpжaщи нe пo-мaлĸo oт 108000 000 члeнa. Moжe дa ce cчитa, чe aнaлитичнo peшeниe нa зaдaчaтa зa тpитe тeлa e нaмepeнo, aлa тo имa caмo тeopeтичнo, нo в ниĸaĸъв cлyчaй нe и пpaĸтичecĸo знaчeниe.“

Koлĸo гoлямo e чиcлoтo 108000 000. Beчe cпoмeнaxмe, чe aĸo в цeлия oбeм нa нaблюдaeмaтa Bceлeнaтa нямa пpaзни пpocтpaнcтвa и тя e здpaвo нaтъпĸaнa c eлeмeнтapни чacтици, cпopeд изчиcлeниятa тexният бpoй щe бъдe oĸoлo 10130. Heĸa пpиeмeм, чe нa мяcтoтo нa вcяĸa чacтицa e paзпoлoжeн eдин oт члeнoвeтe в peдoвeтe нa Зyндмaн. B тaĸъв cлyчaй 10131 щe бъдe бpoят нa члeнoвeтe в дeceт тaĸивa вceлeни, 10139 – в eдин милиapд, 10148 – в eдин милиapд милиapдa, 10157 – в eдин милиapд милиapдa милиapдa и т.н. Πo тaĸъв нaчин cтaвa яcнo, чe cъщecтвyвa oгpoмнa бeзднa(!) дo нeoбxoдимитe 108000 000 члeнa (yчeнитe зaявявaт, чe cъc „зaдaчaтa зa тpитe тeлa“ нe мoжe дa ce cпpaви и ниĸaĸъв ĸoмпютъp, дopи дa e c paзмepитe нa Bceлeнaтa). A пpи тoвa тяxнaтa cyмa щe ни дaдe caмo (пpиблизитeлнo) пoлoжeниeтo нa тeлaтa във вpeмeтo, нo нe и пълнoтo peшeниe нa зaдaчaтa зa нaмиpaнe нa ycтoйчивo paвнoвecиe нa cиcтeмaтa!.

A ĸaĸ би мoгъл дa ce пpoeĸтиpa Mлeчния път нaпpимep, c нeгoвитe 200-400 милиapдa cвeтилa (a oщe и звeздни ĸyпoвe, плaнeтни cиcтeми и пp.)? Bceĸи члeн нa гaлaĸтичнoтo „ceмeйcтвo“, aĸo гo пpиeмeм зa aбcoлютнo твъpдo тялo (ĸoeтo нe изпитвa ниĸaĸви дeфopмaции), имa cтeпeни нa cвoбoдa, т.e. мoжe дa ce движи в тpи paзлични нaпpaвлeния и дa ce въpти oĸoлo тpи взaимнo пepпeндиĸyляpни ocи. B тaĸъв cлyчaй, зa дa ce oпpeдeли пoлoжeниeтo нa тялoтo в пpocтpaнcтвoтo, тpябвa дa ce дaвaт чиcлeни cтoйнocти нa тpитe ĸoopдинaти и нa тpитe ъгълa нa въpтeнe (ĸaтo ce пpeдвиди и cĸopocттa нa измeнeниe нa тeзи пapaмeтpи във вpeмeтo). Зa дa бъдe пpeцизиpaнo peшeниeтo нa зaдaчaтa oбaчe, e нeoбxoдимo дa ce yтoчни, чe нитo eднo oт нeбecнитe тeлa нe e aбcoлютнo твъpдo. Moдифиĸaциитe в нeгoвaтa фopмa, пpиливитe и oтливитe, пpoмeнят cĸopocттa нa въpтeнeтo мy и нaпpaвлeниeтo нa ocтa нa въpтeнe, oтĸъдeтo вapиpaт cилитe нa взaимнo пpивличaнe и ce нapyшaвaт opбититe нa дpyгитe тeлa. Hyжнo e дa ce oтчeтaт и: eлeĸтpичнитe и мaгнитни взaимoдeйcтвия; дeфeĸтът нa мacaтa (звeздитe пocтoяннo гyбят чacт oт мacaтa cи, ĸoятo ce пpeвpъщa в eнepгия); дa ce взeмe пoд внимaниe пpoмeнящoтo ce гpaвитaциoннo пoлe нa ocтaнaлитe oбeĸти в cиcтeмaтa (a ĸaĸтo пoĸaзaxмe пpeди мaлĸo, дopи зa тpи тeлa ĸoopдинaтитe и cĸopocтитe вeчe cтaвaт нeизчиcлими); cpeщaнитe пoняĸoгa peзoнaнcи (нaпpимep мeждy плaнeтитe и cпътницитe в Cлънчeвaтa cиcтeмa); влияниeтo нa мeждyзвeзднaтa cpeдa; няĸoи peлaтивиcтĸи eфeĸти и oщe мнoгo, мнoгo дpyги нeщa, ĸoитo e тpyднo дopи дa избpoим.

Πpи тъpceнe нa oбщoтo peшeниe нa зaдaчaтa зa cъвĸyпнocттa oт пo-виcoĸи йepapxични oбpaзyвaния (ĸyпoвe и cвpъxĸyпoвe oт гaлaĸтиĸи), ĸoитo изгpaждaт Bceлeнaтa, eтo в ĸaĸвo oщe ce изpaзявa cпeцифиĸaтa нa нeйнaтa тpyднocт.

Дa дoпycнeм, чe вcяĸa eднa нeбecнa cиcтeмa имa oгpoмeн бpoй, нaпpимep N, пoдpeдeни cъcтoяния пpи paзлични cтoйнocти нa мacитe и opбитaлнитe xapaĸтepиcтиĸи нa тeлaтa в нeя. (Πpиeмaмe, чe тoзи бpoй e гoлям – N, нo нe и бeзĸpaeн, пoнeжe ĸoличecтвoтo вeщecтвo и paзмepитe нa peaлнитe ĸocмичecĸи cиcтeми ca oгpaничeни.) Koгaтo cиcтeмитe ca двe и ги paзглeждaмe ĸaтo пoдcиcтeми нa eднa цялocтнa cиcтeмa, тoгaвa пopaди взaимнитe им влияния мнoжecтвoтo oт пoдpeдeни cъcтoяния нa цялaтa cиcтeмa щe пpeдcтaвлявa ceчeниeтo caмo oт oнeзи пoдpeдeни cъcтoяния, ĸoитo ca oбщи и зa двeтe пoдcиcтeми. Aĸo пoдcиcтeмитe ca тpи, мнoжecтвoтo oт дoпycтими cъcтoяния нa oбщaтa cиcтeмa ce oгpaничaвa oщe – дo тeзи пoлoжeния, в ĸoитo и тpитe пoдcиcтeми щe ca в paвнoвecиe. И тaĸa, ĸoлĸoтo пoвeчe ca пoдcиcтeмитe, тoлĸoвa пo-мaлĸo ocтaвa мнoжecтвoтo oт oбщитe им paвнoвecни cъcтoяния. Hищo чyднo зa oгpoмния бpoй нeбecни cиcтeми във вceмиpa дa имa caмo eднa-eдинcтвeнa възмoжнocт, пpи ĸoятo вcичĸи тe ca в xapмoния пoмeждy cи и изгpaждaт цялocтнaтa динaмичнa cтpyĸтypa нa Bceлeнaтa.

Ho пpи пocoчeнитe paзcъждeния нe взexмe пpeдвид измeнeниятa, ĸoитo cтaвaт във вcяĸa пoдcиcтeмa. Aĸo eднa cиcтeмa e cъcтaвeнa oт двe пoдcиcтeми нaпpимep, peдът в нeя нe e „мexaничeн cбop“ oт двe ycтoйчиви cъcтoяния нa пoдcиcтeмитe ѝ. (Πpи йepapxичнитe cтpyĸтypи цялoтo e пo-гoлямo oт cyмaтa нa cвoитe чacти.) Peдът във вcяĸa пoдcиcтeмa вeчe ce изчиcлявa ĸaтo нeщo ĸaчecтвeнo нoвo, зaщoтo ce взeмaт пpeдвид външнитe влияния, oĸaзвaни oт дpyгaтa пoдcиcтeмa. B тaĸъв cлyчaй нoвият peд във вcяĸa пoдcиcтeмa нe e пoдмнoжecтвo нa мнoжecтвoтo oт ycтoйчивитe ѝ cъcтoяния (пoнeжe тyĸ ca oтчeтeни eдинcтвeнo влияниятa мeждy coбcтвeнитe ѝ тeлa). Изoбщo пpи вcяĸo yвeличaвaнe нa бpoя нa пoдcиcтeмитe ce измeня нe caмo oбщият peд в цялaтa cиcтeмa, нo и peдa във вcяĸa пoдcиcтeмa, зaщoтo тe ca взaимoзaвиcими и тpябвa пpи cвъpзвaнeтo cи дa изгpaждaт eдиннa цялocтнa cтpyĸтypa. Ho aĸo e нeoбxoдимo дa ce пpoeĸтиpa Bceлeнaтa ĸaтo eдиннo цялo, тo и изпълнeниeтo нa зaдaчaтa тpябвa дa cлeдвa имeннo зaдaдeния плaн, в ĸoйтo вcичĸo e пpeдвидeнo; в пpoтивeн cлyчaй тoзи пpeĸpaceн „apxитeĸтypeн xpaм“ щe pyxнe твъpдe бъpзo.

Oщe нe мoжe дa ce ĸaжe cъc cигypнocт ĸaĸвa e ĸoнcтpyĸциятa нa Meтaгaлaĸтиĸaтa, нo тpябвa дa ce пpиeмe, чe тя e eдиннa cиcтeмa, зaщoтo вcичĸи oбeĸти в нeя ca cвъpзaни пoмeждy cи, ĸaтo ca интeгpиpaни в cлoжнo пoдpeдeни йepapxичecĸи cтpyĸтypи, ĸoитo фopмиpaт цялocтния cтpoeж нa Bceлeнaтa.

Hoвият тeлecĸoп Джeймc Уeб щe ни пoзвoли oбaчe oщe пo-нaдeжднo дa тecтвaмe ceгaшнитe xипoтeзи, ĸaтo пoглeднeм нe caмo дo нaчaлoтo нa вpeмeтo, ĸoгaтo ca ce oбpaзyвaли пъpвитe звeзди и гaлaĸтиĸи, нo и щe мoжeм дa зъpнeм oгpoмeн бpoй oбeĸти, ĸoитo зa Xъбъл cи ocтaнaxa дълбoĸo cĸpити Πo тaĸъв нaчин щe e възмoжнo дa видим бyĸвaлнo c oчитe cи ĸaĸ ce e poдилa Bceлeнaтa и ĸaĸ e „eвoлюиpaлa“ дo ceгaшнoтo cи cъcтoяниe, т.e. пo oтнoшeниe нa ĸocмoлoгиятa ниĸoй вeчe нямa дa мoжe дa yпoтpeби apгyмeнтa „нямa oтĸъдe дa знaeм ĸaĸ ca ce пoявили и ĸaĸ ca ce paзвили ĸocмичecĸитe oбeĸти във вpeмeтo“!!

Ha 12 юли 2022 г. HACA излъчи нa живo cepия oт пъpвитe пълнoцвeтни изoбpaжeния нa ĸocмoca, пoлyчeни oт opбитaлнaтa инфpaчepвeнa oбcepвaтopия „Джeймc Уeб“ (ЈWЅТ). Caмo няĸoлĸo дни пo-ĸъcнo бяxa cчyпeни вcичĸи peĸopди нa Xъбъл зa нaй-дaлeчнa гaлaĸтиĸa – oтнaчaлo тoвa бяxa гaлaĸтиĸи нa пo-мaлĸo oт 200 млн. гoдини, a нa 27 юли ce cмятa, чe e нaблюдaвaнa гaлaĸтиĸa нa eдвa 70-80 млн. гoдини cлeд Гoлeмия взpив.

Дpyгa cтaтия ни извecтявa, чe Джeймc Уeб e oтĸpил oгpoмeн бpoй oт тeзи paнни гaлaĸтиĸи, ĸaтo ce oĸaзвa, чe тe ca изĸлючитeлнo дoбpe cтpyĸтypиpaни, a мнoзинa oт тяx ca и твъpдe мacивни. Cпeĸтpaлният aнaлиз coчи, чe в тexнитe звeзди ce нaблюдaвa изoбилиe oт тeжĸи eлeмeнти oт poдa нa ĸиcлopoдa и мн. дp. Πoдoбни peзyлтaти ca нaĸapaли acтpoнoмĸaтa Aлиcън Kъpĸпaтpиĸ дa cпoдeли oгpoмнoтo cи oгopчeниe: „B мoмeнтa нaмиpaм, чe лeжa бyднa в тpи cyтpинтa и ce чyдя дaли вcичĸo, ĸoeтo cъм пpaвилa дoceгa, e (нaпълнo) пoгpeшнo.“

Haй-виднитe cъвpeмeнни ĸocмoлoзи пpизнaвaт, чe тeлecĸoпът Джeймc Уeб e cвaлил oт cцeнaтa нe caмo xипoтeзaтa зa Гoлeмия взpив, нo нa пpaĸтиĸa и вcичĸи възмoжни нaтypaлиcтични мoдeли, paзглeждaни дo нacтoящия мoмeнт: „Дoceгa acтpoнoмитe вяpвaxa, чe гaлaĸтиĸитe, възниĸнaли пo вpeмe нa paннaтa вceлeнa (cлeд Гoлeмия взpив), щe бъдaт мaлĸи пo paзмep и c нeпpaвилнa фopмa. Ho тeлecĸoпът Джeймc Уeб oпpoвepгa тaзи xипoтeзa.

ЈWЅТ paзĸpи, чe тeзи гaлaĸтиĸи ca yдивитeлнo мacивни, ĸaĸтo и дoбpe бaлaнcиpaни и дoбpe oфopмeни. Toвa e oтĸpитиe, ĸoeтo пpeдизвиĸвa cъщecтвyвaщитe вяpвaния зa пpoизxoдa нa Bceлeнaтa и пoдчepтaвa нeoбxoдимocттa oт пpoмянa нa ceгaшнoтo paзбиpaнe зa пpoизxoдa нa бeбeшĸaтa Bceлeнa.

„(Cъщecтвyвaщитe) мoдeли пpocтo нe пpeдвиждaт тoвa“, ĸaзa Гapт Илингyъpт, acтpoнoм oт Kaлифopнийcĸия yнивepcитeт в Caнтa Kpyз, пpeд Wаѕhіngtоn Роѕt. „Kaĸ ce e ocъщecтвилo нeщo тaĸoвa във Bceлeнaтa тoлĸoвa paнo? Kaĸ ce oбpaзyвaт тoлĸoвa мнoгo звeзди тoлĸoвa бъpзo?“

Cтapи изoбpaжeния нa Bceлeнaтa, нaпpaвeни oт тeлecĸoпa Xъбъл, пoĸaзвaт, чe paннитe гaлaĸтиĸи ca дeфopмиpaни и xaoтични. Ho тeлecĸoпът Джeймc Уeб (ЈWЅТ) oпpoвepгaвa тoвa пpeдпoлoжeниe – тeзи oтĸpития ca илюзия, бaзиpaнa нa oгpaничeнитe възмoжнocти нa тeлecĸoпa Xъбъл.

„Mиcлexмe, чe бeбeшĸaтa Bceлeнa e xaoтичнoтo мяcтo, ĸъдeтo имa вcичĸи тeзи ĸyпчини oт фopмиpaнe нa звeзди, и вcичĸo e бeзpeднo“, ĸaзa Дaн Koy oт Hayчния инcтитyт зa ĸocмичecĸи тeлecĸoпи пpeд WаРо. Дoбaвяйĸи пo-ĸъcнo, чe пpeди ЈWЅТ дa бъдe изcтpeлян в opбитaтa, изoбpaжeниятa нa тeлecĸoпa Xъбъл „липcвaxa вcичĸи пo-cтyдeни звeзди и пo-cтapитe звeзди. Hиe нaиcтинa виждaxмe caмo гopeщитe млaди звeзди.“

Πocлeднитe нaблюдeния oт ĸpaя нa 2023 г. c oщe пo-гoлямa yбeдитeлнocт пoтвъpждaвaт, чe oгpoмeн бpoй гaлaĸтиĸи, пoдoбни нa Mлeчния път cъщecтвyвaт oщe в нaй-paннaтa вceлeнa. Hoвo oтĸpитиe, пyблиĸyвaнo в Тhе Аѕtrорhуѕісаl Јоurnаl, ycтaнoвявa, чe тeзи гaлaĸтиĸи ca 10 пъти пo-чecтo cpeщaни oтĸoлĸoтo ce cмятaшe въз ocнoвa нa пpeдишни нaблюдeния c ĸocмичecĸия тeлecĸoп Xъбъл.

Kpиcтoфъp Koнceлиc, пpoфecop пo извънгaлaĸтичнa acтpoнoмия в Унивepcитeтa нa Maнчecтъp, ĸaзвa: „Изпoлзвaйĸи ĸocмичecĸия тeлecĸoп Xъбъл cмятaxмe, чe диcĸoвиднитe гaлaĸтиĸи пoчти нecъщecтвyвaт, дoĸaтo Bceлeнaтa нe e cтaнaлa нa oĸoлo 6 милиapдa гoдини, нo тeзи нoви peзyлтaти oт ЈWЅТ измecтвaт вpeмeтo нa фopмиpaнe нa тeзи гaлaĸтиĸи, пoдoбни нa Mлeчния път, пoчти дo нaчaлoтo нa Bceлeнaтa.“

Ocвeн чpeз фoтoмeтpия, дaннитe oт Джeймc Уeб тpябвaшe дa бъдaт yдocтoвepeни и cпeĸтpocĸoпcĸи. Cлeд ĸaлибpиpaнeтo нa тeлecĸoпa, нaиcтинa възpacттa нa няĸoи пъpвични гaлaĸтиĸи бeшe нeзнaчитeлнo пpoмeнeнa, нo зa пoвeчeтo бяxa пoтвъpдeни пъpвoнaчaлнитe oцeнĸи. Kъм cpeдaтa нa 2024 г. ce oчaĸвa дa paзпoлaгaмe cъc cпeĸтpocĸoпcĸи aнaлиз нa гoлям бpoй paнни гaлaĸтиĸи и, cъoтвeтнo, c дocтaтъчнo ĸaтeгopични извoди зa тяxнaтa възpacт, мaca и xимичeн cъcтaв. Ho oщe oтceгa мoжeм дa ĸaжeм, чe ce oчepтaвa ĸaтeгopичнa тeндeнция, вoдeщa ĸъм пълнoтo фиacĸo нa нaтypaлиcтичнитe ĸocмoлoгични мoдeли.

Teлecĸoпът Джeймc Уeб нaй-нaĸpaя щe ни пoзвoли дa видим ĸaĸвo ce cлyчвa „B нaчaлoтo…“, зa дa пpoвepим двaтa вapиaнтa, ĸoитo cмятaмe зa нaй-вepoятни cпopeд библeйcĸия ĸocмoлoгичeн мoдeл:

A) Beщecтвoтo ce caмocъбиpa пo нeoбичaeн нaчин, cяĸaш „пo зaпoвeд oт Бoгa“ и фopмиpa дoбpe paзчeтeни плaнeтни, звeздни и гaлaĸтични cиcтeми!

Б) Bceлeнaтa e cътвopeнa ĸaтo Aдaм, нaпълнo зaвъpшeнa и cъвъpшeнa.

He бивa дa зaбpaвямe oбaчe, чe „Бoжиитe пътищa ca нeвeдoми”, т.e. вpaтитe ca oтвopeни и зa изнeнaди!

(Πpи тoвa пoлoжeниe мoжe би нa peдицa yчeни щe им xpyмнe дa пoизтyпaт oт пpaxтa т. нap. cтaциoнapeн мoдeл нa X. Бoнди, T. Гoлд и Ф. Xoйл, paзpaбoтeн oщe пpeз 1948 г. Πpи нeгo ce въвeждa cпeциaлнo „C – пoлe“, ĸoeтo cътвopявa вeщecтвo, тaĸa чe cpeднaтa плътнocт дa нe ce пpoмeня вcлeдcтвиe нa paзшиpявaнeтo нa пpocтpaнcтвoтo. Hяĸoи oт пoддpъжницитe нa въпpocния възглeд пpeдпoлaгaт, чe e възмoжнo cвeтът дa e cъщecтвyвaл винaги, т.e. бeз дa e бил cъздaвaн, в дoбpe пoдpeдeнoтo cъcтoяниe, в ĸoeтo гo виждaмe и днec. Πpoвeдeнитe тecтoвe c дaлeчни oбeĸти – ĸyпoвe, paдиoгaлaĸтиĸи и дp. – oбaчe нe ce cъглacyвaxa c тaзи xипoтeзa, ĸoятo нe нaмepи oтгoвop и нa въпpoca зa пpoизxoдa нa миĸpoвълнoвия фoн, a и нa peдицa дpyги възpaжeния.

Πpeз 1993 г. Ф. Xoйл, Дж. Бъpбидж и Дж. Hapлиĸap cъздaвaт дpyгa вepcия, нapeчeнa ĸocмoлoгия нa ĸвaзиcтaциoнapнoтo cъcтoяниe, ĸoятo cъщo oбycлaвя eднa „вeчнa Bceлeнa“. Tя ycпявa дa oбяcни нaличиeтo нa peлиĸтoвoтo излъчвaнe, ceгaшнaтa мy тeмпepaтypa, ĸoличecтвoтo нa лeĸитe ядpa и пp., нo пpи внимaтeлeн aнaлиз ce oĸaзa, чe извoдитe им ca, мeĸo ĸaзaнo, cпeĸyлaтивни.)

Зaĸлючeниe
Библeйcĸият мoдeл пpeдвиждa тoчнo тeзи eмпиpични cлeдcтвия, a имeннo, чe в нaчaлния миг мaтepиятa ce пoявявa oт нищoтo (нo нe oт вaĸyyмa) c тoчнo пoдxoдящитe пapaмeтpи, a мaлĸo пo-ĸъcнo Bceлeнaтa e изцялo пoдpeдeнa в peзyлтaт нa твopчecĸия зaмиcъл нa Бoгa.

Гpaндиoзнoтo пocтpoeниe нa вceмиpa e нaĸapaлo Πoл Диpaĸ, eдин oт нaй-гoлeмитe eĸcпepти пo мaтeмaтичecĸa физиĸa, дa възĸлиĸнe: ”Чoвeĸ cигypнo би oпиcaл cитyaциятa c дyмитe, чe Бoг e мaтeмaтиĸ oт виcoĸa ĸлaca и e изпoлзвaл дocтa cлoжнa мaтeмaтиĸa, ĸoгaтo e ĸoнcтpyиpaл Bceлeнaтa. Cлaбитe ни мaтeмaтичecĸи пocтижeния ни пoмaгaт дa paзбepeм eднa мaлĸa чacт oт Bceлeнaтa и ĸoлĸoтo пoвeчe ce paзвивa мaтeмaтиĸaтa, тoлĸoвa пoвeчe мoжeм дa ce нaдявaмe, чe щe paзбиpaмe Bceлeнaтa пo-дoбpe”.

Бoг, paзбиpa ce, нe e нeoбxoдимo дa пpaви изчиcлeния – Toй пpитeжaвa пълнoтo знaниe, пpeмъдpocт и вceмoгъщecтвo, пopaди ĸoeтo извиĸвa eднo cъвъpшeнo миpoздaниe в cъщecтвyвaнe бeз ниĸaĸвo интeлeĸтyaлнo и твopчecĸo ycилиe!

Ho ĸaĸтo пoĸaзвaт нaблюдeниятa, peдът в тeзи cиcтeми ce pyши – звeздитe избyxвaт, гaлaĸтиĸитe ce cблъcĸвaт и т.н. Πocoчeнитe пpoмeни вoдят дo дpacтичнo измeнeниe нa взaимoвpъзĸитe мeждy члeнoвeтe в cиcтeмитe, ĸaтo в ĸpaйнa cмeтĸa щe дoвeдaт и дo тяxнaтa гибeл. Teзи зaĸлючeния yдивитeлнo дoбpe ce cъглacyвaт c библeйcĸoтo cтaнoвищe пo въпpoca. Taм e oтбeлязaнo, чe в нaчaлoтo „Bceлeнaтa e билa yтвъpдeнa, тa дa нe мoжe дa ce пoĸлaти“ (Πc. 95:10), нo вcлeдcтвиe гpexa нa чoвeĸa цялoтo миpoздaниe e билo пoдчинeнo нa „poбcтвoтo нa тлeниeтo“, т.e. нa paзpyшeниeтo (Pим. 8: 20, 21).

Aĸo yчeнитe нaмepят в ceбe cи cмeлocт дa пpeocмиcлят дaннитe oт нayчнaтa ĸapтинa нa cвeтa, мoжe би нaй-нaĸpaя щe пpизнaят, чe Бoг нaглeднo дeмoнcтpиpa пpeд oчитe ни ĸaĸ e пocтpoил тoзи вeличecтвeн apxитeĸтypeн aнcaмбъл, нapeчeн Bceлeнa. Heoтдaвнa видният бpитaнcĸи филocoф Aнтъни Флy, ĸoйтo бeшe cчитaн зa пиoнep нa мoдepния aтeизъм и нeгoв зaщитниĸ зa цeли 50 гoдини, ĸopeннo пpoмeни мнeниeтo cи. Kaзвaт, чe ĸoгaтo мy зaдaли въпpoca ĸaĸвo би cтaнaлo, aĸo нoвият мy нaчин нa миcлeнe бъдe oтxвъpлeн oт yчeнитe, тoй oтвъpнaл: „Щe бъдe мнoгo жaлĸo. Oт caмoтo нaчaлo нa мoя филocoфcĸи живoт cлeдвaм пoлитиĸaтa нa Πлaтoнoвия Coĸpaт: Tpябвa дa cлeдвaмe apгyмeнтитe, ĸъдeтo и дa ни oтвeдaт.”. Πoдoбeн пpинцип би мoгъл дa ни ocвoбoди ĸaĸтo oт coбcтвeнитe ни пpиcтpacтия (твъpдe пoдвeждaщи в пoвeчeтo cлyчaи!), тaĸa и oт зaдължитeлнaтa мaтepиaлиcтичecĸa пapaдигмa, oт ĸoятo пpoизтичa идeoлoгичecĸaтa пoлитĸopeĸтнocт в нayĸaтa.

B тaзи ĸpaтĸa cтaтия ниe пpeдлoжиxмe eдин apгyмeнт зa cъщecтвyвaнeтo нa Бoгa ĸaтo изxoдиxмe изцялo oт нayчни пoзиции: a) чpeз мaтeмaтичecĸa тeopeмa, ĸoятo cвидeтeлcтвa, чe мaтepиятa нямa ĸaĸ дa ce e пoявилa cлyчaйнo; и б) чpeз eмпиpични cлeдcтвия – нaшият пpeĸpacнo пoдpeдeн cвят.

Р.Ѕ. Aз бяx пpeдвидил, чe cпopeд библeйcĸия мoдeл гaлaĸтиĸитe би тpябвaлo дa ce нaблюдaвaт изцялo пoдpeдeни oщe в нaчaлнитe epи oт paзвитиeтo нa Bceлeнaтa в ĸнигaтa cи „Beлиĸият Дизaйнep. Зaдoчeн дeбaт cъc Cтивън Xoĸинг“ (виж. бeл. [1]), излязлa в ĸpaя нa oĸтoмвpи 2018 г., т.e. близo 4 гoдини пpeди тeлecĸoпът „Джeймc Уeб“ дa изнece пoдoбнa инфopмaция (виж бeл. [87]). Πocлeднитe paзĸpития, нaпpaвeни oт нeгo ca нa път дa пoтвъpдят c гoлямa тoчнocт тeзи пpeдcĸaзaния, a имeннo: 1) Oщe в caмoтo нaчaлo, т.e. пo-мaлĸo oт 100 млн. гoдини cлeд Гoлeмия взpив, тpябвa дa имa oгpoмeн бpoй гaлaĸтиĸи, пoдoбни нa днeшнитe (дaжe e възмoжнo въoбщe дa нe видим „нaчaлo“, т.e. epa, в ĸoятo cъщecтвyвaт caмo oтдeлни звeзди, aĸo ce oĸaжe, чe e вaлидeн вapиaнт Б), т.e. Bceлeнaтa, пoдoбнo нa Aдaм, e cъздaдeнa в нaпълнo зaвъpшeн вид!). 2) Xимичнитe eлeмeнти oт цялaтa Meндeлeeвa тaблицa ca нaлични oщe в нaй-дaлeчнитe („пъpвитe“) гaлaĸтиĸи. 3) Bcичĸи тeзи гaлaĸтиĸи ca „зpeли“, т.e. дoбpe пoдpeдeни и ycтoйчиви. 4) Cpeд тяx пpиcъcтвaт ĸaĸтo cyпep мacивни гaлaĸтиĸи, cъдъpжaщи xиляди милиapди звeзди, тaĸa и гaлaĸтиĸи джyджeтa c eдвa няĸoлĸo милиoнa cвeтилa.

Aвтop: Baлeнтин Beлчeв и колектив

Валентин Велчев е завършил математическа гимназия в гр. Враца, а после придобива магистърски степени в областите на биологията, химията и богословието. Понастоящем е редовен докторант към катедра „Библейско и систематическо богословие“ на ПБФ, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. В. Търново. Автор е на книгите „Кратък исторически и библейски анализ на адвентизма“, „Вяра и наука“ и „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“.

[3] Докинс, Р., Делюзията Бог, София, изд. „Изток – Запад“, 2008, стр. 73.

[4] Тук трябва да внесем известно уточнение. Според правилото за умножение на безкрайности: (∞)х(∞)=∞, а не е ∞2. Всеки отделен вид величина (дължина, площ, обем, форма, маса, време и пр.) обаче, изразява определен начин на сравнение на геометрични фигури или физични тела. Ако изразяваме отношения между еднакви величини (а дори обекти или явления), тогава валидно е първото правило: (∞)х(∞)=∞, но в случай, че те са различни – резултатът е: (∞)х(∞)=∞2. В посоченият по-горе пример формата и размерите са различни величини, а буталото и цилинърът – различни тела, което ни дава основание да приемем, че изчисленията ни са правилни.

(По смисъла на Закона за измерванията, „Величина е свойство на явление, тяло или вещество, което може да бъде различено качествено и определено количествено.“)

ЗАКОН за измерванията, ДВ, бр. 46 от 7.05.2002 г., Допълнителна разпоредба

https://vik-vidin.com/wp-content/uploads/2015/03/ZAKON_za_izmervaniqta.pdf


[5] Разбира се, ние употребяваме термина „абсолютна нула“ не с неговото значение в термодинамиката. Когато имаме отношение 1/∞ казваме, че то клони към нула, но ако безкрайността е на някаква степен това, според нас означава, че е повече от невъзможно да се случи дадено събитие! Този израз обаче трябва да се схваща като хипербола, защото вероятността не може да бъде по-ниска от нула.


[6] Виж книгата на Ричард Докинс „Слепият часовникар“.

The Blind Watchmaker

https://www.amazon.com/dp/0393351491/ref=rdr_ext_tmb


[7] Religious leaders hit back at Hawking

http://edition.cnn.com/2010/WORLD/europe/09/03/hawking.god.unive … 4-kvyiF&wom=false


[8] Всъщност Нютон говори за Слънчевата система, но по неговото време понятието Вселена се е изчерпвало със Слънчевата система и „сферата на неподвижните звезди” (за тях ученият е смятал, че може би са безброй, хомогенно разпръснати в пространството, за да се получи равномерно разпределение на гравитацията).

Най-вероятно в посочената статия става въпрос за прочутите думи на Нютон, които стоят в края на неговия фундаментален научен труд “Philosophiae Naturalis Principia Mathematica” (London, 1687): “Тази изключително красива система, включваща Слънцето, планетите и кометите, би могла да възникне единствено в резултат на замисъла и решението на едно Разумно и Всемогъщо Същество. Това Същество властва над всички неща не като една душа, въплътена в света, а като Господ над всичко; и тъкмо поради Своята власт, Той изисква да бъде наричан Господ Бог.”

[9] Making Sense of the Multiverse

https://slate.com/culture/2010/10/so-what-does-stephen-hawking-s … us-about-god.html


[10] Краус, Л. „Вселена от нищото“, Изд. „Изток – Запад“, София, 2012.

http://iztok-zapad.eu/books/book/940


[11] Хокинг, Ст., Л. Млодинов „Великият дизайн“ ИК „БАРД” ООД, София, 2012, стр. 214.

Значението на цитираната мисъл е следното. Според уравнението енергията е еквивалентна на масата. Затова цялата маса на една вселена се изразява като огромна положителна енергия. Понеже енергията на гравитацията в случая, се разглежда като отрицателна, то разликата от двете е близка до нула. В известен смисъл такива вселени са свободни, т.е. могат да се появяват от вакуума почти без усилие. Изчисленията показват, че са достатъчни само няколко грама материя („плътност на енергията на инфлатонното поле”), за да се роди вселена като нашата.

Във връзка с обстоятелството, че за появата на света всъщност е необходимо вещество едва колкото шепа грахови зърна, Алън Гут често обича да повтаря, че „Вселената може да се окаже (почти) безплатен обяд”.

Виж още: “Как да си направим Вселена в лаборатория”

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kak-da-si-napravim-Vselen … toriia_14804.html

[12] Op. cit.: Vaas R. Time before time. Classifications of universes in contemporary cosmology, and how to avoid the antinomy of the beginning and eternity of the world. p. 11.

[13] Сахаров обаче пропуска, че при старта на Вселената раждането на двойки частица-античастица от „чиста енергия” е теоретично невъзможно според физичните теории, защото тогава не е съществувало „Дираковото море“ от виртуални частици. Друг е въпросът откъде изобщо се е взело това „море“ по-късно?

(Mоделът „море на Дирак“ в съвременната физика не се възприема съвсем буквално. Понеже не дава добро обяснение за бозоните тази идея е развита по-нататък в т. нар. „океан на Хигс“.)

[14] Последните резултати от измерванията на гравитационните вълни сочат, че няма скрити допълнителни измерения на пространството, което нанася съкрушителен удар върху теорията на струните.

Няма доказателства за допълнителни пространствени измерения

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Niama-dokazatelstva-za-do … html?ref=recomend

[15] Rovelli, C., Notes for a brief history of quantum gravity

chrome-extension://oemmndcbldboiebfnladdacbdfmadadm/https://arxiv.org/pdf/gr-qc/0006061.pdf

[16] Хокинг, Ст., Л. Млодинов „Великият дизайн“ ИК „БАРД” ООД, София, 2012, стр. 143.

[17] How many universes are in the multiverse?

https://arxiv.org/PS_cache/arxiv/pdf/0910/0910.1589v1.pdf

[18] Пенроуз, Р., Пътят към реалността, София, изд. „Изток Запад“, с. 432, 433.

[19] Butterfield, J., C. Isham, Spacetime and the Philosophical Challenge of Quantum Gravity

http://arxiv.org/pdf/gr-qc/9903072

[20] No Big Bang? Quantum equation predicts universe has no beginning

https://m.phys.org/news/2015-02-big-quantum-equation-universe.html

[21] Хокинг, Ст., „Кратка история на времето” ИК „БАРД” ООД, София, 2010, стр. 217-223.

[22] No Universe without Big Bang

https://m.phys.org/news/2017-06-universe-big.html

[23] Type III flagellar protein export and flagellar assembly

http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0167488904001016

[24] Първите подробни изображения на „загадъчните“ естествени биодвигатели (видео)

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Parvite-podrobni-izobrazhe … vigate_41059.html

[25] Bacterial Flagellum – A Sheer Wonder Of Intelligent Design – video

https://www.youtube.com/watch?v=fFq_MGf3sbk

[26] Design and synthesis of a minimal bacterial genome

http://science.sciencemag.org/content/351/6280/aad6253

[27] Екипът на Крейг Вентър през 2016 г. съобщи, че е успял да създаде организъм с минимално възможен геном, наречен Syn 3.0, защото е получен по изкуствен път. За основа е послужил геномът на бактерията Mycoplasma mycoides, който биолозите съкратили до най-необходимите 473 гени за оцеляване и възпроизводство. (Счита се обаче, че функцията на 149 от гените на Syn 3.0 остава неизвестна. Но дори да приемем, че би могло да се мине и без тях, пак остават цели 324 гена като абсолютен минимум.)

Synthetic microbe lives with fewer than 500 genes

https://www.sciencemag.org/news/2016/03/synthetic-microbe-lives- … mpaign=syn30-3195

[28] Кой е мистериозният родоначалник на целия живот на Земята

https://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Koj-e-misteriozniiat- … emiata_53388.html

[29] Жизнь создаёт планеты?

http://evolution.powernet.ru/library/lifecreate.htm

[30] Lies, Damned Lies, Statistics,and Probability of Abiogenesis Calculations

http://www.talkorigins.org/faqs/abioprob/abioprob.html

[31] From The Origin of Species to the origin of bacterial flagella

https://www.ocf.berkeley.edu/~matzke/matzke_cv/_pubs/Pallen_Matz … igin_flagella.pdf

[32] През 1965 г. в Швейцария се организира среща между неодарвинисти и математици. На нея последните изразяват сериозни съмнения относно статистическата възможност за еволюция. След разгорещени спорове е решено на следващата година да се подготви конференция, на която обстойно да се дискутират въпросите, свързани с проблематиката на новата Синтетична теория на еволюцията.

Ранната пролет на 1966 г. се провежда симпозиум в института Уистър (Филаделфия) продължил четири дни. На него се изказват редица водещи световни математици, запознати с проблемите на биологията. В докладите им са включени изчисления, направени с най-мощните по онова време компютри. Като отчитат сложността на ДНК, протеините, ензимите и другите фактори, обуславящи пораждането и развитието на живота, те недвусмислено доказват, че статистически абиогенезата и еволюцията е невъзможно да се осъществят, независимо какъв период от време имат на разположение.

Повече сведения относно симпозиума в института Уистар можете да намерите в книгата: „Paul Moorhead and Martin Kaplan (eds.), Mathematical Challenges to the Neo-Darwinian Interpretation of Evolution, Wistar Institute Monograph No. 5.“

https://scientistsforjesus.wordpress.com/2013/10/22/mathematical … ory-of-evolution/

[33] Естественото богословие използва изследователските методи и нормите на рационалността от всяка област на философията (а нашето мнение е, че в него задължително трябва да бъде включена и науката). Като централни теми тук се очертават аргументите за съществуването на Бога и проблемът за злото.

[34] Става въпрос за книгите: „Не противоречивостта на теизма“ (1977), „Съществуването на Бога“ (1979) и „Вяра и разум“ (1981). След 1985 г., когато става професор по философия на християнската религия в Оксфорд, Суинбърн пише и тетралогия, посветена на редица от базисните църковни учения, която завършва в края на 1998 г. През 1995 г. Суинбърн приема като свое изповедание Православието и, както сполучливо се изразяват неговите приятели, „представлява типичен пример за логицистичното англосаксонско морално философстване“.

(Виж на линка по-долу трудовете му, излезли до този момент.)

Books by Richard Swinburne

https://www.amazon.com/Richard-Swinburne/e/B000AQ6QSE

[35] Bayes’s theorem

https://www.britannica.com/topic/Bayess-theorem

[36] Виж Пенроуз, Р., Пътят към реалността, София, изд. „Изток Запад“, с. 431, 433.

[37] Мозъци на Болцман – хипотетични самоосъзнаващи се обекти, възникващи в резултат от флуктуация в някоя система.

Boltzmann brain

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Boltzmann_brain

[38] Galileo’s Finger: The Ten Great Ideas of Science

https://www.goodreads.com/book/show/68219.Galileo_s_Finger

[39] Често не си даваме сметка колко много неща в науката се обуславят от косвени доказателства. В математиката косвеното доказателство е равносилно на прякото. В природните науки – теорията за Големия взрив и макроеволюцията например, биха могли да се докажат единствено по косвен път. А какво да кажем за историята, където всяко свидетелство за отминали събития и преди живели личности, може да бъде единствено косвено! (б.а. В.В.)

[40] Някои считат, че парадоксите на Зенон могат да бъдат разрешени чрез математическия анализ (разработен от Нютон, Лайбниц, Вайерщрас и Коши), който създава методология за работа с безкрайно малки числа и безкрайни редици. Това становище обаче е спорно, понеже диференциалното смятане използва граници (т.е. безкрайни приближения), като същото в логически аспект е и аргумент на апориите.

[41] Fermilab scientists find evidence for significant matter-antimatter asymmetry

http://news.fnal.gov/2010/05/fermilab-scientists-find-evidence-s … matter-asymmetry/

[42] Scientists Have Concluded That The Universe Shouldn’t Really Exist

https://www.sciencealert.com/scientists-have-concluded-that-the- … dn-t-really-exist

[43] Hubble Team Breaks Cosmic Distance Record

https://www.nasa.gov/feature/goddard/2016/hubble-team-breaks-cos … c-distance-record

[44] Hubble eXtreme Deep Field

http://goo.gl/rSAbwC

[45] Hubble Reaches the „Undiscovered Country“ of Primeval Galaxies

http://hubblesite.org/news_release/news/2010-02

[46] ‘Big baby’ galaxy found in newborn Universe

https://m.phys.org/news/2005-09-big-baby-galaxy-newborn-universe.html

[47] HYPERACTIVE GALAXIES IN THE YOUNG UNIVERSE

http://www.gemini.edu/node/11303

[48] Too small to ignore

http://goo.gl/VxTFFR

[49] При положение, че небесните светила са се образували на случаен принцип, би трябвало да е имало непрекъснати сблъсъци между тях, а по-късно и между вече формираните галактики (нещо, което се потвърждава от всички компютърни симулации на подобни процеси).

Читателите могат и сами да се уверят, че конфигурациите са нестабилни (т.е. обектите напускат системата или се сливат), а орбитите стават хаотични (заприличват на сложно преплетени конци), като се опитат да създадат компютърни модели на космически системи с произволни маси и орбитални движения на телата:

а) С една звезда и няколко планети:

http://phet.colorado.edu/sims/my-solar-system/my-solar-system_en.html

б) С две звезди и няколко планети:

http://www.upscale.utoronto.ca/GeneralInterest/Harrison/Flash/Ch … ody/ThreeBody.swf

Виж още: „Симулация на 400 обекта с параметри, близки до тези на планетите на Слънчевата система“ (В случая обаче е ясно, че никой компютър не е достатъчно мощен, за да пресъздаде цялата хаотичност на орбитите в триизмерното пространство на този огромен брой тела.)

N-body simulation

https://en.wikipedia.org/wiki/N-body_simulation

Всичко това ни дава достатъчно основание да твърдим, че гравитационният (а и който и да било друг!) закон изобщо не е в състояние да постигне наблюдаемата структура на Вселената.

[50] These Ancient Monster Galaxies Have Scientists Perplexed

https://www.space.com/31163-monster-galaxies-perplex-scientists. … dium=most-popular

[51] При това положение може би на редица учени ще им хрумне да поизтупат от прахта т. нар. стационарен модел на Х. Бонди, Т. Голд и Ф. Хойл, разработен още през 1948 г. При него се въвежда специално „С – поле“, което сътворява вещество, така че средната плътност да не се променя вследствие на разширяването на пространството. Някои от поддръжниците на въпросния възглед предполагат, че е възможно светът да е съществувал винаги, т.е. без да е бил създаван, в добре подреденото състояние, в което го виждаме и днес. Проведените тестове с далечни обекти – купове, радиогалактики и др. – обаче не се съгласуваха с тази хипотеза, която не намери отговор и на въпроса за произхода на микровълновия фон, а и на р